Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

14. Първа част (Продължение)
Стих 14

Три, пет и едно - всичко три знака.

Просветлените от древността и съвремието рядко разбирали [тяхната] същност.

Три на изток, на юг две - всичко стават пет.

Един на север, четири на запад - всичко стават пак толкова.

Там, където е [знакът] У Дзъ, там се ражда числото пет.

Съединяват се три семейства, и зачеват се деца.

Децата - това са едно, присъстващи в истинната пневма.

За десет месеца зародиша съзрява и стъпва на съвършена основа.

В това осемстишие в пълна мяра е разгънато нумерологичното учение на Джан Бодуан, неговата цифрома символика и символиката на вярата. Три, пет и едно - това е творящата Триада (Тебе, Земя и Човек), пет стихии и една пневма, впоследствие образуваща пентада и триада. Три, освен това, е символично число за стихията Дърво (зараждащ се Ян, изток), а две - е число на стихията Огън (Развит Ян, юг). Тяхната сума (числото на положителните пневми изобщо) е равна на пет. Но пет - това е числото на стихията Земя (единението на Ин Ци и Ян Ци, център). Едно - това е числото на стихията Вода (развит Ин, север), а четири - числото на стихията Метал (зараждаща се Ин, запад). Тяхната сума отново дава числото на стихията Земя - пет. Така Джан Бодуан още един път указва за срединното положение на стихията, към които са причастни всички останали стихии, и към които е причастна тя на свой ред.

Знакът У Дзи - е още едно от названията на стихията Земя (виж коментара към третото осемстишие). Предвид това ние имаме три петорки: сумата на янските пневми (стихии), сумата на инските пневми и числото на стихията Земя. Тези петорки Джан Бодуан нарича "трите семейства" (Сан Дзя). В процеса на вътрешната алхимия тези три семейства се съединяват, установява се единна пневма, зачева се безсмъртното дете, безсмъртния зародиш. Друго, това е въведеният от Джан Бодуан синоним на безсмъртния зародиш - "истинна пневма", Джън Ци Джън и Джи Ци, обхващаща трите обединени пневми - трите семейства. 

Съзряването на безсмъртния зародиш в тялото на адепта е уподобено от Джан Бодуан в съответствие на даоската традиция процес на съзряване плода в майчиното лоно.

След десет лунарни месеца плодът е напълно сформиран и детенцето се ражда; точно така и безсмъртният зародиш се отглежда у адепта десет месеца, докато не се установи новото безсмъртно тяло на адепта, отхвърлило обвивката на предишното тяло. Тогава се ражда новият безсмъртен.

Освен това, "трите петорки" (Сан У), се явяват "функция" (Юн) на единната пневма. В космическият процес единната пневма предшества всички видове пневми и стихии, и следователно се явява първичната, субстенциална пневма. Но "трите петорки" така също са и "субстанция" (Ти) на единната пневма (доколкото в алхимическите процеси трите семейства предшестват единната пневма, пораждайки я от своето съединение). Затова тези числа 9 се възприемат в даоската традиция, като ключ към различните тайни на даоските способи за придобиване на безсмъртие. Така съотношението 3:5 е положено в основата на даоската дихателна гимнастика на "Великата хармония" (Тай Хъ), в основата на цикъла на увеличаване или умаляване на Огъня в процеса на нагряване на еликсира и т.н..

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)

Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,

Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 

Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.

Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

12. Част първа (Продължение)

Стих 12 

Дървета и треви също така [се делят] на ински и янски, 

Ако едното в тях липсва. 

Разлистват ли се в началото зелени листа, - [значи] първоначално господства Ян. 

След тях се разтварят червени цветове, - [значи скоро] ще последва Ин. 

Постоянният Дао - Път така действа ден [след ден]. 

Кой ще познае, че "истинният изток" на това е противаположен? 

Съветвам всички благородни мъже, изучаващи Дао - Пътя,

Да не [предприемат] вредни действия, докато не опознаят Ин и Ян. 

Джан Голао - един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие по същество се явява кратък коментар на знаменитата фраза от "третото крило" на "Книгата на Промените" - "Сицъ джуан": "Един път Ин, един Ян - ето и това е Дао - Пътя". Таза фраза, след това постоянно се цитира от неоконфуцианците, като нелошо  се отразява учението за редуването на взаимообусловеностите Ин и Ян. 

Zhou Dunyi (Джоу Дун-и)

Ще цитираме "Разяснение схемата на Великия Предел" на Джоу Дуни (1017 - 1073), младият съвременник на Джан Бодуан.

Той принадлежал към школата "Идзинисти" (нумеролози) Сиен Шу, свеждащи мирозданието към триграмите ("образ", Сиен) и тяхното взаимодействие към и числово съотношение. Впоследствие неконфуцианската традиция започнала да го счита за родоначалник на своята школа. Като цяло неговото мирозрение е близко с даоското и в частност с мирозрението на Джан Бодуан. "Безпредалното и Великият Предел, - пише той. - Великият Предел се движи и ражда Ян, успокоява се и ражда Ин. Покоят приближава до Предела и отнова се превръща в движение. Движението приближава до Предела и отново се превръща в покой. Един път движение, един път покой, - те се коренят едно в друго. Произлязло е разделението на Ин, разделение на Ян и двете поредни форми на проявлението се установили."

Всичко в природата се отнася към петте стихии, които соми по себе си се явяват модалностите на Ин Ци и Ян Ци (отново Джоу Дун-и: "Петте стихии, това е едно - Ин и Ян, Ин и Ян - това е едно - Великият Предел; Великият Предел се корени в Безпределното"); взависимост от преобладаването на тази, или онази пневма, вещта се отнася към тази, или различна стихия. Съответно всички неща, включително и тревата и дърветата, се отнасят към Ин и Ян, и се състоят от пневми. Редуването на сезоните се явява резултат от редуването на взаимното пораждане на Ин и Ян. Така пролетта и лятото се отнасят към Ян, есетга и зимата към Ин. 

Такъв е неизменният миропорядък и такъв е основният методологически принцип на Вътрешната алхимия. Все пак, както вече се говореше по-горе (виж. коментарите към 4-то осемстишие), Вътрешната алхимия превръща този процес, обръщайки течението на промените на следнебесния космос, отправено към смърт и дезинтерграция, към преднебесното състояние на хармония и безсмъртие. В терминологията на Вътрешната алхимия това преобръщане на процеса на промените отвътре навън се нарича "направление на Водата към върха, а на Огъня надолу" (в природата Огънят, като янско начало, се устремява към върха, а Водата, като инско начало - тече надолу).

Това е длъжно да доведе към вече многократно споменаваното "изчезващо Ин, очистващ Огън за съвършения Дао-Път" (Ин Дзи, Ян чун и Чън Дао). Такъв е образът, процесът на Вътрешната алхимия и природния процес на порядките (подобни, родствени), но разнопосочни.

В последния стих на осемстишието си Джан Бодуан съветва учениците да постигнат природата на Ин и Ян и да не се смущават от парадоксалния характер на Вътрешната алхимия, тъй като това произтича от по-голямото и дълбоко разбиране на същностите Ин и Ян, от колкото при обикновените хора. Съответно и наставление, въвеждащо в тайните на Вътрешната алхимия, преждевременно, ако не е готов ученикът да проникне дълбоко в същността на доктрината на промените.


Бамбуковият барабанчик Джан Голао

Джан Го (Джан Голао) - е един от най-загадъчните от Ба Син; неизвестно кога е роден, във всички легенди и предания се говори, че е на много години. Изобразяван е обичайно на вълшебно муле, способно да измине грамадно разстояние за един ден.

Джан Голао

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)      

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

11. Част първа (Продължение)

Стих 11

"Жълтият цветец" и "белият сняг" не е трудно да бъдат намерени;

Взискателният е длъжен [само] да действа в съответствие с дълбинното дъ - благо.

Четирите образа и петте стихии, всички те са сродни на Земята.

Как могат "трите начала" и осемте триграми да се откъснат от [знака] "жън",

На хората им е трудно да узнаят, кога е завършено стапянето на одушевените свойства.

Тогава е завършено с [мрака] ян и посегателства на бесове и демони.

Искам на хората да оставя [това] тайно наставление.

Но никой от окръжаващите няма да разбере от звуците.

"Жълтият цветец" (хуан я) - е един от ингредиентите на еликсира на безсмъртието, резултат от взаимодействието Ин ци и Ян ци в аспекта на тяхната "незрялост", обозначени с триграми "Огън" и "Вода" (ли и кан, за подробности виж коментарите към 8-мо осемстишие).

"Белият сняг" (бай сюе) - е синоним на сладката роса от шесто осемстишие, резултат от съединението на зрелите Ин ци и Ян ци (триграмите "Небе" и "Земя", цян и кун).

Така, както енергиите, съставящи жълтия цветец, незрял, в своето подреждане, ще се окаже носител на отрицателния потенциал (Ин) и ще стане истинно олово; енергиите, пораждащи белия сняг, зрели, и затова те се установяват с положителната енергия (Ян), истинния живак. Съединението на тези енергии истинно олово и истинен живак, пораждат вече непосредствено безсмъртния зародиш.

Вторият стих на осемстишието, сякаш доразвива мисълта от първи стих, говорейки за Пътя, водещ към успех във вътрешно-алхимическите практики: това следствие се дължи преди всичко на наставленията на учителя. 

"Четирите образа" (си сиен) - са четирите познати на нас триграми: Небе (зрял Ян, тай Ян, или лао Ян), Земя (зряло Ин, тай Ин, или лао Ин), Огън (млад Ян, шао Ян) и Вода (млада Ин, ишоу Ин).

Съответстващите им посоки на света - юг, север, изток, запад (по системата на Фу Си, са преднебесния порядък; стихиите - Огън, Вода, Дърво, Метал. Техните числови обозначения в системата на китайската нумерология: 8, 7, 6, 9. Но ако в средата на четирите образа и стихии няма стихия "Земя" със съответстващата й символика, то светосъзидателни преображения не са възможни, т.к. Земята съдържа в себе си всичките пневми ци и на нея са подчинени всички стихии.

"Трите начала" (сан юен) - така, както и "трите творящи", или "трите дара" (сан цай), т.е. космическата Триада на традиционната китайска философия са: Небе, Земя и Човек.

Но и всеки член на триадата също така си има и своите три изтока. За Небето това е Слънцето, Луната и звездите ("трите светлини", сан гуан). За Земята - Вода, Огън, Земя ("трите насъщни", сан яо). За Човека - семето (есенция, същност), пневма и Дух ("трите вещи", сан у). Знак жън - 9-ти знак на десетичната система от цикличните знаци. Тук нумерологичното обозначение на стихията "Вода", е като начало, с което се води списъка на стихиите и съответно на триграмите. Тук, на кратко ще кажа, се подчертава важността на двете стихии Земя и Вода. Адепта на вътрешната алхимия в своето външно проявено е длъжен да следва стихията Вода (Ин), като придобие женски качества в същото време, така и отвътре в резултат от единението на двете пневми, при посредничеството на сваха [(др. инд. svâhâ), в древноиндуската митология, се употребява, като възклицание при жертвоприношение на Боговете - бел. прев.] - чрез стихията Земя ще се роди и съзрее безсмъртния зародиш, новото тяло на адепта, състоящо се от една чиста пневма Ян, тяло неуязвимо, чуждо на всеки мрак.

В заключителните стихове на това осемстишие се казва за това, че съобщеното в стиха се явява "тайно наставление" (би дзюй) и предупреждава адепта да не разгласява тайната.

  

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

10. Част първа (Продължение)

Стих 10

Възлюбилите истинното олово и облекчаващи се в стремежа си за неговото откриване

Никога няма да управляват, [ако е възможно] и с лекота губят времето си. 

Нека, обаче, земните души да обхванат цинобърния живак. 

А самите небесни души хун нека водния метал да проявят. 

Може да се каже: дракон и тигър са се скрили пред възвишеността на Дао - Пътя;

Ще се осмеля да кажа, че демони и духове прославят солидността дъ - на благата [на адепта]. 

[Отдавна] зная, че дълголетният, във вечността [своя] е приравнен към Небето и Земята;

Никаква суета [светска] няма да смути [моето] сърце. 

Истинното олово (джън цян), както в и предишните стихове - е название на отрицателните пневми. Епитетът "истинен" в известна степен съответства на понятието "принципен", или "философски" в терминологията на западноевропейската алхимия. Тук той още веднъж указва за това, за което става въпрос - не за профанския метал, а за енергията на тялото.

Първият и вторият стих на това осемстишие са посветени на описанието на истинния учител - човека, дълбоко проникващ в тайните на вътрешната алхимия (тук - синекдоха [В литературознанието - стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част, или обратно - бел. пр.] : терминът "истинното олово" е синоним на вътрешната алхимия, изобщо), потопен в алхимическата работа и отхвърлящ външната алхимия, и останалите неистинни, от точката на зрение на Джан Бодуан, пътища.

"Земните души" (по) - една, или няколко (обичайно седем) в даоската и въобще в китайската психология, се асоциират с жизнеността, "животинското", несъзнателната страна на човешкия живот, и съответно представляват в себе си тоталността Ин Ци в човешкото тяло (земния микрокосмос).

"Небесните души" (хун), напротив, се асоциират със съзнателната, разумна страна от човешкия живот (традицията обикновено говори за трите хун) и представляват в себе си тоталността Ян Ци в човешкото тяло ("Небесен" микрокосмос). Като  при съсредоточаването на отрицателни и положителни пневми те са приравнени към други аналогични символи - олово и живак. 

Динамиката на описаната ситуация се състои в това, че адепта на вътрешната алхимия е длъжен чрез претопяването на ински и янски енергии (земните души, т.е. Ин Ци да прихванат цинобърния живак, т.е. Ян Ци, а небесните души - Ян Ци проявяват в себе си единение с водното олово, т.е. Ин Ци). Епитетът "водно" - е още едно указание за истинността на олово. Това довежда до образуване на еликсира, безсмъртния зародиш и овладяване на безсмъртието.

"Тигър" и "Дракон" - синоними на всички тези полярни енергии - които се скриват, отстъпвайки място на недуалния еликсир, единяващ адепта с вечното Дао и даряващ го с дълговечност, непреминаващо съществуване, такова, като у Вселената - Небе и Земя.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

9. Част първа (Продължение)

Стих 9

Тук Джан Бодуан настоява за едновременното усъвършенстване на две неща, за първи път експлицитно изказва неявно присъщвата и преди теза за едновременно усъвършенстване на природата и жизнеността ("природната същност и съдба" - син мин шуан сю). Този принцип, първо сформулиран от Джан Бодуан стои в основата на всички последващи традиции на "практическия" Даоизъм.

Не е здраво качеството на семето Ин, 

когато то е вътре в Ян;

(Ако) се усъвършенства само едното от нещата,

то тя ще стане слаба и хилава.

Ако тялото е изморено - това показва за отсъствие на Дао - Път.

Да се храни енергията, вкусвайки от зората -

всичко това е безумие.

Защото светът не търси способ да открие

скритите олово и живак.

Кога тогава (хората) ще видят срещата 

на тигъра и дракона?

 Искам, така че ти до край 

всичко да възприемеш 

за мястото на раждането на телата.

Царят на еликсирите - това е, което обръща

към корена, връща към основата.

Zhang Wei - Qi Baishi,

Marilyn Monroe - линк

В Даоизма през X - XI в. вече зреела, подготвената за появяване теорията на неконфуцианството на династията Сун, от своя страна повлияващо впоследствие на Даоизма, в концепцията за природата на човека, като дарена от Небето същност, на основата, на която от пневмата ум се формира вторичната природа - "природата на телесния склад" (ци дзъ дзъ син). Първата даосите подхранвали, втората следвало да преодоляват. Но с природата на телесния склад е тясно свързано понятието жизненост, което за разлика от неконфуцианските "закони", "съдбата" (т.е. природата, като дар от Небето същност) се е смятала още, като жизнени, несвързани с размисъла и въобще с психическата дейност процеси.

Терминът "природа" (син) се е свързвала с духовната, разумна, Янска страна на човека (шън), а терминът мин - с безтелесната енергийна страна на човешкото същество. И син, и мин все още си оставали форми на пневмата ум (за разлика от неконфуциянството и появяването през XII в. в Даоизма - школи цюан дзън ("Съвършената истина")), превръщаща (син) във форма на битието чисто духовния принцип - ли, като все така мин си оставала пневма по преимущество, в истинския смисъл.

И "жизнеността" (мин), нуждаеща се вече не от преодоляване, а от усъвършенстване, подобно на природата, което да снеме един вид - конфликта "природа - природа на телесния склад", отвеждайки адепта към безсмъртие. "Природата" (син) се наричала още "изначалният дух" (юен шън). 

Художник Jeffrey G. Batchelor

Съответно, "жизнеността" се наричала "изначална пневма" (юен ци). Но те все още остават, повтаряме, две от формите на пневмите в широк смисъл (едната се локализира в главата, другата в средното цинобърно поле). 

Духът (природата) се символизира от триграмата "Огън" (ли), в която външните черти - са силните (Ян), а вътрешните - слабите (Ин), от тук са и образите в първата строфа на осемстишието.
Символът на жизнеността - триграма "Вода" е с противоположна символика. В дадения случай ли излиза, като Янска триграма, а кан - като Инска.  

В такъв практически смисъл учението за усъвършенстването на син и мин се свежда до това, че в началото адепта се занимава с психо-физически упражнения (гимнастика, дишане, съзерцание), затова вече при чисто медитативните, близки с чанската, практики - той се стреми към овладяването на "недеянието" (у вей) и интуитивното постижение на Дао (това е усъвършенстването на природата).

Само такава двустранна практика води, според Джан Бодуан, към истинното безсмъртие цялото психофизическо същество на човека, за разлика, както от простото физическо удължаване на живота, така и от чисто духовното, извънличностно безсмъртие при будистите.

Природата също така се свързва с същността Ин вътре в Ян и със стихията Дърво. От тук е и образът на мекота, не твърдост у Джан Бодуан. Съответно, за него усъвършенстването на жизнеността укрепва също и природата, и обратно.

Почти цялата следваща част на осемстишието е посветена на критиката, както във външната алхимия (хората, търсещи тайната на безсмъртието във външните вещи - олово и живак), така и в даоските упражнения (дихателни упражнения, хелиотерапия с цел поглъщане на слънчева енергия и т.н.), са части от създаването на новото безсмъртно тяло и усъвършенстване на духа, просто с цел продължение на живота (виж "Джуан Дзъ").

Образът на "мястото на раждането" и "връщането към корена", от една страна, с традиционния даоски образ (който идва още от Дао Дъ Дзин) младенецът у майчиното лоно, или новороденото, а от друга страна - с критиките на даоските методи на сексуална практика.

За даоизма призивът е да се уподоби на детенце (връщане към корена), който означава преди всичко възвръщане към единството с Дао, за творение от неговите дълбини на нов и безсмъртен живот. Адептът е длъжен да пребивава в такова единство с Дао, както плода в утробата на майката - в майчиното тяло; да се храни с неговата храна, да диша с неговото дихание. Между другото, от погледа за човешкото тяло, като на микрокосмос, в който, както и в космоса, напълно присъства Дао и от концепцията за "младенеца", възниква знаменитото "дихание на зародиша" - тай си. 

В практиката на вътрешната алхимия този образ приема допълнително значение - образ на безсмъртния зародиш на новото тяло, хранещо тялото на адепта - неговата майчина утроба. С това учение и погледа върху безсмъртния зародиш, като на резултат от взаимодействието на Ин Ци и Ян Ци (тигъра и дракона, оловото и живака, и т.н.) е свързано също и с враждебното отношение на вътрешните алхимици към даоските методи на сексуална практика, предполагащи, че организмът на адепта - мъж има нужда от придобиване на безсмъртие от допълнителни женски енергии, получени благодарение на полов акт, и обратно.

За адепта на вътрешната алхимия подобна гледна точка е също толкова неприемлива, колкото и спирането върху тази на външната алхимия: щом човек - това е микрокосмос, вече имащ в тялото си цялата пълнота на мъжки и женски енергии (янски и ински), то защо са му необходими веществени допълнения от вън?! За това теоретическо обосноваване неведнъж се добавяло и възприетото от будистките монаси отвращение към "греха" на чувствената физическа любов. В този ред на мисли възниква историческия парадокс: сексуалната практика на даосите, произлизаща от тази нишка, от която и бъдещата вътрешна алхимия, израстваща от корените на този представен пласт, че и вътрешната алхимия, и развиващата се паралелно с нея, ползваща се почти тъждествено с тази на вътрешната алхимия терминология и методология (не е чудно, че езиковите трактати по "изкуството на вътрешния покой", така силно напомнят на езика в съчиненията по вътрешна алхимия, както по лексика и образност, така и по стилистика), в един момент се оказва изключена от сферата на ортодоксалния вътрешно алхимичен Даоизъм, превръщайки се в част от ученията и религиозните практики на не съвсем правоверни и малко подозрителни от гледна точка на литургическите и манастирски ортодоксии на даосите - магове (виж Торчинов Е. А., 1982, IV, с. 105 - 107).

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

8. Част първа (Продължение)

Стих 8 

Не и нужно да се претопяват "три жълти" и "четири духа";
Да се дирят разни треви - това е още по-напразно (занятие).
Ин и Ян са обзели (сродството) на видовете, (един към друг) привличащи се от симпатиите;
"Две" и "осем" един с друг се обединяват, по подобие.
От дъното на бездната (издигащото се) червено слънце Ин (изведнъж) чудно изчезва;
Над върховете на планините се белее луната, появяват се кълновете за целебната отвара.
Тогава човек е необходимо да разбере за истинните олово и живак:
Това не са вулгарни в милиони, нито е сребърна вода.

Хан Джунли (или Чуан Джунли - тук) -

един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие отново е така отправено против заниманията с външната профанска за Джан Бодуан алхимия. Истинните изграждащи "еликсира на безсмъртието" - не са външни вещества, а енергиите (пневмите) на тялото.

"Трите жълти" - това са трите вещества, с китайско наименование, в които се среща думата "жълти". Това са - реалгар [буквално пещерен прах, термините са от минералогията - бел. пр.] (даден хуан, "мъжко пожълтяване"), аурипигмент (или аурипигмент, цъ хуан, "женско пожълтяване") и сяра (лю хуан, текущо пожълтяване").

Реалгар - линк

"Четирите духа" - това са четирите най-важни вещества, използвани в китайската външна алхимия: олово (цян), сребро (ин), цинобър или прах [Vermilion - червен пигмент, приготвен първоначално от минерала цинобър, използван през Средновековието, а в Китай се нарича "китайско червено" - бел. пр.] (дан ша) и живак (хун).

Съответно, търсенето на удължаващите живота лекарствени растения за Джан Бодуан си остава празно занятие, тъй като и външната алхимия е сложила "малките еликсири", неизмеримо по-ниско от минерални отвари и метали (виж например гл. 4 "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун). Истинният еликсир на адепта на вътрешната алхимия - това е резултата от единението на пневмите Ин и Ян, "от такъв род", "родствени видове" (тун лей), привличащи се един към друг "по взаимна симпатия" (тук принципа на тун лей и ролята на симпатиите в китайската алхимия, между другото, определено е важен и за западноевропейската алхимия - виж по-горе). Истинният еликсир се поражда от това, когато хармонията на Ин и Ян достига своята пълнота: от 2 х 8 унции Ин и Ян - да се получи фунт еликсир.

"Дъното на бездната" - център на цветното езеро (хуа чъ), един от центровете на тялото; възможно е, това да е и нефритеното езеро, още повече, че образа на пламтящото слънце се издига от дълбините, вече се появява нависоко (виж 4-то осемстишие. "Червеното слънце" - образ на изначалния Ян (виж по-горе коментарите към 4-то осемстишие). За създаването на безсмъртно тяло, по учението на даоските алхимици, са нужни две пневми, но съставляващи само една - най-чистата пневма на изначалния Ян.

Описваната тук алхимическа процедура все още леко се отличава от това, което е описано в 4-то осемстишие: дух (шън), най-чиста и най-фина янска пневма на тялото се спуска надолу, в сферата "Вода" (там властва абсолютно инска триграма "Земя" (кун)), което води до появата от "Вода" на изгарящият се изначален Ян.

Планинският връх (шан тоу) - синоним на вътрешно-алхимическия термин кун лун - символическо обозначение на мозъка, или точка на върха на темето, чрез която съзряващото тяло на адепта захвърля бившото и вече станало ненужно тяло.

Бялата луна е другото обозначение за "пневмите метал" (грин цъ), т.е. инска енергия, описваща триграмата "Огън" (ли). Единението на двете пневми води към създаването на кълновете на еликсира, зачатъка на безсмъртния зародиш.

Заключителната строфа на осемстишието връща към неговата изходна тема, тезата за превъзходството на вътрешната алхимия с други съставки - пневми, над външната с нейните вулгарни и груби вещества, веществата живак и цинобърен прашец.

Ветрилото на Хан Джунли 

Хан Джунли - е най-възрастен от ба лин, роден при династия Хан (206г. до н.е. - 220г.). През младостта си станал прославен пълководец, но претърпял поражение и се оттеглил в планините. Там намерил нефритена кутия с наставления, как се става безсмъртен. Съществувало вярване, че ветрилото на Хан Джунли притежавало способността да връща към живот мъртвите.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

7. Част първа (Продължение)


Стих 7   

Следва да се знае, че еликсирът се заражда заедно с изтока на реките;

Само на югозапад е неговата жадувана родина.

Ако оловото се среща с временния гуей, бързо го вземете.

Металът се срещнал с пълната луна, не го разглеждайте от далеко.

Изпратете го в здраво запечатания "земен котел",

След това поставете тук водните перли, които ще станат в хармония с него.

Целият еликсир - е цялостен ху, а трябва да бъде двадесет и осем;

Внимателно преустановеният огън, е за да подкрепи Ин и Ян.

В това осемстишие продължава описанието на алхимическия процес, и въпреки че става въпрос за вътрешната алхимия, стихът може да се изтълкува в духа на уай дан, което още един път показва общото между методологическите основи на всички видове даоиски алхимии.

Югозапад тук е областта на господството на пред небесната (сян тян) триграма кун в нейната симпатия със след небесната (хоу тян) в света (виж схемата на триграмите бън ван). Именно с кун, зрелият Ин, започва създанието на еликсира. Под олово се има предвид "истинната Ци", която е "жълтият кълн" (хуай я). Знакът гуей - това е последният знак от десетичния набор, символизиращ "сладка роса"

(ган лу) (виж по-горе) и съхранението Ян в условията на господството на Ин.

Описаният тук процес предполага, че трябва да се вземе ян ци в самото зараждане на тази пневма и да се постави под въздействието на огъня. Затова да се вземе на североизток (триграма цян; нейната стояща в опозиция - кун на югозапад) истинното олово, а на югозапад - истинният живак, т.е. зрелите вече Ин ци и Ян ци.

Тук вече тялото на човека, микрокосмосът на вътрешно-алхимическия процес, се уподобява на пълна луна. Затова дадения етап на процеса предполага подгряване на еликсира (в ней дан - аналог на подгряването са дихателните упражнения): металът, господстващ в периода на пълнолуние, се нуждае от обработка.

Под "земен котел" се има предвид "жълтия двор", мястото в царуването на централната стихия Земя. Там се случва уравновесяването, съвокуплението на силите Ин и Ян. Под "водни перли" (лю дзю) се има предвид "сокът на дървото" (му е) (виж по-горе). Той е вече назван в аналогични текстове "божествена вода" (шън гуеи). Понататък е дадено указанието за правилното тегло на еликсира: двадесет и осем, т.е. числото с функция (лян) във фунти (дзин) - символично число за пълнотата на пневмите в еликсира. След "зачатието на безсмъртния зародиш" (у дзъ сян тай), нагряването му ("период на огъня", хо хоу) - трябва да се прекрати.

И Дзин и Книга на промените, и т.н. - линк

                            
 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част първа (Продължение)

Стих 6  

Първите две строфи от това осемстишие се явяват, като своего рода провъзгласяване на принципите на вътрешната алхимия и заявление за вътрешно-  алхимическия характер на "Главите за прозрение на истината". В тези строфи, особено в първата, отново и отразено будиското влияние на Джан Бодуан (не толкова до истината, проявяваща се в характера, в съдържанието на неговите мисли, отправени към древното даоско учение за сходството с микро- и макрокосмоса, колкото до лексиката и формата на изразяване). 

Всички хора в своята основа притежават глътка от отварата на долговечността,

Но сами вървят по пътя на заблуждението, в безумието си го отхвърлят.

Сладката роса потича тогава, когато Небето е в единение със Земята;

Жълтият кълн израства там, където триграмата "Вода" се съединява с триграмата "Огън".

Дълбоководната жаба не отговаря на въпроса, къде е драконовата пещера, Пъдпъдъците зад оградата, откъде могат да знаят, къде е гнездото на феникса.

Еликсирът естествено съзрява, златото изпълва залата.

Защо непременно трябва да се търсят треви и да се изучават отварите от пирей?!!

Така фразата "Всички хора в своята основа (бън) притежават еликсира на дълговечността (чан шън яо)" явно е навеяна от будистките идеи за "същността (природата) на Буда" (фо син), тайно присъстваща във всички неща, скрито присъстваща във всички същества. Достигането до просветление - това е реализацията, осъзнаването на тази природа. Тук Джан Бодуан говори за това, че всичко нужно за приготвяне на еликсира, пневма, или енергии, вече го има във всеки човек, в същото време - както поддаващите се, болшинството от хората - за това нищо не знаят, или не желаят да знаят, и бродят по "неистинните пътища" на заблуждението.

Третата строфа от първото четиристишие се явява, като леко изменен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 32): "Когато Небе и Земя са хармонични едно с друго, тогава надолу протича сладка роса". В контекста на "Главите за прозрение на истината" - "сладка роса" (ган лу) се нарича пневма, възникваща от единението на небесния (Ян) и земния (Ин) на енергиите (на пневмите). Описаната ситуация е на графичното изображение на 11-та хексаграма в "Книгата на промените" "разцвет" (ган лу), е - както земните влияния са отправени надолу, а небесните нагоре. В практиката на вътрешната алхимия подобна ситуация възниква в процеса на на обратното направление на енергиите на тялото (възходящите - надолу, и обратно). Резултатът от единението на тези пневми се оказва хармонизацията на Ин и Ян и раждането на нова пневма - сладка роса.

Следващата строфа въвежда още един термин - "жълт кълн" (хуан я). Жълт - това  е символичният цвят на стихията Земя, съответно жълт кълн - това е още една пневма, породена от хармонизацията на Ин и Ян. Ако сладката роса възниква от взаимодействието на триграмите "Небе" и "Земя" (цян и кун), т.е. Ян и Ин са в чист вид, то жълтият кълн - е следствие от единението на триграмите ли и кан (хексаграма 63 - дзи дзи), т.е. Ин и Ян са в тяхната зародишна форма. Съответно - синоними на сладката роса - се явяват такива термини, като "сок на дървото" и "живака", а синоним на жълтия кълн е "семето на метала" и "оловото".

В този вид описаната тук процедура има следния характер: в началото се приготвят съставките на еликсира на безсмъртието - живак и олово. Те се получават в резултат от съединението на пневмите Ин и Ян, в различните им степени на зрелост. Единението на оловото и живака вече дават самия еликсир (точният негов първообраз - безсмъртният зародиш). Следва да се обърне внимание на този факт, че във вътрешната алхимия значителна роля, пред тази във външната - играе създаването на единството - не по принципа на тежестта на противоположните начала, а по принципа на "симпатиите", или "сродството на видовете" (тун леи). Първият принцип си остава, но неговата роля се свежда до минимум. Мястото на традиционните съвокупляващи се противоположности (сяра и живак), все повече и повече се заема от живак и олово, родствени елементи от алхимическата доктрина, макар и полярни по знак.

Цялото второ четиристишие е посветено на критиката на непросветените, неспособни да разберат дълбочината на вътрешната алхимия, подобно на това, както жабата не може да знае за обиталището на дракона и т.н. Тук се опровергават порочните методи, отвличащи хората от идеите на истинното Дао, от способите на вътрешната алхимия. Към тях се отнасят и занятията на външната алхимия, която в очите на адептите на вътрешната алхимия все повече и повече започват да се превръщат в профанизация на истинната алхимия, а текстовете й започват да се интерпретират в духа на вътрешната алхимия, разглеждайки ги, като непонятна работа по вътрешна алхимия. От тук и пренебрежителното отношение на Джан Бодуан към хората, незнаещи, че истинният еликсир се заражда отвътре и опитващи се да овладеят безсмъртието във външните вещи, като еликсир, получен от по пътя на алхимическото претопяване на металите, и други вещества, или чрез целебни растения и треви.

Предпоследната строфа на осемстишието отново съдържа изменен и в пълнотата си преосмислен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 9): "Ако с нефрит и злато е напълнена залата, то никой не е в състояние да я охранява". У Джан Бодуан под "златото, изпълващо залата" се подразбира - еликсирът, зародишът на безсмъртието, естествено съзряващ у тялото на адепта.

 (Китайска живопис - линк)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)