Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

36. Част Втора (Продължение)

Стих 52

Мин И

Двете хексаграми „Упадък“ и „Процъфтяване“ се съединили, всичко наоколо препълват;

Двете хексаграми „Начална трудност“ и „Недоразвитост“ изконно всичко раждат и завършват.

Ако ти си разбрал скрития смисъл, защо ти е нужен образ?

Ако изучиш всички чертежи, чувствата ти в заблуждение ще пребъдат.

Хексаграма „Упадък“ (Пи), се състои, както вече се каза, от триграмите „Небе“ (горе) и „Земя“ (долу), и съответства на седмия месец на на годината. Хексаграмата „Разцвет“ (Таи) има ред на черти, обратен на реда на чертите на предишната хексаграма, и съответства на първия месец на годината. Затова тези хексаграми (началото на годината и неината среда) се явяват, като образи на фазата на хармонията между Небе и Земя, образи съответстващи на календарните промени. Те се явяват и образи на равновесието на Ин и Ян. 

Хексаграмите „Начална трудност“ (Джун) и „Недоразвитост“ (Мън) се съотнасят с утрото и вечерта.

Първите две хексаграми символизират в процеса на вътрешната алхимия двата стадия на отмиване на еликсира, от една страна и прекратяване на отмиването - от друга. Двете следващи хексаграми - това са потоците на пневмите, течащи нагоре (Джун) и надолу (Мън) - последователността на направлението на пневмите в тази или друга страна по време на вътрешната алхимическа работа - символизират завършеност или незавършеност на процеса. Ако в И-Дзиновската символика „Главите за прозрение на истината“, хексаграмите (и едноименните им триграми в определена степен) „Небе“ и „Земя“ символизират създаването от адепта чрез ински и янски пневми на съд и пещ за претопяване на Метал, а хексаграмите „Вода“ (Кан или Си Кан) и „Огън“ (Ли) - пневми, необходими за създаването на отварата, то останалите 60 хексаграми, са просто свързани с обозначаване на фазата за регулирането на потоците от пневмите, енергиите - надолу и нагоре. Що се касае до опозицията при хексаграмите „Небе“ - „Земя“ и „Начална трудност“ - „Недоразвитост“, то следва да се отбележи още, че ако първите дават указание за главните фази на целия процес, като цяло (година), то последните - на неговите подфази (месеци) и субфази (дни).

Последните две строфи на четиристишието заострят вниманието на буквалното възприемане на текста. Ако се разбира буквално, казва Джан Бодуан, то истинския смисъл на текста, като наставление за адепта на вътрешната алхимия няма да бъде разбран, а разбирането му просто, като съчинение по нумерология (Шу Сян), написано заради непосредствен анализ на хексаграмите и триграмите, е не само безплодно, но и вредно. Нужно е, утвърждава Джан Бодуан, да умее да се види зад И-Дзиновската символика скрития смисъл на вътрешна алхимия.

На стиха съответства хексаграмата (Мин И), състояща се от триграмите Ли и Кун.

 Упадък и Процъфтяване

Евгений Торчинов

Джан Бо-дуань

Главы о прозрение истины

(линк към произведението)

  

                  

               

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

30. Част Втора (Продължение)

Стих 46

Ли

Само докато се появи тук силата Ян, за създаването на еликсира дойде време;

Оловото и триножникът са топли, горещи, тяхната светлина осветява раждането под покривалото.

За да създаде тази пневма с лекота, когато тя едва се появи,

Всичко трябва внимателно да се отнема, прибавя, за да се защити от опастности.

Тук се дава описание на следващите стадии на апхимическото нагряване. В момента, когато силата Ян, започнала да израства вследствие упражнения за подхранване на Ян Ци, Оловото (Ин Ци) вече се намира в киноварното поле (триножника), което започва да се нагрява у адепта. Настъпва времето за обнемане на пневмата и пораждането на еликсира.

Под покривалото (завеси - бел. пр.) и раждането се разбират очи (йероглиф Хуан - "светъл", "ясен", вместо другия йероглиф Хуан - "покривало", "завеси") и цялото тяло (йероглиф Вей - "всичко в кръг", "обкръжава", "обхваща", вместо другия йероглиф Вей - "всичко в кръг"). По този начин тук Джан Бодуан говори за това, че пневмите, събръни в триножника, сякаш излъчват енергия в очите и по цялото тяло. После произлиза обнемането (сношението, съвкуплението - бел. пр.) на пневмите и зачеването на Безсмъртния зародиш. След неговото създаване, адептът е нужно да бъде особено внимателен с Огъня, тъй като излишното усърдие с лекота може да доведе до разрушаване на все още незрелия Безсмъртен зародиш и до безславен край на алхимическата практика.

На стиха съответства хексаграмата "Сияние" (Ли), състояща се от две триграми, едноименни на хексаграмата.

Цао Гоцзю, картина на художника Чжан Ли (1464—1538) период на династия Мин

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

13. Част Втора (Продължение)

Стих 29

Триграмата "Вода" мълния, гръм дарява, тя е от сферата на водата и метала;

Огънят се появява на Кунлун в две сили: Ин и Ян.

Ако двете същности възвърнат хармонията и покоя,

Ще съзрее нашия естествен еликсир и цялото тяло ще се изпълни с аромати.

Тун Жън

 

Това четиристишие продължава линията на разкритието на символиката на "Книгата на Промените" в "Главите за прозрение на истината". Триграмата "Вода" (Кан), както вече многократно беше отбелязано, представлавя в себе си две слаби крайни черти и една силна в центъра, т.е. това е сила Ян, скрита в глъбините на Ин, инските стихии - Вода и Метал. С други думи тя може да се уподоби на Огъня (Ян), скрит във Водата (облак, дъжд и т.н.), т.е. мълнията, както това и прави Джан Бодуан. Но заедно с това огънят на мълнията възниква от стълкновението на инските и янските стихии, метал и дърво, т.е. когато се освобождава енергията Ин, скрита в глъбините на янската триграма "Огън" (Ли) и енергията Ян, скрита в инската триграма "Вода", както вече се каза по-горе. 

Кунлун тук се споменава от една страна, като висок връх в света, от гледна точка на даоизма и съответно близко място до небесния Ян, а от друга страна - като място, намиращо се на Запад, в сферата на инската стихия "Метал". Кунлун тук - е като зримия образ на триграмата "Вода".

В контекста на вътрешно алхимическото съдържание на "Главите за прозрение на истината" диханието на мълнията, възниква от стълкновението на инските и янските енергии, уподобяващо възникването на безсмъртния зародиш, еликсира, появяващ се в резултат на взъимодействието на Ин Ци и Ян Ци, и преобразяващото се тяло на адепта, като го изпълва с свръхестествени аромати.

Съответстващата хексаграма е "сродни" (Тун Жън); състояща се от триграмите Ли и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

2. Част Втора 

Стих 18

Пещ създай, сложи триножника, Циен - "Небе", Кун - "Земя" вземи за образец.

Запали, семената на цветовете варейки, разумните души, душите на животните ти обуздай.

То се събира, то се разпада Ин - Ян, Вселенска пневма, на превръщането свършва.

Осмелявам се да кажа: Тези тайни скрити не се нуждаят от празна реч. 

Тук продължава развитието на телата от 17(1) четиристишие. Отново идва реч за подготовката за начало на процеса. Приготовлението на пеща и триножника е възможно само в подредена функция на цинобърното поле, което от своя страна изисква занятия със сложни психо-физически упражнения: "Изправяне на сърцето" (Джън Син медитация, съсредоточаване, концентрация на мислите) и "Изправяне на тялото" (Джън Шън - специални даоски гимнастически упражнения). В този вид, адептът се стреми да достигне равновесие на инските и янските пневми (Кун и Циен) и тяхната чистота.

Разумните, или небесните и животни, или земни души (Кун и По - виж по-горе коментарите към 10-то осемстишие) излизат тук, като символи на "Семето на цвета" (същности - есенциите) Ян Ци и Ин Ци. По-нататък, в третата строфа, мисълта на Джан Бодуан отива към космологичен план, разяснявайки природата на всички превръщания в мира, характера на раждането и гибелта на вещите. Вселенската пневма се сгъстява - и вещта се появява; пневмата се разтваря, разпада, разсейва  - и вещта се разрушава. Вселенската пневма Ин Ян - е съединение на дошлите в хармония ински и янски (Ин Ци и Ян Ци) пневми в техния универсален космически аспект, единението на най-добрите същности на Вселенските пневми. Тук процесът на космическите превращения съответства на превращенията, метаморфозите, взаимопреходите на пневмите на човешкото тяло, водещо в процеса на вътрешната алхимия (за природата на алхимията, като модулиране на космическия процес и за ролята на учението за подобието на микро- и макрокосмическата алхимия - виж по-горе) към създаване в тялото на адепта на безсмъртен зародиш, еликсир, за което се говори в четвърта строфа.

Кун

Хексаграмата, съответстваща на стиха 18(2), - Земя (в превод на Ю.К. Щуцкий - "Изпълнение"; Кун), се състои от отрицателни ински черти.

Щуцкий, Юлиан Константинович

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част първа (Продължение)
Стих 16

За него [едното] говорят милиарди книги, за безсмъртието;

Само златото и цинобъра - са корен и праотец.

Опират се те на триграмата "Земя", пораждаща живот, завършващ с телесност;

Зърното заложено било тогава, когато в семейството Циен доведе симпатия.

Не се удивявайте, че тайните Пружини на Небето са разкрити всички [тук] до край,

[Ще направя] така по тая причина, защото и учените [често] мамят себе си;
Ако човек е изяснил в пълнота смисъла на [всички] стихове,
Той ще види Трите Чисти [на Небесата] и Високопоставения Старец.

Последното осемстишие непосредствено продължава предишното, завършвайки първия цикъл на "Глави за прозрение на истината".

Много време от живота на Джан Бодуан, в кръговете на последователите на вътрешната алхимия, вече се установила концепцията, съгласно която външната алхимия винаги е била измислена от невежи, неразбиращи даоската символика, а всички книги по външна алхимия в действителност се явяват ръководства по вътрешна алхимия.

Исторически, както вече се отбеляза, до ІХ-Х в., външната алхимия безусловно се е считала по-скоро за езотерична, отколкото за вътрешна. От тази гледна точка на вътрешната алхимия е отразена и в първите две строфи на 16-тото осемстишие. Следващите две строфи отново говорят за произхода на еликсира от двете пневми Ин Ци и Ян Ци (триграми Земя, Кун и Небе, Циен). Освен това процесът на вътрешната алхимия започва в инските центрове на тялото (Кун), а завършва в янските (Циен). Именно там е единението на двете пневми и се поражда, според даосите - зародиша на безсмъртното тяло.

Във второто четиристишие Джан Бодуан отново говори за тайния езотеричен характер на своя текст, разкриващ тайната на безсмъртието, разбирането, за която позволява на адепта да съзрява "Трите Чисти" (Сан Цин) - трите лица на Дао, трите аспекта, или еманации (трите пневми; за техните роли в даоското богослужение, виж по-горе), обичайно символични изображения в образи на триадата Божества - Нефритовите Императори, и така също да се съзерцава "Височайшия старец" (Тай Шан Вън), т.е. обожественият Лао Дзъ, отъждествен с тялото на Дао.

С това завършва І част от "Глави за прозрение на истината".

В този ред на мисли, от текстовете на проанализираните фрагменти на "Глави за прозрение на истината" отчетливо се вижда ритуализирането (интериоризиран, извън феноменален) на вътрешната алхимия и нейната рецептурност.

Последното, впрочем, е характерно за традиционните култури (виж Рабинов, В. Л., 1979, 43-69).

Този ритуализъм е свързан тясно и с даоското богослужение, в което мистерията на култивиране на безсмъртния зародиш се обектира, установявайки ритуалността в тесен смисъл. Даоското богослужение заимства и езика на вътрешната алхимия, терминологията, която е репрезентативна в трактата на Джан Бодуан. С други думи - богослужението и практикуването на вътрешния алхимик са взаимнопреобразуващи се и едното може за бъде описано с езика на другото.

Алхимията е винаги склонна към ритуализация и в своето развитие съвършено закономерно отивайки към интериоризация, с обща тенденция към еволюция, от една страна, като е бил ръст на знанията с ритуален фактор, а от друга - в медитативно-интровертно направление, което напълно съвпадало и обхващало завършеността и реализацията във вътрешната алхимия. Съответно израствал и отделния клон на етическото начало на алхимията, който винаги се е смятал за подчинен (борбата със страстите и емоциите, като предварително условие за придобиване на съвършенство).

Моралът също се интериоризирал и интровертизирал, и вътрешният мир на адепта се установявал, като самодостатъчна реалност. Усилвал се мотивът за ескейпизма, което е много своеобразно. Адепта - това е цялостен мир, следователно, може да се избяга от мирската суета, оставайки в света, посредством отиване в себе си и своя вътрешен живот. Това е своего рода ескейпизъм, призоваващ не към покалугеряване и отшелничество, а към самообособяване и интровертност. Ясно е, че катализаторът на последната тенденция е било влиянието на будизма, особено в чанската  му форма. 

В социален план, подобна интровертна етика, при всичката привидна отхвърленост на социума и външния мир, която на скалата за ценностна система заемала неизмеримо ниско място, нежели микрокосмоса на индивида, ставащ основен предмет на философията след VІІІ-ІХ в. (виж Мартинов А.С., 1982, 285-287), била не по-малко средство на форма на протест, а обратното - морална санкция на това общество и затова всички призиви за "отиване от света, пребивавайки в света", по същество - се явявали, като констатация, признание на онтологическата вечност на неговото status quo, и затова прекрасно се вписвали в традиционната ценностна система на стария Китай.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

14. Първа част (Продължение)
Стих 14

Три, пет и едно - всичко три знака.

Просветлените от древността и съвремието рядко разбирали [тяхната] същност.

Три на изток, на юг две - всичко стават пет.

Един на север, четири на запад - всичко стават пак толкова.

Там, където е [знакът] У Дзъ, там се ражда числото пет.

Съединяват се три семейства, и зачеват се деца.

Децата - това са едно, присъстващи в истинната пневма.

За десет месеца зародиша съзрява и стъпва на съвършена основа.

В това осемстишие в пълна мяра е разгънато нумерологичното учение на Джан Бодуан, неговата цифрома символика и символиката на вярата. Три, пет и едно - това е творящата Триада (Тебе, Земя и Човек), пет стихии и една пневма, впоследствие образуваща пентада и триада. Три, освен това, е символично число за стихията Дърво (зараждащ се Ян, изток), а две - е число на стихията Огън (Развит Ян, юг). Тяхната сума (числото на положителните пневми изобщо) е равна на пет. Но пет - това е числото на стихията Земя (единението на Ин Ци и Ян Ци, център). Едно - това е числото на стихията Вода (развит Ин, север), а четири - числото на стихията Метал (зараждаща се Ин, запад). Тяхната сума отново дава числото на стихията Земя - пет. Така Джан Бодуан още един път указва за срединното положение на стихията, към които са причастни всички останали стихии, и към които е причастна тя на свой ред.

Знакът У Дзи - е още едно от названията на стихията Земя (виж коментара към третото осемстишие). Предвид това ние имаме три петорки: сумата на янските пневми (стихии), сумата на инските пневми и числото на стихията Земя. Тези петорки Джан Бодуан нарича "трите семейства" (Сан Дзя). В процеса на вътрешната алхимия тези три семейства се съединяват, установява се единна пневма, зачева се безсмъртното дете, безсмъртния зародиш. Друго, това е въведеният от Джан Бодуан синоним на безсмъртния зародиш - "истинна пневма", Джън Ци Джън и Джи Ци, обхващаща трите обединени пневми - трите семейства. 

Съзряването на безсмъртния зародиш в тялото на адепта е уподобено от Джан Бодуан в съответствие на даоската традиция процес на съзряване плода в майчиното лоно.

След десет лунарни месеца плодът е напълно сформиран и детенцето се ражда; точно така и безсмъртният зародиш се отглежда у адепта десет месеца, докато не се установи новото безсмъртно тяло на адепта, отхвърлило обвивката на предишното тяло. Тогава се ражда новият безсмъртен.

Освен това, "трите петорки" (Сан У), се явяват "функция" (Юн) на единната пневма. В космическият процес единната пневма предшества всички видове пневми и стихии, и следователно се явява първичната, субстенциална пневма. Но "трите петорки" така също са и "субстанция" (Ти) на единната пневма (доколкото в алхимическите процеси трите семейства предшестват единната пневма, пораждайки я от своето съединение). Затова тези числа 9 се възприемат в даоската традиция, като ключ към различните тайни на даоските способи за придобиване на безсмъртие. Така съотношението 3:5 е положено в основата на даоската дихателна гимнастика на "Великата хармония" (Тай Хъ), в основата на цикъла на увеличаване или умаляване на Огъня в процеса на нагряване на еликсира и т.н..

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

9. Част първа (Продължение)

Стих 9

Тук Джан Бодуан настоява за едновременното усъвършенстване на две неща, за първи път експлицитно изказва неявно присъщвата и преди теза за едновременно усъвършенстване на природата и жизнеността ("природната същност и съдба" - син мин шуан сю). Този принцип, първо сформулиран от Джан Бодуан стои в основата на всички последващи традиции на "практическия" Даоизъм.

Не е здраво качеството на семето Ин, 

когато то е вътре в Ян;

(Ако) се усъвършенства само едното от нещата,

то тя ще стане слаба и хилава.

Ако тялото е изморено - това показва за отсъствие на Дао - Път.

Да се храни енергията, вкусвайки от зората -

всичко това е безумие.

Защото светът не търси способ да открие

скритите олово и живак.

Кога тогава (хората) ще видят срещата 

на тигъра и дракона?

 Искам, така че ти до край 

всичко да възприемеш 

за мястото на раждането на телата.

Царят на еликсирите - това е, което обръща

към корена, връща към основата.

Zhang Wei - Qi Baishi,

Marilyn Monroe - линк

В Даоизма през X - XI в. вече зреела, подготвената за появяване теорията на неконфуцианството на династията Сун, от своя страна повлияващо впоследствие на Даоизма, в концепцията за природата на човека, като дарена от Небето същност, на основата, на която от пневмата ум се формира вторичната природа - "природата на телесния склад" (ци дзъ дзъ син). Първата даосите подхранвали, втората следвало да преодоляват. Но с природата на телесния склад е тясно свързано понятието жизненост, което за разлика от неконфуцианските "закони", "съдбата" (т.е. природата, като дар от Небето същност) се е смятала още, като жизнени, несвързани с размисъла и въобще с психическата дейност процеси.

Терминът "природа" (син) се е свързвала с духовната, разумна, Янска страна на човека (шън), а терминът мин - с безтелесната енергийна страна на човешкото същество. И син, и мин все още си оставали форми на пневмата ум (за разлика от неконфуциянството и появяването през XII в. в Даоизма - школи цюан дзън ("Съвършената истина")), превръщаща (син) във форма на битието чисто духовния принцип - ли, като все така мин си оставала пневма по преимущество, в истинския смисъл.

И "жизнеността" (мин), нуждаеща се вече не от преодоляване, а от усъвършенстване, подобно на природата, което да снеме един вид - конфликта "природа - природа на телесния склад", отвеждайки адепта към безсмъртие. "Природата" (син) се наричала още "изначалният дух" (юен шън). 

Художник Jeffrey G. Batchelor

Съответно, "жизнеността" се наричала "изначална пневма" (юен ци). Но те все още остават, повтаряме, две от формите на пневмите в широк смисъл (едната се локализира в главата, другата в средното цинобърно поле). 

Духът (природата) се символизира от триграмата "Огън" (ли), в която външните черти - са силните (Ян), а вътрешните - слабите (Ин), от тук са и образите в първата строфа на осемстишието.
Символът на жизнеността - триграма "Вода" е с противоположна символика. В дадения случай ли излиза, като Янска триграма, а кан - като Инска.  

В такъв практически смисъл учението за усъвършенстването на син и мин се свежда до това, че в началото адепта се занимава с психо-физически упражнения (гимнастика, дишане, съзерцание), затова вече при чисто медитативните, близки с чанската, практики - той се стреми към овладяването на "недеянието" (у вей) и интуитивното постижение на Дао (това е усъвършенстването на природата).

Само такава двустранна практика води, според Джан Бодуан, към истинното безсмъртие цялото психофизическо същество на човека, за разлика, както от простото физическо удължаване на живота, така и от чисто духовното, извънличностно безсмъртие при будистите.

Природата също така се свързва с същността Ин вътре в Ян и със стихията Дърво. От тук е и образът на мекота, не твърдост у Джан Бодуан. Съответно, за него усъвършенстването на жизнеността укрепва също и природата, и обратно.

Почти цялата следваща част на осемстишието е посветена на критиката, както във външната алхимия (хората, търсещи тайната на безсмъртието във външните вещи - олово и живак), така и в даоските упражнения (дихателни упражнения, хелиотерапия с цел поглъщане на слънчева енергия и т.н.), са части от създаването на новото безсмъртно тяло и усъвършенстване на духа, просто с цел продължение на живота (виж "Джуан Дзъ").

Образът на "мястото на раждането" и "връщането към корена", от една страна, с традиционния даоски образ (който идва още от Дао Дъ Дзин) младенецът у майчиното лоно, или новороденото, а от друга страна - с критиките на даоските методи на сексуална практика.

За даоизма призивът е да се уподоби на детенце (връщане към корена), който означава преди всичко възвръщане към единството с Дао, за творение от неговите дълбини на нов и безсмъртен живот. Адептът е длъжен да пребивава в такова единство с Дао, както плода в утробата на майката - в майчиното тяло; да се храни с неговата храна, да диша с неговото дихание. Между другото, от погледа за човешкото тяло, като на микрокосмос, в който, както и в космоса, напълно присъства Дао и от концепцията за "младенеца", възниква знаменитото "дихание на зародиша" - тай си. 

В практиката на вътрешната алхимия този образ приема допълнително значение - образ на безсмъртния зародиш на новото тяло, хранещо тялото на адепта - неговата майчина утроба. С това учение и погледа върху безсмъртния зародиш, като на резултат от взаимодействието на Ин Ци и Ян Ци (тигъра и дракона, оловото и живака, и т.н.) е свързано също и с враждебното отношение на вътрешните алхимици към даоските методи на сексуална практика, предполагащи, че организмът на адепта - мъж има нужда от придобиване на безсмъртие от допълнителни женски енергии, получени благодарение на полов акт, и обратно.

За адепта на вътрешната алхимия подобна гледна точка е също толкова неприемлива, колкото и спирането върху тази на външната алхимия: щом човек - това е микрокосмос, вече имащ в тялото си цялата пълнота на мъжки и женски енергии (янски и ински), то защо са му необходими веществени допълнения от вън?! За това теоретическо обосноваване неведнъж се добавяло и възприетото от будистките монаси отвращение към "греха" на чувствената физическа любов. В този ред на мисли възниква историческия парадокс: сексуалната практика на даосите, произлизаща от тази нишка, от която и бъдещата вътрешна алхимия, израстваща от корените на този представен пласт, че и вътрешната алхимия, и развиващата се паралелно с нея, ползваща се почти тъждествено с тази на вътрешната алхимия терминология и методология (не е чудно, че езиковите трактати по "изкуството на вътрешния покой", така силно напомнят на езика в съчиненията по вътрешна алхимия, както по лексика и образност, така и по стилистика), в един момент се оказва изключена от сферата на ортодоксалния вътрешно алхимичен Даоизъм, превръщайки се в част от ученията и религиозните практики на не съвсем правоверни и малко подозрителни от гледна точка на литургическите и манастирски ортодоксии на даосите - магове (виж Торчинов Е. А., 1982, IV, с. 105 - 107).

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част първа (Продължение)

Стих 6  

Първите две строфи от това осемстишие се явяват, като своего рода провъзгласяване на принципите на вътрешната алхимия и заявление за вътрешно-  алхимическия характер на "Главите за прозрение на истината". В тези строфи, особено в първата, отново и отразено будиското влияние на Джан Бодуан (не толкова до истината, проявяваща се в характера, в съдържанието на неговите мисли, отправени към древното даоско учение за сходството с микро- и макрокосмоса, колкото до лексиката и формата на изразяване). 

Всички хора в своята основа притежават глътка от отварата на долговечността,

Но сами вървят по пътя на заблуждението, в безумието си го отхвърлят.

Сладката роса потича тогава, когато Небето е в единение със Земята;

Жълтият кълн израства там, където триграмата "Вода" се съединява с триграмата "Огън".

Дълбоководната жаба не отговаря на въпроса, къде е драконовата пещера, Пъдпъдъците зад оградата, откъде могат да знаят, къде е гнездото на феникса.

Еликсирът естествено съзрява, златото изпълва залата.

Защо непременно трябва да се търсят треви и да се изучават отварите от пирей?!!

Така фразата "Всички хора в своята основа (бън) притежават еликсира на дълговечността (чан шън яо)" явно е навеяна от будистките идеи за "същността (природата) на Буда" (фо син), тайно присъстваща във всички неща, скрито присъстваща във всички същества. Достигането до просветление - това е реализацията, осъзнаването на тази природа. Тук Джан Бодуан говори за това, че всичко нужно за приготвяне на еликсира, пневма, или енергии, вече го има във всеки човек, в същото време - както поддаващите се, болшинството от хората - за това нищо не знаят, или не желаят да знаят, и бродят по "неистинните пътища" на заблуждението.

Третата строфа от първото четиристишие се явява, като леко изменен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 32): "Когато Небе и Земя са хармонични едно с друго, тогава надолу протича сладка роса". В контекста на "Главите за прозрение на истината" - "сладка роса" (ган лу) се нарича пневма, възникваща от единението на небесния (Ян) и земния (Ин) на енергиите (на пневмите). Описаната ситуация е на графичното изображение на 11-та хексаграма в "Книгата на промените" "разцвет" (ган лу), е - както земните влияния са отправени надолу, а небесните нагоре. В практиката на вътрешната алхимия подобна ситуация възниква в процеса на на обратното направление на енергиите на тялото (възходящите - надолу, и обратно). Резултатът от единението на тези пневми се оказва хармонизацията на Ин и Ян и раждането на нова пневма - сладка роса.

Следващата строфа въвежда още един термин - "жълт кълн" (хуан я). Жълт - това  е символичният цвят на стихията Земя, съответно жълт кълн - това е още една пневма, породена от хармонизацията на Ин и Ян. Ако сладката роса възниква от взаимодействието на триграмите "Небе" и "Земя" (цян и кун), т.е. Ян и Ин са в чист вид, то жълтият кълн - е следствие от единението на триграмите ли и кан (хексаграма 63 - дзи дзи), т.е. Ин и Ян са в тяхната зародишна форма. Съответно - синоними на сладката роса - се явяват такива термини, като "сок на дървото" и "живака", а синоним на жълтия кълн е "семето на метала" и "оловото".

В този вид описаната тук процедура има следния характер: в началото се приготвят съставките на еликсира на безсмъртието - живак и олово. Те се получават в резултат от съединението на пневмите Ин и Ян, в различните им степени на зрелост. Единението на оловото и живака вече дават самия еликсир (точният негов първообраз - безсмъртният зародиш). Следва да се обърне внимание на този факт, че във вътрешната алхимия значителна роля, пред тази във външната - играе създаването на единството - не по принципа на тежестта на противоположните начала, а по принципа на "симпатиите", или "сродството на видовете" (тун леи). Първият принцип си остава, но неговата роля се свежда до минимум. Мястото на традиционните съвокупляващи се противоположности (сяра и живак), все повече и повече се заема от живак и олово, родствени елементи от алхимическата доктрина, макар и полярни по знак.

Цялото второ четиристишие е посветено на критиката на непросветените, неспособни да разберат дълбочината на вътрешната алхимия, подобно на това, както жабата не може да знае за обиталището на дракона и т.н. Тук се опровергават порочните методи, отвличащи хората от идеите на истинното Дао, от способите на вътрешната алхимия. Към тях се отнасят и занятията на външната алхимия, която в очите на адептите на вътрешната алхимия все повече и повече започват да се превръщат в профанизация на истинната алхимия, а текстовете й започват да се интерпретират в духа на вътрешната алхимия, разглеждайки ги, като непонятна работа по вътрешна алхимия. От тук и пренебрежителното отношение на Джан Бодуан към хората, незнаещи, че истинният еликсир се заражда отвътре и опитващи се да овладеят безсмъртието във външните вещи, като еликсир, получен от по пътя на алхимическото претопяване на металите, и други вещества, или чрез целебни растения и треви.

Предпоследната строфа на осемстишието отново съдържа изменен и в пълнотата си преосмислен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 9): "Ако с нефрит и злато е напълнена залата, то никой не е в състояние да я охранява". У Джан Бодуан под "златото, изпълващо залата" се подразбира - еликсирът, зародишът на безсмъртието, естествено съзряващ у тялото на адепта.

 (Китайска живопис - линк)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

4. Част първа (продължение)

Стих 4

В истинното средоточие на този закон

(е скрита) тайнствеността още по-истинна;

В нея е цялата причина, (защо) аз един

се отличавам от (другите хора).

Сам знам, как да превърна

триграмите "вода" и "огън";

Кой (още) знае "плуващ" и "потъващ",

и одобрява "домакина" и "госта"?

Искам, в триножника от метал

да остане (съдържащия се) в цинобъра живак;

Но първо ще пусна в "Нефритеното езеро"

среброто, съдържащо се във водата.

Осъществяването на духа и "обрата на огъня"

не завършва на разсъмване;

От бездънните глъбини (тогава)

ще се появи диска на слънцето.

Започва четвъртото осемстишие с указанията на Джан Бодуан на най-висшето съвършенство на неговия алхимичен метод, заключаващи се в разтапянето на вътрешния еликсир.

По-нататък Джан Бодуан въвежда няколко нови термини. В четвъртото осемстишие за пръв път в текста ясно дава символиката на "Книгата на промените" и общото описание на алхимичния процес. Основните съставни части на еликсира, т.е. субстанциите на тялото, с които предстои да работи адепта, вътрешната алхимия и по-рано известните ни, като тигър и дракон, Ин ци и Ян ци, чувствата и природата, олово и живак, и така нататък, сега вече приемат ново символично обозначение: те са назовани триграми "Вода" (кан) и "Огън" (ли) - в "Книгата на промените" тези триграми са обозначени съответно, като две слаби черти (ински) с една силна (янска) в центъра, и като две силни черти със слаба в центъра.

Първата от тях, в традицията на вътрешната алхимия, в определен контекст се отнася към "положителния" (Ян), тъй като без да гледам на преобладаването на слабите черти, тя символизира зараждането на силите Ян (силна централна черта). В пространствения ред тя се асоциира със север, а от стихиите - с Вода (съгласно с диалектиката в "Книгата на промените" най-висшата степен на отрицателното се явява и точката на раждане на положителното, и обратно). Съответно - триграма ли (Огън) понякога се отнася, както вече се каза - към отрицателното (Ин), като се асоциира с юг и Огън.

В съответствие с общите принципи на древнокитайската космология главните качества на Ин (и нейния символ - Вода) се явяват движение надолу, а Ян - движение нагоре. В такъв вид, хексаграмата, описваща взаимните отношения на Вода и Огън, Ин и Ян, триграмите кан и ли, е длъжна да има следния вид (64-та хексаграма, последната, уей дзи - "още не е край"). Както е известно, в традицията на "Книгата на промените" долната триграма е назована вътрешна и е свързана с събитията на вътрешния живот, и бъдещето, а горната е назована външна, и е свързана с външния живот, и миналото. Но вътрешно и външно традиционно се асоциират с "домакина" (джу) и "госта" (бин); от тук и обозначението на философската категория "субект" (джу) и обект (бин или къ), а по-късно - и у неконфуцианците. Следва да се отбележи, че 64-та хексаграма притежава пълна неуместност на чертите: нечетни (янски) позиции са заети от ински черти и обратно (броя на чертите върви отдолу нагоре). С други думи, в "непосветения" мир - Вода и Огън заемат своята разделеност до тогава, когато процеса на вътрешната алхимия трябва да изиска тяхното сливане за създаването на безсмъртния зародиш. По такъв начин следва да се споменат местата на триграмите, които съставят 63-та хексаграма дзи дзи - "вече е край", с пълна уместност на чертите, т.е. нужно е да се отправи Огън от юг на север, Вода от север на юг и така нататък, като при това Земята остава, както преди в центъра.

За практикуващия адепт това означава изменение направлението на потока от енергии в тялото на човека: стремящите се към върха потоци от янски пневми се направляват посредством съзерцание и дихателни упражнения надолу, в долното цинобърно поле, и обратно. Въобще целият процес по придобиване на безсмъртие със средствата на вътрешната алхимия, и както се оказва преобръща естественото (условно естествено за даоса, както ще видим по-долу) течение на "промените", работещи за смъртта, в противоположно, и такова преобразуване във вътрешната природа предполага постигането на вечен живот.

От гледна точка на даоизма това е възстановяване на изкривеното "преди небесно" (сян тян) състояние на мира на човека (виж по-долу). От това и огромната важност на йероглифа дян, тук означаващ "взаимна обращаемост", "промяна на местата" и така нататък. "Триножник от метал" (дзин дин) тук е назовано вместилището на положителната (Ян) пневма - Дворец на Небето Цян (цян гун) един от центровете на тялото, съгласно традициите на вътрешната алхимия. В него се съхранява еликсира в процеса на неговото приготовление.

Цинобърният живак - живак възстановен от цинобър. На псевдоалхимичен език във вътрешната алхимия така се нарича "сокът на дървото" (му е), пневмената есенция на стихията Огън (янска пневма) в човешкия организъм.

"Нефритеното езеро" (юй чи) - място, противоположно на триножника от метал, там се създава елексира. Сребро, скрито във вода - сребро, скрито в олово, което китайските алхимици смятали за "недозряло сребро", "баща на среброто". Тук - "семето на метала" (дзин дзин) е пневмена есенция на стихията Вода (погледни по-горе, по аналогия със сока на дървото).

Описаната тук алхимическа операция се заключава в следното: янски пневми (дърво, живак и т.н.) остават в триножника от метал. В процеса на разтапяне в Нефритеното езеро се направляват потоци от инска енергия - пневми на метала, оловото и т.н. Там привличащите се по взаимни "симпатии", като родствени, но полярно противоположни сили - олово и живак се съединяват, като техните семенни същности (есенция - виж по-горе) се подкрепят една друга. Тези процедури се съпровождат с определени дихателни упражнения ( "обрата на огъня" и др.)

Източник - тук

"Бездънните глъбини" - тук е назован Двореца на Водата Кан (кан гун, шуей джъ гун). "Диск на слънцето" - образно название на изчистената "изначална пневма" (юан ци), по-точно - нейния положителен аспект "изначалния Ян" (юен ян).  Иначе смисълът на заключителните редове на четвъртото осемстишие е в това, че благодарение на нагряването на триножника в Двореца на Водата Кан ще се роди изначалната янска пневма, субстанция на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се - по даоското учение - от една "най-чиста положителна пневма" (чун ян).

Един от смислите на части от този стих се заключава в това, че истинният еликсир се намира в човешкото тяло, в самия човек, и поради това не трябва да се търси във външни вещи, извън. Този мотив, рефрен, преминаващ в целия текст, още веднъж свидетелства за интровертността на даоския етически идеал, приложен в контекста на външно феноменалния ритуализъм на вътрешната алхимия.

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)