Нека Дао-Пътя, в отсъствието скрит, поражда единната пневма;
От тази единната пневма ще се родят след това двата реда: Ин и Ян.
Ин и Ян съединили се отново - трите субстанции ще се завършат;
Трите субстанции обзели равновестност - ще породят всички неща за процвета.
Това четиристишие представлява само по себе си видоизменен цитат от "Дао Дъ Дзин" (Джан 42): "Дао-Пътя ражда Едно, Едно ражда Две, Две ражда Три, Три ражда всичко съществуващо". Тук Джан Бодуан не само цитира, но и коментира Лао Дзъ. И така това е единната, недеференцирана пневма, поляризуема в отрицателна (Ин) и положителна (Ян). Те, съединявайки се пораждат "Три творящи" (или "Три дара") - Небе, Земя и Човек. Тази триада поражда всичко съществуващо (Човекът е причислен към космическите сили, само така е способен на творчество). Но още нещо важно е това, че космическият процес, описан от Лао Дзъ, алхимически се преосмисля от Джан Бодуан, което се явява и причината за поместването му в това четиристишие на "Глави за прозрение на истината". Така, както това е отбелязано по-горе, алхимическият процес се смята за аналогичен на космическия, и така и съответстващото място от Лао Дзъ с лекота се поддава на алхимическа интерпретация.
Така Дао-Пътят поражда единната преднебесна пневма; в организма тя се поляризира на Ин Ци и Ян Ци (олово и живак). В процеса на вътрешната алхимия оловото и живакът съединявайки се пораждат трите (и триединните: Ин Ци, Ян Ци и собствената, несвеждаща се към тях природа): еликсирът (злато и цинобър), безсмъртният зародиш, даряващ на адепта безсмъртие и способност към неизчислими превъплащения - метаморфози в единство с всичко съществуващо. Хексаграмата, съответстваща на дадения стих е "упадък" (Пи); символизира разделение, дезинтеграция - триграма Кун се спуска надолу, триграма Циен се изкачва нагоре и хексаграмата се разпада. Затова неслучайно, именно в стих 28(12) става въпрос за диференциация, разделение Дао.
Чжан Бо-дуань, «Учжэньпянь» первая страница второй части (ксилографическое издание)
В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай; След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги, После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път; Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?
С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.
Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "Творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части).
Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци
Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.
Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.
Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).
Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.
Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа
Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.
Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта
Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].
Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.
Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").
Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се осоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.
Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.
Нефритована флейта на Хан Сяндзъ
Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.
За него [едното] говорят милиарди книги, за безсмъртието;
Само златото и цинобъра - са корен и праотец.
Опират се те на триграмата "Земя", пораждаща живот, завършващ с телесност;
Зърното заложено било тогава, когато в семейството Циен доведе симпатия.
Не се удивявайте, че тайните Пружини на Небето са разкрити всички [тук] до край,
[Ще направя] така по тая причина, защото и учените [често] мамят себе си; Ако човек е изяснил в пълнота смисъла на [всички] стихове, Той ще види Трите Чисти [на Небесата] и Високопоставения Старец.
Последното осемстишие непосредствено продължава предишното, завършвайки първия цикъл на "Глави за прозрение на истината".
Много време от живота на Джан Бодуан, в кръговете на последователите на вътрешната алхимия, вече се установила концепцията, съгласно която външната алхимия винаги е била измислена от невежи, неразбиращи даоската символика, а всички книги по външна алхимия в действителност се явяват ръководства по вътрешна алхимия.
Исторически, както вече се отбеляза, до ІХ-Х в., външната алхимия безусловно се е считала по-скоро за езотерична, отколкото за вътрешна. От тази гледна точка на вътрешната алхимия е отразена и в първите две строфи на 16-тото осемстишие. Следващите две строфи отново говорят за произхода на еликсира от двете пневми Ин Ци и Ян Ци (триграми Земя, Кун и Небе, Циен). Освен това процесът на вътрешната алхимия започва в инските центрове на тялото (Кун), а завършва в янските (Циен). Именно там е единението на двете пневми и се поражда, според даосите - зародиша на безсмъртното тяло.
Във второто четиристишие Джан Бодуан отново говори за тайния езотеричен характер на своя текст, разкриващ тайната на безсмъртието, разбирането, за която позволява на адепта да съзрява "Трите Чисти" (Сан Цин) - трите лица на Дао, трите аспекта, или еманации (трите пневми; за техните роли в даоското богослужение, виж по-горе), обичайно символични изображения в образи на триадата Божества - Нефритовите Императори, и така също да се съзерцава "Височайшия старец" (Тай Шан Вън), т.е. обожественият Лао Дзъ, отъждествен с тялото на Дао.
С това завършва І част от "Глави за прозрение на истината".
В този ред на мисли, от текстовете на проанализираните фрагменти на "Глави за прозрение на истината" отчетливо се вижда ритуализирането (интериоризиран, извън феноменален) на вътрешната алхимия и нейната рецептурност.
Последното, впрочем, е характерно за традиционните култури (виж Рабинов, В. Л., 1979, 43-69).
Този ритуализъм е свързан тясно и с даоското богослужение, в което мистерията на култивиране на безсмъртния зародиш се обектира, установявайки ритуалността в тесен смисъл. Даоското богослужение заимства и езика на вътрешната алхимия, терминологията, която е репрезентативна в трактата на Джан Бодуан. С други думи - богослужението и практикуването на вътрешния алхимик са взаимнопреобразуващи се и едното може за бъде описано с езика на другото.
Алхимията е винаги склонна към ритуализация и в своето развитие съвършено закономерно отивайки към интериоризация, с обща тенденция към еволюция, от една страна, като е бил ръст на знанията с ритуален фактор, а от друга - в медитативно-интровертно направление, което напълно съвпадало и обхващало завършеността и реализацията във вътрешната алхимия. Съответно израствал и отделния клон на етическото начало на алхимията, който винаги се е смятал за подчинен (борбата със страстите и емоциите, като предварително условие за придобиване на съвършенство).
Моралът също се интериоризирал и интровертизирал, и вътрешният мир на адепта се установявал, като самодостатъчна реалност. Усилвал се мотивът за ескейпизма, което е много своеобразно. Адепта - това е цялостен мир, следователно, може да се избяга от мирската суета, оставайки в света, посредством отиване в себе си и своя вътрешен живот. Това е своего рода ескейпизъм, призоваващ не към покалугеряване и отшелничество, а към самообособяване и интровертност. Ясно е, че катализаторът на последната тенденция е било влиянието на будизма, особено в чанската му форма.
В социален план, подобна интровертна етика, при всичката привидна отхвърленост на социума и външния мир, която на скалата за ценностна система заемала неизмеримо ниско място, нежели микрокосмоса на индивида, ставащ основен предмет на философията след VІІІ-ІХ в. (виж Мартинов А.С., 1982, 285-287), била не по-малко средство на форма на протест, а обратното - морална санкция на това общество и затова всички призиви за "отиване от света, пребивавайки в света", по същество - се явявали, като констатация, признание на онтологическата вечност на неговото status quo, и затова прекрасно се вписвали в традиционната ценностна система на стария Китай.
Дървета и треви също така [се делят] на ински и янски, Ако едното в тях липсва. Разлистват ли се в началото зелени листа, - [значи] първоначално господства Ян. След тях се разтварят червени цветове, - [значи скоро] ще последва Ин. Постоянният Дао - Път така действа ден [след ден]. Кой ще познае, че "истинният изток" на това е противаположен? Съветвам всички благородни мъже, изучаващи Дао - Пътя, Да не [предприемат] вредни действия, докато не опознаят Ин и Ян.
Джан Голао - един от осемте безсмъртни
Първото четиристишие на това осемстишие по същество се явява кратък коментар на знаменитата фраза от "третото крило" на "Книгата на Промените" - "Сицъ джуан": "Един път Ин, един Ян - ето и това е Дао - Пътя". Таза фраза, след това постоянно се цитира от неоконфуцианците, като нелошо се отразява учението за редуването на взаимообусловеностите Ин и Ян.
Ще цитираме "Разяснение схемата на Великия Предел" на Джоу Дуни (1017 - 1073), младият съвременник на Джан Бодуан. Той принадлежал към школата "Идзинисти" (нумеролози) Сиен Шу, свеждащи мирозданието към триграмите ("образ", Сиен) и тяхното взаимодействие към и числово съотношение. Впоследствие неконфуцианската традиция започнала да го счита за родоначалник на своята школа. Като цяло неговото мирозрение е близко с даоското и в частност с мирозрението на Джан Бодуан. "Безпредалното и Великият Предел, - пише той. - Великият Предел се движи и ражда Ян, успокоява се и ражда Ин. Покоят приближава до Предела и отнова се превръща в движение. Движението приближава до Предела и отново се превръща в покой. Един път движение, един път покой, - те се коренят едно в друго. Произлязло е разделението на Ин, разделение на Ян и двете поредни форми на проявлението се установили." Всичко в природата се отнася към петте стихии, които соми по себе си се явяват модалностите на Ин Ци и Ян Ци (отново Джоу Дун-и: "Петте стихии, това е едно - Ин и Ян, Ин и Ян - това е едно - Великият Предел; Великият Предел се корени в Безпределното"); взависимост от преобладаването на тази, или онази пневма, вещта се отнася към тази, или различна стихия. Съответно всички неща, включително и тревата и дърветата, се отнасят към Ин и Ян, и се състоят от пневми. Редуването на сезоните се явява резултат от редуването на взаимното пораждане на Ин и Ян. Така пролетта и лятото се отнасят към Ян, есетга и зимата към Ин. Такъв е неизменният миропорядък и такъв е основният методологически принцип на Вътрешната алхимия. Все пак, както вече се говореше по-горе (виж. коментарите към 4-то осемстишие), Вътрешната алхимия превръща този процес, обръщайки течението на промените на следнебесния космос, отправено към смърт и дезинтерграция, към преднебесното състояние на хармония и безсмъртие. В терминологията на Вътрешната алхимия това преобръщане на процеса на промените отвътре навън се нарича "направление на Водата към върха, а на Огъня надолу" (в природата Огънят, като янско начало, се устремява към върха, а Водата, като инско начало - тече надолу). Това е длъжно да доведе към вече многократно споменаваното "изчезващо Ин, очистващ Огън за съвършения Дао-Път" (Ин Дзи, Ян чун и Чън Дао). Такъв е образът, процесът на Вътрешната алхимия и природния процес на порядките (подобни, родствени), но разнопосочни. В последния стих на осемстишието си Джан Бодуан съветва учениците да постигнат природата на Ин и Ян и да не се смущават от парадоксалния характер на Вътрешната алхимия, тъй като това произтича от по-голямото и дълбоко разбиране на същностите Ин и Ян, от колкото при обикновените хора. Съответно и наставление, въвеждащо в тайните на Вътрешната алхимия, преждевременно, ако не е готов ученикът да проникне дълбоко в същността на доктрината на промените. Бамбуковият барабанчик Джан Голао Джан Го (Джан Голао) - е един от най-загадъчните от Ба Син; неизвестно кога е роден, във всички легенди и предания се говори, че е на много години. Изобразяван е обичайно на вълшебно муле, способно да измине грамадно разстояние за един ден.
Уви! Човешкото тяло е трудно да се открие (1), светлина и тъма с лекота се сменят една с друга, и е излишно с точност да се разчита, ще бъде ли животът дълъг или кратък. Как да се избегнат последствията от извършените деяния (2)?! Ако не се вглеждаш в себе си, за да достигнеш пробуждане (3), то ще ти остане само да чакаш своя край, и даже, ако на границата на живота и смъртта у теб възникне поне една осъдителна мисъл, то ти ще попаднеш на единия от трите пътя, водещи в долината на злото (4) и безчислено число световни периоди (5) ще страдаш там, без да имаш даже малка надежда за намиране на избавление. И колко голямо ще бъде тогава разкаянието!
(1)Има се предвид, че в Будисткото учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния, затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващ път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.
(2)Има се предвид Будистката доктрина за карма ('kɔrmə), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и през следващите животи. Целта на човек e изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.
(3)Съгласно учението на Будистката школа Чан (японски Дзен будизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).
(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). От тях (благите форми) човешкото раждане е най-добро.
(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, предшестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.
Затова Лао Дзъ и Шакямуни (6) в своите учения за същността на природата и жизнеността преподавали на хората изкусни методи (7), като ги наставлявали, как да стъпят на пътя към съвършенството, и да се избавят от ражданията и смъртта. Последователите на Шакямуни, при това, считали за най-главно пустотата и покоя (8), които идват след пробуждението (9) и съвършеното проникновение в реалността. Благодарение на това те достигат до другия бряг (10), като вследствие на миналите привички и навици (11), които още не са се загубили - се грижат за благото на всички живи същества. Последователите на Лао Дзъ смятали за основен метода на усъвършенстване - потапянето в изначалната природа и твърдят, че ако се намери опорната точка, незабавно може да се израсне до съвършен мъдрец, а ако не се види изначалната същностна природа, то се остава в тресавището на илюзиите и заблужденията.
(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, основател на Будизма.
(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.
(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.
(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будистката школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (кит. дзян син; яп. кенсьо).
(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.
(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.
Лао Дзъ-VІ в. до н. е.- даоски философ, създател на Даоизма
Нататък "Джоуската Книга на Промените" (12) изчерпва всичкото възможно знание за принципите и природната същност и жизненост. "Беседи и съждения" (13) съдържат наставления за "незамътеност на мислите" и "непридържане към крайностите" (14). Това свидетелства, че и Джун Ни (15) е достигнал познанието за природната същност и жизненост. Но не произлиза ли така, че неговите думи се тълкуват повърхностно и не се разбират в цялата им пълнота на дълбокия им смисъл. А той, въпреки това е желаел да се коригира човешката нравственост, прилагайки в живота норми на хуманност, дълг и справедливост, ритуали и музика. Затова обикновено и не разкривал Пътя на Дао на недеянието (16), отдавайки се на изкуството на волята на Небето (17) и разглеждането образите на Промените (18), съединявайки ги в едно, в своите убедително аргументирани речи за същността на природата и закона (19). Това е всичко.
(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.
(13)"Беседи е съждения" (Лу Ю) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций.
(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юй" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие".
(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.
(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност.
(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики.
(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".
(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".
И така може да се говори с примери от Джуан Дзъ (20), който убеждавал с "необремененото съществуване", "безгрижното странстване" (21), до нормите на Мен Дзъ (22), който обичал "култивиране на безграничната пневма" (23). Макар и речите на тия мъдреци, въпреки че се различават, те са близки по смисъл. Когато изминало време Вей Бо Ян (24) обединил в едно принципите на Промените и Пътя на Дао (25) и създал трактат "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) (26), за да обясни функцията на великия еликсир на Цинобъра. Наставникът (27) от Династия Тан (28) - Хуей Джун (29) в своите "Изречения" (30) използвал словата на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, с намерение да открие началото и края на Пътя на Дао. Ако това е така, могат да се разпределят три учения (31), въпреки че техните пътища водят (32) към едно и също.
(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.
(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.
(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.
(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.
(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.
(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо Ян и нумерологическата методология "И Дзин".
(26)Виж 24.
(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.
(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.
(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.
(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.
(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм
(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.
Конфуций - Джун Ни
Последователите на жълтото и черното (33), последните им поколения, се обвиняват един друг в заблуждения и заявяват само истинността на своето учение, което води единствено до това, че доктрината на трите школи тъне в лъжи и се отбива от пътя на истината; като и подобни възгледи не могат да ги свържат в неразделно единство (34) и да ги върнат към общия корен. Малко хора знаят за последователите на Даоизма, че те почитат способите за усъвършенстването на жизнеността, но не знаят, че тия способи и принципи за усъвършенстване биват два типа: такива, които се изучават с лекота, но с които е трудно да се достигне до успех, и тези, които е трудно да се изучат, но достигането на успех е гарантиран.
(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса).
(34)Неразделното единство (Хун И) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао.
Например, към способите, които се изучават лесно, но с които е трудно да се постигне успех се отнасят: култивирането енергията на петте органа (35), поглъщането на светлина от седем светила, съсредоточаването при правене на масаж, вдишването на чистота и издишване на замърсяване (36), разпяването на определени канони (37) и повтарянето на заклинания, говоренето на водата и измиване на талисмани с нея (38), тракането със зъби и събиране на духа (39), съблюдаването на целомъдрие и отказ от вкусване на зърнени храни, визуализацията на божества (40) и задържане на дишането, съсредоточаването на мислите върху пространството между веждите, практиката на изкуството на вътрешния покой и подхранване на мозъка от връщане на семето (41), а и всички други способи чак до приема на разтопени метали, минерали и растителни отвари.
(35)Култивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (У Дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб.
(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънцето, Луната и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.
(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.
(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата.
(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание.
(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център.
(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в достигане до оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.
Що се отнася до всички по-горе изброени методи, то действието им се проявява само, като разрушително въздействие и макар силата на тяхното практикуване да изисква много практика, търсеният резултат съвсем не се вижда. Ако се затруднява съзнанието, и се пренапряга волята дни и нощи, за да се практикува всичко това, възможно е да се достигне до изцеление от заболяване, но дълготрайно въздействие върху организма няма да има, и ако само една сутрин бъде пропуснато упражнение, то всички постигнати разултати ще пропаднат.
