Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

8. Част първа (Продължение)

Стих 8 

Не и нужно да се претопяват "три жълти" и "четири духа";
Да се дирят разни треви - това е още по-напразно (занятие).
Ин и Ян са обзели (сродството) на видовете, (един към друг) привличащи се от симпатиите;
"Две" и "осем" един с друг се обединяват, по подобие.
От дъното на бездната (издигащото се) червено слънце Ин (изведнъж) чудно изчезва;
Над върховете на планините се белее луната, появяват се кълновете за целебната отвара.
Тогава човек е необходимо да разбере за истинните олово и живак:
Това не са вулгарни в милиони, нито е сребърна вода.

Хан Джунли (или Чуан Джунли - тук) -

един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие отново е така отправено против заниманията с външната профанска за Джан Бодуан алхимия. Истинните изграждащи "еликсира на безсмъртието" - не са външни вещества, а енергиите (пневмите) на тялото.

"Трите жълти" - това са трите вещества, с китайско наименование, в които се среща думата "жълти". Това са - реалгар [буквално пещерен прах, термините са от минералогията - бел. пр.] (даден хуан, "мъжко пожълтяване"), аурипигмент (или аурипигмент, цъ хуан, "женско пожълтяване") и сяра (лю хуан, текущо пожълтяване").

Реалгар - линк

"Четирите духа" - това са четирите най-важни вещества, използвани в китайската външна алхимия: олово (цян), сребро (ин), цинобър или прах [Vermilion - червен пигмент, приготвен първоначално от минерала цинобър, използван през Средновековието, а в Китай се нарича "китайско червено" - бел. пр.] (дан ша) и живак (хун).

Съответно, търсенето на удължаващите живота лекарствени растения за Джан Бодуан си остава празно занятие, тъй като и външната алхимия е сложила "малките еликсири", неизмеримо по-ниско от минерални отвари и метали (виж например гл. 4 "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун). Истинният еликсир на адепта на вътрешната алхимия - това е резултата от единението на пневмите Ин и Ян, "от такъв род", "родствени видове" (тун лей), привличащи се един към друг "по взаимна симпатия" (тук принципа на тун лей и ролята на симпатиите в китайската алхимия, между другото, определено е важен и за западноевропейската алхимия - виж по-горе). Истинният еликсир се поражда от това, когато хармонията на Ин и Ян достига своята пълнота: от 2 х 8 унции Ин и Ян - да се получи фунт еликсир.

"Дъното на бездната" - център на цветното езеро (хуа чъ), един от центровете на тялото; възможно е, това да е и нефритеното езеро, още повече, че образа на пламтящото слънце се издига от дълбините, вече се появява нависоко (виж 4-то осемстишие. "Червеното слънце" - образ на изначалния Ян (виж по-горе коментарите към 4-то осемстишие). За създаването на безсмъртно тяло, по учението на даоските алхимици, са нужни две пневми, но съставляващи само една - най-чистата пневма на изначалния Ян.

Описваната тук алхимическа процедура все още леко се отличава от това, което е описано в 4-то осемстишие: дух (шън), най-чиста и най-фина янска пневма на тялото се спуска надолу, в сферата "Вода" (там властва абсолютно инска триграма "Земя" (кун)), което води до появата от "Вода" на изгарящият се изначален Ян.

Планинският връх (шан тоу) - синоним на вътрешно-алхимическия термин кун лун - символическо обозначение на мозъка, или точка на върха на темето, чрез която съзряващото тяло на адепта захвърля бившото и вече станало ненужно тяло.

Бялата луна е другото обозначение за "пневмите метал" (грин цъ), т.е. инска енергия, описваща триграмата "Огън" (ли). Единението на двете пневми води към създаването на кълновете на еликсира, зачатъка на безсмъртния зародиш.

Заключителната строфа на осемстишието връща към неговата изходна тема, тезата за превъзходството на вътрешната алхимия с други съставки - пневми, над външната с нейните вулгарни и груби вещества, веществата живак и цинобърен прашец.

Ветрилото на Хан Джунли 

Хан Джунли - е най-възрастен от ба лин, роден при династия Хан (206г. до н.е. - 220г.). През младостта си станал прославен пълководец, но претърпял поражение и се оттеглил в планините. Там намерил нефритена кутия с наставления, как се става безсмъртен. Съществувало вярване, че ветрилото на Хан Джунли притежавало способността да връща към живот мъртвите.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

7. Част първа (Продължение)


Стих 7   

Следва да се знае, че еликсирът се заражда заедно с изтока на реките;

Само на югозапад е неговата жадувана родина.

Ако оловото се среща с временния гуей, бързо го вземете.

Металът се срещнал с пълната луна, не го разглеждайте от далеко.

Изпратете го в здраво запечатания "земен котел",

След това поставете тук водните перли, които ще станат в хармония с него.

Целият еликсир - е цялостен ху, а трябва да бъде двадесет и осем;

Внимателно преустановеният огън, е за да подкрепи Ин и Ян.

В това осемстишие продължава описанието на алхимическия процес, и въпреки че става въпрос за вътрешната алхимия, стихът може да се изтълкува в духа на уай дан, което още един път показва общото между методологическите основи на всички видове даоиски алхимии.

Югозапад тук е областта на господството на пред небесната (сян тян) триграма кун в нейната симпатия със след небесната (хоу тян) в света (виж схемата на триграмите бън ван). Именно с кун, зрелият Ин, започва създанието на еликсира. Под олово се има предвид "истинната Ци", която е "жълтият кълн" (хуай я). Знакът гуей - това е последният знак от десетичния набор, символизиращ "сладка роса"

(ган лу) (виж по-горе) и съхранението Ян в условията на господството на Ин.

Описаният тук процес предполага, че трябва да се вземе ян ци в самото зараждане на тази пневма и да се постави под въздействието на огъня. Затова да се вземе на североизток (триграма цян; нейната стояща в опозиция - кун на югозапад) истинното олово, а на югозапад - истинният живак, т.е. зрелите вече Ин ци и Ян ци.

Тук вече тялото на човека, микрокосмосът на вътрешно-алхимическия процес, се уподобява на пълна луна. Затова дадения етап на процеса предполага подгряване на еликсира (в ней дан - аналог на подгряването са дихателните упражнения): металът, господстващ в периода на пълнолуние, се нуждае от обработка.

Под "земен котел" се има предвид "жълтия двор", мястото в царуването на централната стихия Земя. Там се случва уравновесяването, съвокуплението на силите Ин и Ян. Под "водни перли" (лю дзю) се има предвид "сокът на дървото" (му е) (виж по-горе). Той е вече назван в аналогични текстове "божествена вода" (шън гуеи). Понататък е дадено указанието за правилното тегло на еликсира: двадесет и осем, т.е. числото с функция (лян) във фунти (дзин) - символично число за пълнотата на пневмите в еликсира. След "зачатието на безсмъртния зародиш" (у дзъ сян тай), нагряването му ("период на огъня", хо хоу) - трябва да се прекрати.

И Дзин и Книга на промените, и т.н. - линк

                            
 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част първа (Продължение)

Стих 6  

Първите две строфи от това осемстишие се явяват, като своего рода провъзгласяване на принципите на вътрешната алхимия и заявление за вътрешно-  алхимическия характер на "Главите за прозрение на истината". В тези строфи, особено в първата, отново и отразено будиското влияние на Джан Бодуан (не толкова до истината, проявяваща се в характера, в съдържанието на неговите мисли, отправени към древното даоско учение за сходството с микро- и макрокосмоса, колкото до лексиката и формата на изразяване). 

Всички хора в своята основа притежават глътка от отварата на долговечността,

Но сами вървят по пътя на заблуждението, в безумието си го отхвърлят.

Сладката роса потича тогава, когато Небето е в единение със Земята;

Жълтият кълн израства там, където триграмата "Вода" се съединява с триграмата "Огън".

Дълбоководната жаба не отговаря на въпроса, къде е драконовата пещера, Пъдпъдъците зад оградата, откъде могат да знаят, къде е гнездото на феникса.

Еликсирът естествено съзрява, златото изпълва залата.

Защо непременно трябва да се търсят треви и да се изучават отварите от пирей?!!

Така фразата "Всички хора в своята основа (бън) притежават еликсира на дълговечността (чан шън яо)" явно е навеяна от будистките идеи за "същността (природата) на Буда" (фо син), тайно присъстваща във всички неща, скрито присъстваща във всички същества. Достигането до просветление - това е реализацията, осъзнаването на тази природа. Тук Джан Бодуан говори за това, че всичко нужно за приготвяне на еликсира, пневма, или енергии, вече го има във всеки човек, в същото време - както поддаващите се, болшинството от хората - за това нищо не знаят, или не желаят да знаят, и бродят по "неистинните пътища" на заблуждението.

Третата строфа от първото четиристишие се явява, като леко изменен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 32): "Когато Небе и Земя са хармонични едно с друго, тогава надолу протича сладка роса". В контекста на "Главите за прозрение на истината" - "сладка роса" (ган лу) се нарича пневма, възникваща от единението на небесния (Ян) и земния (Ин) на енергиите (на пневмите). Описаната ситуация е на графичното изображение на 11-та хексаграма в "Книгата на промените" "разцвет" (ган лу), е - както земните влияния са отправени надолу, а небесните нагоре. В практиката на вътрешната алхимия подобна ситуация възниква в процеса на на обратното направление на енергиите на тялото (възходящите - надолу, и обратно). Резултатът от единението на тези пневми се оказва хармонизацията на Ин и Ян и раждането на нова пневма - сладка роса.

Следващата строфа въвежда още един термин - "жълт кълн" (хуан я). Жълт - това  е символичният цвят на стихията Земя, съответно жълт кълн - това е още една пневма, породена от хармонизацията на Ин и Ян. Ако сладката роса възниква от взаимодействието на триграмите "Небе" и "Земя" (цян и кун), т.е. Ян и Ин са в чист вид, то жълтият кълн - е следствие от единението на триграмите ли и кан (хексаграма 63 - дзи дзи), т.е. Ин и Ян са в тяхната зародишна форма. Съответно - синоними на сладката роса - се явяват такива термини, като "сок на дървото" и "живака", а синоним на жълтия кълн е "семето на метала" и "оловото".

В този вид описаната тук процедура има следния характер: в началото се приготвят съставките на еликсира на безсмъртието - живак и олово. Те се получават в резултат от съединението на пневмите Ин и Ян, в различните им степени на зрелост. Единението на оловото и живака вече дават самия еликсир (точният негов първообраз - безсмъртният зародиш). Следва да се обърне внимание на този факт, че във вътрешната алхимия значителна роля, пред тази във външната - играе създаването на единството - не по принципа на тежестта на противоположните начала, а по принципа на "симпатиите", или "сродството на видовете" (тун леи). Първият принцип си остава, но неговата роля се свежда до минимум. Мястото на традиционните съвокупляващи се противоположности (сяра и живак), все повече и повече се заема от живак и олово, родствени елементи от алхимическата доктрина, макар и полярни по знак.

Цялото второ четиристишие е посветено на критиката на непросветените, неспособни да разберат дълбочината на вътрешната алхимия, подобно на това, както жабата не може да знае за обиталището на дракона и т.н. Тук се опровергават порочните методи, отвличащи хората от идеите на истинното Дао, от способите на вътрешната алхимия. Към тях се отнасят и занятията на външната алхимия, която в очите на адептите на вътрешната алхимия все повече и повече започват да се превръщат в профанизация на истинната алхимия, а текстовете й започват да се интерпретират в духа на вътрешната алхимия, разглеждайки ги, като непонятна работа по вътрешна алхимия. От тук и пренебрежителното отношение на Джан Бодуан към хората, незнаещи, че истинният еликсир се заражда отвътре и опитващи се да овладеят безсмъртието във външните вещи, като еликсир, получен от по пътя на алхимическото претопяване на металите, и други вещества, или чрез целебни растения и треви.

Предпоследната строфа на осемстишието отново съдържа изменен и в пълнотата си преосмислен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 9): "Ако с нефрит и злато е напълнена залата, то никой не е в състояние да я охранява". У Джан Бодуан под "златото, изпълващо залата" се подразбира - еликсирът, зародишът на безсмъртието, естествено съзряващ у тялото на адепта.

 (Китайска живопис - линк)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

5. Част първа (продължение)


Стих 5

Танцува тигър, (нагоре) драконът се извисява -

бушуват ветрове и вълни;

В средата, в центъра - е истинното място

на зараждането на съкровените безценни перли,

Плодовете се раждат по клоните

в крайния срок на зноя,

Младенецът е в лоното - 

нима тук има различие?

Първоизточникът и на юг, и на север,

изображенията на триграмите са променени (местата им).

Огънят и на разсъмване, и на залез

се съединява с Небесната ос.

Следва да се знае, че великото прикриване (е) и у живущите в оживения град,

Защо непременно е нужна откъснатост в планината,

за да останеш сам в покоя на уединението?

Първият стих на това осемстишие и свързан със символите дракон и тигър, като изображения на силите Ин - Ян. Драконът живее на дъното на морето, неговата среда е - Вода, но той е образ Ян, зараждащ се в дълбините на Ин (съответства на елемента Дърво). Например тигърът живее в планините, в сфера Ян (за китайците планина и камък въобще, като цяло са коренът на Небето на Земята - тиен гън), но той е образ Ин, зараждащ се в сърцевината на Ян (съответства на стихията Метал). От триграмите на дракона съответства триграма кан (Вода), а на тигъра - триграма ли (Огън), без да се гледа на противоположността в тяхната пространствена символика, тъй като в триграма кан наблюдаваме зараждащ се Ян, а в триграма ли - зараждаща се Ин.

Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло.

Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието.

Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение. 

За вътрешния алхимик, в частност, процесите, протичащи в организма, вече сами по себе си се явяват по подобие на космическите (т.к. за него тялото се явява, като микрокосмос) и следователно са по подобие на външните алхимически процеси (понеже самите адепти на вътрешната алхимия и по-скоро процесите на външната алхимия се изучават, като изобразени микро- и макрокосмически). Тази концепция позволява на даосите, привърженици на вътрешната алхимия, да облекат описанието на нейните процеси в собствена алхимическа терминология.

И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие.

Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя).

Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин  Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.]

С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу.

Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия.

Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван).

Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми.

"Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила. 

В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него.

Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.

Лотосът на Хъ Сянгу

Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините. 

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

4. Част първа (продължение)

Стих 4

В истинното средоточие на този закон

(е скрита) тайнствеността още по-истинна;

В нея е цялата причина, (защо) аз един

се отличавам от (другите хора).

Сам знам, как да превърна

триграмите "вода" и "огън";

Кой (още) знае "плуващ" и "потъващ",

и одобрява "домакина" и "госта"?

Искам, в триножника от метал

да остане (съдържащия се) в цинобъра живак;

Но първо ще пусна в "Нефритеното езеро"

среброто, съдържащо се във водата.

Осъществяването на духа и "обрата на огъня"

не завършва на разсъмване;

От бездънните глъбини (тогава)

ще се появи диска на слънцето.

Започва четвъртото осемстишие с указанията на Джан Бодуан на най-висшето съвършенство на неговия алхимичен метод, заключаващи се в разтапянето на вътрешния еликсир.

По-нататък Джан Бодуан въвежда няколко нови термини. В четвъртото осемстишие за пръв път в текста ясно дава символиката на "Книгата на промените" и общото описание на алхимичния процес. Основните съставни части на еликсира, т.е. субстанциите на тялото, с които предстои да работи адепта, вътрешната алхимия и по-рано известните ни, като тигър и дракон, Ин ци и Ян ци, чувствата и природата, олово и живак, и така нататък, сега вече приемат ново символично обозначение: те са назовани триграми "Вода" (кан) и "Огън" (ли) - в "Книгата на промените" тези триграми са обозначени съответно, като две слаби черти (ински) с една силна (янска) в центъра, и като две силни черти със слаба в центъра.

Първата от тях, в традицията на вътрешната алхимия, в определен контекст се отнася към "положителния" (Ян), тъй като без да гледам на преобладаването на слабите черти, тя символизира зараждането на силите Ян (силна централна черта). В пространствения ред тя се асоциира със север, а от стихиите - с Вода (съгласно с диалектиката в "Книгата на промените" най-висшата степен на отрицателното се явява и точката на раждане на положителното, и обратно). Съответно - триграма ли (Огън) понякога се отнася, както вече се каза - към отрицателното (Ин), като се асоциира с юг и Огън.

В съответствие с общите принципи на древнокитайската космология главните качества на Ин (и нейния символ - Вода) се явяват движение надолу, а Ян - движение нагоре. В такъв вид, хексаграмата, описваща взаимните отношения на Вода и Огън, Ин и Ян, триграмите кан и ли, е длъжна да има следния вид (64-та хексаграма, последната, уей дзи - "още не е край"). Както е известно, в традицията на "Книгата на промените" долната триграма е назована вътрешна и е свързана с събитията на вътрешния живот, и бъдещето, а горната е назована външна, и е свързана с външния живот, и миналото. Но вътрешно и външно традиционно се асоциират с "домакина" (джу) и "госта" (бин); от тук и обозначението на философската категория "субект" (джу) и обект (бин или къ), а по-късно - и у неконфуцианците. Следва да се отбележи, че 64-та хексаграма притежава пълна неуместност на чертите: нечетни (янски) позиции са заети от ински черти и обратно (броя на чертите върви отдолу нагоре). С други думи, в "непосветения" мир - Вода и Огън заемат своята разделеност до тогава, когато процеса на вътрешната алхимия трябва да изиска тяхното сливане за създаването на безсмъртния зародиш. По такъв начин следва да се споменат местата на триграмите, които съставят 63-та хексаграма дзи дзи - "вече е край", с пълна уместност на чертите, т.е. нужно е да се отправи Огън от юг на север, Вода от север на юг и така нататък, като при това Земята остава, както преди в центъра.

За практикуващия адепт това означава изменение направлението на потока от енергии в тялото на човека: стремящите се към върха потоци от янски пневми се направляват посредством съзерцание и дихателни упражнения надолу, в долното цинобърно поле, и обратно. Въобще целият процес по придобиване на безсмъртие със средствата на вътрешната алхимия, и както се оказва преобръща естественото (условно естествено за даоса, както ще видим по-долу) течение на "промените", работещи за смъртта, в противоположно, и такова преобразуване във вътрешната природа предполага постигането на вечен живот.

От гледна точка на даоизма това е възстановяване на изкривеното "преди небесно" (сян тян) състояние на мира на човека (виж по-долу). От това и огромната важност на йероглифа дян, тук означаващ "взаимна обращаемост", "промяна на местата" и така нататък. "Триножник от метал" (дзин дин) тук е назовано вместилището на положителната (Ян) пневма - Дворец на Небето Цян (цян гун) един от центровете на тялото, съгласно традициите на вътрешната алхимия. В него се съхранява еликсира в процеса на неговото приготовление.

Цинобърният живак - живак възстановен от цинобър. На псевдоалхимичен език във вътрешната алхимия така се нарича "сокът на дървото" (му е), пневмената есенция на стихията Огън (янска пневма) в човешкия организъм.

"Нефритеното езеро" (юй чи) - място, противоположно на триножника от метал, там се създава елексира. Сребро, скрито във вода - сребро, скрито в олово, което китайските алхимици смятали за "недозряло сребро", "баща на среброто". Тук - "семето на метала" (дзин дзин) е пневмена есенция на стихията Вода (погледни по-горе, по аналогия със сока на дървото).

Описаната тук алхимическа операция се заключава в следното: янски пневми (дърво, живак и т.н.) остават в триножника от метал. В процеса на разтапяне в Нефритеното езеро се направляват потоци от инска енергия - пневми на метала, оловото и т.н. Там привличащите се по взаимни "симпатии", като родствени, но полярно противоположни сили - олово и живак се съединяват, като техните семенни същности (есенция - виж по-горе) се подкрепят една друга. Тези процедури се съпровождат с определени дихателни упражнения ( "обрата на огъня" и др.)

Източник - тук

"Бездънните глъбини" - тук е назован Двореца на Водата Кан (кан гун, шуей джъ гун). "Диск на слънцето" - образно название на изчистената "изначална пневма" (юан ци), по-точно - нейния положителен аспект "изначалния Ян" (юен ян).  Иначе смисълът на заключителните редове на четвъртото осемстишие е в това, че благодарение на нагряването на триножника в Двореца на Водата Кан ще се роди изначалната янска пневма, субстанция на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се - по даоското учение - от една "най-чиста положителна пневма" (чун ян).

Един от смислите на части от този стих се заключава в това, че истинният еликсир се намира в човешкото тяло, в самия човек, и поради това не трябва да се търси във външни вещи, извън. Този мотив, рефрен, преминаващ в целия текст, още веднъж свидетелства за интровертността на даоския етически идеал, приложен в контекста на външно феноменалния ритуализъм на вътрешната алхимия.

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)

                  

               

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

3. Част първа (продължение)

Това осемстишие въвежда в кръга терминологията на "Глави за прозрение на истината" и запознава с понятийния апарат на вътрешната алхимия. В него вече се проявяват такива важни термини, като "злато и цинобър", "чувства", "природна същност", "дракон и тигър"; "знаци", "ци", "сваха (соха)" [ритуално възклицание, обръщение към Бог - бел. пр.] и пр.

В едно от възприетите в по-късния даоизъм персонологията на безсмъртните се разделя на пет ранга (тук; и виж по-горе): "безсмъртни демони" (гуи сян), "безсмъртни хора" (жен сян), "безсмъртни" (шен сян), "земни безсмъртни" (ди сян) и "небесни безсмъртни" (тян сян), като последният ранг се смята за най-висш. 

По тази начин Джан Бодуан вече в самото начало на текста провъзгласява, как неговото учение има за своя цел висшата форма на безсмъртието и съдържа висша тайна. Претенциите на Джан Бодуан намерили признание в традициите, за което свидетелства и положението на неговия труд в Дао Дзан [съкровищницата на Дао (линк) - бел. пр.] (в нейния първи и най-висш раздел Дун джен бу).

После следват термини "злато и цинобър". Това са две вещества, които са високо ценени от адептите на външната алхимия, заради техните качества и са считани за най-важните компоненти на еликсира на безсмъртието, дори толкова важни, че думата "цинобър" (дан) става синоним на думата "еликсир". В тесен смисъл, дзин дан (злато и цинобър) в практиката на външната алхимия е служела абревиатурата от съчетанието на дзин с хуан дан (т.е. "златен разтвор" и "пречистен цинобър" - висши еликсири на безсмъртието, виж четвърта глава на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун).

Тук у Джан Бодуан тези термини се приемат, като равни понятия. Златото се е ценило, както със силата на своята изключителна стойност, така и поради причината на своите особени качества и свойства, и свързаните с него символики: устойчивост на корозия, съчетание в него на качества на различните първостихии на китайската натурфилософия (така, то е меко и има жълт цвят, което за древния китаец е свидетелствало за неговото родство със стихията Земя, в която пневмите - Ин и Ян пребивават в хармония).

Цинобъра с неговия червен цвят, го прави близък със "съвършено развита Ян" (тай ян), началото на живота и израстването, а освен това, той се състоял в бъдеще, като червен по цвят, от жълтата сяра белия живак, или отново - така се поставя в някаква тайнственост - като вещество хермафродит, съединяващ в себе си качествата на мъжкото (белия цвят на спермата) и женското (червения цвят на менструалната кръв) начала, а това го превръща в зародиш на нов безсмъртен живот. При Джан Бодуан "злато и цинобър" - са символи на еликсира, или на безсмъртния зародиш (сян тай), новото тяло, сътворено от адептите от енергиите на старото.

Двете същности (дословно "двете вещи" ър у) - в макрокосмоса - Небе и Земя са тоталност на двете пневми - Ян (Небе) и Ин (Земя), също и Слънце и Луна. В човешкото тяло, микрокосмоса, точно подобие на макрокосмоса, съгласно със закона на аналогията, съществено за даоизма - това са "чувствата" (цин) и "природната същност" (син). В символиката на вътрешната алхимия те са назовават "олово" (цян, цян ша) и "живак", или "водно сребро" (хун, ин хун, шуй ин). По същество, тези две пневми, са съотносими с "природната същност" (Ян) и "чувствата" (Ин), или с "природната същност" и "жизнеността" (мин).

Основа на практиката на вътрешната алхимия се явява съединението и хармонизацията на тези полярни енергии, и стремежа от тяхното съединение да произведе еликсир - зародиш на бъдещото безсмъртно тяло.

Петте стихии - са петте стихии на древнокитайската космология: Дърво (зараждащ се Ян, изток, пролет, синьо-зелен цвят, дракон), Огън (развит Ян, юг, лято, червен цвят, феникс), Метал (зараждащ се Ин, запад, есен, бял цвят, тигър), Вода (развит Ин, север, зима, черен цвят, костенурка-змия) и Земя (баланс на Ин - Ян, център, 18 дни от всеки сезон, жълт цвят). В практиката на вътрешната алхимия особено значение имат Дървото и Метала (техните символи - дракон и тигър), а също и Земята. Затова "да съединиш дракона и тигъра" - на езика на вътрешната алхимия означава да се хармонизират пневмите Ин и Ян (т.е. природната същност и чувствата, и така нататък), да се породи от сплавта на тези пневми безсмъртния зародиш.

В тази иерогамия (израз на К. М. Скипър) при силите Ин и Ян роля на посредника-сваха (лой пин) играе стихията Земя, т.к. е "съпричастна" на всички останали стихии, или на "четирите образа" (виж сян).

Символическото обозначение на стихията Земя са цикличните знаци у дзи, т.е. обозначаването на тези 18 дена от всеки сезон, когато господства иманентния за всички - елемент Земя. Или ние имаме следния синонимен ред:
Ин - тигър - метал - запад - есен - чувства;
Ян - дракон - дърво - живак - земя - сваха - у дзи.

Завършека на това осемстишие е описание на блаженството и възторга на възнасящия се нагоре безсмъртен, създал у себе си одухотворено тяло, посредством единението на полярните пневми тела, "иерогамия", която е  и породила зародиша на това безсмъртно тяло.

Вълшебният меч на Лю Дунбин
Лю Дунбин (Лю Ян), един от "осемте безсмъртни" (бъ сян), е роден в епохата Тан (618 - 907), приел тайната на безсмъртието от отшелника Джунли Цюан и сам станал безсмъртен. Неговият Вълшебен меч притежавал чудесна сила, с помощта на този меч Лю Дунбин побеждавал зли духове и твари по времето на своите странствания.

Осемте безсмъртни Лю Дунбин, Ли Тъгуай, Джан Гуалао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ, Лан Цайхъ, Цао Гуодзю, изобразени с техните атрибути, в даоския вариант

Лю Дунбин с Вълшебния си меч

Стих 3

Да изучаваш безсмъртието - непременно значи

да изучаваш небесното безсмъртие;

Само в него е крайният предел 

на златото и цинобъра.

Две същности се срещат - в това време

природата и чувствата идват в хармония;

Всичките пет стихии (заели своите) места,

тигър и дракон се сплели.

По тази основна (причина) знаците у дзи

се превръщат в красавица - сваха (соха),

В този час мъж и жена

се сливат в едно,

Само тогава възниква постигането

на Божествения Нефритен дворец,

В сиянието на деветте небеса се ускорява

впрегнатата с феникси колесница.

Китайска живопис (тук)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

Глави за прозрение на истината

2. Част първа

Джан Бодуан - У Джън Пян
първа страница на първа част
(ксилографическо издание)

Стих 1

Ако ти не търсиш Дао - Пътя,

то твоя път е неистинен;

Ако (ти) отхвърлил талант и мъдрост,

нима (ти си достоен) мъж?

Столетие, (проведено) в недеяние,

подобно искра, e изсечено (от

кремък);

Тяло, (в продължение на) един живот,

(подобно на) мехур, плуващ по 

вода. 

Само жаждата за изгода и щастие

(заставя) хората да търсят слава.

Не осъзнавайки, че телесният облик

повяхва и загива в тъма,

(Всички) се стремят да събират купчини злато,

(Подобно на) планински била,

(Но тъй, като те) придобиват само

непостоянно, то (те)

няма да постигнат отсъствие.

Първите два стиха от "Главите за прозрение на истината" представляват сами по себе си въвеждане в текста и са посветени на обосноваване важността от търсенето на безсмъртие. Аргументацията използвана от Джан Бодуан в първото осемстишие е достатъчно традиционна за даоските текстове: това е указание за крехкостта на мирския живот и всички негови блага, и тяхната незначителност в сравнение със смъртта - участта, на което и да било същество, неследващо Дао. Много традиционна е и лексиката на осемстишията. 

Правят впечатление използваните от Джан Бодуан будистки образи и термини, свидетелстващи за силното влияние на Будизма върху автора. В първото осемстишие животът на човека и се сравнява с мехурче, носещо се по повърхността на водата. Този образ е характерен и разпространен в будистката литература.

(Виж, например, последната строфа от Ваджрачедика Пражняпарамита Сутра - Диамантената Сутра.)

[„Така ти казвам:

Ето как да съзерцаваме нашето обусловено съществуване в този блуждаещ свят:

'Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.' Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира.”

Така каза Буда. - бел. пр.]

Обаче не може да не се забележи сега и тук разликата между даоския подход към проблема за живота и смъртта, и този в будизма. Джан Бодуан изобщо не говори за преходността и безсмислието на живота, като такъв. Напротив, необмислено прекараното време е така лошо, че отвличайки хората от търсенията на Дао, неминуемо води към смърт. Следователно - тук животът по-скоро е уподобен на крехка драгоценност, така леко разрушим, както и мехурчето на повърхността на водата.

На способите за неговото "укрепване" или "поддържане" (ян шен) е посветено съчинението на Джан Бодуан. Любопитно е и това че състоянието, водещо към безсмъртие, Джан Бодуан нарича "отсъствие" (у). Това не е небитие, или смърт, а обозначение на особен онтологически статус в Дао, като различен от този на реалното съществуване в материалния свят. Състояние на естествено съществуване - на свръхбитие, в разбирателство и мир в себе си. В едно с това, това отсъствие се явява източник на битието и живота. [В Будизма крайната цел е Нирвана, която се постига с концентрация и постоянство, докато при Дао крайна цел няма, защото Великият Път не е ограничен, а безпределен. Следващият Дао живее в хармония в себе си и с всичко във Вселената. бел. пр.]

Самото разбиране на онтологическия първоизточник, като източник на телесна жизненост, а връщането към тази основа - като централен пункт за постигане на безсмъртие (тъй като именно от нейното небитие, от нищо, от покоя, от мрака, адепта ще твори ново битие, от нея се ражда "просветленост" - мин), още веднъж потвърждава различието на средновековния Даоизъм от Будизма, без да се гледа на цялото влиянието на второто. Работата е в това, че в общите направления на еволюцията на Даоизма бил ръста на неговата "спиритуализация" и "психологизация", при което не последна роля е изиграл Будизмът. И така всички медитативни методики в Даоизма, насочени към постигане на вечната истина на Дао, в крайна сметка са такива, че възгледите на последователите на Даоизма са одухотворяване на физическото, и след постигнатото обновление, преобразеният адепт отново се завръща в своя сакрален космос, опирайки се на тази тайнствена първооснова, блестящ във всички цветове, и по никакъв начин нежелаещ да загуби своето многообразие и да изчезне в името на някаква по-висша цел на реалността. В тази връзка е уместно да си спомним една от легендите, свързани с името на Джан Бодуан.  

Съгласно "Пълен сборник жития на безсмъртните" ("Ле сян цюан джуан", виж : Дейвис Т. Л., Джао Юнцун, 1939-1999г.), Джан Бодуан бил приятел с будиския монах на име Дин Хуей ("Съсредоточеният в мъдростта"), който притежавал чудната способност за няколко мига да преодолява гигантски разстояния. Джан Бодуан също овладял това изкуство.

Един път приятелите заспорили, кой от тях е преуспял повече. Те решили да се отправят на хиляда ли в Янджоу, за да се полюбуват на цъфтящите  "Ясписови хортензии" (цюн хуа) и да откъснат по едно цветче за спомен. Потъвайки в медитация, те в миг преодолели разстоянието, поразходили се в парка и се върнали обратно, като Дин Хуей изпреварил Джан Бодуан. Но не ликувал дълго: в неговите ръце нямало нищо, а Джан Бодуан цветче донесъл.

Учениците попитали даоса за причината. Джан Бодуан отвърнал: "Когато аз изучавах пътя на златото и цинобъра, усъвършенствах и природната същност (син) и жизненост (мин). Като се събирам (цялостен) в едно, тогава имам материално тяло (син), като се разсейвам, тогава оставам пневма (Ци). Когато отидох (в Янджоу), тогава бях истинен дух. Но там придобих материално тяло. Такъв дух е Ян. Монахът, благодарение на своята тренировка, достигнал бързо резултата: но не се е виждало неговото материално тяло или сянка. Такъв дух е Ин. Дух, който не може да пренася вещи."

В такъв дух и средновековният даоизъм съхранил телесните физически настройки и определен натурализъм.

Тук, във втори стих, се появява мотив, който постоянно се повтаря по продължение на целия текст - за необходимостта от упорит труд, без който е невъзможно намирането на "великата целебна отвара безсмъртие!" (даяо).

Стих 2

Макар и животът на човека
да представлява вековен план,
Никой не е в състояние да знае,
дали изчерпва (той годините) в дълголетие,
или в преждевременна смърт.
Вчерашният ден (още) по улицата
яздил на гърба на коня.
А днешното утро лежи в гроба труп,
(потопен в смъртен) сън.

Изоставили (някакви) съпруга и благосъстояние,

за тях (повече) няма господар.
В действителност, последствията от глупави дела,
няма да закъснеят да дойдат,
трудно е да заблудиш себе си,
(Ако) не търсиш ли великата целебна отвара,
то, как ще се срещнеш с него?
(Този, който се надява) не е осветлен да го срещне,
той просто е безмозъчен глупак.

Диамантената сутра (санскр. वज्रच्छेदिका प्रज्ञापारमितासूत्र) печат 868 година, архив на
Британската библиотека

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)