Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Ши - Хо

21. Част Втора (Продължение)

Стих 37

Обитават Червеният Дракон, Черният Тигър на Запад и на Изток;

Четирите образа се съединяват в средата на знаците У Дзи;

Хексаграмите "Възвръщане" и "Среща" сами могат в движение да дойдат;

Кой ще каже тогава, че са завършени златото и цинобъра?

В това четиристишие става дума за съединението на зрелите пневми Ин и Ян, обозначаващите ги триграми Кун (Земя) и Циен (Небе). Оттук и тяхната цветова символика: Червен Дракон, зрял Ян, стихия Огън, Юг; Чер Тигър - зрял Ин, стихия Вода, Север. В терминологията на вътрешната алхимия това е живак, скрит в оцветеното цинобърно-червено, и сребро, скрито в оловото. От страна на светлината истината е в това, че са назовани пак Запад и Изток, а не Север и Юг. Причината за това е, че зрелите пневми израстват от незрели, като тяхното начало е в такъв вид, както биха се намирали на Запад и Изток. Това се потвърждава и от втората строфа на четиристишието, където се говори за съединението на "четирите образа" (Съ Циен - четирите стихии и съответстващите им триграми) в петата стихия Земя (обозначаема със знака У Дзи).

Хексаграмите "Възвръщане" (Фу) и "Очакване на среща" (Гоу) представляват огледално съответствеща комбинация на чертите: "Възвръщане" се явява комбинация от пет слаби черти и една (долна) силна, а "Очакване на среща" - пет силни черти и една (долна) слаба. Тези хексаграми съответстват: първата полунощ и зимното, когато в недрата на Ин се проявява първият зачатък на Ян, а втория полуден и лятното слънцестоене са, когато от висшето развитие на Ян се проявява зародиша на Ин. Ще отбележим, че хексаграмата "Възвръщане" се състои от триграмите "Гръм" (долна) и "Земя" (горна), а хексаграмата "Очакване на среща" - от триграмите "Вятър" (долна) и "Небе" (горна). В този вид първата представлява съединението на незрелия и зрял Ин, а втората - незрелия и зрял Ян. Техният взаимопреход, взаимопревръщането, за което се говори в третата строфа и представляващо пълната интеграция на инските и янските пневми в тялото, довеждащо до появата на безсмъртния зародиш, който в този си вид представлява трияко единение на Ин Ци и Ян Ци: 1) третични незрели пневми - триграми Сюн и Джън; 2) вторични незрели пневми - триграми Кан и Ли; 3) първични зрели пневми - триграми Кун и Циен. В по-голям схематичен вид можем да говорим за процеса, като съединение на зрели (първични) и съвсем незрели (третични) пневми, както това и става в това четиристишие.

Стиха съответства на хексаграмата "Стиснати зъби" (Ши - Хо), състояща се от триграмите Джън и Ли.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

20. Част Втора (Продължение)
Стих 36

Гуан

На Западната планина Сишан свирепства белият Тигър;

В Източното море място не може да си намери зеленият Дракон.

Двамата с ръцете си ти ги хвани, разтърви ги, защото се бият до смърт;

Тогава, превръщайки се, изведнъж ще станат те на златно-пурпурен къс скреж.

В това четиристишие, построено точно по този образ, както и в предишното, иде реч за единението на вторичните Ин Ци и Ян Ци (триграмите Кан и Ли). Затова и тяхната цветова символика е пределно ясна: Тигър бял (Запад, Метал), Дракон синьо-зелен (Цин - Изток, Дърво). В алхимическата терминология това е олово и живак, но незрели. Драконът и Тигърът безумстват в своето обособяване, единаци, стремящи се към обособяване. Но това съединение описано в даденото четиристишие не е във вид единение, като в предишното, а във вид на смъртоносна битка между Дракона и Тигъра. Впрочем разликата не е така велика, ако се отбележи, че китайските трактати по "изкуството на вътрешните покои" (еротология) често са писани под формата на съчинения по военно изкуство, в които съпругите са сравнявани с воини (предвид описанието на еротическите сцени в романа "Дзин, Пин, Мей"). Но тук образът на смъртоносната схватка има и допълнителен товар: пневмите, съединявайки се, пораждат еликсир, умират, като такива, прехождайки в новото си качество на андрогенен зародиш.

"Златно-пурпурен скреж" (Дзъ Дзин Шуан) - е този елемент, е тази страна на еликсира на безсмъртния зародиш, която се образува от единението на пневмите, обозначени с триграмите "Огън" и "Вода" (Ли и Кан). 

На стиха съответства хексаграмата "Съзерцание" (Гуан), състояща се от триграмите Кун и Сун.

Кастанетите на Цао Гуодзю

Цао Гуодзю заминал в планината, спасявайки се от разврата на мирския живот и станал отшелник. Срещайки се с Джунли Цюакем и Лю Дунбин, узнал от тях тайната на безсмъртието. Изобразява се обичайно с чифт кастанети.

Цао Гуодзю

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

19. Част Втора (Продължение)
Стих 35

Лин

На гребена, на върха на планината Хуашан Тигър-самец единак свисти;

На дъното, в глъбините на морето Фусан самка-Дракон единак въздъхва.

Жълтата леличка знае сама, как да ги доведе и ожени;

Да укаже, как да станат мъж и жена, да слеят сърца в едно.

Даденото четиристишие е посветено на второстепенните третични пневми, производни от пневмите, обозначени с триграмите Ли и Кан. Тяхната символика - са триграмите Дуй и Джън, виж по-горе, четиристишие 33 (17). Тук третичната, отрицателна (инска) пневма триграмата "Водоем" (Дуй) се олицетворява от Тигъра-самец. Планината Хуашан - е една от петте свещени планини в древнокитайската религия, разположена на територията на съвременната Провинция Шънси, т.е. в западната част на страната (ще напомним, че Запад в даоската символика е свързан с отрицателните пневми - на стихията Метал). Заедно с тях в Ин присъства зародиша Ян, затова тук иде реч за Тигъра-самец.

Фусан - тава е митична страна в източните морета (някога се е отъждествявала с Япония), тук - е синоним на източното море. В символиката Изтока е свързан с янските пневми и стихията Дърво. Съответно, в Ян вече присъства Ин, затова и иде реч за Дракона-самка. Инските и янските пневми са триграмите Дуй и Джън, които се стремят към съединението една с друга, което е изобразено с призивното свистене и въздъхването на Тигъра и Дракона.

"Жълтата леличка" (сватя) - епитет за Земя е, като опосредстваща стихия (Хуан По). Тук под жълта леличка се разбира сърцето, като срединен орган, регулиращ взаимопрехода и съединението на пневмите, със сливането на които (пневмите стават съпрузи) също така  се допринася лепта в зачатието на безсмъртния (цинобърен) зародиш.

На стиха съответства хексаграмата "Посещение" (Лин), състояща се от триграмите Дуй и Кун.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

18. Част Втора (Продължение)
Стих 34

Гу

Само половината диск на луната озарява целия хоризонт,

Изведнъж се дочува отчетливо стона на дракона и съскането на тигъра.

Как прекрасно е в този час усърдно да свършат две към осем;

Тогава в часът на стражата Джън създадените вътрешни еликсири ще се завършат.

Това четиристишие е посветено на разглеждането на зачатието на безсмъртния зародиш от страната на анализа на съотношението на пневмите, които го зачеват, като е видно, че иде реч за срока на приготвяне на еликсира. Съгласно традиционният китайски календар, във всеки месец се отделят два периода от 8 дни всеки, така наречените Сян (буквалното значение на тази дума е "Тетива на лъка"; като се има предвид лунния сърп, напомнящ лък). Първият Сян - първите 8 дни от месеца, вторият Сян - последните 8 дни от месеца. Първият Сян се съотнася с янската половина на месеца (луната расте), вторият - с инската половина. Между двата Сяна се намира промеждутък, когато луната има вид на пълен диск (или близо до това). Той се съотнася с времето на хармония, на равновесие Ин-Ян.

Следователно, в първата строфа на четиристишието Джан Бодуан говори за това, че еликсирът на безсмъртието следва да се извлича само тогава, когато пневмите на тялото се намират в равновесие, еднакво развити, нито едната не господства на другата, самката-тигър (Ин Ци) зове самеца-дракона (Ян Ци) и той отговаря на нейния призив с крясък.

Третата строфа конкретизира тази тема, отново говорейки за съотношението две и осем (виж коментарите към 7-ми стих на І Част). Тук това са и два пъти взети по осем Лян (унции) (9 янски и 8 ински), съставящи Дзин (фунт) и два Сян (8 дни янски и 8 дни ински). Общият смисъл на строфата е все този: инските и янските пневми, необходими за пораждането на безсмъртния зарозиш, е задължително да бъдат взети в равни порции, те са по равно важни за адепта.

Последната строфа завършва с това, че още веднъж се уверява адепта в успеха на алхимическата работа. Срокът, указан в тази строфа, - стражата  Джън, времето он 7 до 9 сутринта, подобно на 5-я месец на годината, - има също и иносказателен смисъл: това е времето на растежа на Ян, неговото възмъжаване, затова и то е избрано от Джан Бодуан за обозначение на раждащият се от единението на пневмите зародиш на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се само от един Ян. Впрочем, всички образи на този стих не са изобретени от Джан Бодуан. Дълго преди това вече са използвани, и от дълбоко почитания Джан Бодуан и цялата традиция на вътрешната алхимия на Вей Бо-ян ("Двата периода - Сян в хармония привеждат своите есенции, и се осъществява субстанцията и Циен и Кун").

Стихът съответства на хексаграмата "Корекция на влошаването" (Гу), състояща се от триграмите Сюн и Гън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

17. Част Втора (Продължение)
Стих 33

Суй

От "Гърма" произхожда живак-тигър - това е областта на триграмата "Огън",

От "Водоема" се ражда тигър-олово - това е сферата на триграмата "Вода";

Затова съвкупността на двете същностти е такава, сякаш деца пораждат майката,

Целостността на петте стихии е длъжна непременно да встъпи в самия център.

Това четиристишие развива и конкретизира идеята на предния стих.

Следва, преди всичко, да се припомни порядъка на пораждането на петте стихии: Дърво (незрял Ян) поражда Огън (зрял Ян), а Металът (незрял Ин) поражда Вода (зрял Ин). Земята се намира в центъра и осъществява преход от ински стихии към янски и обратно. В такъв вид, ако се разгледат триграмите от "Книгата на Промените", то ще се окаже, че четирите основни триграми (Съ Сян) ще съответстват на зрял Ян (Циен), незрял Ян (Ли), зрял Ин (Кун) и незрял Ин (Кан), при това че "зрелите" триграми се съотнасят със "незрелите", както субстанцията и нейната функция. Останалите четири триграми, породени от гореназованите, също ще имат инност или янност, но ще бъдат функции вече не на Циен и Кун, а на Ли и Кан. Така триграмата "Гръм" (Джън) принадлежи на янска група и се съотнася с триграмата "Огън" (Ли), а триграмата "Водоем" (Дуй) принадлежи на инска група и се съотнася с триграмата "Вода" (Кан). Освен това, Гърмът е скрит в Огъня, а Водоемът - във Водата, както плодът е скрит в майчината утроба. Обаче процесът на Вътрешната алхимия предполага и въздейства на тези пневми - 1) Циен - Сун; 2) Ли - Кан; 3) Джън - Дуй, - за това да се прояви вторичната, играеща особена роля в процеса. Подобно въздействие е сходно с фантастичните ситуации, когато децата раждат своята майка, което отбелязва Джан Бодуан в третата строфа на четиристишието, за това говори и предшественика на Джан Бодуан, знаменитият Вей Бо-ян: "Майката таи в себе си зародиши на децата; децата скриват в себе си утробата на майката" ( Му ин дзъ тай. Дзъ дзан му бао.). Тази "взаимопораждаемост" все пак е свързана с "взаимопревращаемостта" Ин-Ян, с тяхната взаимозаключеност (освен това, във великият Ян е скрит малък Ян, и обратно; това се отнася и за Ин). В последната строфа на четиристишието още веднъж се подчертава важността на центъра - стихията Земя, обезпечаващ преход от Ин към Ян и от Ян към Ин, и поради това явяващ се непременно условие за зачатие на безсмъртния зародиш. В плана на практиката на вътрешната алхимия със Земята се асоциира средното цинобърно поле (жълтият двор), където се поражда и безсмъртния зародиш.
Стихът съответства на хексаграмата "Изследване" (Суй), състояща се от триграмите Джън (Гръм) и Дуй (Водоем), за които вече стана въпрос.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част Втора (Продължение)
Стих 32

Юй

От самото сърце на триграмата "Вода" вземи нейната крепка същност;

Нея замени в двореца на триграмата "Огън" във вътрешния Ин на нейната утроба.

Тя ще се превърне в триграмата "Небе", плътта й да се пресъздаде;

Способността да съхраниш и укриеш, скочиш, излетиш - всичко произтича от сърцето.

Следва да се напомни, че триграмите Циен (Небе) и Кун (Земя) се разглеждат, като отделни субстанции (Ти) на триграмите Ли (Огън) и Кан (Вода), които се считат за техни функции (Юн). Съгласно Преднебесният Порядък ("схемата на Фу Си"), Циен и Кун съответстват на Юг и Север, и са първоначални, а Ли и Кан - на Изток и Запад и са подчинени. Съгласно Следнебесният порядък ("схема на Вън Ван"), Циен и Кун съответстват на югозапад и северозапад и се подчиняват, а Ли и Кан - на юг и север и са първоначални.

Вътрешната алхимия, насочена към придобиване на безсмъртие се стреми, изхождайки от закономерностите на следнебесния порядък да възстанови носещото безсмъртие на преднебесния порядък. Тази настройка на вътрешната алхимия е отразена в коментираното четиристишие. Така, ако се вземе централната силна черта на триграмата "Вода" (Кан) и се постави на мястото на слабата централна черта на триграмата "Огън" (Ли), ще се получи триграмата "Небе" (Циен), състояща се само от силни черти. На нивото на практиката във вътрешната алхимия, това се изразява в използване на инските пневми за създаване на новото безсмъртно тяло, състоящо се вече само от Ян Ци. Залогът за възможностите на тези манипулации с пневмите, съгласно Джан Бодуан, се явява природата на сърцето (Син) на човека, микрокосмическо изразяване на Дао, което  е бъдещият прът, ос, пружина в организма и е отговорно, както за Ин Ци (скритото, хранещото се), така и за Ян Ци (скачащото, излитащото) и може да ги контролира.

Стихът съответства на хексаграмата "Волност" (Юй), състояща се от триграмите Кун и Джън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

15. Част втора (Продължение)

Стих 31

Циен

Слънцето живее в триграмата "Огън", но си остава женско то;

Намира се в Жабешкия дворец триграмата "Вода", превръща се в мъжко изведнъж.

Който не е проникнал в потайния смисъл на тази взаимообращаемост,

Нека не говори напразно думи високо, защото сякаш през тръбичка гледа.

Цялото съдържание на това четиристишие се явява развитие на положението в 3-ти и 4-ти стих на 4-тото осемстишие на І Част на "Главите за прозрение на истината" и на 1-во четиристишие от ІІ Част (виж коментарите). Представя се необходимостта още веднъж накратко да се напомни за тези положения. Така триграмата "Огън" (Ли), както и да съответства на Изток, стихия Дърво и Ян, то в алхимическата традиция може в определени случаи да бъде понякога и противоположна, да се отнася към Ин (женска, отрицателна), доколкото централната слаба черта свидетелства за скритата потенция на Ин в глъбините на Ян Ци. Същото се отнася и за триграмата "Вода" (Кан), която бъдещата инска (женска) носи в себе си Ян (мъжка) във вид на централна силна черта. 

Тук триграмите Ли и Кан са уподобени на слънце, в което противоположното, инско начало е скрито в образа на врана и луна, а последната противоположно на нея, янско начало, скрито в образа на жаба (виж 1-то четиристишие на ІІ Част). Както вече се каза по-горе (виж коментарите към 4-ти стих на І Част), в практиката на вътрешната алхимия достигането на безсмъртие се свързва с изменението на направленията на потоците от енергии в тялото към противоположното: Ин Ци се насочва нагоре, а Ян Ци - надолу. Тяхната среща, водеща до образуването на еликсира, е длъжна да се проведе във Второто цинобърно поле (то е "жълт двор" - хуан тин). Тази идея е изразена и в тезата за промяната на знака на триграмите Ли и Кан. Това е и "Жълтият Път" (Хуан Дао), Пътят на следването на природата и Ин Ци, и Ян Ци, когато Ин Ци е скрито в Ян (истинната Вода), използващо се за стапянето на живака, а Ян Ци, скрито в Ин (истинният Огън), използващо се за стапянето на оловото. Адепт, неразбиращ тази взаимообращаемост е подобен на човек, опитващ се да обхване целия хоризонт, гледайки на него през бамбукова тръбичка, или с други думи сякаш е с наочници.

Съответната на този стих хексаграма е Смирение (Циен), състояща се от триграмите Гън и Кун.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

14. Част Втора (Продължение)

Стих 30

Да Ю

Ако триграмите "Вода" и "Огън" не са се върнали към знака У Дзи,

То, дори те да обладаят и четирите образа, пак няма да се получи еликсир.

Само триграма, и тя и другата истинна Земя да възприемат в себе си,

Тогава само могат отново да се завърнат златото и цинобъра.

Единението на Ин Ци и Ян Ци, утвърждава Джан Бодуан, все така няма да бъде възможно без участието на някоя посредническа стихия, съпричастна на Ин и Ян, т.е. стихията Земя (за подробности виж коментара към 14-ти стих на Първа част). "Четирите образа" - триграмите "Небе" (Циен) и "Вода" (Кан) са съответстващи на четирите стихии: Огън, Дърво, Вода, Метал (виж коментара към 11-ти стих на Първа част).

Но съединението на Ин и Ян, взаимопревръщането на триграмите (и, съответно, на стихиите) не е възможно без петата стихия - Земя.

Така може да се каже, че в Дървото е скрит Огън, а в Метала - Вода (в алхимичаската терминология - в цинобърния пигмент е скрит живак, а в оловото - сребро), т.е. може да се констатира наличие на плавен преход навътре, ински или янски, в двойката стихии, но самият преход от едната двойка към другата без опосредстващ елемент (Земя) остава необясним.

В такъв вид, Кан и Ли (Вода и Огън) вече обладават явно или скрито качество на четирите стихии (всяка има от качествата на своята двойка), но ги обединява в едно само петата стихия, Земя, символично обазначена в централни циклични знаци на десетичната система У Дзи. [Китайски календар, Десетичен цикъл - линк, бел. прев.]

Така само съединението на Ин Ци и Ян Ци в сферата на истинната Земя (централното цинобърно поле, в района на слънчевия сплит) може, по учението на вътрешната алхимия, да породи безсмъртния зародиш (еликсирът на безсмъртието, златото и цинобъра).

Съответстваща хексаграма - "обладание на великите" (Да Ю; състояща се от триграмите Циен и Ли.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

13. Част Втора (Продължение)

Стих 29

Триграмата "Вода" мълния, гръм дарява, тя е от сферата на водата и метала;

Огънят се появява на Кунлун в две сили: Ин и Ян.

Ако двете същности възвърнат хармонията и покоя,

Ще съзрее нашия естествен еликсир и цялото тяло ще се изпълни с аромати.

Тун Жън

 

Това четиристишие продължава линията на разкритието на символиката на "Книгата на Промените" в "Главите за прозрение на истината". Триграмата "Вода" (Кан), както вече многократно беше отбелязано, представлавя в себе си две слаби крайни черти и една силна в центъра, т.е. това е сила Ян, скрита в глъбините на Ин, инските стихии - Вода и Метал. С други думи тя може да се уподоби на Огъня (Ян), скрит във Водата (облак, дъжд и т.н.), т.е. мълнията, както това и прави Джан Бодуан. Но заедно с това огънят на мълнията възниква от стълкновението на инските и янските стихии, метал и дърво, т.е. когато се освобождава енергията Ин, скрита в глъбините на янската триграма "Огън" (Ли) и енергията Ян, скрита в инската триграма "Вода", както вече се каза по-горе. 

Кунлун тук се споменава от една страна, като висок връх в света, от гледна точка на даоизма и съответно близко място до небесния Ян, а от друга страна - като място, намиращо се на Запад, в сферата на инската стихия "Метал". Кунлун тук - е като зримия образ на триграмата "Вода".

В контекста на вътрешно алхимическото съдържание на "Главите за прозрение на истината" диханието на мълнията, възниква от стълкновението на инските и янските енергии, уподобяващо възникването на безсмъртния зародиш, еликсира, появяващ се в резултат на взъимодействието на Ин Ци и Ян Ци, и преобразяващото се тяло на адепта, като го изпълва с свръхестествени аромати.

Съответстващата хексаграма е "сродни" (Тун Жън); състояща се от триграмите Ли и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

12. Част Втора (Продължение)

Стих 28

Пи

Нека Дао-Пътя, в отсъствието скрит, поражда единната пневма;

От тази единната пневма ще се родят след това двата реда: Ин и Ян.

Ин и Ян съединили се отново - трите субстанции ще се завършат;

Трите субстанции обзели равновестност - ще породят всички неща за процвета.

Това четиристишие представлява само по себе си видоизменен цитат от "Дао Дъ Дзин" (Джан 42): "Дао-Пътя ражда Едно, Едно ражда Две, Две ражда Три, Три ражда всичко съществуващо". Тук Джан Бодуан не само цитира, но и коментира Лао Дзъ. И така това е единната, недеференцирана пневма, поляризуема в отрицателна (Ин) и положителна (Ян). Те, съединявайки се пораждат "Три творящи" (или "Три дара") - Небе, Земя и Човек. Тази триада поражда всичко съществуващо (Човекът е причислен към космическите сили, само така е способен на творчество). Но още нещо важно е това, че космическият процес, описан от Лао Дзъ, алхимически се преосмисля от Джан Бодуан, което се явява и причината за поместването му в това четиристишие на "Глави за прозрение на истината". Така, както това е отбелязано по-горе, алхимическият процес се смята за аналогичен на космическия, и така и съответстващото място от Лао Дзъ с лекота се поддава на алхимическа интерпретация.

Така Дао-Пътят поражда единната преднебесна пневма; в организма тя се поляризира на Ин Ци и Ян Ци (олово и живак). В процеса на вътрешната алхимия оловото и живакът съединявайки се пораждат трите (и триединните: Ин Ци, Ян Ци и собствената, несвеждаща се към тях природа): еликсирът (злато и цинобър), безсмъртният зародиш, даряващ на адепта  безсмъртие и способност към неизчислими превъплащения - метаморфози в единство с всичко съществуващо.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих е "упадък" (Пи); символизира разделение, дезинтеграция - триграма Кун се спуска надолу, триграма Циен се изкачва нагоре и хексаграмата се разпада. Затова неслучайно, именно в стих 28(12) става въпрос за диференциация, разделение Дао.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

11. Част Втора (Продължение)

Стих 27

Тай

Сън ми се присъни, че съм посетил Градина на Запад, Деветте Небеса;
Връчих на съвършения човек "Указващите Съкровеното" мои глави.
Тяхното съдържание е просто, и леко и думите са така малко в тях;
Те само ни учат нас, хората, как от живака и оловото да се приготви еликсир.

С това четиристишие, сякаш завършва един раздел от цикъла на ІІ част и започва нов. В символиката на "Глави за прозрение на истината", то съответства на 11 хексаграма от "Книгата на Промените" (Тай - "разцвет"), състояща се от триграмите Циен и Кун.

Деветте Небеса - това са деветте участъка, на които древните китайци делят небесния свод: страните на света и центъра. Даоската религия нанесла на небето висшите безсмъртни (небесните безсмъртни - виж коментара към 3-то осемстишие на Първа част) и божествата. Основанията за тази, или друга даоска традиции често се приписва на безсмъртните или божествата, явяващи се в сън, или по време на съзерцание от този, или друг адепт на даоизма и предава последния текст на откровението, който и лежи в основата на новата традиция (явлението Лао Дзъ, основател на Школата на "Небесните Наставници" - Джан Даолин, ІІ в., откровение, което придобило изключителна значимост за всички направления на даоизма, даже и непризнаващо наследствената приемственост на "Небесните Наставници" от рода Джан) [линк - бел. прев.].

Тук Джан Бодуан вероятно свързва написаните "Глави за прозрение на истината" с подобни откровения. Истината е такава, че текстът е назван "Глави, указващи Съкровеното" ("У Джън Пян"). Един от коментарите на "Главите за прозрение на истината" впрочем предполага, че тук става въпрос за друг стихотворен текст, изгубен през ХV в. (Дай Цидзун), а други (например Дун Дънин) го отъждествяват с "Песен за [възнасяне] към безсмъртие в съновидение" ("Мън Сян Гъ"), написана от някой си Гао Сянсян и също описващ "Пътешествието към безсмъртие".

Градината на Запад (или "Цветята на Запад", Си Хуа) - е още един епитет Ин Ци, за оловото. 

В последното четиристишие Джан Бодуан още веднъж говори за главната тема на своето съчинение - учението за вътрешната алхимия и извличането на еликсира на безсмъртието от пневмите Ин и Ян, за оловото и живака.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Люй

10. Част Втора (Продължение)

Стих 26

Сърцето опустоши и напълни стомаха - скрит е тук дълбок смисъл,

Защото само сърце пусто може да познае, как сърцето да ни следва.

Но по-добре още отвара от претопено олово, да им напълни по-рано стомаха;

Тогава научават, как да събират и пазят златото, което залата напълва.

Това четиристишие се явява своеобразен пример за гностическото, или езотеричиско тълкувание на даоските философски текстове: когато даосът е посветен в тайното знание на този, или онзи "откровен" текст (тук "Дао Дъ Дзин"), намира в него съдържание, което е странно, така че непосветеният в "правилното" прочитане на текста читател, може да бъде заподозряно, дали е в ред.

В това четиристишие 1-та и 4-та строфи представляват цитати от 3-ти и 9-ти джан на "Дао Дъ Дзин". Ще приведем тези цитати в техния контекст: "... а съвършено мъдрият управлява така: опустошава (субектите) в сърцето, техните стомаси, (напротив), напълвайки, разхлабва тяхната воля - произволно, (заменяйки) укрепва скелета. Стреми се, така че и народа да няма знания, нито желания, а мъдрият да действа да не смее. Недеянието той извършва, затова няма нищо непорядъчно (в такова правене)" (Джан 3).

"...совершенномудрый делает сердца [подданных] пустыми, а желудки - полными. [Его управление] ослабляет их волю и укрепляет кости. Оно постоянно стремится к тому, чтобы у народа не было знаний и страстей, а имеющие знание не смели бы действовать.

Осуществление недеяния всегда приносит спокойствие."

"Какво да се събира, да се запази, не е ли по-добре да се използва? ... Със злато и нефрит е напълнена залата - никой на сила не е в състояние да ги съхранява. С богатство и знатност се кичат хората, и това им оставя печал ..." (Джан 9).

Лучше ничего не делать, чем стремиться к тому, чтобы что-либонаполнить. Если [чем-либо] острым [все время] пользоваться, оно не сможетдолго сохранить свою [остроту]. Если зал наполнен золотом и яшмой, тоникто не в силах их уберечь. Если богатые и знатные проявляют кичливость,они сами навлекают на себя беду. Когда дело завершено, человек [должен] устраниться. В этом законнебесного [дао]. 

Джан Бодуан преосмисля тези стихове от "Дао Дъ Дзин" в съвършено неочаквания образ и текст на Лао Дзъ, провъзгласяващ принципите на естественост и недеяние, установявайки се на тайнописа на вътрешната алхимия. И изискванията на "опустошеното сърце" (от страсти, въжделения и т.н.) стават за Джан Бодуан синоними на указанията за необходимост от "усъвършенстване на природната същност" (Сю Син), а думите "напълни стомаха" за него се явяват изисквания за "усъвършенстване на жизнеността" (Сю Мин). За подробности виж коментарите на 8-мо осемстишие 1 част. Но, ако ключът за усъвършенствана на природната същност се явява съзерцанието на сърцето, неговото медитативно знание, то ключът към усъвършенстване на жизнеността се явява приготвяне на отвара от истинно олово, отрицателна жизненост, Ин Ци. Но стихията на оловото е Метал. Ще напомня, че на китайски "злато" и "метал" се пишат еднакво Дзин; само в отделни случаи за конкретизация (която, както според мислите на Джан Бодуан, на Лао Дзъ му е била нужна повече от всичко неведнъж, за да може да скрие тайното значение на текста от профаните) йероглифа Дзин, като значение за "злато", получава определението "жълт" (Хуан Дзин). Лао Дзъ, за Джан Бодуан неведнъж отправил невежите съзнателно по лъжлива следа, направо заблуждавайки ги с йероглифа Хуан и едновременно с това да мислят за "метал", като за "злато". Между другото, синонимът за положителна жизненост, Ян Ци, оловото ще бъде нефрит, за който също така се говори и у Лао Дзъ. Тук за Джан Бодуан е важен металът, и затова нефрит той не споменава. Залата тук трябва да отбележим, че е долната част на стомаха и долното цинобърно поле - сферата на оловото, Ин Ци, въплатено в есенциалната пневма, която овеществявайки се, се превръща по учението за вътрешната алхимия, в сперма.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "Настъпление" (Люй); състои се от триграмата Дуй (разрешение, радост, водоем, третата дъщеря) и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

09. Част Втора (Продължение)

Стих 25

Когато използваш ти олово, не използвай вулгарно олово;

Използвай истинно олово - после го захвърли.

Наставление, което тук за оловото ти преподадох - тайно и истинно знай.

Оловото използвай, неизползвайки - ето моите прави думи.

Първата строфа на това четиристишие ни връща към тематиката на 17(1) четиристишие, отново провеждайки водораздел между истинното, принципиално, пневмено олово и вулгарния веществен метал.

Последващите я строфи се явяват малопонятните "тайни наставления" (Мяо Дзюъ), както за това се говори в трета строфа.

Общият смисъл на четиристишието е такъв: не само съвършено грешното използване вместо истинното, вътрешното олово, като профански метал, но и истинното олово следва да се използва в същото време, без да се използва, после да се отхвърли, което се явява по думите на Джан Бодуан най-висшата истина за неговото приемане. Видимо тук става дума за следване естествеността и недеянието във вътрешно-алхимическия процес: следва да се знае, кога настъпва времето за използване на живака, кога на - оловото, а кога и едното и другото е безполезно (например, след съединяването им в нужните пропорции и образуването на безсмъртния зародиш).

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "възпитаване на малките" (Сяо Чу), се състои от триграмите Циен и Сюн (изтънченост, проникновеност, вятър, дърво, първа дъщеря).

Сяо Чу

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

8. Част Втора (Продължение)

Стих 24

Ако се разцепи стволът на бамбука, ще стане на трески отново от бамбук,

За да може кокошката да излюпи пиленце, нужно е да й се подхвърли яйце.

Безплодните усилия всичките са твои, ако делата не са сродни едно с едно.

С какво, освен с подобно на истинно олово, може да се достигне до хармония със свещената отвара.

В Европа принципа на симпатията за пръв път се появява във философските учения, практически в никакъв случай не е свързан с окултизма (например у стоиците). Не е изключено, наистина (това и в еднаква степен се отнася и до Китай), тъй като и първоначално самият поглед към света, като цяло е пронизан от симпатия, да е възникнал от дълбока древност още в недрата на митологическите размисли, а по-късно е "рационализиран" от философията, след което се е оказал въведен в окултизма (изначално близка на него стихия), но окултизма, така вече обзет от този, или различен теоретичен фундамент, във вид на по-много или по-малко ясна система на религиозно-философските концепции.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "приближаване" (Би); състои се от триграмите Кун и Кан.

Ли Тъгуей

Бастунът и тиквата - кратуна на Ли Тъгуей

По легендата, Ли Тъгуей (Ли Железният, един от Ба Син) се отправил на среща с Лао Дзюн, освободил се от телесната обвивка и връчил грижата за нея на свой ученик, казвайки му да изгори тялото, ако не се върне след седем дни. Случило се така, че ученикът изгорил тялото по-рано от уговорения срок и завърналият се Ли Тъгуей се възползвал от мъртвото сакато тяло на сиромах с желязна бастун (жезъл).

В тиквата Ли Тъгуей съхранявал отвари и лекарства, притежаващи вълшебни лечебни свойства.

Би

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

7. Част Втора (Продължение)

Стих 23

Когато правиш отварата за добиване на цинобъра, не е нужно да ходиш в планината:

В планината, дали по-навътре, дали по-навън - никъде там няма олово.

Драгоценността, тази велика, всички хора притежават,

Само глупците, едни, нищо за нея не знаят.

Този стих не се нуждае от особени коментари. Тук Джан Бодуан за пореден път повтаря своята теза за ненужността от каквито и да било действия, предполагащи обусловеността на даоските практики от външни обстоятелства. Тъй като всички хора по своята природа притежават всички необходими за придобиването на безсмъртие (пневмени енергии, аналогична на оловото и живака лабораторна алхимия), затова няма никаква необходимост от отшелничество, планинско уединение и други видове такива практики, ориентирани навън.

Хексаграмата, съответстваща на този стих е "Войската" (Шъ), състояща се от триграмите Кан и Кун.

Шъ

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)