Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

20. Част Втора (Продължение)
Стих 36

Гуан

На Западната планина Сишан свирепства белият Тигър;

В Източното море място не може да си намери зеленият Дракон.

Двамата с ръцете си ти ги хвани, разтърви ги, защото се бият до смърт;

Тогава, превръщайки се, изведнъж ще станат те на златно-пурпурен къс скреж.

В това четиристишие, построено точно по този образ, както и в предишното, иде реч за единението на вторичните Ин Ци и Ян Ци (триграмите Кан и Ли). Затова и тяхната цветова символика е пределно ясна: Тигър бял (Запад, Метал), Дракон синьо-зелен (Цин - Изток, Дърво). В алхимическата терминология това е олово и живак, но незрели. Драконът и Тигърът безумстват в своето обособяване, единаци, стремящи се към обособяване. Но това съединение описано в даденото четиристишие не е във вид единение, като в предишното, а във вид на смъртоносна битка между Дракона и Тигъра. Впрочем разликата не е така велика, ако се отбележи, че китайските трактати по "изкуството на вътрешните покои" (еротология) често са писани под формата на съчинения по военно изкуство, в които съпругите са сравнявани с воини (предвид описанието на еротическите сцени в романа "Дзин, Пин, Мей"). Но тук образът на смъртоносната схватка има и допълнителен товар: пневмите, съединявайки се, пораждат еликсир, умират, като такива, прехождайки в новото си качество на андрогенен зародиш.

"Златно-пурпурен скреж" (Дзъ Дзин Шуан) - е този елемент, е тази страна на еликсира на безсмъртния зародиш, която се образува от единението на пневмите, обозначени с триграмите "Огън" и "Вода" (Ли и Кан). 

На стиха съответства хексаграмата "Съзерцание" (Гуан), състояща се от триграмите Кун и Сун.

Кастанетите на Цао Гуодзю

Цао Гуодзю заминал в планината, спасявайки се от разврата на мирския живот и станал отшелник. Срещайки се с Джунли Цюакем и Лю Дунбин, узнал от тях тайната на безсмъртието. Изобразява се обичайно с чифт кастанети.

Цао Гуодзю

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част Втора (Продължение)

Стих 22

В хармонията оловото и живака - значи могат да създадат еликсир;

Великото на малкото не нарушават целокупността на двете държави.

Ако изведнъж запита някой, какво е това истинно олово,

Ще отговоря аз, че това е жабена светлина, която след залеза осветява западния поток.

Това четиристишие отново развива темата за единението на Ин Ци (Олово) и Ян Ци (Живак) за пораждане на еликсира на безсмъртието. 

"Великото" - традиционното обозначение "Ян", "Малкото" Ин. Хексаграмата "Разцвет" (Тай) от "Книгата на Промените", например, обяснява, как с отиващото си "Малко", пристига "Великото", а хексаграма "Упадък" (Пи) - "Великото" си отива, а "Малкото" идва. Тук е хармонията на Ин Ци и Ян Ци, тяхното равновесие, състоянието, в което нито едното не взема връх над другото, уподобеният свят и спокойствие в отношенията между двете страни, тяхната "непоклатима целокупност" (Лян Го Цюен). Това състояние на хармонично единение поражда кълна на безсмъртния зародиш. "Жабешката Светлина" (Чан Гуан) е синоним на лунната светлина, есенцията Ин Ци (жабата е символ на луната и съответно на Ин) - тук е синоним на "цветната есенция на Метала" (Дзин Дзин Хуа). Ако самата жаба - луна - това е символа Ин У, или Олово, то нейната светлина - е символ на същността, есенцията на Оловото, т.е. на стихията Метал (Дзин Дзин). Потокът се асоциира със стихията Вода, т.е. пак Ин Ци.

Общият смисъл на последните две строфи е такъв; следва да се направи сплав от Цвета с есенцията Метал, по времето на инския период, или сезон и тогава ще се роди истинното Олово.

Сун

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих е "Конфликт" (Сун); състои се от триграмите Кан и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)