Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

44. Част Втора (Продължение)

Стих 60

Гоу

В мъглата и смута търси всички налични образи,

В дълбините на бездънното намери истинното семе.

Отсъствието и наличието оттук едно в друго проникват;

Аз все още не мога да разбера - как мисълта постига високи цели?

Цялото това четиристишие (с изключение на последната строфа) се явява скрит цитат на Дао Дъ Дзин: първите две строфи от Джан 21, а третата - от Джан 2. В текста на Лао Дзъ под “мъгливото и смътно“ (Хуан Ху) се разбира недиференцирано!!!абсолютната безатрибутност на Дао, подобно на космическо лоно, скриващо зародиша на нещата, техния образ във вид, способен на понататъшно развитие на „тънките пневми“ (Дзин), семето, енергиите. Именно с нейното начало се започва процеса на вселенската диференциация, завършваща с възвръщането на съществуващото (битието) отново към лоното на Дао отсъствието.

У Джан Бодуан „мъгливо и смътно“ - това е чист, не разцъфнал се цвят на спектъра и оттенъка на бялата светлина на Ян Ци, а в същото време, с бездънните дълбини на мрака - е обозначена дълбината на покоя на Ин Ци, висшия предел на покоя на Ин (Ин Дзи Дзин).

Изобщо зад общите фрази на четиристишието е скрито указание за изпълнение на конкретна практика от вътрешната алхимия. Адептът посредством дихателни упражнения направлява сгъстения въздух в пещерата на пневмата (долен Дан Тиен), което трябва да доведе до завръщането на сърцето (Син) в корена (Гън). След това максимално се успокоява дишането (нещо от рода на знаменития зародиш на дишането, описан в Гъ Хун) и тялото достига максимална релаксация (потъвайки в дълбините на пределния покой Ин), който се явява условие за пораждането на истинен живак, използващ се за създаването на безсмъртния зародиш.

После адепта пристъпва към подхранване на Ян и започва посредством съзерцание  и дихателни упражнения нагряване на едно от киноварните полета (видимо долното). Разгрятата енергия се отправя към очите и сърцето усеща светлина в мъгливото и смътното. Съответно, в такъв образ се ражда истинното Олово Ян Ци. Така пневмите се отправят в жълтия двор (средното киноварно поле), където те се съчетават, зачевайки безсмъртния зародиш.

Под отсъствие тук Джан Бодуан отново разбира Ин Ци (дълбините на бездънното), а под наличието на Ян Ци (мъгливото и смътното) и съответстващите им стихии Вода и Огън. Тяхното единение и взаимопреход - залог за зачатието на безсмъртния зародиш.

Последната строфа съдържа осъждане на хората, отнасящи се относително единствено към спекулации за Дао, без да се стремят към неговото практическо осъществяване.

На стиха съответства хексаграмата „Препречване“ (Гоу), състояща се от триграмите Сюн и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)