Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Люй

10. Част Втора (Продължение)

Стих 26

Сърцето опустоши и напълни стомаха - скрит е тук дълбок смисъл,

Защото само сърце пусто може да познае, как сърцето да ни следва.

Но по-добре още отвара от претопено олово, да им напълни по-рано стомаха;

Тогава научават, как да събират и пазят златото, което залата напълва.

Това четиристишие се явява своеобразен пример за гностическото, или езотеричиско тълкувание на даоските философски текстове: когато даосът е посветен в тайното знание на този, или онзи "откровен" текст (тук "Дао Дъ Дзин"), намира в него съдържание, което е странно, така че непосветеният в "правилното" прочитане на текста читател, може да бъде заподозряно, дали е в ред.

В това четиристишие 1-та и 4-та строфи представляват цитати от 3-ти и 9-ти джан на "Дао Дъ Дзин". Ще приведем тези цитати в техния контекст: "... а съвършено мъдрият управлява така: опустошава (субектите) в сърцето, техните стомаси, (напротив), напълвайки, разхлабва тяхната воля - произволно, (заменяйки) укрепва скелета. Стреми се, така че и народа да няма знания, нито желания, а мъдрият да действа да не смее. Недеянието той извършва, затова няма нищо непорядъчно (в такова правене)" (Джан 3).

"...совершенномудрый делает сердца [подданных] пустыми, а желудки - полными. [Его управление] ослабляет их волю и укрепляет кости. Оно постоянно стремится к тому, чтобы у народа не было знаний и страстей, а имеющие знание не смели бы действовать.

Осуществление недеяния всегда приносит спокойствие."

"Какво да се събира, да се запази, не е ли по-добре да се използва? ... Със злато и нефрит е напълнена залата - никой на сила не е в състояние да ги съхранява. С богатство и знатност се кичат хората, и това им оставя печал ..." (Джан 9).

Лучше ничего не делать, чем стремиться к тому, чтобы что-либонаполнить. Если [чем-либо] острым [все время] пользоваться, оно не сможетдолго сохранить свою [остроту]. Если зал наполнен золотом и яшмой, тоникто не в силах их уберечь. Если богатые и знатные проявляют кичливость,они сами навлекают на себя беду. Когда дело завершено, человек [должен] устраниться. В этом законнебесного [дао]. 

Джан Бодуан преосмисля тези стихове от "Дао Дъ Дзин" в съвършено неочаквания образ и текст на Лао Дзъ, провъзгласяващ принципите на естественост и недеяние, установявайки се на тайнописа на вътрешната алхимия. И изискванията на "опустошеното сърце" (от страсти, въжделения и т.н.) стават за Джан Бодуан синоними на указанията за необходимост от "усъвършенстване на природната същност" (Сю Син), а думите "напълни стомаха" за него се явяват изисквания за "усъвършенстване на жизнеността" (Сю Мин). За подробности виж коментарите на 8-мо осемстишие 1 част. Но, ако ключът за усъвършенствана на природната същност се явява съзерцанието на сърцето, неговото медитативно знание, то ключът към усъвършенстване на жизнеността се явява приготвяне на отвара от истинно олово, отрицателна жизненост, Ин Ци. Но стихията на оловото е Метал. Ще напомня, че на китайски "злато" и "метал" се пишат еднакво Дзин; само в отделни случаи за конкретизация (която, както според мислите на Джан Бодуан, на Лао Дзъ му е била нужна повече от всичко неведнъж, за да може да скрие тайното значение на текста от профаните) йероглифа Дзин, като значение за "злато", получава определението "жълт" (Хуан Дзин). Лао Дзъ, за Джан Бодуан неведнъж отправил невежите съзнателно по лъжлива следа, направо заблуждавайки ги с йероглифа Хуан и едновременно с това да мислят за "метал", като за "злато". Между другото, синонимът за положителна жизненост, Ян Ци, оловото ще бъде нефрит, за който също така се говори и у Лао Дзъ. Тук за Джан Бодуан е важен металът, и затова нефрит той не споменава. Залата тук трябва да отбележим, че е долната част на стомаха и долното цинобърно поле - сферата на оловото, Ин Ци, въплатено в есенциалната пневма, която овеществявайки се, се превръща по учението за вътрешната алхимия, в сперма.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "Настъпление" (Люй); състои се от триграмата Дуй (разрешение, радост, водоем, третата дъщеря) и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

09. Част Втора (Продължение)

Стих 25

Когато използваш ти олово, не използвай вулгарно олово;

Използвай истинно олово - после го захвърли.

Наставление, което тук за оловото ти преподадох - тайно и истинно знай.

Оловото използвай, неизползвайки - ето моите прави думи.

Първата строфа на това четиристишие ни връща към тематиката на 17(1) четиристишие, отново провеждайки водораздел между истинното, принципиално, пневмено олово и вулгарния веществен метал.

Последващите я строфи се явяват малопонятните "тайни наставления" (Мяо Дзюъ), както за това се говори в трета строфа.

Общият смисъл на четиристишието е такъв: не само съвършено грешното използване вместо истинното, вътрешното олово, като профански метал, но и истинното олово следва да се използва в същото време, без да се използва, после да се отхвърли, което се явява по думите на Джан Бодуан най-висшата истина за неговото приемане. Видимо тук става дума за следване естествеността и недеянието във вътрешно-алхимическия процес: следва да се знае, кога настъпва времето за използване на живака, кога на - оловото, а кога и едното и другото е безполезно (например, след съединяването им в нужните пропорции и образуването на безсмъртния зародиш).

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "възпитаване на малките" (Сяо Чу), се състои от триграмите Циен и Сюн (изтънченост, проникновеност, вятър, дърво, първа дъщеря).

Сяо Чу

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

8. Част Втора (Продължение)

Стих 24

Ако се разцепи стволът на бамбука, ще стане на трески отново от бамбук,

За да може кокошката да излюпи пиленце, нужно е да й се подхвърли яйце.

Безплодните усилия всичките са твои, ако делата не са сродни едно с едно.

С какво, освен с подобно на истинно олово, може да се достигне до хармония със свещената отвара.

В Европа принципа на симпатията за пръв път се появява във философските учения, практически в никакъв случай не е свързан с окултизма (например у стоиците). Не е изключено, наистина (това и в еднаква степен се отнася и до Китай), тъй като и първоначално самият поглед към света, като цяло е пронизан от симпатия, да е възникнал от дълбока древност още в недрата на митологическите размисли, а по-късно е "рационализиран" от философията, след което се е оказал въведен в окултизма (изначално близка на него стихия), но окултизма, така вече обзет от този, или различен теоретичен фундамент, във вид на по-много или по-малко ясна система на религиозно-философските концепции.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "приближаване" (Би); състои се от триграмите Кун и Кан.

Ли Тъгуей

Бастунът и тиквата - кратуна на Ли Тъгуей

По легендата, Ли Тъгуей (Ли Железният, един от Ба Син) се отправил на среща с Лао Дзюн, освободил се от телесната обвивка и връчил грижата за нея на свой ученик, казвайки му да изгори тялото, ако не се върне след седем дни. Случило се така, че ученикът изгорил тялото по-рано от уговорения срок и завърналият се Ли Тъгуей се възползвал от мъртвото сакато тяло на сиромах с желязна бастун (жезъл).

В тиквата Ли Тъгуей съхранявал отвари и лекарства, притежаващи вълшебни лечебни свойства.

Би

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

7. Част Втора (Продължение)

Стих 23

Когато правиш отварата за добиване на цинобъра, не е нужно да ходиш в планината:

В планината, дали по-навътре, дали по-навън - никъде там няма олово.

Драгоценността, тази велика, всички хора притежават,

Само глупците, едни, нищо за нея не знаят.

Този стих не се нуждае от особени коментари. Тук Джан Бодуан за пореден път повтаря своята теза за ненужността от каквито и да било действия, предполагащи обусловеността на даоските практики от външни обстоятелства. Тъй като всички хора по своята природа притежават всички необходими за придобиването на безсмъртие (пневмени енергии, аналогична на оловото и живака лабораторна алхимия), затова няма никаква необходимост от отшелничество, планинско уединение и други видове такива практики, ориентирани навън.

Хексаграмата, съответстваща на този стих е "Войската" (Шъ), състояща се от триграмите Кан и Кун.

Шъ

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част Втора (Продължение)

Стих 22

В хармонията оловото и живака - значи могат да създадат еликсир;

Великото на малкото не нарушават целокупността на двете държави.

Ако изведнъж запита някой, какво е това истинно олово,

Ще отговоря аз, че това е жабена светлина, която след залеза осветява западния поток.

Това четиристишие отново развива темата за единението на Ин Ци (Олово) и Ян Ци (Живак) за пораждане на еликсира на безсмъртието. 

"Великото" - традиционното обозначение "Ян", "Малкото" Ин. Хексаграмата "Разцвет" (Тай) от "Книгата на Промените", например, обяснява, как с отиващото си "Малко", пристига "Великото", а хексаграма "Упадък" (Пи) - "Великото" си отива, а "Малкото" идва. Тук е хармонията на Ин Ци и Ян Ци, тяхното равновесие, състоянието, в което нито едното не взема връх над другото, уподобеният свят и спокойствие в отношенията между двете страни, тяхната "непоклатима целокупност" (Лян Го Цюен). Това състояние на хармонично единение поражда кълна на безсмъртния зародиш. "Жабешката Светлина" (Чан Гуан) е синоним на лунната светлина, есенцията Ин Ци (жабата е символ на луната и съответно на Ин) - тук е синоним на "цветната есенция на Метала" (Дзин Дзин Хуа). Ако самата жаба - луна - това е символа Ин У, или Олово, то нейната светлина - е символ на същността, есенцията на Оловото, т.е. на стихията Метал (Дзин Дзин). Потокът се асоциира със стихията Вода, т.е. пак Ин Ци.

Общият смисъл на последните две строфи е такъв; следва да се направи сплав от Цвета с есенцията Метал, по времето на инския период, или сезон и тогава ще се роди истинното Олово.

Сун

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих е "Конфликт" (Сун); състои се от триграмите Кан и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

5. Част Втора (Продължение)

Стих 21

Да се гълта слюнката, или пневмата да се избира - това могат всички хора,

Но само наличието на еликсира дава раждането на всички превращения.

Ако във вашия триножник няма така истинното зърно,

Занятията ще бъдат подобни тогава на нагряването на пуст котел на воден огън.

Сю

Първата строфа на това четиристишие отново е отправено против дихателните и гимнастическите упражнения, взети откъснато от всички делания на вътрешната алхимия. Събирането в устата на слюнка, именно понякога, или "Сладка роса" (Ган Лу), или "Цветно езеро", и нейното преглъщане по особен начин играе, голяма роля в даоските психофизически упражнения. "Избирането на пневмите" - е едно от названията на дихателните гимнастики. Всички тия упражнения са полезни, утвърждава Джан Бодуан, само при занятията по вътрешна алхимия, създаване на безсмъртен зародиш. Когато този зачатък се появи (виж предното четиристишие), то важността на тия упражнения нараства.

"Истинното зърно" (Джън Джун Дзъ) - е синоним на кълна, зачатъка на безсмъртния зародиш. Напротив, тия упражнения сами по себе си, извън вътрешната алхимия са безмислени, като нагряването на празен котел, като още и такова съществуване на вещ, като "Воден Огън" (Шуей Хо).

Хексаграмата на дадения стих - "Необходимост от изчакване" е Сю (Сиу И); състои се от триграмите Небе (Циен) и Вода (Кан).

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

      

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

04. Част Втора

Стих 20

В пещта на наклонената луна тогава нефритовия бутон е роден;

В триножника от ярко-червения цинобърен цвят, знай, ще се засели водното сребро.

Само малко след това, като огън в хармония своите сили ще приведе,

От зърното бавно ще израства крепкият жълт кълн.

Това четиристишие е посветено на втория аспект на първата фаза на алхимическия процес - описанието на създаването на жълтия цветец (виж описанието към 6-то осевстишие на І Част).

Ако пещта се създава от Ин Ци (оловото), то триножника се създава от Ян Ци (живака, извлечен от цинобър; триграма Циен). Съответно "нефритовият бутон" (Юй Жуй) се явява синоним на "нефритовия сок" (Юй Е), същност на незряла янска пневма, а "водното сребро" (Шуй Ин; т.е. живака) ще се окаже съответно, синоним на "есенциите (или "семената") на Метала" (Дзин Дзин), същност на незрялата инска пневма. В този образ произлиза нещо, като обмен на пневмите: в инска пещ се появява янска пневма, а в янски триножник - инска пневма. Следва да се обърне внимание, че тук Джан Бодуан идползвайки инския характер на знака "Вода", прави водното сребро (т.е. живак, като носител на янска сребристост, за разлика от инската сребристост на оловото) женско начало, отрицателно инско, а не обратното. След това, благодарение на хармонизацията на силите на Огъня произлиза единението на тези пневми и в дълбочината на цинобърното поле се появява и започва бавно да расте жълтия кълн. Това вече не е синоним на оловото и Ин Ци, като в І Част, а метафора, означаваща зачатъка на еликсира, първите признаци на появяването на безсмъртния зародиш. Той е назован от Джан Бодуан жълт, т.к. в своето появяване е свързан с единението на пневмите, а пневмите имащи свойствата и Ин Ци, и Ян Ци, се явяват стихията Земя (символичен - жълт цвят).

Мън

Хексаграмата на дадения стих - "недоразвитост" (Мън), състояща се от триграмите Кан (виж по-горе) и Гън (пребиваваща в неподвижност, планина, трети син) И действително в такста идва реч именно за недоразвитост, ръст, зачатък.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

              3. Част Втора

              Стих 19 

Времето напразно не губи, от глина лепи за еликсира съд;

За варенето на отварата, пещ при наклонената луна търси.

От небесната спонтанност огън в нея ти ще намериш;

За какво са дърва и въглища нужни, за що е тогава мяха?

Ако първите две четиристишия описват, каква е подготовката за олхимическата работа, то третото четиристишие вече е свързано с началото на процеса. Впрочем, основното негово съдържание отново също е посветено на разединението с външната алхимия.

Цялата нейна операция, приготвянето на пещта и останалите обичайни вещества - е пуста загуба на време.

Чун

Истинната пещ - е вътре у човека, материалите, от които е направена са пневма. Образът на пещта, е подобен на "наклонена луна" (Ян Юе Лу), произлизат още в трактат от ІІ в.н.е. (?) "За единението на триадата" (Цан Тун Дзи), приписван на знаменития алхимик Вей Бо Ян. Към времето на живота на Джан Бодуан, той мече се възприемал, като авторитетен текст по вътрешна алхимия с общометодологически характер.

Луна - символ на Ин Ци (в дадения случай, развита триграма Кун) и следователно, олово. Склоненият образ на месеца - образ, указващ по форма тази "оловна" (Ин Ци) пещ. В нея, с описаните по-горе способи се разпалва огъня, подгряващ отварата. Огънят гори, следващ "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Джан, виж по-горе коментарите към четиристишие 17(1) и по-нагоре). Така, както този огън има същият пневмен, вътрешен характер, така поддръжката му не изисква дърва, въглища, или раздуване на мяха. В този вид, Джан Бодуан още веднъж поставя границата между своето учение и външната алхимия.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - това е "Начална трудност" (Чун); състояща се от триграми Джън (възникване, подвижност, гръм, първи син) и Кан (потапяне, опастност, вода, втори син).

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

2. Част Втора 

Стих 18

Пещ създай, сложи триножника, Циен - "Небе", Кун - "Земя" вземи за образец.

Запали, семената на цветовете варейки, разумните души, душите на животните ти обуздай.

То се събира, то се разпада Ин - Ян, Вселенска пневма, на превръщането свършва.

Осмелявам се да кажа: Тези тайни скрити не се нуждаят от празна реч. 

Тук продължава развитието на телата от 17(1) четиристишие. Отново идва реч за подготовката за начало на процеса. Приготовлението на пеща и триножника е възможно само в подредена функция на цинобърното поле, което от своя страна изисква занятия със сложни психо-физически упражнения: "Изправяне на сърцето" (Джън Син медитация, съсредоточаване, концентрация на мислите) и "Изправяне на тялото" (Джън Шън - специални даоски гимнастически упражнения). В този вид, адептът се стреми да достигне равновесие на инските и янските пневми (Кун и Циен) и тяхната чистота.

Разумните, или небесните и животни, или земни души (Кун и По - виж по-горе коментарите към 10-то осемстишие) излизат тук, като символи на "Семето на цвета" (същности - есенциите) Ян Ци и Ин Ци. По-нататък, в третата строфа, мисълта на Джан Бодуан отива към космологичен план, разяснявайки природата на всички превръщания в мира, характера на раждането и гибелта на вещите. Вселенската пневма се сгъстява - и вещта се появява; пневмата се разтваря, разпада, разсейва  - и вещта се разрушава. Вселенската пневма Ин Ян - е съединение на дошлите в хармония ински и янски (Ин Ци и Ян Ци) пневми в техния универсален космически аспект, единението на най-добрите същности на Вселенските пневми. Тук процесът на космическите превращения съответства на превращенията, метаморфозите, взаимопреходите на пневмите на човешкото тяло, водещо в процеса на вътрешната алхимия (за природата на алхимията, като модулиране на космическия процес и за ролята на учението за подобието на микро- и макрокосмическата алхимия - виж по-горе) към създаване в тялото на адепта на безсмъртен зародиш, еликсир, за което се говори в четвърта строфа.

Кун

Хексаграмата, съответстваща на стиха 18(2), - Земя (в превод на Ю.К. Щуцкий - "Изпълнение"; Кун), се състои от отрицателни ински черти.

Щуцкий, Юлиан Константинович

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

1. Част втора

Стих 17

Чжан Бо-дуань,
«Учжэньпянь»
первая страница второй части
(ксилографическое издание)

В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай;
След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги,
После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път;
Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?

С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.

Циен

Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "Творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части). 

[Разположението на трите дантиена на български език, линк:        - https://tiandenow.wordpress.com/2014/04/18/525/

Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци

Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.

Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.

Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).

Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.

Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа

Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.

Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта

Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].

Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.

Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").

Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се осоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.

Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.

Нефритована флейта на Хан Сяндзъ

Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част първа (Продължение)
Стих 16

За него [едното] говорят милиарди книги, за безсмъртието;

Само златото и цинобъра - са корен и праотец.

Опират се те на триграмата "Земя", пораждаща живот, завършващ с телесност;

Зърното заложено било тогава, когато в семейството Циен доведе симпатия.

Не се удивявайте, че тайните Пружини на Небето са разкрити всички [тук] до край,

[Ще направя] така по тая причина, защото и учените [често] мамят себе си;
Ако човек е изяснил в пълнота смисъла на [всички] стихове,
Той ще види Трите Чисти [на Небесата] и Високопоставения Старец.

Последното осемстишие непосредствено продължава предишното, завършвайки първия цикъл на "Глави за прозрение на истината".

Много време от живота на Джан Бодуан, в кръговете на последователите на вътрешната алхимия, вече се установила концепцията, съгласно която външната алхимия винаги е била измислена от невежи, неразбиращи даоската символика, а всички книги по външна алхимия в действителност се явяват ръководства по вътрешна алхимия.

Исторически, както вече се отбеляза, до ІХ-Х в., външната алхимия безусловно се е считала по-скоро за езотерична, отколкото за вътрешна. От тази гледна точка на вътрешната алхимия е отразена и в първите две строфи на 16-тото осемстишие. Следващите две строфи отново говорят за произхода на еликсира от двете пневми Ин Ци и Ян Ци (триграми Земя, Кун и Небе, Циен). Освен това процесът на вътрешната алхимия започва в инските центрове на тялото (Кун), а завършва в янските (Циен). Именно там е единението на двете пневми и се поражда, според даосите - зародиша на безсмъртното тяло.

Във второто четиристишие Джан Бодуан отново говори за тайния езотеричен характер на своя текст, разкриващ тайната на безсмъртието, разбирането, за която позволява на адепта да съзрява "Трите Чисти" (Сан Цин) - трите лица на Дао, трите аспекта, или еманации (трите пневми; за техните роли в даоското богослужение, виж по-горе), обичайно символични изображения в образи на триадата Божества - Нефритовите Императори, и така също да се съзерцава "Височайшия старец" (Тай Шан Вън), т.е. обожественият Лао Дзъ, отъждествен с тялото на Дао.

С това завършва І част от "Глави за прозрение на истината".

В този ред на мисли, от текстовете на проанализираните фрагменти на "Глави за прозрение на истината" отчетливо се вижда ритуализирането (интериоризиран, извън феноменален) на вътрешната алхимия и нейната рецептурност.

Последното, впрочем, е характерно за традиционните култури (виж Рабинов, В. Л., 1979, 43-69).

Този ритуализъм е свързан тясно и с даоското богослужение, в което мистерията на култивиране на безсмъртния зародиш се обектира, установявайки ритуалността в тесен смисъл. Даоското богослужение заимства и езика на вътрешната алхимия, терминологията, която е репрезентативна в трактата на Джан Бодуан. С други думи - богослужението и практикуването на вътрешния алхимик са взаимнопреобразуващи се и едното може за бъде описано с езика на другото.

Алхимията е винаги склонна към ритуализация и в своето развитие съвършено закономерно отивайки към интериоризация, с обща тенденция към еволюция, от една страна, като е бил ръст на знанията с ритуален фактор, а от друга - в медитативно-интровертно направление, което напълно съвпадало и обхващало завършеността и реализацията във вътрешната алхимия. Съответно израствал и отделния клон на етическото начало на алхимията, който винаги се е смятал за подчинен (борбата със страстите и емоциите, като предварително условие за придобиване на съвършенство).

Моралът също се интериоризирал и интровертизирал, и вътрешният мир на адепта се установявал, като самодостатъчна реалност. Усилвал се мотивът за ескейпизма, което е много своеобразно. Адепта - това е цялостен мир, следователно, може да се избяга от мирската суета, оставайки в света, посредством отиване в себе си и своя вътрешен живот. Това е своего рода ескейпизъм, призоваващ не към покалугеряване и отшелничество, а към самообособяване и интровертност. Ясно е, че катализаторът на последната тенденция е било влиянието на будизма, особено в чанската  му форма. 

В социален план, подобна интровертна етика, при всичката привидна отхвърленост на социума и външния мир, която на скалата за ценностна система заемала неизмеримо ниско място, нежели микрокосмоса на индивида, ставащ основен предмет на философията след VІІІ-ІХ в. (виж Мартинов А.С., 1982, 285-287), била не по-малко средство на форма на протест, а обратното - морална санкция на това общество и затова всички призиви за "отиване от света, пребивавайки в света", по същество - се явявали, като констатация, признание на онтологическата вечност на неговото status quo, и затова прекрасно се вписвали в традиционната ценностна система на стария Китай.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

15. Част първа (Продължение)

Стих 15.

Тези, които не могат да познаят предците на оловото,

Нека даже да използват милиарди способи, ще кръжат в тъмата;

Жена в пренебрежение изоставена [изведнъж], силите Ин - Ян се раздвояват.

Зърно не вкусили, учeнието възлюбили за пустотата на червата и стомаха.

Трева, дървета, злато, сребро - [всичко това е] от лепкава кал;

Светлина, облаци, слънце, луна - [всичко това е] от сферата на мрака.

Това още повече мога да го кажа за хората, уверени във [силата на] вдишване и издишване, във [силата на] въображението.

Всички [методи] [в основата си] са различни от произхода на златото и цинобъра.

Последните две осемстишия на Първата част от "Глави за прозрение на истината" обобщават целия цикъл, в известен смисъл връщайки се към тематиката на уводните две осемстишия.

В първото четиристишие още веднъж се подчертава основтият принцип на вътрешната алхимия. Първо още веднъж се говори за важността на разбирането на енергетическата същност на съставките на вътрешноалхимическото усъвършенстване на еликсира и техния произход. И второ - още виднъж се утвърждава принципът на усъвършенстване на природата и жизнеността. В случая отказа от него, еликсир няма да се появи - подобно на това, както е невъзможно зачатие, ако съпрузите са разлъчени. И на края, отново се критикуват хигиените (в дадения случай диетичните) предписания на даоските текстове, които се провъзгласяват безполезни, като такива, извън тяхната свързаност с целите на вътрешната алхимия.

Последният момент се развива и конкретизира във второто четиристишие. Всички предмети, обладаващи телесното, вещественото, преди всичко и собствено, като състъвки на външната алхимия се уподобяват на мръсотия, нямаща нищо общо с истинната алхимия на посветените. В този ред на мисли, говори Джан Бодуан, няма нищо общо между истинната алхимия и стремлението към овладяване на безсмъртие, благодарение на даоската хигиена, като цяло външни пневми от светлина, облаци, слънце (хелиотерапия, слънчеви вани), луна (лунна терапия), посредством дихателна гимнастика, или съзерцание, свързано с визуализация (или с актуализация) на едно от даоските божества - Подателят на безсмъртие. Този вид съзерцание (Цун Сян) се състои в това, че адептът се стреми да си представи божеството конкретно, така че възникващият образ, по яркост и яснота, практически да не се отличава от реален предмет.

Всичко това, заключава Джан Бодуан, няма никакво значение за вътрешната алхимия - за изкуството на златото и цинобъра.

Алхимическа схема на достигане
на безсмъртие, уподобяваща
организма на мирозданието

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)