"Аз по никакъв начин не бих могъл да срещна достоен човек и да получа тайно устно наставление и поради това не ще намеря удоволствие от ядене, нито такова в съня, моят Дух ще остане объркан. И дори да извървя всички планини и долини, търсейки знание и у глупци, и у мъдреци - никой от тях не ще е в състояние да въведе в мен правилната традиция и да просветли моя ум."
Джан Бодуан (Zhāng-Bóduān) живял от 984 до 1082г., с даоско прозвище Джан Пурпурен Ян (Дзъ Ян) се почита, като трети родоначалник на вътрешната алхимия (след легендарния безсмъртен Люй Дунбин и Лю Хайчан) и основател на Южната школа на цинобъра. Роден бил в почтено семейство на работници и получил добро конфуцианско образование. По-късно се интересувал от астрономия, медицина и математика. В дълбочина изучавал Бъдизъм и Даоизъм. Много десетилетия изучавал Чан/Дзен („дхяна“ (ध्यान) от санскрит) Будизъм и "каноните на цинобъра", но едва на осемдесетгодишна възраст му се удало да срещне своя учител.
Главният труд на Джан Бодуан е "Глави за прозрение на истината" ("У чжэнь пянь", в руски превод на Евгений Алексеевич Торчинов, издаден в Санкт Петербург, 1994г.), който в традициите на "каноните на цинобъра" се почита наравно с "Трактат за единение на триадите" (Цан Тун Дзи) на Вей Бо Ян. В предисловието й авторът пише, че подбудата да създаде алхимически трактат са станали лутаниците и безмислиците срещани в интерпретациите на литературата, основаваща се на древните алхимически практики. "Главите" били създадени с цел да дадат реален шанс на хората, които действително се стремят към знание.
"Четиристотинте йероглифа" също описват и практика на цинобъра, но в максимално сбита форма и обобщен вид. Благодарение на краткостта и относителната достъпност, трактатът станал извънредно популярен, а понеже не е имал название, той получил своята известност по темата и количеството на йероглифите в текста - "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" (Дзин дан си бай дзъ).
Джан Бодуан (984г. - 1082г.) е почитан, като един от родоначалниците на даоската вътрешна алхимия, а Лю И Мин (1734г. - 1812г.) - мастер, Патриарх единадесето поколение на направлението на Драконовата Порта в школата Съвършената Истина - получил известност, като ярък представител и най-добрият коментиращ тази сложна за разбиране езотерическа традиция. В книгата се съдържа пълния превод на руски език на трактата за езика на алхимията "Разрешаване на съмненията за езика на образите" на Лю И Мин и неголемия, но съдържателен класически текст на Джан Бодуан от "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" с паралелните коментари на Лю И Мин. В тези трактати е разкрито същностното значение на традиционните образи на вътрешната алхимия и е описан целия алхимичен процес за получаване на "златния цинобър", изхождайки от задълбочено разбиране, но посредством прост и понятен език. Картината за Света в традиционен китайски мироглед е разгледана във встъпителна статия, общ очерк на текстовата традиция на "каноните на цинобъра", започвайки с Вей Бо Ян (ІІ в.), като приложение.
Школа Драконова Порта, Лун Мен - мастер 28-мо поколение, І част
Уви! Човешкото тяло е трудно да се открие (1), светлина и тъма с лекота се сменят една с друга, и е излишно с точност да се разчита, ще бъде ли животът дълъг или кратък. Как да се избегнат последствията от извършените деяния (2)?! Ако не се вглеждаш в себе си, за да достигнеш пробуждане (3), то ще ти остане само да чакаш своя край, и даже, ако на границата на живота и смъртта у теб възникне поне една осъдителна мисъл, то ти ще попаднеш на единия от трите пътя, водещи в долината на злото (4) и безчислено число световни периоди (5) ще страдаш там, без да имаш даже малка надежда за намиране на избавление. И колко голямо ще бъде тогава разкаянието!
(1)Има се предвид, че в Будисткото учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния, затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващ път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.
(2)Има се предвид Будистката доктрина за карма ('kɔrmə), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и през следващите животи. Целта на човек e изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.
(3)Съгласно учението на Будистката школа Чан (японски Дзен будизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).
(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). От тях (благите форми) човешкото раждане е най-добро.
(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, предшестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.
Затова Лао Дзъ и Шакямуни (6) в своите учения за същността на природата и жизнеността преподавали на хората изкусни методи (7), като ги наставлявали, как да стъпят на пътя към съвършенството, и да се избавят от ражданията и смъртта. Последователите на Шакямуни, при това, считали за най-главно пустотата и покоя (8), които идват след пробуждението (9) и съвършеното проникновение в реалността. Благодарение на това те достигат до другия бряг (10), като вследствие на миналите привички и навици (11), които още не са се загубили - се грижат за благото на всички живи същества. Последователите на Лао Дзъ смятали за основен метода на усъвършенстване - потапянето в изначалната природа и твърдят, че ако се намери опорната точка, незабавно може да се израсне до съвършен мъдрец, а ако не се види изначалната същностна природа, то се остава в тресавището на илюзиите и заблужденията.
(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, основател на Будизма.
(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.
(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.
(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будистката школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (кит. дзян син; яп. кенсьо).
(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.
(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.
Лао Дзъ-VІ в. до н. е.- даоски философ, създател на Даоизма
Нататък "Джоуската Книга на Промените" (12) изчерпва всичкото възможно знание за принципите и природната същност и жизненост. "Беседи и съждения" (13) съдържат наставления за "незамътеност на мислите" и "непридържане към крайностите" (14). Това свидетелства, че и Джун Ни (15) е достигнал познанието за природната същност и жизненост. Но не произлиза ли така, че неговите думи се тълкуват повърхностно и не се разбират в цялата им пълнота на дълбокия им смисъл. А той, въпреки това е желаел да се коригира човешката нравственост, прилагайки в живота норми на хуманност, дълг и справедливост, ритуали и музика. Затова обикновено и не разкривал Пътя на Дао на недеянието (16), отдавайки се на изкуството на волята на Небето (17) и разглеждането образите на Промените (18), съединявайки ги в едно, в своите убедително аргументирани речи за същността на природата и закона (19). Това е всичко.
(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.
(13)"Беседи е съждения" (Лу Ю) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций.
(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юй" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие".
(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.
(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност.
(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики.
(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".
(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".
И така може да се говори с примери от Джуан Дзъ (20), който убеждавал с "необремененото съществуване", "безгрижното странстване" (21), до нормите на Мен Дзъ (22), който обичал "култивиране на безграничната пневма" (23). Макар и речите на тия мъдреци, въпреки че се различават, те са близки по смисъл. Когато изминало време Вей Бо Ян (24) обединил в едно принципите на Промените и Пътя на Дао (25) и създал трактат "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) (26), за да обясни функцията на великия еликсир на Цинобъра. Наставникът (27) от Династия Тан (28) - Хуей Джун (29) в своите "Изречения" (30) използвал словата на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, с намерение да открие началото и края на Пътя на Дао. Ако това е така, могат да се разпределят три учения (31), въпреки че техните пътища водят (32) към едно и също.
(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.
(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.
(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.
(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.
(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.
(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо Ян и нумерологическата методология "И Дзин".
(26)Виж 24.
(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.
(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.
(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.
(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.
(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм
(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.
Конфуций - Джун Ни
Последователите на жълтото и черното (33), последните им поколения, се обвиняват един друг в заблуждения и заявяват само истинността на своето учение, което води единствено до това, че доктрината на трите школи тъне в лъжи и се отбива от пътя на истината; като и подобни възгледи не могат да ги свържат в неразделно единство (34) и да ги върнат към общия корен. Малко хора знаят за последователите на Даоизма, че те почитат способите за усъвършенстването на жизнеността, но не знаят, че тия способи и принципи за усъвършенстване биват два типа: такива, които се изучават с лекота, но с които е трудно да се достигне до успех, и тези, които е трудно да се изучат, но достигането на успех е гарантиран.
(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса).
(34)Неразделното единство (Хун И) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао.
Например, към способите, които се изучават лесно, но с които е трудно да се постигне успех се отнасят: култивирането енергията на петте органа (35), поглъщането на светлина от седем светила, съсредоточаването при правене на масаж, вдишването на чистота и издишване на замърсяване (36), разпяването на определени канони (37) и повтарянето на заклинания, говоренето на водата и измиване на талисмани с нея (38), тракането със зъби и събиране на духа (39), съблюдаването на целомъдрие и отказ от вкусване на зърнени храни, визуализацията на божества (40) и задържане на дишането, съсредоточаването на мислите върху пространството между веждите, практиката на изкуството на вътрешния покой и подхранване на мозъка от връщане на семето (41), а и всички други способи чак до приема на разтопени метали, минерали и растителни отвари.
(35)Култивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (У Дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб.
(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънцето, Луната и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.
(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.
(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата.
(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание.
(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център.
(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в достигане до оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.
Що се отнася до всички по-горе изброени методи, то действието им се проявява само, като разрушително въздействие и макар силата на тяхното практикуване да изисква много практика, търсеният резултат съвсем не се вижда. Ако се затруднява съзнанието, и се пренапряга волята дни и нощи, за да се практикува всичко това, възможно е да се достигне до изцеление от заболяване, но дълготрайно въздействие върху организма няма да има, и ако само една сутрин бъде пропуснато упражнение, то всички постигнати разултати ще пропаднат.
Евгений Алексеевич Торчинов е руски учен-теолог. Изтъкнат синолог-теолог, будолог, историк на философията и културата на древен Китай.
Роден на 22 август 1956г. в гр. Орджоникидзе (Владикавказ). Почти ведната след неговото раждане семейството му се прeмества за живее в Саратов.
През 1973г. завършва средно образование в школа № 67 и постъпва в Катедрата по Китайска филология на Източния Факултет - СПбГУ, една от най-старите на този Факултет, където преподаването на китайски език датира от 1855г. По-късно, през 1978г. става аспирант на Държавния музей по история на религиите и атеизма в Санкт Петербург.
От 1981г. до 1984г. е научен сътрудник на този музей. През 1984г. Торчинов заминава в Ленинградското отделение на Института по ориенталистика (ориеталистика - съвкупност от научни дисциплини, изучаващи история, икономика, литература, езици, изкуство, религия, философия, етнография, паметници на материалната и духовна култура на страните от Изтока) към Руската Академия на Науките в бившата СССР (сега Санкт-Петербургски филиал на Института по ориенталистика при РАН). Там работи десет години.
През 1994г. Евгений Алексеевич защитава докторска дисертация на тема "Даоизъм. Опит за историко-религиологическо описание.". През 1998г. става завеждащ Катедрата по философия на религиите и религиознание на Философския Факултет (СПбГУ). От 1999г. оглавява Катедрата на Философския Факултет по ориенталистика на Санкт-Петербургския Държавен Университет.
През 2002г. става лауреат на премията на Санкт-Петербургското философско общество "Втора навигация" с номинация за "Учебник по философски науки" върху работата му "Въвеждане в будологията. Курс лекции.".
Починал на 12 юли 2003г. в Санкт Петербург.
Изследване на Даоизма
Евгений Торчинов е известен със своите изследвания на Даоизма и преводите на класически даоски трактати. В своите дисертации той е съставил подробен и обемен обзор на Даоизма, неговите течения, истории, школи и възгледи, опирайки се на изучените китайски източници и достиженията си в задграничната синология. По-късно е публикувал обзор на Даоизма във вид на монографии за по-широк кръг читатели.
Работейки с даоски източници, той е превел и детайлно е прокоментирал две авторитетни средновековни даоски съчинения - трактата У Джън Пян на Джан Бодуан и трактата Бао Пудзъ на Гъ Хун.
Бао Пудзъ на Гъ Хун е изследване на Даоизма в него време. Той съдържа описание на даоски практики, рецепти на даоската алхимия и е критически обзор на даоската наука за безсмъртието. Преводът на Торчинов е първият научно-аргументирен превод на Бао Пудзъ на европейски език. В своя превод Торчинов е работил по идентификация на компонентите за дълголетие и безсмъртие - минерали, химически съединения, растения, както и пресъздаване на религиозния и исторически трактат.
Трактатът У Джън Пян на Джан Бодуан съдържа описания на методите на вътрешната алхимия по достигане на безсмъртие. Този превод на Торчинов е също първият научно-аргументиран на европейски езици. Той е обърнал внимание на контекста - символиката на трактата, аналогията с Будизма, исторически паралели, със старанието максимално да приближи рускоезичните читатели до разбирането на текста.
Той също е подготвил и научен превод на Дао Дъ Дзин, като щателно е анализирал многочислените източници.
Известни са и други негови изследвания и преводи.
В своите статии той се е опитал да осмисли и практическите аспекти на Даоизма - външната алхимия, вътрешната алхимия, методите на медитация, методите за постигане на безсмъртие, даоската сексуална практика, както и аналогията им с будиските школи и тантрическите практики.
Работейки над изучаването на Даоизма, Торчинов неколкократно посетил Китай.
Изследване на Будизма
Евгений Торчинов в своите изследвания се е старал да обхване Будиските школи в тяхната историческа и духовна взаимовръзка, като резултат на тези изследвания е станал учебникът "Въвеждане в Будологията".
Особено внимание е отделил на Махаяна школите и далекоизточния Будизъм. Той подготвил преводи от китайски език на няколко авторитетни съчинения. Превел от древнокитайски класическия будистки трактат - "Трактат за пробуждане на вярата в махаяна".
В средите на махаянските школи Торчинов се интересувал от Чан. Той подготвил няколко превода на класически и съвременни чански съчинения, като посетил и чански манастир в Тайван. Той превел съчиненията на чанските патриарси Хун Джан и Дзун Ми, и труда на Син Юн, съвременния Чан мастер на Тайван.
Евгений Торчинов също така отделил и внимание на съпоставката на Даоизма и Будизма в Китай, определяйки разграничения и паралели в будиските и даоските школи. Той отбелязал, че в периодите на гонения на будизма, будистите се укривали в даоски манастири и общности, принасяйки в Даоизма редица идеи, които били възприети от даосите и намерили своето отражение върху даоската литература и практика.
Работейки над изучаването на Будизма, той е посещавал Китай, Ладак (Индия) и Тайван. Започнал да счита себе си за будист през 1975г., приел убежище през 1991г. Станал официален представител в Русия и член на Съвета на Директорите и консултант на Buddha’s Light International Association- B.L.I.A. (Го Ши Фо Гуан Хуей); световен будиски лектор B.L.I.A.; Президент на Санкт-Петербурската Будистка обществена организация "Фо Гуан (Светлината на Буди)". По философски възгледи се придържал към синкретическите теории татхагатагарбхи и йогачария, по школа - принадлежал към традициите на Лин Дзи и Дрикунг Кагю, наричал е себе си външно-сектантски (последовател) будист.
Съпоставяйки различни религиозни учения, култури, Торчинов издава книгата "Религии мира. Опыт запредельного.", в която се е опитал да намери общ подход към религиите от точката на зрение чрез трансперсоналните състояния и психотехники. В книгата Торчинов подробно анализира шаманизма, религиите на древността, сектите, и съвременните религии, показвайки етапите на развитие на религията.
Торчинов пише и немалко за сравнителните си анализи в религиозните изследвания. Някои негови трудове дори са посветени на Кабала и аспектите на кабалистическите мистични практики.
Уви! Човешкото тяло е трудно да се открие(1), светлина и тъма с лекота се сменят една с друга, и е излишно с точност да се разчита, ще бъде ли животът дълъг или кратък. Как да се избегнат последствията от извършените деяния(2)?! Ако не се вглеждаш в себе си, за да достигнеш пробуждане(3), то ще ти остане само да чакаш своя край, и даже, ако на границата на живота и смъртта у теб възникне поне една осъдителна мисъл, то ти ще попаднеш на единия от трите пътя, водещи в долината на злото(4) и безчислено число световни периоди(5) ще страдаш там, без да имаш даже малка надежда за намиране на избавление. И колко голямо ще бъде тогава разкаянието!
(1)Има се предвид, че в Будиското учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния, затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващ път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.
(2)Има се предвид Будистката доктрина за карма ('kɔrmə), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и през следващите животи. Целта на човек e изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.
(3)Съгласно учението на Будистката школа Чан (японски Дзен будизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).
(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). От тях (благите форми) човешкото раждане е най-добро.
(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, прешестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.
Затова Лао Дзъ и Шакямуни(6) в своите учения за същността на природата и жизнеността преподавали на хората изкусни методи(7), като ги наставлявали, как да стъпят на пътя към съвършенството, и да се избавят от ражданията и смъртта. Последователите на Шакямуни, при това, считали за най-главно пустотата и покоя(8), които идват след пробуждението(9) и съвършеното проникновение в реалността. Благодарение на това те достигат до другия бряг(10), като вследствие на миналите привички и навици(11), които още не са се загубили - се грижат за благото на всички живи същества. Последователите на Лао Дзъ смятали за основен метода на усъвършенстване - потапянето в изначалната природа и твърдят, че ако се намери опорната точка, незабавно може да се израсне до съвършен мъдрец, а ако не се види изначалната същностна природа, то се остава в тресавището на илюзиите и заблужденията.
(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, основател на Будизма.
(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.
(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.
(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будиската школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (кит. дзян син; яп. кенсьо).
(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.
(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.
Нататък "Джоуската Книга на Промените"(12) изчерпва всичкото възможно знание за принципите и природната същност и жизненост. "Беседи и съждения"(13) съдържат наставления за "незамътеност на мислите" и "непридържане към крайностите"(14). Това свидетелства, че и Джун Ни(15) е достигнал познанието за природната същност и жизненост. Но не произлиза ли така, че неговите думи се тълкуват повърхностно и не се разбират в цялата им пълнота на дълбокия им смисъл. А той, въпреки това е желаел да се коригира човешката нравственост, прилагайки в живота норми на хуманност, дълг и справедливост, ритуали и музика. Затова обикновено и не разкривал Пътя на Дао на недеянието(16), отдавайки се на изкуството на волята на Небето(17) и разглеждането образите на Промените(18), съединявайки ги в едно, в своите убедително аргументирани речи за същността на природата и закона(19). Това е всичко.
(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.
(13)"Беседи е съждения" (Лу Ю) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций.
(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юй" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие".
(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.
(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност.
(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики.
(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".
(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".
И така може да се говори с примери от Джуан Дзъ(20), който убеждавал с "необремененото съществуване", "безгрижното странстване"(21), до нормите на Мен Дзъ(22), който обичал "култивиране на безграничната пневма"(23). Макар и речите на тия мъдреци, въпреки че се различават, те са близки по смисъл. Когато изминало време Вей Бо Ян(24) обединил в едно принципите на Промените и Пътя на Дао(25) и създал трактат "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите)(26), за да обясни функцията на великия еликсир на Цинобъра. Наставникът(27) от Династия Тан(28) - Хуей Джун(29) в своите "Изречения"(30) използвал словата на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, с намерение да открие началото и края на Пътя на Дао. Ако това е така, могат да се разпределят три учения(31), въпреки че техните пътища водят(32) към едно и също.
(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.
(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.
(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.
(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.
(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.
(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо Ян и нумерологическата методология "И Дзин".
(26)Виж 24.
(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.
(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.
(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.
(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.
(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм
(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.
Последователите на жълтото и черното(33), последните им поколения, се обвиняват един друг в заблуждения и заявяват само истинността на своето учение, което води единствено до това, че доктрината на трите школи тъне в лъжи и се отбива от пътя на истината; като и подобни възгледи не могат да ги свържат в неразделно единство(34) и да ги върнат към общия корен. Малко хора знаят за последователите на Даоизма, че те почитат способите за усъвършетстването на жизнеността, но не знаят, че тия способи и принципи за усъвършенстване биват два типа: такива, които се изучават с лекота, но с които е трудно да се достигне до успех, и тези, които е трудно да се изучат, но достигането на успех е гарантиран.
(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса).
(34)Неразделното единство (Хун И) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао.
Например, към способите, които се изучават лесно, но с които е трудно да се постигне успех се отнасят: култивирането енергията на петте органа(35), поглъщането на светлина от седем светила, съсредоточаването при правене на масаж, вдишването на чистота и издишване на замърсяване(36), разпяването на определени канони(37) и повтарянето на заклинания, говоренето на водата и измиване на талисмани с нея(38), тракането със зъби и събиране на духа(39), съблюдаването на целомъдрие и отказ от вкусване на зърнени храни, визуализацията на божества(40) и задържане на дишането, съсредоточаването на мислите върху пространството между веждите, практиката на изкуството на вътрешния покой и подхранване на мозъка от връщане на семето(41), а и всички други способи чак до приема на разтопени метали, минерали и растителни отвари.
(35)Куртивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (У Дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб.
(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънцето, Луната и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.
(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.
(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата.
(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание.
(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център.
(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в доститане на оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.
Що се отнася до всички по-горе изброени методи, то действието им се проявява само, като разрушително въздействие и макар силата на тяхното практикуване да изисква много практика, търсеният резултат съвсем не се вижда. Ако се затруднява съзнанието, и се пренапряга волята дни и нощи, за да се практикува всичко това, възможно е да се достигне до изцеление от заболяване, но дълготрайно въздействие върху организма няма да има, и ако само една сутрин бъде пропуснато упражнение, то всички постигнати разултати ще пропаднат.
(1)Има се предвид, че в Будиското учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния и затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващия път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.
(2)Има се предвид Будиската доктрина за карма (кит. е), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и следващия живот. Целта на човек - изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.
(3)Съгласно учението на Будиската школа Чан (японски Дзенбудизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).
(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). При тях, благите форми, човешкото раждане е най-добро.
(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, прешестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.
(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, одновател на Будизма.
(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.
(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.
(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будиската школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (дзян син; яп. кенсе).
(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.
(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.
(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.
(13)"Луските речи" (Лу Юй) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций.
(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юи" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие".
(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.
(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност.
(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики.
(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".
(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".
(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.
(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.
(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.
(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.
(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.
(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо ян и нумерологическата методология "И Дзин".
(26)Виж 24.
(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.
(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.
(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.
(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.
(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм
(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.
(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса).
(34)Неразделното единство (хун и) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао.
(35)Куртивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (у дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб.
(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънце, Луна и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.
(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.
(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата.
(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание.
(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център.
(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в доститане на оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.
Евгений А. Торчинов - трактата "У Джън Пян" "Главы о прозрении истины"
Джан Бодуан (984г. - 1082г.) е почитан, като един от родоначалниците на даоската вътрешна алхимия, а Лю И Мин (1734г. - 1812г.) - мастер, Патриарх единадесето поколение на направлението на Драконовата Порта в школата Съвършената Истина - получил известност, като ярък представител и най-добрият коментиращ тази сложна за разбиране езотерическа традиция.
