Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

4. Част първа (продължение)

Стих 4

В истинното средоточие на този закон

(е скрита) тайнствеността още по-истинна;

В нея е цялата причина, (защо) аз един

се отличавам от (другите хора).

Сам знам, как да превърна

триграмите "вода" и "огън";

Кой (още) знае "плуващ" и "потъващ",

и одобрява "домакина" и "госта"?

Искам, в триножника от метал

да остане (съдържащия се) в цинобъра живак;

Но първо ще пусна в "Нефритеното езеро"

среброто, съдържащо се във водата.

Осъществяването на духа и "обрата на огъня"

не завършва на разсъмване;

От бездънните глъбини (тогава)

ще се появи диска на слънцето.

Започва четвъртото осемстишие с указанията на Джан Бодуан на най-висшето съвършенство на неговия алхимичен метод, заключаващи се в разтапянето на вътрешния еликсир.

По-нататък Джан Бодуан въвежда няколко нови термини. В четвъртото осемстишие за пръв път в текста ясно дава символиката на "Книгата на промените" и общото описание на алхимичния процес. Основните съставни части на еликсира, т.е. субстанциите на тялото, с които предстои да работи адепта, вътрешната алхимия и по-рано известните ни, като тигър и дракон, Ин ци и Ян ци, чувствата и природата, олово и живак, и така нататък, сега вече приемат ново символично обозначение: те са назовани триграми "Вода" (кан) и "Огън" (ли) - в "Книгата на промените" тези триграми са обозначени съответно, като две слаби черти (ински) с една силна (янска) в центъра, и като две силни черти със слаба в центъра.

Първата от тях, в традицията на вътрешната алхимия, в определен контекст се отнася към "положителния" (Ян), тъй като без да гледам на преобладаването на слабите черти, тя символизира зараждането на силите Ян (силна централна черта). В пространствения ред тя се асоциира със север, а от стихиите - с Вода (съгласно с диалектиката в "Книгата на промените" най-висшата степен на отрицателното се явява и точката на раждане на положителното, и обратно). Съответно - триграма ли (Огън) понякога се отнася, както вече се каза - към отрицателното (Ин), като се асоциира с юг и Огън.

В съответствие с общите принципи на древнокитайската космология главните качества на Ин (и нейния символ - Вода) се явяват движение надолу, а Ян - движение нагоре. В такъв вид, хексаграмата, описваща взаимните отношения на Вода и Огън, Ин и Ян, триграмите кан и ли, е длъжна да има следния вид (64-та хексаграма, последната, уей дзи - "още не е край"). Както е известно, в традицията на "Книгата на промените" долната триграма е назована вътрешна и е свързана с събитията на вътрешния живот, и бъдещето, а горната е назована външна, и е свързана с външния живот, и миналото. Но вътрешно и външно традиционно се асоциират с "домакина" (джу) и "госта" (бин); от тук и обозначението на философската категория "субект" (джу) и обект (бин или къ), а по-късно - и у неконфуцианците. Следва да се отбележи, че 64-та хексаграма притежава пълна неуместност на чертите: нечетни (янски) позиции са заети от ински черти и обратно (броя на чертите върви отдолу нагоре). С други думи, в "непосветения" мир - Вода и Огън заемат своята разделеност до тогава, когато процеса на вътрешната алхимия трябва да изиска тяхното сливане за създаването на безсмъртния зародиш. По такъв начин следва да се споменат местата на триграмите, които съставят 63-та хексаграма дзи дзи - "вече е край", с пълна уместност на чертите, т.е. нужно е да се отправи Огън от юг на север, Вода от север на юг и така нататък, като при това Земята остава, както преди в центъра.

За практикуващия адепт това означава изменение направлението на потока от енергии в тялото на човека: стремящите се към върха потоци от янски пневми се направляват посредством съзерцание и дихателни упражнения надолу, в долното цинобърно поле, и обратно. Въобще целият процес по придобиване на безсмъртие със средствата на вътрешната алхимия, и както се оказва преобръща естественото (условно естествено за даоса, както ще видим по-долу) течение на "промените", работещи за смъртта, в противоположно, и такова преобразуване във вътрешната природа предполага постигането на вечен живот.

От гледна точка на даоизма това е възстановяване на изкривеното "преди небесно" (сян тян) състояние на мира на човека (виж по-долу). От това и огромната важност на йероглифа дян, тук означаващ "взаимна обращаемост", "промяна на местата" и така нататък. "Триножник от метал" (дзин дин) тук е назовано вместилището на положителната (Ян) пневма - Дворец на Небето Цян (цян гун) един от центровете на тялото, съгласно традициите на вътрешната алхимия. В него се съхранява еликсира в процеса на неговото приготовление.

Цинобърният живак - живак възстановен от цинобър. На псевдоалхимичен език във вътрешната алхимия така се нарича "сокът на дървото" (му е), пневмената есенция на стихията Огън (янска пневма) в човешкия организъм.

"Нефритеното езеро" (юй чи) - място, противоположно на триножника от метал, там се създава елексира. Сребро, скрито във вода - сребро, скрито в олово, което китайските алхимици смятали за "недозряло сребро", "баща на среброто". Тук - "семето на метала" (дзин дзин) е пневмена есенция на стихията Вода (погледни по-горе, по аналогия със сока на дървото).

Описаната тук алхимическа операция се заключава в следното: янски пневми (дърво, живак и т.н.) остават в триножника от метал. В процеса на разтапяне в Нефритеното езеро се направляват потоци от инска енергия - пневми на метала, оловото и т.н. Там привличащите се по взаимни "симпатии", като родствени, но полярно противоположни сили - олово и живак се съединяват, като техните семенни същности (есенция - виж по-горе) се подкрепят една друга. Тези процедури се съпровождат с определени дихателни упражнения ( "обрата на огъня" и др.)

Източник - тук

"Бездънните глъбини" - тук е назован Двореца на Водата Кан (кан гун, шуей джъ гун). "Диск на слънцето" - образно название на изчистената "изначална пневма" (юан ци), по-точно - нейния положителен аспект "изначалния Ян" (юен ян).  Иначе смисълът на заключителните редове на четвъртото осемстишие е в това, че благодарение на нагряването на триножника в Двореца на Водата Кан ще се роди изначалната янска пневма, субстанция на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се - по даоското учение - от една "най-чиста положителна пневма" (чун ян).

Един от смислите на части от този стих се заключава в това, че истинният еликсир се намира в човешкото тяло, в самия човек, и поради това не трябва да се търси във външни вещи, извън. Този мотив, рефрен, преминаващ в целия текст, още веднъж свидетелства за интровертността на даоския етически идеал, приложен в контекста на външно феноменалния ритуализъм на вътрешната алхимия.

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)

                  

               

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

3. Част първа (продължение)

Това осемстишие въвежда в кръга терминологията на "Глави за прозрение на истината" и запознава с понятийния апарат на вътрешната алхимия. В него вече се проявяват такива важни термини, като "злато и цинобър", "чувства", "природна същност", "дракон и тигър"; "знаци", "ци", "сваха (соха)" [ритуално възклицание, обръщение към Бог - бел. пр.] и пр.

В едно от възприетите в по-късния даоизъм персонологията на безсмъртните се разделя на пет ранга (тук; и виж по-горе): "безсмъртни демони" (гуи сян), "безсмъртни хора" (жен сян), "безсмъртни" (шен сян), "земни безсмъртни" (ди сян) и "небесни безсмъртни" (тян сян), като последният ранг се смята за най-висш. 

По тази начин Джан Бодуан вече в самото начало на текста провъзгласява, как неговото учение има за своя цел висшата форма на безсмъртието и съдържа висша тайна. Претенциите на Джан Бодуан намерили признание в традициите, за което свидетелства и положението на неговия труд в Дао Дзан [съкровищницата на Дао (линк) - бел. пр.] (в нейния първи и най-висш раздел Дун джен бу).

После следват термини "злато и цинобър". Това са две вещества, които са високо ценени от адептите на външната алхимия, заради техните качества и са считани за най-важните компоненти на еликсира на безсмъртието, дори толкова важни, че думата "цинобър" (дан) става синоним на думата "еликсир". В тесен смисъл, дзин дан (злато и цинобър) в практиката на външната алхимия е служела абревиатурата от съчетанието на дзин с хуан дан (т.е. "златен разтвор" и "пречистен цинобър" - висши еликсири на безсмъртието, виж четвърта глава на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун).

Тук у Джан Бодуан тези термини се приемат, като равни понятия. Златото се е ценило, както със силата на своята изключителна стойност, така и поради причината на своите особени качества и свойства, и свързаните с него символики: устойчивост на корозия, съчетание в него на качества на различните първостихии на китайската натурфилософия (така, то е меко и има жълт цвят, което за древния китаец е свидетелствало за неговото родство със стихията Земя, в която пневмите - Ин и Ян пребивават в хармония).

Цинобъра с неговия червен цвят, го прави близък със "съвършено развита Ян" (тай ян), началото на живота и израстването, а освен това, той се състоял в бъдеще, като червен по цвят, от жълтата сяра белия живак, или отново - така се поставя в някаква тайнственост - като вещество хермафродит, съединяващ в себе си качествата на мъжкото (белия цвят на спермата) и женското (червения цвят на менструалната кръв) начала, а това го превръща в зародиш на нов безсмъртен живот. При Джан Бодуан "злато и цинобър" - са символи на еликсира, или на безсмъртния зародиш (сян тай), новото тяло, сътворено от адептите от енергиите на старото.

Двете същности (дословно "двете вещи" ър у) - в макрокосмоса - Небе и Земя са тоталност на двете пневми - Ян (Небе) и Ин (Земя), също и Слънце и Луна. В човешкото тяло, микрокосмоса, точно подобие на макрокосмоса, съгласно със закона на аналогията, съществено за даоизма - това са "чувствата" (цин) и "природната същност" (син). В символиката на вътрешната алхимия те са назовават "олово" (цян, цян ша) и "живак", или "водно сребро" (хун, ин хун, шуй ин). По същество, тези две пневми, са съотносими с "природната същност" (Ян) и "чувствата" (Ин), или с "природната същност" и "жизнеността" (мин).

Основа на практиката на вътрешната алхимия се явява съединението и хармонизацията на тези полярни енергии, и стремежа от тяхното съединение да произведе еликсир - зародиш на бъдещото безсмъртно тяло.

Петте стихии - са петте стихии на древнокитайската космология: Дърво (зараждащ се Ян, изток, пролет, синьо-зелен цвят, дракон), Огън (развит Ян, юг, лято, червен цвят, феникс), Метал (зараждащ се Ин, запад, есен, бял цвят, тигър), Вода (развит Ин, север, зима, черен цвят, костенурка-змия) и Земя (баланс на Ин - Ян, център, 18 дни от всеки сезон, жълт цвят). В практиката на вътрешната алхимия особено значение имат Дървото и Метала (техните символи - дракон и тигър), а също и Земята. Затова "да съединиш дракона и тигъра" - на езика на вътрешната алхимия означава да се хармонизират пневмите Ин и Ян (т.е. природната същност и чувствата, и така нататък), да се породи от сплавта на тези пневми безсмъртния зародиш.

В тази иерогамия (израз на К. М. Скипър) при силите Ин и Ян роля на посредника-сваха (лой пин) играе стихията Земя, т.к. е "съпричастна" на всички останали стихии, или на "четирите образа" (виж сян).

Символическото обозначение на стихията Земя са цикличните знаци у дзи, т.е. обозначаването на тези 18 дена от всеки сезон, когато господства иманентния за всички - елемент Земя. Или ние имаме следния синонимен ред:
Ин - тигър - метал - запад - есен - чувства;
Ян - дракон - дърво - живак - земя - сваха - у дзи.

Завършека на това осемстишие е описание на блаженството и възторга на възнасящия се нагоре безсмъртен, създал у себе си одухотворено тяло, посредством единението на полярните пневми тела, "иерогамия", която е  и породила зародиша на това безсмъртно тяло.

Вълшебният меч на Лю Дунбин
Лю Дунбин (Лю Ян), един от "осемте безсмъртни" (бъ сян), е роден в епохата Тан (618 - 907), приел тайната на безсмъртието от отшелника Джунли Цюан и сам станал безсмъртен. Неговият Вълшебен меч притежавал чудесна сила, с помощта на този меч Лю Дунбин побеждавал зли духове и твари по времето на своите странствания.

Осемте безсмъртни Лю Дунбин, Ли Тъгуай, Джан Гуалао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ, Лан Цайхъ, Цао Гуодзю, изобразени с техните атрибути, в даоския вариант

Лю Дунбин с Вълшебния си меч

Стих 3

Да изучаваш безсмъртието - непременно значи

да изучаваш небесното безсмъртие;

Само в него е крайният предел 

на златото и цинобъра.

Две същности се срещат - в това време

природата и чувствата идват в хармония;

Всичките пет стихии (заели своите) места,

тигър и дракон се сплели.

По тази основна (причина) знаците у дзи

се превръщат в красавица - сваха (соха),

В този час мъж и жена

се сливат в едно,

Само тогава възниква постигането

на Божествения Нефритен дворец,

В сиянието на деветте небеса се ускорява

впрегнатата с феникси колесница.

Китайска живопис (тук)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)