5. Част първа (продължение)
Стих 5
Стих 5
Танцува тигър, (нагоре) драконът се извисява -
бушуват ветрове и вълни;
В средата, в центъра - е истинното място
на зараждането на съкровените безценни перли,
Плодовете се раждат по клоните
в крайния срок на зноя,
Младенецът е в лоното -
нима тук има различие?
Първоизточникът и на юг, и на север,
изображенията на триграмите са променени (местата им).
Огънят и на разсъмване, и на залез
се съединява с Небесната ос.
Следва да се знае, че великото прикриване (е) и у живущите в оживения град,
Защо непременно е нужна откъснатост в планината,
за да останеш сам в покоя на уединението?
Първият стих на това осемстишие и свързан със символите дракон и тигър, като изображения на силите Ин - Ян. Драконът живее на дъното на морето, неговата среда е - Вода, но той е образ Ян, зараждащ се в дълбините на Ин (съответства на елемента Дърво). Например тигърът живее в планините, в сфера Ян (за китайците планина и камък въобще, като цяло са коренът на Небето на Земята - тиен гън), но той е образ Ин, зараждащ се в сърцевината на Ян (съответства на стихията Метал). От триграмите на дракона съответства триграма кан (Вода), а на тигъра - триграма ли (Огън), без да се гледа на противоположността в тяхната пространствена символика, тъй като в триграма кан наблюдаваме зараждащ се Ян, а в триграма ли - зараждаща се Ин.
Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло.
Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието.
Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение.
Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло.
Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието.
Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение.
За вътрешния алхимик, в частност, процесите, протичащи в организма, вече сами по себе си се явяват по подобие на космическите (т.к. за него тялото се явява, като микрокосмос) и следователно са по подобие на външните алхимически процеси (понеже самите адепти на вътрешната алхимия и по-скоро процесите на външната алхимия се изучават, като изобразени микро- и макрокосмически). Тази концепция позволява на даосите, привърженици на вътрешната алхимия, да облекат описанието на нейните процеси в собствена алхимическа терминология.
И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие.
Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя).
Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.]
С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу.
Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия.
Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван).
Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми.
"Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила.
В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него.
Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.
Лотосът на Хъ Сянгу
Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините.
И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие.
Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя).
Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.]
С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу.
Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия.
Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван).
Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми.
"Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила.
В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него.
Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.
Лотосът на Хъ Сянгу
Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините.
