Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

36. Част Втора (Продължение)

Стих 52

Мин И

Двете хексаграми „Упадък“ и „Процъфтяване“ се съединили, всичко наоколо препълват;

Двете хексаграми „Начална трудност“ и „Недоразвитост“ изконно всичко раждат и завършват.

Ако ти си разбрал скрития смисъл, защо ти е нужен образ?

Ако изучиш всички чертежи, чувствата ти в заблуждение ще пребъдат.

Хексаграма „Упадък“ (Пи), се състои, както вече се каза, от триграмите „Небе“ (горе) и „Земя“ (долу), и съответства на седмия месец на на годината. Хексаграмата „Разцвет“ (Таи) има ред на черти, обратен на реда на чертите на предишната хексаграма, и съответства на първия месец на годината. Затова тези хексаграми (началото на годината и неината среда) се явяват, като образи на фазата на хармонията между Небе и Земя, образи съответстващи на календарните промени. Те се явяват и образи на равновесието на Ин и Ян. 

Хексаграмите „Начална трудност“ (Джун) и „Недоразвитост“ (Мън) се съотнасят с утрото и вечерта.

Първите две хексаграми символизират в процеса на вътрешната алхимия двата стадия на отмиване на еликсира, от една страна и прекратяване на отмиването - от друга. Двете следващи хексаграми - това са потоците на пневмите, течащи нагоре (Джун) и надолу (Мън) - последователността на направлението на пневмите в тази или друга страна по време на вътрешната алхимическа работа - символизират завършеност или незавършеност на процеса. Ако в И-Дзиновската символика „Главите за прозрение на истината“, хексаграмите (и едноименните им триграми в определена степен) „Небе“ и „Земя“ символизират създаването от адепта чрез ински и янски пневми на съд и пещ за претопяване на Метал, а хексаграмите „Вода“ (Кан или Си Кан) и „Огън“ (Ли) - пневми, необходими за създаването на отварата, то останалите 60 хексаграми, са просто свързани с обозначаване на фазата за регулирането на потоците от пневмите, енергиите - надолу и нагоре. Що се касае до опозицията при хексаграмите „Небе“ - „Земя“ и „Начална трудност“ - „Недоразвитост“, то следва да се отбележи още, че ако първите дават указание за главните фази на целия процес, като цяло (година), то последните - на неговите подфази (месеци) и субфази (дни).

Последните две строфи на четиристишието заострят вниманието на буквалното възприемане на текста. Ако се разбира буквално, казва Джан Бодуан, то истинския смисъл на текста, като наставление за адепта на вътрешната алхимия няма да бъде разбран, а разбирането му просто, като съчинение по нумерология (Шу Сян), написано заради непосредствен анализ на хексаграмите и триграмите, е не само безплодно, но и вредно. Нужно е, утвърждава Джан Бодуан, да умее да се види зад И-Дзиновската символика скрития смисъл на вътрешна алхимия.

На стиха съответства хексаграмата (Мин И), състояща се от триграмите Ли и Кун.

 Упадък и Процъфтяване

Евгений Торчинов

Джан Бо-дуань

Главы о прозрение истины

(линк към произведението)

  

                  

               

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

30. Част Втора (Продължение)

Стих 46

Ли

Само докато се появи тук силата Ян, за създаването на еликсира дойде време;

Оловото и триножникът са топли, горещи, тяхната светлина осветява раждането под покривалото.

За да създаде тази пневма с лекота, когато тя едва се появи,

Всичко трябва внимателно да се отнема, прибавя, за да се защити от опастности.

Тук се дава описание на следващите стадии на апхимическото нагряване. В момента, когато силата Ян, започнала да израства вследствие упражнения за подхранване на Ян Ци, Оловото (Ин Ци) вече се намира в киноварното поле (триножника), което започва да се нагрява у адепта. Настъпва времето за обнемане на пневмата и пораждането на еликсира.

Под покривалото (завеси - бел. пр.) и раждането се разбират очи (йероглиф Хуан - "светъл", "ясен", вместо другия йероглиф Хуан - "покривало", "завеси") и цялото тяло (йероглиф Вей - "всичко в кръг", "обкръжава", "обхваща", вместо другия йероглиф Вей - "всичко в кръг"). По този начин тук Джан Бодуан говори за това, че пневмите, събръни в триножника, сякаш излъчват енергия в очите и по цялото тяло. После произлиза обнемането (сношението, съвкуплението - бел. пр.) на пневмите и зачеването на Безсмъртния зародиш. След неговото създаване, адептът е нужно да бъде особено внимателен с Огъня, тъй като излишното усърдие с лекота може да доведе до разрушаване на все още незрелия Безсмъртен зародиш и до безславен край на алхимическата практика.

На стиха съответства хексаграмата "Сияние" (Ли), състояща се от две триграми, едноименни на хексаграмата.

Цао Гоцзю, картина на художника Чжан Ли (1464—1538) период на династия Мин

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

13. Част Втора (Продължение)

Стих 29

Триграмата "Вода" мълния, гръм дарява, тя е от сферата на водата и метала;

Огънят се появява на Кунлун в две сили: Ин и Ян.

Ако двете същности възвърнат хармонията и покоя,

Ще съзрее нашия естествен еликсир и цялото тяло ще се изпълни с аромати.

Тун Жън

 

Това четиристишие продължава линията на разкритието на символиката на "Книгата на Промените" в "Главите за прозрение на истината". Триграмата "Вода" (Кан), както вече многократно беше отбелязано, представлавя в себе си две слаби крайни черти и една силна в центъра, т.е. това е сила Ян, скрита в глъбините на Ин, инските стихии - Вода и Метал. С други думи тя може да се уподоби на Огъня (Ян), скрит във Водата (облак, дъжд и т.н.), т.е. мълнията, както това и прави Джан Бодуан. Но заедно с това огънят на мълнията възниква от стълкновението на инските и янските стихии, метал и дърво, т.е. когато се освобождава енергията Ин, скрита в глъбините на янската триграма "Огън" (Ли) и енергията Ян, скрита в инската триграма "Вода", както вече се каза по-горе. 

Кунлун тук се споменава от една страна, като висок връх в света, от гледна точка на даоизма и съответно близко място до небесния Ян, а от друга страна - като място, намиращо се на Запад, в сферата на инската стихия "Метал". Кунлун тук - е като зримия образ на триграмата "Вода".

В контекста на вътрешно алхимическото съдържание на "Главите за прозрение на истината" диханието на мълнията, възниква от стълкновението на инските и янските енергии, уподобяващо възникването на безсмъртния зародиш, еликсира, появяващ се в резултат на взъимодействието на Ин Ци и Ян Ци, и преобразяващото се тяло на адепта, като го изпълва с свръхестествени аромати.

Съответстващата хексаграма е "сродни" (Тун Жън); състояща се от триграмите Ли и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Люй

10. Част Втора (Продължение)

Стих 26

Сърцето опустоши и напълни стомаха - скрит е тук дълбок смисъл,

Защото само сърце пусто може да познае, как сърцето да ни следва.

Но по-добре още отвара от претопено олово, да им напълни по-рано стомаха;

Тогава научават, как да събират и пазят златото, което залата напълва.

Това четиристишие се явява своеобразен пример за гностическото, или езотеричиско тълкувание на даоските философски текстове: когато даосът е посветен в тайното знание на този, или онзи "откровен" текст (тук "Дао Дъ Дзин"), намира в него съдържание, което е странно, така че непосветеният в "правилното" прочитане на текста читател, може да бъде заподозряно, дали е в ред.

В това четиристишие 1-та и 4-та строфи представляват цитати от 3-ти и 9-ти джан на "Дао Дъ Дзин". Ще приведем тези цитати в техния контекст: "... а съвършено мъдрият управлява така: опустошава (субектите) в сърцето, техните стомаси, (напротив), напълвайки, разхлабва тяхната воля - произволно, (заменяйки) укрепва скелета. Стреми се, така че и народа да няма знания, нито желания, а мъдрият да действа да не смее. Недеянието той извършва, затова няма нищо непорядъчно (в такова правене)" (Джан 3).

"...совершенномудрый делает сердца [подданных] пустыми, а желудки - полными. [Его управление] ослабляет их волю и укрепляет кости. Оно постоянно стремится к тому, чтобы у народа не было знаний и страстей, а имеющие знание не смели бы действовать.

Осуществление недеяния всегда приносит спокойствие."

"Какво да се събира, да се запази, не е ли по-добре да се използва? ... Със злато и нефрит е напълнена залата - никой на сила не е в състояние да ги съхранява. С богатство и знатност се кичат хората, и това им оставя печал ..." (Джан 9).

Лучше ничего не делать, чем стремиться к тому, чтобы что-либонаполнить. Если [чем-либо] острым [все время] пользоваться, оно не сможетдолго сохранить свою [остроту]. Если зал наполнен золотом и яшмой, тоникто не в силах их уберечь. Если богатые и знатные проявляют кичливость,они сами навлекают на себя беду. Когда дело завершено, человек [должен] устраниться. В этом законнебесного [дао]. 

Джан Бодуан преосмисля тези стихове от "Дао Дъ Дзин" в съвършено неочаквания образ и текст на Лао Дзъ, провъзгласяващ принципите на естественост и недеяние, установявайки се на тайнописа на вътрешната алхимия. И изискванията на "опустошеното сърце" (от страсти, въжделения и т.н.) стават за Джан Бодуан синоними на указанията за необходимост от "усъвършенстване на природната същност" (Сю Син), а думите "напълни стомаха" за него се явяват изисквания за "усъвършенстване на жизнеността" (Сю Мин). За подробности виж коментарите на 8-мо осемстишие 1 част. Но, ако ключът за усъвършенствана на природната същност се явява съзерцанието на сърцето, неговото медитативно знание, то ключът към усъвършенстване на жизнеността се явява приготвяне на отвара от истинно олово, отрицателна жизненост, Ин Ци. Но стихията на оловото е Метал. Ще напомня, че на китайски "злато" и "метал" се пишат еднакво Дзин; само в отделни случаи за конкретизация (която, както според мислите на Джан Бодуан, на Лао Дзъ му е била нужна повече от всичко неведнъж, за да може да скрие тайното значение на текста от профаните) йероглифа Дзин, като значение за "злато", получава определението "жълт" (Хуан Дзин). Лао Дзъ, за Джан Бодуан неведнъж отправил невежите съзнателно по лъжлива следа, направо заблуждавайки ги с йероглифа Хуан и едновременно с това да мислят за "метал", като за "злато". Между другото, синонимът за положителна жизненост, Ян Ци, оловото ще бъде нефрит, за който също така се говори и у Лао Дзъ. Тук за Джан Бодуан е важен металът, и затова нефрит той не споменава. Залата тук трябва да отбележим, че е долната част на стомаха и долното цинобърно поле - сферата на оловото, Ин Ци, въплатено в есенциалната пневма, която овеществявайки се, се превръща по учението за вътрешната алхимия, в сперма.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "Настъпление" (Люй); състои се от триграмата Дуй (разрешение, радост, водоем, третата дъщеря) и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

09. Част Втора (Продължение)

Стих 25

Когато използваш ти олово, не използвай вулгарно олово;

Използвай истинно олово - после го захвърли.

Наставление, което тук за оловото ти преподадох - тайно и истинно знай.

Оловото използвай, неизползвайки - ето моите прави думи.

Първата строфа на това четиристишие ни връща към тематиката на 17(1) четиристишие, отново провеждайки водораздел между истинното, принципиално, пневмено олово и вулгарния веществен метал.

Последващите я строфи се явяват малопонятните "тайни наставления" (Мяо Дзюъ), както за това се говори в трета строфа.

Общият смисъл на четиристишието е такъв: не само съвършено грешното използване вместо истинното, вътрешното олово, като профански метал, но и истинното олово следва да се използва в същото време, без да се използва, после да се отхвърли, което се явява по думите на Джан Бодуан най-висшата истина за неговото приемане. Видимо тук става дума за следване естествеността и недеянието във вътрешно-алхимическия процес: следва да се знае, кога настъпва времето за използване на живака, кога на - оловото, а кога и едното и другото е безполезно (например, след съединяването им в нужните пропорции и образуването на безсмъртния зародиш).

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "възпитаване на малките" (Сяо Чу), се състои от триграмите Циен и Сюн (изтънченост, проникновеност, вятър, дърво, първа дъщеря).

Сяо Чу

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

11. Част първа (Продължение)

Стих 11

"Жълтият цветец" и "белият сняг" не е трудно да бъдат намерени;

Взискателният е длъжен [само] да действа в съответствие с дълбинното дъ - благо.

Четирите образа и петте стихии, всички те са сродни на Земята.

Как могат "трите начала" и осемте триграми да се откъснат от [знака] "жън",

На хората им е трудно да узнаят, кога е завършено стапянето на одушевените свойства.

Тогава е завършено с [мрака] ян и посегателства на бесове и демони.

Искам на хората да оставя [това] тайно наставление.

Но никой от окръжаващите няма да разбере от звуците.

"Жълтият цветец" (хуан я) - е един от ингредиентите на еликсира на безсмъртието, резултат от взаимодействието Ин ци и Ян ци в аспекта на тяхната "незрялост", обозначени с триграми "Огън" и "Вода" (ли и кан, за подробности виж коментарите към 8-мо осемстишие).

"Белият сняг" (бай сюе) - е синоним на сладката роса от шесто осемстишие, резултат от съединението на зрелите Ин ци и Ян ци (триграмите "Небе" и "Земя", цян и кун).

Така, както енергиите, съставящи жълтия цветец, незрял, в своето подреждане, ще се окаже носител на отрицателния потенциал (Ин) и ще стане истинно олово; енергиите, пораждащи белия сняг, зрели, и затова те се установяват с положителната енергия (Ян), истинния живак. Съединението на тези енергии истинно олово и истинен живак, пораждат вече непосредствено безсмъртния зародиш.

Вторият стих на осемстишието, сякаш доразвива мисълта от първи стих, говорейки за Пътя, водещ към успех във вътрешно-алхимическите практики: това следствие се дължи преди всичко на наставленията на учителя. 

"Четирите образа" (си сиен) - са четирите познати на нас триграми: Небе (зрял Ян, тай Ян, или лао Ян), Земя (зряло Ин, тай Ин, или лао Ин), Огън (млад Ян, шао Ян) и Вода (млада Ин, ишоу Ин).

Съответстващите им посоки на света - юг, север, изток, запад (по системата на Фу Си, са преднебесния порядък; стихиите - Огън, Вода, Дърво, Метал. Техните числови обозначения в системата на китайската нумерология: 8, 7, 6, 9. Но ако в средата на четирите образа и стихии няма стихия "Земя" със съответстващата й символика, то светосъзидателни преображения не са възможни, т.к. Земята съдържа в себе си всичките пневми ци и на нея са подчинени всички стихии.

"Трите начала" (сан юен) - така, както и "трите творящи", или "трите дара" (сан цай), т.е. космическата Триада на традиционната китайска философия са: Небе, Земя и Човек.

Но и всеки член на триадата също така си има и своите три изтока. За Небето това е Слънцето, Луната и звездите ("трите светлини", сан гуан). За Земята - Вода, Огън, Земя ("трите насъщни", сан яо). За Човека - семето (есенция, същност), пневма и Дух ("трите вещи", сан у). Знак жън - 9-ти знак на десетичната система от цикличните знаци. Тук нумерологичното обозначение на стихията "Вода", е като начало, с което се води списъка на стихиите и съответно на триграмите. Тук, на кратко ще кажа, се подчертава важността на двете стихии Земя и Вода. Адепта на вътрешната алхимия в своето външно проявено е длъжен да следва стихията Вода (Ин), като придобие женски качества в същото време, така и отвътре в резултат от единението на двете пневми, при посредничеството на сваха [(др. инд. svâhâ), в древноиндуската митология, се употребява, като възклицание при жертвоприношение на Боговете - бел. прев.] - чрез стихията Земя ще се роди и съзрее безсмъртния зародиш, новото тяло на адепта, състоящо се от една чиста пневма Ян, тяло неуязвимо, чуждо на всеки мрак.

В заключителните стихове на това осемстишие се казва за това, че съобщеното в стиха се явява "тайно наставление" (би дзюй) и предупреждава адепта да не разгласява тайната.

  

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

10. Част първа (Продължение)

Стих 10

Възлюбилите истинното олово и облекчаващи се в стремежа си за неговото откриване

Никога няма да управляват, [ако е възможно] и с лекота губят времето си. 

Нека, обаче, земните души да обхванат цинобърния живак. 

А самите небесни души хун нека водния метал да проявят. 

Може да се каже: дракон и тигър са се скрили пред възвишеността на Дао - Пътя;

Ще се осмеля да кажа, че демони и духове прославят солидността дъ - на благата [на адепта]. 

[Отдавна] зная, че дълголетният, във вечността [своя] е приравнен към Небето и Земята;

Никаква суета [светска] няма да смути [моето] сърце. 

Истинното олово (джън цян), както в и предишните стихове - е название на отрицателните пневми. Епитетът "истинен" в известна степен съответства на понятието "принципен", или "философски" в терминологията на западноевропейската алхимия. Тук той още веднъж указва за това, за което става въпрос - не за профанския метал, а за енергията на тялото.

Първият и вторият стих на това осемстишие са посветени на описанието на истинния учител - човека, дълбоко проникващ в тайните на вътрешната алхимия (тук - синекдоха [В литературознанието - стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част, или обратно - бел. пр.] : терминът "истинното олово" е синоним на вътрешната алхимия, изобщо), потопен в алхимическата работа и отхвърлящ външната алхимия, и останалите неистинни, от точката на зрение на Джан Бодуан, пътища.

"Земните души" (по) - една, или няколко (обичайно седем) в даоската и въобще в китайската психология, се асоциират с жизнеността, "животинското", несъзнателната страна на човешкия живот, и съответно представляват в себе си тоталността Ин Ци в човешкото тяло (земния микрокосмос).

"Небесните души" (хун), напротив, се асоциират със съзнателната, разумна страна от човешкия живот (традицията обикновено говори за трите хун) и представляват в себе си тоталността Ян Ци в човешкото тяло ("Небесен" микрокосмос). Като  при съсредоточаването на отрицателни и положителни пневми те са приравнени към други аналогични символи - олово и живак. 

Динамиката на описаната ситуация се състои в това, че адепта на вътрешната алхимия е длъжен чрез претопяването на ински и янски енергии (земните души, т.е. Ин Ци да прихванат цинобърния живак, т.е. Ян Ци, а небесните души - Ян Ци проявяват в себе си единение с водното олово, т.е. Ин Ци). Епитетът "водно" - е още едно указание за истинността на олово. Това довежда до образуване на еликсира, безсмъртния зародиш и овладяване на безсмъртието.

"Тигър" и "Дракон" - синоними на всички тези полярни енергии - които се скриват, отстъпвайки място на недуалния еликсир, единяващ адепта с вечното Дао и даряващ го с дълговечност, непреминаващо съществуване, такова, като у Вселената - Небе и Земя.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

7. Част първа (Продължение)


Стих 7   

Следва да се знае, че еликсирът се заражда заедно с изтока на реките;

Само на югозапад е неговата жадувана родина.

Ако оловото се среща с временния гуей, бързо го вземете.

Металът се срещнал с пълната луна, не го разглеждайте от далеко.

Изпратете го в здраво запечатания "земен котел",

След това поставете тук водните перли, които ще станат в хармония с него.

Целият еликсир - е цялостен ху, а трябва да бъде двадесет и осем;

Внимателно преустановеният огън, е за да подкрепи Ин и Ян.

В това осемстишие продължава описанието на алхимическия процес, и въпреки че става въпрос за вътрешната алхимия, стихът може да се изтълкува в духа на уай дан, което още един път показва общото между методологическите основи на всички видове даоиски алхимии.

Югозапад тук е областта на господството на пред небесната (сян тян) триграма кун в нейната симпатия със след небесната (хоу тян) в света (виж схемата на триграмите бън ван). Именно с кун, зрелият Ин, започва създанието на еликсира. Под олово се има предвид "истинната Ци", която е "жълтият кълн" (хуай я). Знакът гуей - това е последният знак от десетичния набор, символизиращ "сладка роса"

(ган лу) (виж по-горе) и съхранението Ян в условията на господството на Ин.

Описаният тук процес предполага, че трябва да се вземе ян ци в самото зараждане на тази пневма и да се постави под въздействието на огъня. Затова да се вземе на североизток (триграма цян; нейната стояща в опозиция - кун на югозапад) истинното олово, а на югозапад - истинният живак, т.е. зрелите вече Ин ци и Ян ци.

Тук вече тялото на човека, микрокосмосът на вътрешно-алхимическия процес, се уподобява на пълна луна. Затова дадения етап на процеса предполага подгряване на еликсира (в ней дан - аналог на подгряването са дихателните упражнения): металът, господстващ в периода на пълнолуние, се нуждае от обработка.

Под "земен котел" се има предвид "жълтия двор", мястото в царуването на централната стихия Земя. Там се случва уравновесяването, съвокуплението на силите Ин и Ян. Под "водни перли" (лю дзю) се има предвид "сокът на дървото" (му е) (виж по-горе). Той е вече назван в аналогични текстове "божествена вода" (шън гуеи). Понататък е дадено указанието за правилното тегло на еликсира: двадесет и осем, т.е. числото с функция (лян) във фунти (дзин) - символично число за пълнотата на пневмите в еликсира. След "зачатието на безсмъртния зародиш" (у дзъ сян тай), нагряването му ("период на огъня", хо хоу) - трябва да се прекрати.

И Дзин и Книга на промените, и т.н. - линк

                            
 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

5. Част първа (продължение)


Стих 5

Танцува тигър, (нагоре) драконът се извисява -

бушуват ветрове и вълни;

В средата, в центъра - е истинното място

на зараждането на съкровените безценни перли,

Плодовете се раждат по клоните

в крайния срок на зноя,

Младенецът е в лоното - 

нима тук има различие?

Първоизточникът и на юг, и на север,

изображенията на триграмите са променени (местата им).

Огънят и на разсъмване, и на залез

се съединява с Небесната ос.

Следва да се знае, че великото прикриване (е) и у живущите в оживения град,

Защо непременно е нужна откъснатост в планината,

за да останеш сам в покоя на уединението?

Първият стих на това осемстишие и свързан със символите дракон и тигър, като изображения на силите Ин - Ян. Драконът живее на дъното на морето, неговата среда е - Вода, но той е образ Ян, зараждащ се в дълбините на Ин (съответства на елемента Дърво). Например тигърът живее в планините, в сфера Ян (за китайците планина и камък въобще, като цяло са коренът на Небето на Земята - тиен гън), но той е образ Ин, зараждащ се в сърцевината на Ян (съответства на стихията Метал). От триграмите на дракона съответства триграма кан (Вода), а на тигъра - триграма ли (Огън), без да се гледа на противоположността в тяхната пространствена символика, тъй като в триграма кан наблюдаваме зараждащ се Ян, а в триграма ли - зараждаща се Ин.

Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло.

Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието.

Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение. 

За вътрешния алхимик, в частност, процесите, протичащи в организма, вече сами по себе си се явяват по подобие на космическите (т.к. за него тялото се явява, като микрокосмос) и следователно са по подобие на външните алхимически процеси (понеже самите адепти на вътрешната алхимия и по-скоро процесите на външната алхимия се изучават, като изобразени микро- и макрокосмически). Тази концепция позволява на даосите, привърженици на вътрешната алхимия, да облекат описанието на нейните процеси в собствена алхимическа терминология.

И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие.

Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя).

Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин  Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.]

С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу.

Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия.

Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван).

Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми.

"Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила. 

В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него.

Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.

Лотосът на Хъ Сянгу

Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините. 

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)