Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

36. Част Втора (Продължение)

Стих 52

Мин И

Двете хексаграми „Упадък“ и „Процъфтяване“ се съединили, всичко наоколо препълват;

Двете хексаграми „Начална трудност“ и „Недоразвитост“ изконно всичко раждат и завършват.

Ако ти си разбрал скрития смисъл, защо ти е нужен образ?

Ако изучиш всички чертежи, чувствата ти в заблуждение ще пребъдат.

Хексаграма „Упадък“ (Пи), се състои, както вече се каза, от триграмите „Небе“ (горе) и „Земя“ (долу), и съответства на седмия месец на на годината. Хексаграмата „Разцвет“ (Таи) има ред на черти, обратен на реда на чертите на предишната хексаграма, и съответства на първия месец на годината. Затова тези хексаграми (началото на годината и неината среда) се явяват, като образи на фазата на хармонията между Небе и Земя, образи съответстващи на календарните промени. Те се явяват и образи на равновесието на Ин и Ян. 

Хексаграмите „Начална трудност“ (Джун) и „Недоразвитост“ (Мън) се съотнасят с утрото и вечерта.

Първите две хексаграми символизират в процеса на вътрешната алхимия двата стадия на отмиване на еликсира, от една страна и прекратяване на отмиването - от друга. Двете следващи хексаграми - това са потоците на пневмите, течащи нагоре (Джун) и надолу (Мън) - последователността на направлението на пневмите в тази или друга страна по време на вътрешната алхимическа работа - символизират завършеност или незавършеност на процеса. Ако в И-Дзиновската символика „Главите за прозрение на истината“, хексаграмите (и едноименните им триграми в определена степен) „Небе“ и „Земя“ символизират създаването от адепта чрез ински и янски пневми на съд и пещ за претопяване на Метал, а хексаграмите „Вода“ (Кан или Си Кан) и „Огън“ (Ли) - пневми, необходими за създаването на отварата, то останалите 60 хексаграми, са просто свързани с обозначаване на фазата за регулирането на потоците от пневмите, енергиите - надолу и нагоре. Що се касае до опозицията при хексаграмите „Небе“ - „Земя“ и „Начална трудност“ - „Недоразвитост“, то следва да се отбележи още, че ако първите дават указание за главните фази на целия процес, като цяло (година), то последните - на неговите подфази (месеци) и субфази (дни).

Последните две строфи на четиристишието заострят вниманието на буквалното възприемане на текста. Ако се разбира буквално, казва Джан Бодуан, то истинския смисъл на текста, като наставление за адепта на вътрешната алхимия няма да бъде разбран, а разбирането му просто, като съчинение по нумерология (Шу Сян), написано заради непосредствен анализ на хексаграмите и триграмите, е не само безплодно, но и вредно. Нужно е, утвърждава Джан Бодуан, да умее да се види зад И-Дзиновската символика скрития смисъл на вътрешна алхимия.

На стиха съответства хексаграмата (Мин И), състояща се от триграмите Ли и Кун.

 Упадък и Процъфтяване

Евгений Торчинов

Джан Бо-дуань

Главы о прозрение истины

(линк към произведението)

  

                  

               

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

22. Част Втора (Продължение)
Стих 38

Би

В началото следва да се съзерцават петте крадеца на Небесната светлина;

След това е необходимо да се огледа Земята, за да се успокои народа.

Когато народът е спокоен, страната е богата, но това води към война;

Завърши ли войната, в този край, съвършеномъдрият би могъл да съзрее.

Първата строфа на настоящото четиристишие се явява изменен цитат от "Книга за единството на скритото" ("Ин Фу Дзин"), твърде почитана от късната даоска традиция и до сегашния момент. Даосите приписват написването на този неголям текст (384 йероглифа) на митичния император Хуан Си и понякога го поставят по-високо от Дао Дъ Дзин. Без да се задълбочаваме в това, че споменаването на този текст го има още в много древните съчинения ("Джан Го Цъ", "Шъ Дзи" Съм Циен - "Жизнеописание на Су Цин"). 

Известният текст на Джан Бодуан (също, като в настоящия момент), видимо представлява само по себе си съчинение, написано във втората половина на ХIIIв. н. е. от ученът - даос Ли Цюан. Този текст гласи: "Съзерцавай Небесния Дао - Път, осъществявайки действията на Небето - това е всичко. Небето има пет крадци - виждащият ги процъфтява. Петте крадци в сърцето действат съгласно с Небето - тогава Вселената е в твоите ръце и безброй трансформации в твоето тяло ще се породят."

Под "пет крадеца" се има предвид петте стихии, както в макрокосмоса, така и в микрокосмоса. Наричат се крадци, защото съществуват за сметката една на друга, за сметката на постоянното преливане на енергията от едната към другата. По-надолу в "Книга за единството на скритото" "грабители" (Дао) е назована триадата - Небе, Земя, Човек, а също и всичко, доколкото те съществуват за сметката едно на друго и заедно с това за сметка на Дао - единственият източник и подателя на жизнената енергия.

В коментарите към четиристишието Джан Бодуан говори за важността на въвеждането на ред на пневмите на петте стихии и привеждането им в хармония. Наличието на паралел (макар и не задължително) в първите две строфи на стиха (Небесната светлина - преглед на Земята), позволява също така да се види и намекът в тези строфи на "Съ Цъ Джуан" - един от коментариите (на крилата) на "Книгата на промените", въведен в нейния текст. Авторството му се приписва на Конфуций. В "Съ Цъ Джуан" се говори, че пътят на Небето - това е редуването на Ин и Ян, пътят на Земята - това е редуването на мекото и твърдото, пътят на Човека - това е редуването на хуманност и справедливост.

В контекста на вътрешната алхимия в съдържанието на "Глави за прозрение на истината" - тези строфи на стиха следва да се разбират, като указание за важността на хармонизацията на петте стихии и въвеждането на ред между Духа (Небе) и пневма (Земя) - в "природата" (Син) и "жизнеността" (Мин), виж коментарите към 9-ти стих на I част. 

Под "умиротворяване на народа" тук се има предвид въвеждането на ред в телесните функции, преди всичко - даоски упражнения, отправени към очистване на пневмата Ци (още в древността тялото на човека се уподобява на държава и даоският мислител от III - IV в. Гъ Хун в 18-та глава на вътрешната алхимия "Баопу-дзъ" и "Разсъжденията към Баопу-дзъ за съхранението на живота" ("Баопу-дзъ Ян Шън Лун") не само сравнява тялото с държава, а и уподобява Ци на народа).

Когато народът е умиротворен, тогава е богата и държавата - казва Джан Бодуан, т.е. когато  в пневмата е въведен ред, тогава и тялото е здраво. Обаче това е само стадий от подготовката на процесите във вътрешната алхимия, състоящ се от няколко последователни акта на свързване или битки, като в този стих, също така виж коментарите и към стиха 36 (20). Краят на тези битки - е възстановяването на спокойствието на ново равнище, зачеване на Безсмъртния зародиш, назован в четвъртата строфа "съвършеномъдър" (Шън Жън). 

На стиха съответства хексаграма "декор" (Би), състояща се от триграмите Ли и Гън. 

Цветята на Лан Цай-хъ

Лан Цай-хъ е китайски женствен странник, който се е славел с чудно поведение и необичаен вид, а също и неумерена употреба на вино и щедрост - събраната милостиня раздавал на по-бедните. Него са го срещали с кошница цветя, символизиращи дълголетие (каквито по правило са хризантемите).

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част Втора (Продължение)
Стих 32

Юй

От самото сърце на триграмата "Вода" вземи нейната крепка същност;

Нея замени в двореца на триграмата "Огън" във вътрешния Ин на нейната утроба.

Тя ще се превърне в триграмата "Небе", плътта й да се пресъздаде;

Способността да съхраниш и укриеш, скочиш, излетиш - всичко произтича от сърцето.

Следва да се напомни, че триграмите Циен (Небе) и Кун (Земя) се разглеждат, като отделни субстанции (Ти) на триграмите Ли (Огън) и Кан (Вода), които се считат за техни функции (Юн). Съгласно Преднебесният Порядък ("схемата на Фу Си"), Циен и Кун съответстват на Юг и Север, и са първоначални, а Ли и Кан - на Изток и Запад и са подчинени. Съгласно Следнебесният порядък ("схема на Вън Ван"), Циен и Кун съответстват на югозапад и северозапад и се подчиняват, а Ли и Кан - на юг и север и са първоначални.

Вътрешната алхимия, насочена към придобиване на безсмъртие се стреми, изхождайки от закономерностите на следнебесния порядък да възстанови носещото безсмъртие на преднебесния порядък. Тази настройка на вътрешната алхимия е отразена в коментираното четиристишие. Така, ако се вземе централната силна черта на триграмата "Вода" (Кан) и се постави на мястото на слабата централна черта на триграмата "Огън" (Ли), ще се получи триграмата "Небе" (Циен), състояща се само от силни черти. На нивото на практиката във вътрешната алхимия, това се изразява в използване на инските пневми за създаване на новото безсмъртно тяло, състоящо се вече само от Ян Ци. Залогът за възможностите на тези манипулации с пневмите, съгласно Джан Бодуан, се явява природата на сърцето (Син) на човека, микрокосмическо изразяване на Дао, което  е бъдещият прът, ос, пружина в организма и е отговорно, както за Ин Ци (скритото, хранещото се), така и за Ян Ци (скачащото, излитащото) и може да ги контролира.

Стихът съответства на хексаграмата "Волност" (Юй), състояща се от триграмите Кун и Джън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

11. Част първа (Продължение)

Стих 11

"Жълтият цветец" и "белият сняг" не е трудно да бъдат намерени;

Взискателният е длъжен [само] да действа в съответствие с дълбинното дъ - благо.

Четирите образа и петте стихии, всички те са сродни на Земята.

Как могат "трите начала" и осемте триграми да се откъснат от [знака] "жън",

На хората им е трудно да узнаят, кога е завършено стапянето на одушевените свойства.

Тогава е завършено с [мрака] ян и посегателства на бесове и демони.

Искам на хората да оставя [това] тайно наставление.

Но никой от окръжаващите няма да разбере от звуците.

"Жълтият цветец" (хуан я) - е един от ингредиентите на еликсира на безсмъртието, резултат от взаимодействието Ин ци и Ян ци в аспекта на тяхната "незрялост", обозначени с триграми "Огън" и "Вода" (ли и кан, за подробности виж коментарите към 8-мо осемстишие).

"Белият сняг" (бай сюе) - е синоним на сладката роса от шесто осемстишие, резултат от съединението на зрелите Ин ци и Ян ци (триграмите "Небе" и "Земя", цян и кун).

Така, както енергиите, съставящи жълтия цветец, незрял, в своето подреждане, ще се окаже носител на отрицателния потенциал (Ин) и ще стане истинно олово; енергиите, пораждащи белия сняг, зрели, и затова те се установяват с положителната енергия (Ян), истинния живак. Съединението на тези енергии истинно олово и истинен живак, пораждат вече непосредствено безсмъртния зародиш.

Вторият стих на осемстишието, сякаш доразвива мисълта от първи стих, говорейки за Пътя, водещ към успех във вътрешно-алхимическите практики: това следствие се дължи преди всичко на наставленията на учителя. 

"Четирите образа" (си сиен) - са четирите познати на нас триграми: Небе (зрял Ян, тай Ян, или лао Ян), Земя (зряло Ин, тай Ин, или лао Ин), Огън (млад Ян, шао Ян) и Вода (млада Ин, ишоу Ин).

Съответстващите им посоки на света - юг, север, изток, запад (по системата на Фу Си, са преднебесния порядък; стихиите - Огън, Вода, Дърво, Метал. Техните числови обозначения в системата на китайската нумерология: 8, 7, 6, 9. Но ако в средата на четирите образа и стихии няма стихия "Земя" със съответстващата й символика, то светосъзидателни преображения не са възможни, т.к. Земята съдържа в себе си всичките пневми ци и на нея са подчинени всички стихии.

"Трите начала" (сан юен) - така, както и "трите творящи", или "трите дара" (сан цай), т.е. космическата Триада на традиционната китайска философия са: Небе, Земя и Човек.

Но и всеки член на триадата също така си има и своите три изтока. За Небето това е Слънцето, Луната и звездите ("трите светлини", сан гуан). За Земята - Вода, Огън, Земя ("трите насъщни", сан яо). За Човека - семето (есенция, същност), пневма и Дух ("трите вещи", сан у). Знак жън - 9-ти знак на десетичната система от цикличните знаци. Тук нумерологичното обозначение на стихията "Вода", е като начало, с което се води списъка на стихиите и съответно на триграмите. Тук, на кратко ще кажа, се подчертава важността на двете стихии Земя и Вода. Адепта на вътрешната алхимия в своето външно проявено е длъжен да следва стихията Вода (Ин), като придобие женски качества в същото време, така и отвътре в резултат от единението на двете пневми, при посредничеството на сваха [(др. инд. svâhâ), в древноиндуската митология, се употребява, като възклицание при жертвоприношение на Боговете - бел. прев.] - чрез стихията Земя ще се роди и съзрее безсмъртния зародиш, новото тяло на адепта, състоящо се от една чиста пневма Ян, тяло неуязвимо, чуждо на всеки мрак.

В заключителните стихове на това осемстишие се казва за това, че съобщеното в стиха се явява "тайно наставление" (би дзюй) и предупреждава адепта да не разгласява тайната.

  

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

9. Част първа (Продължение)

Стих 9

Тук Джан Бодуан настоява за едновременното усъвършенстване на две неща, за първи път експлицитно изказва неявно присъщвата и преди теза за едновременно усъвършенстване на природата и жизнеността ("природната същност и съдба" - син мин шуан сю). Този принцип, първо сформулиран от Джан Бодуан стои в основата на всички последващи традиции на "практическия" Даоизъм.

Не е здраво качеството на семето Ин, 

когато то е вътре в Ян;

(Ако) се усъвършенства само едното от нещата,

то тя ще стане слаба и хилава.

Ако тялото е изморено - това показва за отсъствие на Дао - Път.

Да се храни енергията, вкусвайки от зората -

всичко това е безумие.

Защото светът не търси способ да открие

скритите олово и живак.

Кога тогава (хората) ще видят срещата 

на тигъра и дракона?

 Искам, така че ти до край 

всичко да възприемеш 

за мястото на раждането на телата.

Царят на еликсирите - това е, което обръща

към корена, връща към основата.

Zhang Wei - Qi Baishi,

Marilyn Monroe - линк

В Даоизма през X - XI в. вече зреела, подготвената за появяване теорията на неконфуцианството на династията Сун, от своя страна повлияващо впоследствие на Даоизма, в концепцията за природата на човека, като дарена от Небето същност, на основата, на която от пневмата ум се формира вторичната природа - "природата на телесния склад" (ци дзъ дзъ син). Първата даосите подхранвали, втората следвало да преодоляват. Но с природата на телесния склад е тясно свързано понятието жизненост, което за разлика от неконфуцианските "закони", "съдбата" (т.е. природата, като дар от Небето същност) се е смятала още, като жизнени, несвързани с размисъла и въобще с психическата дейност процеси.

Терминът "природа" (син) се е свързвала с духовната, разумна, Янска страна на човека (шън), а терминът мин - с безтелесната енергийна страна на човешкото същество. И син, и мин все още си оставали форми на пневмата ум (за разлика от неконфуциянството и появяването през XII в. в Даоизма - школи цюан дзън ("Съвършената истина")), превръщаща (син) във форма на битието чисто духовния принцип - ли, като все така мин си оставала пневма по преимущество, в истинския смисъл.

И "жизнеността" (мин), нуждаеща се вече не от преодоляване, а от усъвършенстване, подобно на природата, което да снеме един вид - конфликта "природа - природа на телесния склад", отвеждайки адепта към безсмъртие. "Природата" (син) се наричала още "изначалният дух" (юен шън). 

Художник Jeffrey G. Batchelor

Съответно, "жизнеността" се наричала "изначална пневма" (юен ци). Но те все още остават, повтаряме, две от формите на пневмите в широк смисъл (едната се локализира в главата, другата в средното цинобърно поле). 

Духът (природата) се символизира от триграмата "Огън" (ли), в която външните черти - са силните (Ян), а вътрешните - слабите (Ин), от тук са и образите в първата строфа на осемстишието.
Символът на жизнеността - триграма "Вода" е с противоположна символика. В дадения случай ли излиза, като Янска триграма, а кан - като Инска.  

В такъв практически смисъл учението за усъвършенстването на син и мин се свежда до това, че в началото адепта се занимава с психо-физически упражнения (гимнастика, дишане, съзерцание), затова вече при чисто медитативните, близки с чанската, практики - той се стреми към овладяването на "недеянието" (у вей) и интуитивното постижение на Дао (това е усъвършенстването на природата).

Само такава двустранна практика води, според Джан Бодуан, към истинното безсмъртие цялото психофизическо същество на човека, за разлика, както от простото физическо удължаване на живота, така и от чисто духовното, извънличностно безсмъртие при будистите.

Природата също така се свързва с същността Ин вътре в Ян и със стихията Дърво. От тук е и образът на мекота, не твърдост у Джан Бодуан. Съответно, за него усъвършенстването на жизнеността укрепва също и природата, и обратно.

Почти цялата следваща част на осемстишието е посветена на критиката, както във външната алхимия (хората, търсещи тайната на безсмъртието във външните вещи - олово и живак), така и в даоските упражнения (дихателни упражнения, хелиотерапия с цел поглъщане на слънчева енергия и т.н.), са части от създаването на новото безсмъртно тяло и усъвършенстване на духа, просто с цел продължение на живота (виж "Джуан Дзъ").

Образът на "мястото на раждането" и "връщането към корена", от една страна, с традиционния даоски образ (който идва още от Дао Дъ Дзин) младенецът у майчиното лоно, или новороденото, а от друга страна - с критиките на даоските методи на сексуална практика.

За даоизма призивът е да се уподоби на детенце (връщане към корена), който означава преди всичко възвръщане към единството с Дао, за творение от неговите дълбини на нов и безсмъртен живот. Адептът е длъжен да пребивава в такова единство с Дао, както плода в утробата на майката - в майчиното тяло; да се храни с неговата храна, да диша с неговото дихание. Между другото, от погледа за човешкото тяло, като на микрокосмос, в който, както и в космоса, напълно присъства Дао и от концепцията за "младенеца", възниква знаменитото "дихание на зародиша" - тай си. 

В практиката на вътрешната алхимия този образ приема допълнително значение - образ на безсмъртния зародиш на новото тяло, хранещо тялото на адепта - неговата майчина утроба. С това учение и погледа върху безсмъртния зародиш, като на резултат от взаимодействието на Ин Ци и Ян Ци (тигъра и дракона, оловото и живака, и т.н.) е свързано също и с враждебното отношение на вътрешните алхимици към даоските методи на сексуална практика, предполагащи, че организмът на адепта - мъж има нужда от придобиване на безсмъртие от допълнителни женски енергии, получени благодарение на полов акт, и обратно.

За адепта на вътрешната алхимия подобна гледна точка е също толкова неприемлива, колкото и спирането върху тази на външната алхимия: щом човек - това е микрокосмос, вече имащ в тялото си цялата пълнота на мъжки и женски енергии (янски и ински), то защо са му необходими веществени допълнения от вън?! За това теоретическо обосноваване неведнъж се добавяло и възприетото от будистките монаси отвращение към "греха" на чувствената физическа любов. В този ред на мисли възниква историческия парадокс: сексуалната практика на даосите, произлизаща от тази нишка, от която и бъдещата вътрешна алхимия, израстваща от корените на този представен пласт, че и вътрешната алхимия, и развиващата се паралелно с нея, ползваща се почти тъждествено с тази на вътрешната алхимия терминология и методология (не е чудно, че езиковите трактати по "изкуството на вътрешния покой", така силно напомнят на езика в съчиненията по вътрешна алхимия, както по лексика и образност, така и по стилистика), в един момент се оказва изключена от сферата на ортодоксалния вътрешно алхимичен Даоизъм, превръщайки се в част от ученията и религиозните практики на не съвсем правоверни и малко подозрителни от гледна точка на литургическите и манастирски ортодоксии на даосите - магове (виж Торчинов Е. А., 1982, IV, с. 105 - 107).

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)