Показват се публикациите с етикет Глави за прозрение на истината. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Глави за прозрение на истината. Показване на всички публикации

четвъртък, 18 юни 2020 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

36. Част Втора (Продължение)

Стих 52


Двете хексаграми „Упадък“ и „Процъфтяване“ се съединили, всичко наоколо препълват;
Двете хексаграми „Начална трудност“ и „Недоразвитост“ изконно всичко раждат и завършват.
Ако ти си разбрал скрития смисъл, защо ти е нужен образ?
Ако изучиш всички чертежи, чувствата ти в заблуждение ще пребъдат.

Хексаграма „Упадък“ (Пи), се състои, както вече се каза, от триграмите „Небе“ (горе) и „Земя“ (долу), и съответства на седмия месец на на годината. Хексаграмата „Разцвет“ (Таи) има ред на черти, обратен на реда на чертите на предишната хексаграма, и съответства на първия месец на годината. Затова тези хексаграми (началото на годината и неината среда) се явяват, като образи на фазата на хармонията между Небе и Земя, образи съответстващи на календарните промени. Те се явяват и образи на равновесието на Ин и Ян. 

Хексаграмите „Начална трудност“ (Джун) и „Недоразвитост“ (Мън) се съотнасят с утрото и вечерта.

Първите две хексаграми символизират в процеса на вътрешната алхимия двата стадия на отмиване на еликсира, от една страна и прекратяване на отмиването - от друга. Двете следващи хексаграми - това са потоците на пневмите, течащи нагоре (Джун) и надолу (Мън) - последователността на направлението на пневмите в тази или друга страна по време на вътрешната алхимическа работа - символизират завършеност или незавършеност на процеса. Ако в И-Дзиновската символика „Главите за прозрение на истината“, хексаграмите (и едноименните им триграми в определена степен) „Небе“ и „Земя“ символизират създаването от адепта чрез ински и янски пневми на съд и пещ за претопяване на Метал, а хексаграмите „Вода“ (Кан или Си Кан) и „Огън“ (Ли) - пневми, необходими за създаването на отварата, то останалите 60 хексаграми, са просто свързани с обозначаване на фазата за регулирането на потоците от пневмите, енергиите - надолу и нагоре. Що се касае до опозицията при хексаграмите „Небе“ - „Земя“ и „Начална трудност“ - „Недоразвитост“, то следва да се отбележи още, че ако първите дават указание за главните фази на целия процес, като цяло (година), то последните - на неговите подфази (месеци) и субфази (дни).

Последните две строфи на четиристишието заострят вниманието на буквалното възприемане на текста. Ако се разбира буквално, казва Джан Бодуан, то истинския смисъл на текста, като наставление за адепта на вътрешната алхимия няма да бъде разбран, а разбирането му просто, като съчинение по нумерология (Шу Сян), написано заради непосредствен анализ на хексаграмите и триграмите, е не само безплодно, но и вредно. Нужно е, утвърждава Джан Бодуан, да умее да се види зад И-Дзиновската символика скрития смисъл на вътрешна алхимия.

На стиха съответства хексаграмата (Мин И), състояща се от триграмите Ли и Кун.








Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины

  

                  
               

събота, 6 юни 2020 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

30. Част Втора (Продължение)

Стих 46


Само докато се появи тук силата Ян, за създаването на еликсира дойде време;
Оловото и триножникът са топли, горещи, тяхната светлина осветява раждането под покривалото.
За да създаде тази пневма с лекота, когато тя едва се появи,
Всичко трябва внимателно да се отнема, прибавя, за да се защити от опастности.

Тук се дава описание на следващите стадии на апхимическото нагряване. В момента, когато силата Ян, започнала да израства вследствие упражнения за подхранване на Ян Ци, Оловото (Ин Ци) вече се намира в киноварното поле (триножника), което започва да се нагрява у адепта. Настъпва времето за обнемане на пневмата и пораждането на еликсира.
Под покривалото (завеси - бел. пр.) и раждането се разбират очи (йероглиф Хуан - "светъл", "ясен", вместо другия йероглиф Хуан - "покривало", "завеси") и цялото тяло (йероглиф Вей - "всичко в кръг", "обкръжава", "обхваща", вместо другия йероглиф Вей - "всичко в кръг"). По този начин тук Джан Бодуан говори за това, че пневмите, събръни в триножника, сякаш излъчват енергия в очите и по цялото тяло. После произлиза обнемането (сношението, съвкуплението - бел. пр.) на пневмите и зачеването на Безсмъртния зародиш. След неговото създаване, адептът е нужно да бъде особено внимателен с Огъня, тъй като излишното усърдие с лекота може да доведе до разрушаване на все още незрелия Безсмъртен зародиш и до безславен край на алхимическата практика.

На стиха съответства хексаграмата "Сияние" (Ли), състояща се от две триграми, едноименни на хексаграмата.




Цао Гоцзю, картина на художника Чжан Ли (1464—1538) период на династия Мин




                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

понеделник, 13 април 2015 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан


16. Част първа (Продължение)
Стих 16


За него [едното] говорят милиарди книги, за безсмъртието;
Само златото и цинобъра - са корен и праотец.
Опират се те на триграмата "Земя", пораждаща живот, завършващ с телесност;
Зърното заложено било тогава, когато в семейството Циен доведе симпатия.
Не се удивявайте, че тайните Пружини на Небето са разкрити всички [тук] до край,
[Ще направя] така по тая причина, защото и учените [често] мамят себе си;
Ако човек е изяснил в пълнота смисъла на [всички] стихове,
Той ще види Трите Чисти [на Небесата] и Високопоставения Старец.







Последното осемстишие непосредствено продължава предишното, завършвайки първия цикъл на "Глави за прозрение на истината".

Много време от живота на Джан Бодуан, в кръговете на последователите на вътрешната алхимия, вече се установила концепцията, съгласно която външната алхимия винаги е била измислена от невежи, неразбиращи даоската символика, а всички книги по външна алхимия в действителност се явяват ръководства по вътрешна алхимия.




Исторически, както вече се отбеляза, до ІХ-Х в., външната алхимия безусловно се е считала по-скоро за езотерична, отколкото за вътрешна. От тази гледна точка на вътрешната алхимия е отразена и в първите две строфи на 16-тото осемстишие. Следващите две строфи отново говорят за произхода на еликсира от двете пневми Ин Ци и Ян Ци (триграми Земя, Кун и Небе, Циен). Освен това процесът на вътрешната алхимия започва в инските центрове на тялото (Кун), а завършва в янските (Циен). Именно там е единението на двете пневми и се поражда, според даосите - зародиша на безсмъртното тяло.

Във второто четиристишие Джан Бодуан отново говори за тайния езотеричен характер на своя текст, разкриващ тайната на безсмъртието, разбирането, за която позволява на адепта да съзрява "Трите Чисти" (Сан Цин) - трите лица на Дао, трите аспекта, или еманации (трите пневми; за техните роли в даоското богослужение, виж по-горе), обичайно символични изображения в образи на триадата Божества - Нефритовите Императори, и така също да се съзерцава "Височайшия старец" (Тай Шан Вън), т.е. обожественият Лао Дзъ, отъждествен с тялото на Дао.

С това завършва І част от "Глави за прозрение на истината".

В този ред на мисли, от текстовете на проанализираните фрагменти на "Глави за прозрение на истината" отчетливо се вижда ритуализирането (интериоризиран, извън феноменален) на вътрешната алхимия и нейната рецептурност.

Последното, впрочем, е характерно за традиционните култури (виж Рабинов, В. Л., 1979, 43-69).

Този ритуализъм е свързан тясно и с даоското богослужение, в което мистерията на култивиране на безсмъртния зародиш се обектира, установявайки ритуалността в тесен смисъл. Даоското богослужение заимства и езика на вътрешната алхимия, терминологията, която е репрезентативна в трактата на Джан Бодуан. С други думи - богослужението и практикуването на вътрешния алхимик са взаимнопреобразуващи се и едното може за бъде описано с езика на другото.

Алхимията е винаги склонна към ритуализация и в своето развитие съвършено закономерно отивайки към интериоризация, с обща тенденция към еволюция, от една страна, като е бил ръст на знанията с ритуален фактор, а от друга - в медитативно-интровертно направление, което напълно съвпадало и обхващало завършеността и реализацията във вътрешната алхимия. Съответно израствал и отделния клон на етическото начало на алхимията, който винаги се е смятал за подчинен (борбата със страстите и емоциите, като предварително условие за придобиване на съвършенство).

Моралът също се интериоризирал и интровертизирал, и вътрешният мир на адепта се установявал, като самодостатъчна реалност. Усилвал се мотивът за ескейпизма, което е много своеобразно. Адепта - това е цялостен мир, следователно, може да се избяга от мирската суета, оставайки в света, посредством отиване в себе си и своя вътрешен живот. Това е своего рода ескейпизъм, призоваващ не към покалугеряване и отшелничество, а към самообособяване и интровертност. Ясно е, че катализаторът на последната тенденция е било влиянието на будизма, особено в чанската  му форма. 

В социален план, подобна интровертна етика, при всичката привидна отхвърленост на социума и външния мир, която на скалата за ценностна система заемала неизмеримо ниско място, нежели микрокосмоса на индивида, ставащ основен предмет на философията след VІІІ-ІХ в. (виж Мартинов А.С., 1982, 285-287), била не по-малко средство на форма на протест, а обратното - морална санкция на това общество и затова всички призиви за "отиване от света, пребивавайки в света", по същество - се явявали, като констатация, признание на онтологическата вечност на неговото status quo, и затова прекрасно се вписвали в традиционната ценностна система на стария Китай.







                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)