Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

29. Част Втора (Продължение)

Стих 45

Си Кан

На петнадесетия ден от осмата луна жаба на върха ярко сияе;

Това наистина е времето на разцвета и пълнотата на семето на Метала.

Когато възникне една линия Ян, отново ще оживи възвръщането;

Тогава не бави и не пречи, времето на Огъня е настъпило.

Това четиристишие, както и повечето стихове на Глави за прозрение на истината, може и е длъжно да се възприема на две различни, но свързани между себе си нива. Би могло да се каже, че четиристишието описва определени изменения в природата и пълнота връзка с външния мир. Но последния ред показва, че предшестващите го три следва да се възприемат, като алегория.

Да анализираме първо първото ниво на алегорията в стиха.

На петнадесетия ден на осмия месец от лунния календар се отбелязва традиционния китайски празник средата на есента. Ясно е, че този празник е по време на пълнолуние, за което се и говори в стиха (жабата е традиционен епитет за луна). Стихия съответстваща на есента е Метала. В петнадесетия ден от осмата луна стихията Метал претърпява максималното си развитие. Но празникът средата на есента - е преддверие на началото на деветата луна, с която се обозначава хексаграмата с единствена силна (горна) черта („разрушение“). Т.е. времето за угасяване на Ян, неговото минимално присъствие в природата и едновременно е залог за това, че в деня на зимното слънцестоене ситуацията напълно ще се измени: отново хексаграмата на този момент също ще се състои от пет слаби черти, но тук силната черта ще бъде долна, първа черта, признак на началото на израстването на Ян („възвръщане“).

Вече може да преминем към алегорическото съдържание на стиха.

Както вече се каза, петнадесетия ден от осмата луна - това е периода на развитието на стихията Метал. В прехода от космологията към вътрешната алхимия, ще отбележим, че под деня средата на есента се разбира тази фаза на алхимическия процес, когато Ин Ци (триграма Кан), т.е. Олово (Метал) се оказва в най-висшата си точка на развитие. Тук става въпрос за това, че времето под знака Гуй, когато Оловото следва да се използва, за което се говореше в седми стих на Първа част (виж превода и коментарите).

Напротив, вътрешното алхимическо нажежеване на Огъня следва да започне по-късно, когато силата Ин ще се развие дотолкова, в такава степен, че ще започне своя преход към своята противоположност и ще се появи силата Ян. В природата на това съответства зимното слънцестоене, обозначавано с хексаграмата „Възвръщане“ с единствена силна черта - най-долу. В никакъв случай не е нужно „нажежаване на Огъня“ през периода на есента и пълнолунието - времето на господството на стихията Метал.

На стиха съответства хексаграмата „Двойна бездна“ (Си Кан), състояща се от двете триграми Кан.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

30. Част Втора (Продължение)

Стих 46

Ли

Само докато се появи тук силата Ян, за създаването на еликсира дойде време;

Оловото и триножникът са топли, горещи, тяхната светлина осветява раждането под покривалото.

За да създаде тази пневма с лекота, когато тя едва се появи,

Всичко трябва внимателно да се отнема, прибавя, за да се защити от опастности.

Тук се дава описание на следващите стадии на апхимическото нагряване. В момента, когато силата Ян, започнала да израства вследствие упражнения за подхранване на Ян Ци, Оловото (Ин Ци) вече се намира в киноварното поле (триножника), което започва да се нагрява у адепта. Настъпва времето за обнемане на пневмата и пораждането на еликсира.

Под покривалото (завеси - бел. пр.) и раждането се разбират очи (йероглиф Хуан - "светъл", "ясен", вместо другия йероглиф Хуан - "покривало", "завеси") и цялото тяло (йероглиф Вей - "всичко в кръг", "обкръжава", "обхваща", вместо другия йероглиф Вей - "всичко в кръг"). По този начин тук Джан Бодуан говори за това, че пневмите, събръни в триножника, сякаш излъчват енергия в очите и по цялото тяло. После произлиза обнемането (сношението, съвкуплението - бел. пр.) на пневмите и зачеването на Безсмъртния зародиш. След неговото създаване, адептът е нужно да бъде особено внимателен с Огъня, тъй като излишното усърдие с лекота може да доведе до разрушаване на все още незрелия Безсмъртен зародиш и до безславен край на алхимическата практика.

На стиха съответства хексаграмата "Сияние" (Ли), състояща се от две триграми, едноименни на хексаграмата.

Цао Гоцзю, картина на художника Чжан Ли (1464—1538) период на династия Мин

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

24. Част Втора (Продължение)
Стих 40

ФУ

Ражда се в Дървото Огън, в корена е скрито неговото острие;

Ако не можеш да завъртиш свредлото, не отивай непреклонно в атака.

Защото бедите тогава изведнъж ще пристигнат, зло ще ти донесат на теб;

За да можеш с тях да се справиш, нужно е Оловото да потърсиш: то е Господин Метал.

Това четиристишие продължава темата за израстване, използването на Огъня за създаване на безсмъртния зародиш. Първата строфа на четиристишието представлява изменен цитат от "Книгата за единение на скритото" ("Ин Фу дзин"). В "Ин Фу дзин" е казано: "Огънят се поражда в Дървото; бедата тъкмо е започнала да се проявява, но тя е нужно да бъде преодоляна". Работата е там, че Дървото и Огънят се отнасят към родствени, янски стихии, но Огънят, като зрял Ян, унищожава Дървото, незрелия Ян. Съответно, по отношение на вътрешната алхимия, думите на Джан Бодуан са, че при злоупотреба на Огъня се върви към гибел и неудача. На свой ред, неумението да се борави с Огъня (без да се гледа на символиката за стихиите, тук впрочем става въпрос за Огъня, не като стихия, а за алхимическия Огън, раздуващ диханието на адепта; затова тук Огън и Дърво не се приемат като стихии, а като образи на алхимическите вещи, взети за разяснение на алхимическото учение) може, според Джан Бодуан, да доведе към отрицателни последствия. Затова неизкушеният новичък следва да бъде внимателен и да не е усърден безмерно, защото иначе от триенето на свредлото може да се появи искра, която вече ще бъде достатъчна за изгарянето на цялото Дърво, за което се говори в третата строфа на стиха. За обозначение на Оловото в четвъртата строфа е използван йероглифът Циен, както обикновено, а йероглифът Гун - е даден към това във вид на два йероглифа (които го представляват, като елементи, разделени на самостоятелни знаци, което дава и значението на "Господин Метал" - Дзин Гун). Тук под Олово се разбира не "първичната" (Кун), или вторичната (Кан), а третичната (Дуй), инска пневма (затова е употребен и специален йероглиф).

На стиха съответства хексаграмата "завръщане" (Фу), състояща се от триграмите Джън и Кун.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Ши - Хо

21. Част Втора (Продължение)

Стих 37

Обитават Червеният Дракон, Черният Тигър на Запад и на Изток;

Четирите образа се съединяват в средата на знаците У Дзи;

Хексаграмите "Възвръщане" и "Среща" сами могат в движение да дойдат;

Кой ще каже тогава, че са завършени златото и цинобъра?

В това четиристишие става дума за съединението на зрелите пневми Ин и Ян, обозначаващите ги триграми Кун (Земя) и Циен (Небе). Оттук и тяхната цветова символика: Червен Дракон, зрял Ян, стихия Огън, Юг; Чер Тигър - зрял Ин, стихия Вода, Север. В терминологията на вътрешната алхимия това е живак, скрит в оцветеното цинобърно-червено, и сребро, скрито в оловото. От страна на светлината истината е в това, че са назовани пак Запад и Изток, а не Север и Юг. Причината за това е, че зрелите пневми израстват от незрели, като тяхното начало е в такъв вид, както биха се намирали на Запад и Изток. Това се потвърждава и от втората строфа на четиристишието, където се говори за съединението на "четирите образа" (Съ Циен - четирите стихии и съответстващите им триграми) в петата стихия Земя (обозначаема със знака У Дзи).

Хексаграмите "Възвръщане" (Фу) и "Очакване на среща" (Гоу) представляват огледално съответствеща комбинация на чертите: "Възвръщане" се явява комбинация от пет слаби черти и една (долна) силна, а "Очакване на среща" - пет силни черти и една (долна) слаба. Тези хексаграми съответстват: първата полунощ и зимното, когато в недрата на Ин се проявява първият зачатък на Ян, а втория полуден и лятното слънцестоене са, когато от висшето развитие на Ян се проявява зародиша на Ин. Ще отбележим, че хексаграмата "Възвръщане" се състои от триграмите "Гръм" (долна) и "Земя" (горна), а хексаграмата "Очакване на среща" - от триграмите "Вятър" (долна) и "Небе" (горна). В този вид първата представлява съединението на незрелия и зрял Ин, а втората - незрелия и зрял Ян. Техният взаимопреход, взаимопревръщането, за което се говори в третата строфа и представляващо пълната интеграция на инските и янските пневми в тялото, довеждащо до появата на безсмъртния зародиш, който в този си вид представлява трияко единение на Ин Ци и Ян Ци: 1) третични незрели пневми - триграми Сюн и Джън; 2) вторични незрели пневми - триграми Кан и Ли; 3) първични зрели пневми - триграми Кун и Циен. В по-голям схематичен вид можем да говорим за процеса, като съединение на зрели (първични) и съвсем незрели (третични) пневми, както това и става в това четиристишие.

Стиха съответства на хексаграмата "Стиснати зъби" (Ши - Хо), състояща се от триграмите Джън и Ли.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

13. Част Втора (Продължение)

Стих 29

Триграмата "Вода" мълния, гръм дарява, тя е от сферата на водата и метала;

Огънят се появява на Кунлун в две сили: Ин и Ян.

Ако двете същности възвърнат хармонията и покоя,

Ще съзрее нашия естествен еликсир и цялото тяло ще се изпълни с аромати.

Тун Жън

 

Това четиристишие продължава линията на разкритието на символиката на "Книгата на Промените" в "Главите за прозрение на истината". Триграмата "Вода" (Кан), както вече многократно беше отбелязано, представлавя в себе си две слаби крайни черти и една силна в центъра, т.е. това е сила Ян, скрита в глъбините на Ин, инските стихии - Вода и Метал. С други думи тя може да се уподоби на Огъня (Ян), скрит във Водата (облак, дъжд и т.н.), т.е. мълнията, както това и прави Джан Бодуан. Но заедно с това огънят на мълнията възниква от стълкновението на инските и янските стихии, метал и дърво, т.е. когато се освобождава енергията Ин, скрита в глъбините на янската триграма "Огън" (Ли) и енергията Ян, скрита в инската триграма "Вода", както вече се каза по-горе. 

Кунлун тук се споменава от една страна, като висок връх в света, от гледна точка на даоизма и съответно близко място до небесния Ян, а от друга страна - като място, намиращо се на Запад, в сферата на инската стихия "Метал". Кунлун тук - е като зримия образ на триграмата "Вода".

В контекста на вътрешно алхимическото съдържание на "Главите за прозрение на истината" диханието на мълнията, възниква от стълкновението на инските и янските енергии, уподобяващо възникването на безсмъртния зародиш, еликсира, появяващ се в резултат на взъимодействието на Ин Ци и Ян Ци, и преобразяващото се тяло на адепта, като го изпълва с свръхестествени аромати.

Съответстващата хексаграма е "сродни" (Тун Жън); състояща се от триграмите Ли и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

12. Част първа (Продължение)

Стих 12 

Дървета и треви също така [се делят] на ински и янски, 

Ако едното в тях липсва. 

Разлистват ли се в началото зелени листа, - [значи] първоначално господства Ян. 

След тях се разтварят червени цветове, - [значи скоро] ще последва Ин. 

Постоянният Дао - Път така действа ден [след ден]. 

Кой ще познае, че "истинният изток" на това е противаположен? 

Съветвам всички благородни мъже, изучаващи Дао - Пътя,

Да не [предприемат] вредни действия, докато не опознаят Ин и Ян. 

Джан Голао - един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие по същество се явява кратък коментар на знаменитата фраза от "третото крило" на "Книгата на Промените" - "Сицъ джуан": "Един път Ин, един Ян - ето и това е Дао - Пътя". Таза фраза, след това постоянно се цитира от неоконфуцианците, като нелошо  се отразява учението за редуването на взаимообусловеностите Ин и Ян. 

Zhou Dunyi (Джоу Дун-и)

Ще цитираме "Разяснение схемата на Великия Предел" на Джоу Дуни (1017 - 1073), младият съвременник на Джан Бодуан.

Той принадлежал към школата "Идзинисти" (нумеролози) Сиен Шу, свеждащи мирозданието към триграмите ("образ", Сиен) и тяхното взаимодействие към и числово съотношение. Впоследствие неконфуцианската традиция започнала да го счита за родоначалник на своята школа. Като цяло неговото мирозрение е близко с даоското и в частност с мирозрението на Джан Бодуан. "Безпредалното и Великият Предел, - пише той. - Великият Предел се движи и ражда Ян, успокоява се и ражда Ин. Покоят приближава до Предела и отнова се превръща в движение. Движението приближава до Предела и отново се превръща в покой. Един път движение, един път покой, - те се коренят едно в друго. Произлязло е разделението на Ин, разделение на Ян и двете поредни форми на проявлението се установили."

Всичко в природата се отнася към петте стихии, които соми по себе си се явяват модалностите на Ин Ци и Ян Ци (отново Джоу Дун-и: "Петте стихии, това е едно - Ин и Ян, Ин и Ян - това е едно - Великият Предел; Великият Предел се корени в Безпределното"); взависимост от преобладаването на тази, или онази пневма, вещта се отнася към тази, или различна стихия. Съответно всички неща, включително и тревата и дърветата, се отнасят към Ин и Ян, и се състоят от пневми. Редуването на сезоните се явява резултат от редуването на взаимното пораждане на Ин и Ян. Така пролетта и лятото се отнасят към Ян, есетга и зимата към Ин. 

Такъв е неизменният миропорядък и такъв е основният методологически принцип на Вътрешната алхимия. Все пак, както вече се говореше по-горе (виж. коментарите към 4-то осемстишие), Вътрешната алхимия превръща този процес, обръщайки течението на промените на следнебесния космос, отправено към смърт и дезинтерграция, към преднебесното състояние на хармония и безсмъртие. В терминологията на Вътрешната алхимия това преобръщане на процеса на промените отвътре навън се нарича "направление на Водата към върха, а на Огъня надолу" (в природата Огънят, като янско начало, се устремява към върха, а Водата, като инско начало - тече надолу).

Това е длъжно да доведе към вече многократно споменаваното "изчезващо Ин, очистващ Огън за съвършения Дао-Път" (Ин Дзи, Ян чун и Чън Дао). Такъв е образът, процесът на Вътрешната алхимия и природния процес на порядките (подобни, родствени), но разнопосочни.

В последния стих на осемстишието си Джан Бодуан съветва учениците да постигнат природата на Ин и Ян и да не се смущават от парадоксалния характер на Вътрешната алхимия, тъй като това произтича от по-голямото и дълбоко разбиране на същностите Ин и Ян, от колкото при обикновените хора. Съответно и наставление, въвеждащо в тайните на Вътрешната алхимия, преждевременно, ако не е готов ученикът да проникне дълбоко в същността на доктрината на промените.


Бамбуковият барабанчик Джан Голао

Джан Го (Джан Голао) - е един от най-загадъчните от Ба Син; неизвестно кога е роден, във всички легенди и предания се говори, че е на много години. Изобразяван е обичайно на вълшебно муле, способно да измине грамадно разстояние за един ден.

Джан Голао

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)      

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

11. Част първа (Продължение)

Стих 11

"Жълтият цветец" и "белият сняг" не е трудно да бъдат намерени;

Взискателният е длъжен [само] да действа в съответствие с дълбинното дъ - благо.

Четирите образа и петте стихии, всички те са сродни на Земята.

Как могат "трите начала" и осемте триграми да се откъснат от [знака] "жън",

На хората им е трудно да узнаят, кога е завършено стапянето на одушевените свойства.

Тогава е завършено с [мрака] ян и посегателства на бесове и демони.

Искам на хората да оставя [това] тайно наставление.

Но никой от окръжаващите няма да разбере от звуците.

"Жълтият цветец" (хуан я) - е един от ингредиентите на еликсира на безсмъртието, резултат от взаимодействието Ин ци и Ян ци в аспекта на тяхната "незрялост", обозначени с триграми "Огън" и "Вода" (ли и кан, за подробности виж коментарите към 8-мо осемстишие).

"Белият сняг" (бай сюе) - е синоним на сладката роса от шесто осемстишие, резултат от съединението на зрелите Ин ци и Ян ци (триграмите "Небе" и "Земя", цян и кун).

Така, както енергиите, съставящи жълтия цветец, незрял, в своето подреждане, ще се окаже носител на отрицателния потенциал (Ин) и ще стане истинно олово; енергиите, пораждащи белия сняг, зрели, и затова те се установяват с положителната енергия (Ян), истинния живак. Съединението на тези енергии истинно олово и истинен живак, пораждат вече непосредствено безсмъртния зародиш.

Вторият стих на осемстишието, сякаш доразвива мисълта от първи стих, говорейки за Пътя, водещ към успех във вътрешно-алхимическите практики: това следствие се дължи преди всичко на наставленията на учителя. 

"Четирите образа" (си сиен) - са четирите познати на нас триграми: Небе (зрял Ян, тай Ян, или лао Ян), Земя (зряло Ин, тай Ин, или лао Ин), Огън (млад Ян, шао Ян) и Вода (млада Ин, ишоу Ин).

Съответстващите им посоки на света - юг, север, изток, запад (по системата на Фу Си, са преднебесния порядък; стихиите - Огън, Вода, Дърво, Метал. Техните числови обозначения в системата на китайската нумерология: 8, 7, 6, 9. Но ако в средата на четирите образа и стихии няма стихия "Земя" със съответстващата й символика, то светосъзидателни преображения не са възможни, т.к. Земята съдържа в себе си всичките пневми ци и на нея са подчинени всички стихии.

"Трите начала" (сан юен) - така, както и "трите творящи", или "трите дара" (сан цай), т.е. космическата Триада на традиционната китайска философия са: Небе, Земя и Човек.

Но и всеки член на триадата също така си има и своите три изтока. За Небето това е Слънцето, Луната и звездите ("трите светлини", сан гуан). За Земята - Вода, Огън, Земя ("трите насъщни", сан яо). За Човека - семето (есенция, същност), пневма и Дух ("трите вещи", сан у). Знак жън - 9-ти знак на десетичната система от цикличните знаци. Тук нумерологичното обозначение на стихията "Вода", е като начало, с което се води списъка на стихиите и съответно на триграмите. Тук, на кратко ще кажа, се подчертава важността на двете стихии Земя и Вода. Адепта на вътрешната алхимия в своето външно проявено е длъжен да следва стихията Вода (Ин), като придобие женски качества в същото време, така и отвътре в резултат от единението на двете пневми, при посредничеството на сваха [(др. инд. svâhâ), в древноиндуската митология, се употребява, като възклицание при жертвоприношение на Боговете - бел. прев.] - чрез стихията Земя ще се роди и съзрее безсмъртния зародиш, новото тяло на адепта, състоящо се от една чиста пневма Ян, тяло неуязвимо, чуждо на всеки мрак.

В заключителните стихове на това осемстишие се казва за това, че съобщеното в стиха се явява "тайно наставление" (би дзюй) и предупреждава адепта да не разгласява тайната.

  

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

5. Част първа (продължение)


Стих 5

Танцува тигър, (нагоре) драконът се извисява -

бушуват ветрове и вълни;

В средата, в центъра - е истинното място

на зараждането на съкровените безценни перли,

Плодовете се раждат по клоните

в крайния срок на зноя,

Младенецът е в лоното - 

нима тук има различие?

Първоизточникът и на юг, и на север,

изображенията на триграмите са променени (местата им).

Огънят и на разсъмване, и на залез

се съединява с Небесната ос.

Следва да се знае, че великото прикриване (е) и у живущите в оживения град,

Защо непременно е нужна откъснатост в планината,

за да останеш сам в покоя на уединението?

Първият стих на това осемстишие и свързан със символите дракон и тигър, като изображения на силите Ин - Ян. Драконът живее на дъното на морето, неговата среда е - Вода, но той е образ Ян, зараждащ се в дълбините на Ин (съответства на елемента Дърво). Например тигърът живее в планините, в сфера Ян (за китайците планина и камък въобще, като цяло са коренът на Небето на Земята - тиен гън), но той е образ Ин, зараждащ се в сърцевината на Ян (съответства на стихията Метал). От триграмите на дракона съответства триграма кан (Вода), а на тигъра - триграма ли (Огън), без да се гледа на противоположността в тяхната пространствена символика, тъй като в триграма кан наблюдаваме зараждащ се Ян, а в триграма ли - зараждаща се Ин.

Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло.

Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието.

Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение. 

За вътрешния алхимик, в частност, процесите, протичащи в организма, вече сами по себе си се явяват по подобие на космическите (т.к. за него тялото се явява, като микрокосмос) и следователно са по подобие на външните алхимически процеси (понеже самите адепти на вътрешната алхимия и по-скоро процесите на външната алхимия се изучават, като изобразени микро- и макрокосмически). Тази концепция позволява на даосите, привърженици на вътрешната алхимия, да облекат описанието на нейните процеси в собствена алхимическа терминология.

И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие.

Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя).

Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин  Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.]

С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу.

Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия.

Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван).

Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми.

"Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила. 

В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него.

Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.

Лотосът на Хъ Сянгу

Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините. 

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

4. Част първа (продължение)

Стих 4

В истинното средоточие на този закон

(е скрита) тайнствеността още по-истинна;

В нея е цялата причина, (защо) аз един

се отличавам от (другите хора).

Сам знам, как да превърна

триграмите "вода" и "огън";

Кой (още) знае "плуващ" и "потъващ",

и одобрява "домакина" и "госта"?

Искам, в триножника от метал

да остане (съдържащия се) в цинобъра живак;

Но първо ще пусна в "Нефритеното езеро"

среброто, съдържащо се във водата.

Осъществяването на духа и "обрата на огъня"

не завършва на разсъмване;

От бездънните глъбини (тогава)

ще се появи диска на слънцето.

Започва четвъртото осемстишие с указанията на Джан Бодуан на най-висшето съвършенство на неговия алхимичен метод, заключаващи се в разтапянето на вътрешния еликсир.

По-нататък Джан Бодуан въвежда няколко нови термини. В четвъртото осемстишие за пръв път в текста ясно дава символиката на "Книгата на промените" и общото описание на алхимичния процес. Основните съставни части на еликсира, т.е. субстанциите на тялото, с които предстои да работи адепта, вътрешната алхимия и по-рано известните ни, като тигър и дракон, Ин ци и Ян ци, чувствата и природата, олово и живак, и така нататък, сега вече приемат ново символично обозначение: те са назовани триграми "Вода" (кан) и "Огън" (ли) - в "Книгата на промените" тези триграми са обозначени съответно, като две слаби черти (ински) с една силна (янска) в центъра, и като две силни черти със слаба в центъра.

Първата от тях, в традицията на вътрешната алхимия, в определен контекст се отнася към "положителния" (Ян), тъй като без да гледам на преобладаването на слабите черти, тя символизира зараждането на силите Ян (силна централна черта). В пространствения ред тя се асоциира със север, а от стихиите - с Вода (съгласно с диалектиката в "Книгата на промените" най-висшата степен на отрицателното се явява и точката на раждане на положителното, и обратно). Съответно - триграма ли (Огън) понякога се отнася, както вече се каза - към отрицателното (Ин), като се асоциира с юг и Огън.

В съответствие с общите принципи на древнокитайската космология главните качества на Ин (и нейния символ - Вода) се явяват движение надолу, а Ян - движение нагоре. В такъв вид, хексаграмата, описваща взаимните отношения на Вода и Огън, Ин и Ян, триграмите кан и ли, е длъжна да има следния вид (64-та хексаграма, последната, уей дзи - "още не е край"). Както е известно, в традицията на "Книгата на промените" долната триграма е назована вътрешна и е свързана с събитията на вътрешния живот, и бъдещето, а горната е назована външна, и е свързана с външния живот, и миналото. Но вътрешно и външно традиционно се асоциират с "домакина" (джу) и "госта" (бин); от тук и обозначението на философската категория "субект" (джу) и обект (бин или къ), а по-късно - и у неконфуцианците. Следва да се отбележи, че 64-та хексаграма притежава пълна неуместност на чертите: нечетни (янски) позиции са заети от ински черти и обратно (броя на чертите върви отдолу нагоре). С други думи, в "непосветения" мир - Вода и Огън заемат своята разделеност до тогава, когато процеса на вътрешната алхимия трябва да изиска тяхното сливане за създаването на безсмъртния зародиш. По такъв начин следва да се споменат местата на триграмите, които съставят 63-та хексаграма дзи дзи - "вече е край", с пълна уместност на чертите, т.е. нужно е да се отправи Огън от юг на север, Вода от север на юг и така нататък, като при това Земята остава, както преди в центъра.

За практикуващия адепт това означава изменение направлението на потока от енергии в тялото на човека: стремящите се към върха потоци от янски пневми се направляват посредством съзерцание и дихателни упражнения надолу, в долното цинобърно поле, и обратно. Въобще целият процес по придобиване на безсмъртие със средствата на вътрешната алхимия, и както се оказва преобръща естественото (условно естествено за даоса, както ще видим по-долу) течение на "промените", работещи за смъртта, в противоположно, и такова преобразуване във вътрешната природа предполага постигането на вечен живот.

От гледна точка на даоизма това е възстановяване на изкривеното "преди небесно" (сян тян) състояние на мира на човека (виж по-долу). От това и огромната важност на йероглифа дян, тук означаващ "взаимна обращаемост", "промяна на местата" и така нататък. "Триножник от метал" (дзин дин) тук е назовано вместилището на положителната (Ян) пневма - Дворец на Небето Цян (цян гун) един от центровете на тялото, съгласно традициите на вътрешната алхимия. В него се съхранява еликсира в процеса на неговото приготовление.

Цинобърният живак - живак възстановен от цинобър. На псевдоалхимичен език във вътрешната алхимия така се нарича "сокът на дървото" (му е), пневмената есенция на стихията Огън (янска пневма) в човешкия организъм.

"Нефритеното езеро" (юй чи) - място, противоположно на триножника от метал, там се създава елексира. Сребро, скрито във вода - сребро, скрито в олово, което китайските алхимици смятали за "недозряло сребро", "баща на среброто". Тук - "семето на метала" (дзин дзин) е пневмена есенция на стихията Вода (погледни по-горе, по аналогия със сока на дървото).

Описаната тук алхимическа операция се заключава в следното: янски пневми (дърво, живак и т.н.) остават в триножника от метал. В процеса на разтапяне в Нефритеното езеро се направляват потоци от инска енергия - пневми на метала, оловото и т.н. Там привличащите се по взаимни "симпатии", като родствени, но полярно противоположни сили - олово и живак се съединяват, като техните семенни същности (есенция - виж по-горе) се подкрепят една друга. Тези процедури се съпровождат с определени дихателни упражнения ( "обрата на огъня" и др.)

Източник - тук

"Бездънните глъбини" - тук е назован Двореца на Водата Кан (кан гун, шуей джъ гун). "Диск на слънцето" - образно название на изчистената "изначална пневма" (юан ци), по-точно - нейния положителен аспект "изначалния Ян" (юен ян).  Иначе смисълът на заключителните редове на четвъртото осемстишие е в това, че благодарение на нагряването на триножника в Двореца на Водата Кан ще се роди изначалната янска пневма, субстанция на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се - по даоското учение - от една "най-чиста положителна пневма" (чун ян).

Един от смислите на части от този стих се заключава в това, че истинният еликсир се намира в човешкото тяло, в самия човек, и поради това не трябва да се търси във външни вещи, извън. Този мотив, рефрен, преминаващ в целия текст, още веднъж свидетелства за интровертността на даоския етически идеал, приложен в контекста на външно феноменалния ритуализъм на вътрешната алхимия.

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)