Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

32. Част Втора (Продължение)

Стих 48

Хън

След това, когато първата половина на луната преминава, но не е настъпила втората,

Вкусът на отварата ще стане еднакъв съвсем, възприел изображението на пневмата.

Тогава го събери отново в пещта, за да се закали претопеното;

Повторно да се претопи, загрявай го с топлина, вари го и го изпари.

С това четиристишие завършва първата половина на Глави за прозрение на истината. Съдържанието му продължава да разкрива календарната символика в процеса на вътрешната алхимия.

За значението на образа на двете половини на лунния месец (Сюн), виж коментарите към стих 34 (18). В дадения случай - ден, лежащ на границата на двете Сюн, се оказва символ за състоянието на равновесието на двете пневми, Ин Ци и Ян Ци, когато нито едната от тях не нараства и не намалява. Втората строфа, по същество разяснява характера на това равновесие - когато пневмите са съединени в равни пропорции, при това нито една от тях не е съзряла напълно. Именно подобно състояние на пневмите, по учението за вътрешната алхимия, е най-благоприятно за създаването на безсмъртния зародиш и неговото следващо израстване.

Съединяващи се в жълтия двор, пневмите се спускат надолу, в пещта на долното киноварно поле, където и започва процеса на алхимическото топене - подхранването на зародиша, процес описан в предишния стих. Заключителната строфа отново указва важността на правилното нагряване на зародиша, което е необходимо да се случи в този период, когато ситуацията в тялото на адепта съответства на периода на нарастването на Ян в природата. По времето на десетия месец на природния цикъл, зародишът трябва да се нагрее и съзрее, и нагряването по този начин се прекратява.

На стиха съответства хексаграмата „Постоянство“ (Хън), състояща се от триграмите Сюн и Джън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

15. Част първа (Продължение)

Стих 15.

Тези, които не могат да познаят предците на оловото,

Нека даже да използват милиарди способи, ще кръжат в тъмата;

Жена в пренебрежение изоставена [изведнъж], силите Ин - Ян се раздвояват.

Зърно не вкусили, учeнието възлюбили за пустотата на червата и стомаха.

Трева, дървета, злато, сребро - [всичко това е] от лепкава кал;

Светлина, облаци, слънце, луна - [всичко това е] от сферата на мрака.

Това още повече мога да го кажа за хората, уверени във [силата на] вдишване и издишване, във [силата на] въображението.

Всички [методи] [в основата си] са различни от произхода на златото и цинобъра.

Последните две осемстишия на Първата част от "Глави за прозрение на истината" обобщават целия цикъл, в известен смисъл връщайки се към тематиката на уводните две осемстишия.

В първото четиристишие още веднъж се подчертава основтият принцип на вътрешната алхимия. Първо още веднъж се говори за важността на разбирането на енергетическата същност на съставките на вътрешноалхимическото усъвършенстване на еликсира и техния произход. И второ - още виднъж се утвърждава принципът на усъвършенстване на природата и жизнеността. В случая отказа от него, еликсир няма да се появи - подобно на това, както е невъзможно зачатие, ако съпрузите са разлъчени. И на края, отново се критикуват хигиените (в дадения случай диетичните) предписания на даоските текстове, които се провъзгласяват безполезни, като такива, извън тяхната свързаност с целите на вътрешната алхимия.

Последният момент се развива и конкретизира във второто четиристишие. Всички предмети, обладаващи телесното, вещественото, преди всичко и собствено, като състъвки на външната алхимия се уподобяват на мръсотия, нямаща нищо общо с истинната алхимия на посветените. В този ред на мисли, говори Джан Бодуан, няма нищо общо между истинната алхимия и стремлението към овладяване на безсмъртие, благодарение на даоската хигиена, като цяло външни пневми от светлина, облаци, слънце (хелиотерапия, слънчеви вани), луна (лунна терапия), посредством дихателна гимнастика, или съзерцание, свързано с визуализация (или с актуализация) на едно от даоските божества - Подателят на безсмъртие. Този вид съзерцание (Цун Сян) се състои в това, че адептът се стреми да си представи божеството конкретно, така че възникващият образ, по яркост и яснота, практически да не се отличава от реален предмет.

Всичко това, заключава Джан Бодуан, няма никакво значение за вътрешната алхимия - за изкуството на златото и цинобъра.

Алхимическа схема на достигане
на безсмъртие, уподобяваща
организма на мирозданието

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)             

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

14. Първа част (Продължение)
Стих 14

Три, пет и едно - всичко три знака.

Просветлените от древността и съвремието рядко разбирали [тяхната] същност.

Три на изток, на юг две - всичко стават пет.

Един на север, четири на запад - всичко стават пак толкова.

Там, където е [знакът] У Дзъ, там се ражда числото пет.

Съединяват се три семейства, и зачеват се деца.

Децата - това са едно, присъстващи в истинната пневма.

За десет месеца зародиша съзрява и стъпва на съвършена основа.

В това осемстишие в пълна мяра е разгънато нумерологичното учение на Джан Бодуан, неговата цифрома символика и символиката на вярата. Три, пет и едно - това е творящата Триада (Тебе, Земя и Човек), пет стихии и една пневма, впоследствие образуваща пентада и триада. Три, освен това, е символично число за стихията Дърво (зараждащ се Ян, изток), а две - е число на стихията Огън (Развит Ян, юг). Тяхната сума (числото на положителните пневми изобщо) е равна на пет. Но пет - това е числото на стихията Земя (единението на Ин Ци и Ян Ци, център). Едно - това е числото на стихията Вода (развит Ин, север), а четири - числото на стихията Метал (зараждаща се Ин, запад). Тяхната сума отново дава числото на стихията Земя - пет. Така Джан Бодуан още един път указва за срединното положение на стихията, към които са причастни всички останали стихии, и към които е причастна тя на свой ред.

Знакът У Дзи - е още едно от названията на стихията Земя (виж коментара към третото осемстишие). Предвид това ние имаме три петорки: сумата на янските пневми (стихии), сумата на инските пневми и числото на стихията Земя. Тези петорки Джан Бодуан нарича "трите семейства" (Сан Дзя). В процеса на вътрешната алхимия тези три семейства се съединяват, установява се единна пневма, зачева се безсмъртното дете, безсмъртния зародиш. Друго, това е въведеният от Джан Бодуан синоним на безсмъртния зародиш - "истинна пневма", Джън Ци Джън и Джи Ци, обхващаща трите обединени пневми - трите семейства. 

Съзряването на безсмъртния зародиш в тялото на адепта е уподобено от Джан Бодуан в съответствие на даоската традиция процес на съзряване плода в майчиното лоно.

След десет лунарни месеца плодът е напълно сформиран и детенцето се ражда; точно така и безсмъртният зародиш се отглежда у адепта десет месеца, докато не се установи новото безсмъртно тяло на адепта, отхвърлило обвивката на предишното тяло. Тогава се ражда новият безсмъртен.

Освен това, "трите петорки" (Сан У), се явяват "функция" (Юн) на единната пневма. В космическият процес единната пневма предшества всички видове пневми и стихии, и следователно се явява първичната, субстенциална пневма. Но "трите петорки" така също са и "субстанция" (Ти) на единната пневма (доколкото в алхимическите процеси трите семейства предшестват единната пневма, пораждайки я от своето съединение). Затова тези числа 9 се възприемат в даоската традиция, като ключ към различните тайни на даоските способи за придобиване на безсмъртие. Така съотношението 3:5 е положено в основата на даоската дихателна гимнастика на "Великата хармония" (Тай Хъ), в основата на цикъла на увеличаване или умаляване на Огъня в процеса на нагряване на еликсира и т.н..

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)

Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,

Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 

Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.

Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

12. Част първа (Продължение)

Стих 12 

Дървета и треви също така [се делят] на ински и янски, 

Ако едното в тях липсва. 

Разлистват ли се в началото зелени листа, - [значи] първоначално господства Ян. 

След тях се разтварят червени цветове, - [значи скоро] ще последва Ин. 

Постоянният Дао - Път така действа ден [след ден]. 

Кой ще познае, че "истинният изток" на това е противаположен? 

Съветвам всички благородни мъже, изучаващи Дао - Пътя,

Да не [предприемат] вредни действия, докато не опознаят Ин и Ян. 

Джан Голао - един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие по същество се явява кратък коментар на знаменитата фраза от "третото крило" на "Книгата на Промените" - "Сицъ джуан": "Един път Ин, един Ян - ето и това е Дао - Пътя". Таза фраза, след това постоянно се цитира от неоконфуцианците, като нелошо  се отразява учението за редуването на взаимообусловеностите Ин и Ян. 

Zhou Dunyi (Джоу Дун-и)

Ще цитираме "Разяснение схемата на Великия Предел" на Джоу Дуни (1017 - 1073), младият съвременник на Джан Бодуан.

Той принадлежал към школата "Идзинисти" (нумеролози) Сиен Шу, свеждащи мирозданието към триграмите ("образ", Сиен) и тяхното взаимодействие към и числово съотношение. Впоследствие неконфуцианската традиция започнала да го счита за родоначалник на своята школа. Като цяло неговото мирозрение е близко с даоското и в частност с мирозрението на Джан Бодуан. "Безпредалното и Великият Предел, - пише той. - Великият Предел се движи и ражда Ян, успокоява се и ражда Ин. Покоят приближава до Предела и отнова се превръща в движение. Движението приближава до Предела и отново се превръща в покой. Един път движение, един път покой, - те се коренят едно в друго. Произлязло е разделението на Ин, разделение на Ян и двете поредни форми на проявлението се установили."

Всичко в природата се отнася към петте стихии, които соми по себе си се явяват модалностите на Ин Ци и Ян Ци (отново Джоу Дун-и: "Петте стихии, това е едно - Ин и Ян, Ин и Ян - това е едно - Великият Предел; Великият Предел се корени в Безпределното"); взависимост от преобладаването на тази, или онази пневма, вещта се отнася към тази, или различна стихия. Съответно всички неща, включително и тревата и дърветата, се отнасят към Ин и Ян, и се състоят от пневми. Редуването на сезоните се явява резултат от редуването на взаимното пораждане на Ин и Ян. Така пролетта и лятото се отнасят към Ян, есетга и зимата към Ин. 

Такъв е неизменният миропорядък и такъв е основният методологически принцип на Вътрешната алхимия. Все пак, както вече се говореше по-горе (виж. коментарите към 4-то осемстишие), Вътрешната алхимия превръща този процес, обръщайки течението на промените на следнебесния космос, отправено към смърт и дезинтерграция, към преднебесното състояние на хармония и безсмъртие. В терминологията на Вътрешната алхимия това преобръщане на процеса на промените отвътре навън се нарича "направление на Водата към върха, а на Огъня надолу" (в природата Огънят, като янско начало, се устремява към върха, а Водата, като инско начало - тече надолу).

Това е длъжно да доведе към вече многократно споменаваното "изчезващо Ин, очистващ Огън за съвършения Дао-Път" (Ин Дзи, Ян чун и Чън Дао). Такъв е образът, процесът на Вътрешната алхимия и природния процес на порядките (подобни, родствени), но разнопосочни.

В последния стих на осемстишието си Джан Бодуан съветва учениците да постигнат природата на Ин и Ян и да не се смущават от парадоксалния характер на Вътрешната алхимия, тъй като това произтича от по-голямото и дълбоко разбиране на същностите Ин и Ян, от колкото при обикновените хора. Съответно и наставление, въвеждащо в тайните на Вътрешната алхимия, преждевременно, ако не е готов ученикът да проникне дълбоко в същността на доктрината на промените.


Бамбуковият барабанчик Джан Голао

Джан Го (Джан Голао) - е един от най-загадъчните от Ба Син; неизвестно кога е роден, във всички легенди и предания се говори, че е на много години. Изобразяван е обичайно на вълшебно муле, способно да измине грамадно разстояние за един ден.

Джан Голао

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)      

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част първа (Продължение)

Стих 6  

Първите две строфи от това осемстишие се явяват, като своего рода провъзгласяване на принципите на вътрешната алхимия и заявление за вътрешно-  алхимическия характер на "Главите за прозрение на истината". В тези строфи, особено в първата, отново и отразено будиското влияние на Джан Бодуан (не толкова до истината, проявяваща се в характера, в съдържанието на неговите мисли, отправени към древното даоско учение за сходството с микро- и макрокосмоса, колкото до лексиката и формата на изразяване). 

Всички хора в своята основа притежават глътка от отварата на долговечността,

Но сами вървят по пътя на заблуждението, в безумието си го отхвърлят.

Сладката роса потича тогава, когато Небето е в единение със Земята;

Жълтият кълн израства там, където триграмата "Вода" се съединява с триграмата "Огън".

Дълбоководната жаба не отговаря на въпроса, къде е драконовата пещера, Пъдпъдъците зад оградата, откъде могат да знаят, къде е гнездото на феникса.

Еликсирът естествено съзрява, златото изпълва залата.

Защо непременно трябва да се търсят треви и да се изучават отварите от пирей?!!

Така фразата "Всички хора в своята основа (бън) притежават еликсира на дълговечността (чан шън яо)" явно е навеяна от будистките идеи за "същността (природата) на Буда" (фо син), тайно присъстваща във всички неща, скрито присъстваща във всички същества. Достигането до просветление - това е реализацията, осъзнаването на тази природа. Тук Джан Бодуан говори за това, че всичко нужно за приготвяне на еликсира, пневма, или енергии, вече го има във всеки човек, в същото време - както поддаващите се, болшинството от хората - за това нищо не знаят, или не желаят да знаят, и бродят по "неистинните пътища" на заблуждението.

Третата строфа от първото четиристишие се явява, като леко изменен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 32): "Когато Небе и Земя са хармонични едно с друго, тогава надолу протича сладка роса". В контекста на "Главите за прозрение на истината" - "сладка роса" (ган лу) се нарича пневма, възникваща от единението на небесния (Ян) и земния (Ин) на енергиите (на пневмите). Описаната ситуация е на графичното изображение на 11-та хексаграма в "Книгата на промените" "разцвет" (ган лу), е - както земните влияния са отправени надолу, а небесните нагоре. В практиката на вътрешната алхимия подобна ситуация възниква в процеса на на обратното направление на енергиите на тялото (възходящите - надолу, и обратно). Резултатът от единението на тези пневми се оказва хармонизацията на Ин и Ян и раждането на нова пневма - сладка роса.

Следващата строфа въвежда още един термин - "жълт кълн" (хуан я). Жълт - това  е символичният цвят на стихията Земя, съответно жълт кълн - това е още една пневма, породена от хармонизацията на Ин и Ян. Ако сладката роса възниква от взаимодействието на триграмите "Небе" и "Земя" (цян и кун), т.е. Ян и Ин са в чист вид, то жълтият кълн - е следствие от единението на триграмите ли и кан (хексаграма 63 - дзи дзи), т.е. Ин и Ян са в тяхната зародишна форма. Съответно - синоними на сладката роса - се явяват такива термини, като "сок на дървото" и "живака", а синоним на жълтия кълн е "семето на метала" и "оловото".

В този вид описаната тук процедура има следния характер: в началото се приготвят съставките на еликсира на безсмъртието - живак и олово. Те се получават в резултат от съединението на пневмите Ин и Ян, в различните им степени на зрелост. Единението на оловото и живака вече дават самия еликсир (точният негов първообраз - безсмъртният зародиш). Следва да се обърне внимание на този факт, че във вътрешната алхимия значителна роля, пред тази във външната - играе създаването на единството - не по принципа на тежестта на противоположните начала, а по принципа на "симпатиите", или "сродството на видовете" (тун леи). Първият принцип си остава, но неговата роля се свежда до минимум. Мястото на традиционните съвокупляващи се противоположности (сяра и живак), все повече и повече се заема от живак и олово, родствени елементи от алхимическата доктрина, макар и полярни по знак.

Цялото второ четиристишие е посветено на критиката на непросветените, неспособни да разберат дълбочината на вътрешната алхимия, подобно на това, както жабата не може да знае за обиталището на дракона и т.н. Тук се опровергават порочните методи, отвличащи хората от идеите на истинното Дао, от способите на вътрешната алхимия. Към тях се отнасят и занятията на външната алхимия, която в очите на адептите на вътрешната алхимия все повече и повече започват да се превръщат в профанизация на истинната алхимия, а текстовете й започват да се интерпретират в духа на вътрешната алхимия, разглеждайки ги, като непонятна работа по вътрешна алхимия. От тук и пренебрежителното отношение на Джан Бодуан към хората, незнаещи, че истинният еликсир се заражда отвътре и опитващи се да овладеят безсмъртието във външните вещи, като еликсир, получен от по пътя на алхимическото претопяване на металите, и други вещества, или чрез целебни растения и треви.

Предпоследната строфа на осемстишието отново съдържа изменен и в пълнотата си преосмислен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 9): "Ако с нефрит и злато е напълнена залата, то никой не е в състояние да я охранява". У Джан Бодуан под "златото, изпълващо залата" се подразбира - еликсирът, зародишът на безсмъртието, естествено съзряващ у тялото на адепта.

 (Китайска живопис - линк)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)