Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

32. Част Втора (Продължение)

Стих 48

Хън

След това, когато първата половина на луната преминава, но не е настъпила втората,

Вкусът на отварата ще стане еднакъв съвсем, възприел изображението на пневмата.

Тогава го събери отново в пещта, за да се закали претопеното;

Повторно да се претопи, загрявай го с топлина, вари го и го изпари.

С това четиристишие завършва първата половина на Глави за прозрение на истината. Съдържанието му продължава да разкрива календарната символика в процеса на вътрешната алхимия.

За значението на образа на двете половини на лунния месец (Сюн), виж коментарите към стих 34 (18). В дадения случай - ден, лежащ на границата на двете Сюн, се оказва символ за състоянието на равновесието на двете пневми, Ин Ци и Ян Ци, когато нито едната от тях не нараства и не намалява. Втората строфа, по същество разяснява характера на това равновесие - когато пневмите са съединени в равни пропорции, при това нито една от тях не е съзряла напълно. Именно подобно състояние на пневмите, по учението за вътрешната алхимия, е най-благоприятно за създаването на безсмъртния зародиш и неговото следващо израстване.

Съединяващи се в жълтия двор, пневмите се спускат надолу, в пещта на долното киноварно поле, където и започва процеса на алхимическото топене - подхранването на зародиша, процес описан в предишния стих. Заключителната строфа отново указва важността на правилното нагряване на зародиша, което е необходимо да се случи в този период, когато ситуацията в тялото на адепта съответства на периода на нарастването на Ян в природата. По времето на десетия месец на природния цикъл, зародишът трябва да се нагрее и съзрее, и нагряването по този начин се прекратява.

На стиха съответства хексаграмата „Постоянство“ (Хън), състояща се от триграмите Сюн и Джън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

25. Част Втора (Продължение)
Стих 41

У Ван

Изначално Господин Метала бил син на източното семейство,

Веднъж бил изпратен при съседите на Запад, където са го отгледали от плът.

Но изведнъж ти узнаваш за него и го ползваш у себе си, завърща се той към бащината кръв;

С прекрасна девойка се събира, като чувствата им се единяват навеки.

Тук ние отново се срещаме с вътрешната промяна на полярностите на стихиите, поради това, че в тях по учението на традиционната китайска космология вече се съдържат техните противоположности, през призмата през която могат да се разглеждат стихиите.

Така Оловото принадлежи към Ин (тук отново за неговото обозначение е употребен йероглифът Гун), но в него има потентност Ян; затова Джан Бодуан го и отнася към източното семейство (стихията Дърво), произвеждайки вторична пневма (Дърво), незрял Ян. Но в себе си Оловото все пак има инска природа и е свързано със Запада (стихия Метал). Затова и казва, че той "бил изпратен при съседите на Запад".

В процесите на вътрешната алхимия движението на пневмите се променя и инската пневма Олово, при посредниченето на центъра (стихия Земя), се обръща на Изток - към сферата на янските пневми, за което се и говори в трета строфа.

Така самозачатието на безсмъртния зародиш става възможно в резултат на съединението на ински пневми с янски, брачната връзка на Господин Метал с девойката (Ча Нюй - Живак). Ще отбележим в заключение, че в съответствие с обозначението на противоположностите тук, Оловото приема мъжкия пол ("Господин Метал"), а Живакът - ("прекрасната девойка"), т.е. андрогенността на безсмъртния зародиш, а този зародиш произхожда и от кръстосването, и съединението на инската и янска природи, и съединението Ян, скрито в Ин, с Ин, скрито в Ян, за което между впрочем се и говори в коментираното четиристишие.

На стиха съответства хексаграма "Непорочност" (У Ван), състояща се от триграмите Джън и Циен.

            

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

19. Част Втора (Продължение)
Стих 35

Лин

На гребена, на върха на планината Хуашан Тигър-самец единак свисти;

На дъното, в глъбините на морето Фусан самка-Дракон единак въздъхва.

Жълтата леличка знае сама, как да ги доведе и ожени;

Да укаже, как да станат мъж и жена, да слеят сърца в едно.

Даденото четиристишие е посветено на второстепенните третични пневми, производни от пневмите, обозначени с триграмите Ли и Кан. Тяхната символика - са триграмите Дуй и Джън, виж по-горе, четиристишие 33 (17). Тук третичната, отрицателна (инска) пневма триграмата "Водоем" (Дуй) се олицетворява от Тигъра-самец. Планината Хуашан - е една от петте свещени планини в древнокитайската религия, разположена на територията на съвременната Провинция Шънси, т.е. в западната част на страната (ще напомним, че Запад в даоската символика е свързан с отрицателните пневми - на стихията Метал). Заедно с тях в Ин присъства зародиша Ян, затова тук иде реч за Тигъра-самец.

Фусан - тава е митична страна в източните морета (някога се е отъждествявала с Япония), тук - е синоним на източното море. В символиката Изтока е свързан с янските пневми и стихията Дърво. Съответно, в Ян вече присъства Ин, затова и иде реч за Дракона-самка. Инските и янските пневми са триграмите Дуй и Джън, които се стремят към съединението една с друга, което е изобразено с призивното свистене и въздъхването на Тигъра и Дракона.

"Жълтата леличка" (сватя) - епитет за Земя е, като опосредстваща стихия (Хуан По). Тук под жълта леличка се разбира сърцето, като срединен орган, регулиращ взаимопрехода и съединението на пневмите, със сливането на които (пневмите стават съпрузи) също така  се допринася лепта в зачатието на безсмъртния (цинобърен) зародиш.

На стиха съответства хексаграмата "Посещение" (Лин), състояща се от триграмите Дуй и Кун.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

18. Част Втора (Продължение)
Стих 34

Гу

Само половината диск на луната озарява целия хоризонт,

Изведнъж се дочува отчетливо стона на дракона и съскането на тигъра.

Как прекрасно е в този час усърдно да свършат две към осем;

Тогава в часът на стражата Джън създадените вътрешни еликсири ще се завършат.

Това четиристишие е посветено на разглеждането на зачатието на безсмъртния зародиш от страната на анализа на съотношението на пневмите, които го зачеват, като е видно, че иде реч за срока на приготвяне на еликсира. Съгласно традиционният китайски календар, във всеки месец се отделят два периода от 8 дни всеки, така наречените Сян (буквалното значение на тази дума е "Тетива на лъка"; като се има предвид лунния сърп, напомнящ лък). Първият Сян - първите 8 дни от месеца, вторият Сян - последните 8 дни от месеца. Първият Сян се съотнася с янската половина на месеца (луната расте), вторият - с инската половина. Между двата Сяна се намира промеждутък, когато луната има вид на пълен диск (или близо до това). Той се съотнася с времето на хармония, на равновесие Ин-Ян.

Следователно, в първата строфа на четиристишието Джан Бодуан говори за това, че еликсирът на безсмъртието следва да се извлича само тогава, когато пневмите на тялото се намират в равновесие, еднакво развити, нито едната не господства на другата, самката-тигър (Ин Ци) зове самеца-дракона (Ян Ци) и той отговаря на нейния призив с крясък.

Третата строфа конкретизира тази тема, отново говорейки за съотношението две и осем (виж коментарите към 7-ми стих на І Част). Тук това са и два пъти взети по осем Лян (унции) (9 янски и 8 ински), съставящи Дзин (фунт) и два Сян (8 дни янски и 8 дни ински). Общият смисъл на строфата е все този: инските и янските пневми, необходими за пораждането на безсмъртния зарозиш, е задължително да бъдат взети в равни порции, те са по равно важни за адепта.

Последната строфа завършва с това, че още веднъж се уверява адепта в успеха на алхимическата работа. Срокът, указан в тази строфа, - стражата  Джън, времето он 7 до 9 сутринта, подобно на 5-я месец на годината, - има също и иносказателен смисъл: това е времето на растежа на Ян, неговото възмъжаване, затова и то е избрано от Джан Бодуан за обозначение на раждащият се от единението на пневмите зародиш на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се само от един Ян. Впрочем, всички образи на този стих не са изобретени от Джан Бодуан. Дълго преди това вече са използвани, и от дълбоко почитания Джан Бодуан и цялата традиция на вътрешната алхимия на Вей Бо-ян ("Двата периода - Сян в хармония привеждат своите есенции, и се осъществява субстанцията и Циен и Кун").

Стихът съответства на хексаграмата "Корекция на влошаването" (Гу), състояща се от триграмите Сюн и Гън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)