Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

31. Част Втора (Продължение)

Стих 47

Съкровения перлен облик след зараждането на Ян възниква;

Развитието на Ян е до предела дошло, силата на Ян се е появила, утвърждаващо образа на хексаграмата „Разрушение“.

В десетата луна вятърът различно ще донесе, съзряването на еликсира само е започнал.

Това е времето, когато божествата и демоните са се изплашили и са се отстранили.

Това четиристишие представлява особен интерес, така защото тук първо се дава описанието на целия алхимичен процес, а не само зачатието на безсмъртния зародиш. В първия ред се говори за зачатието на безсмъртния зародиш. Джан Бодуан отново прибягва към календарната символика. В този първи ред се говори за зачатието на безсмъртния зародиш, наречен тук „съкровена перла“ - Сюен Джу, което произлиза в период на раждането на Ян, появяването на единствената силна черта в сезонната хексаграма. По-нататък цикълът на съзряване на безсмъртния зародиш се уподобява на Джан-Бодуановия сезонен цикъл. В четвъртия месец Ян в природата достига, по традиционните китайски представи, до върха на своето развитие (хексаграма Циен със шест силни линии), след това произлиза зараждането на Ин (появява се една слаба черта в хексаграмата). В десетия месец господства чиста Ин (хексаграма Кун - със шест слаби линии), а в единадасетия отново се ражда Ян.

Тук под сезонна терминология се подразбира процеса на съзряването на зародиша, еликсира, от неговото зачеване (хексаграма „Завръщане“), след период на нагряване (до петия месец, когато се ражда Ин), нататък до неговото окончателно формиране в деветия месец (хексаграмата „Разрушение“, като антипод на хексаграмата „Завръщане“) и съзряване в десетия месец - Кун. Началото на цикъла през единадесетия месец съвпада със завършването на процеса и придобиването (усвояването) на безсмъртие на адепта. 

Следва още веднъж да се напомни, че за сезоните, месеците и т.н. в Главите за прозрение на истината, се казва не като за такива, а само като за символи, удобни за обозначаването на етапите от алхимическия процес, въпреки че трябва да се знае за принципа на аналогията, подобието между микро- и макрокосмоса. За Джан Бодуан процесите, протичащи в тялото на адепта, действително се явяват аналог на макрокосмическите, природните процеси, при това самият срок на процеса може, по учението на адептите на вътрешната алхимия, да бъде различен, важното е това, да бъдат преминати всички стадии на съзряването на зародиша.

Циен

На стиха съответства хексаграмата „Взаимодействие“ (Циен), състояща се от триграмите Гън и Дуй.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

19. Част Втора (Продължение)
Стих 35

Лин

На гребена, на върха на планината Хуашан Тигър-самец единак свисти;

На дъното, в глъбините на морето Фусан самка-Дракон единак въздъхва.

Жълтата леличка знае сама, как да ги доведе и ожени;

Да укаже, как да станат мъж и жена, да слеят сърца в едно.

Даденото четиристишие е посветено на второстепенните третични пневми, производни от пневмите, обозначени с триграмите Ли и Кан. Тяхната символика - са триграмите Дуй и Джън, виж по-горе, четиристишие 33 (17). Тук третичната, отрицателна (инска) пневма триграмата "Водоем" (Дуй) се олицетворява от Тигъра-самец. Планината Хуашан - е една от петте свещени планини в древнокитайската религия, разположена на територията на съвременната Провинция Шънси, т.е. в западната част на страната (ще напомним, че Запад в даоската символика е свързан с отрицателните пневми - на стихията Метал). Заедно с тях в Ин присъства зародиша Ян, затова тук иде реч за Тигъра-самец.

Фусан - тава е митична страна в източните морета (някога се е отъждествявала с Япония), тук - е синоним на източното море. В символиката Изтока е свързан с янските пневми и стихията Дърво. Съответно, в Ян вече присъства Ин, затова и иде реч за Дракона-самка. Инските и янските пневми са триграмите Дуй и Джън, които се стремят към съединението една с друга, което е изобразено с призивното свистене и въздъхването на Тигъра и Дракона.

"Жълтата леличка" (сватя) - епитет за Земя е, като опосредстваща стихия (Хуан По). Тук под жълта леличка се разбира сърцето, като срединен орган, регулиращ взаимопрехода и съединението на пневмите, със сливането на които (пневмите стават съпрузи) също така  се допринася лепта в зачатието на безсмъртния (цинобърен) зародиш.

На стиха съответства хексаграмата "Посещение" (Лин), състояща се от триграмите Дуй и Кун.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

17. Част Втора (Продължение)
Стих 33

Суй

От "Гърма" произхожда живак-тигър - това е областта на триграмата "Огън",

От "Водоема" се ражда тигър-олово - това е сферата на триграмата "Вода";

Затова съвкупността на двете същностти е такава, сякаш деца пораждат майката,

Целостността на петте стихии е длъжна непременно да встъпи в самия център.

Това четиристишие развива и конкретизира идеята на предния стих.

Следва, преди всичко, да се припомни порядъка на пораждането на петте стихии: Дърво (незрял Ян) поражда Огън (зрял Ян), а Металът (незрял Ин) поражда Вода (зрял Ин). Земята се намира в центъра и осъществява преход от ински стихии към янски и обратно. В такъв вид, ако се разгледат триграмите от "Книгата на Промените", то ще се окаже, че четирите основни триграми (Съ Сян) ще съответстват на зрял Ян (Циен), незрял Ян (Ли), зрял Ин (Кун) и незрял Ин (Кан), при това че "зрелите" триграми се съотнасят със "незрелите", както субстанцията и нейната функция. Останалите четири триграми, породени от гореназованите, също ще имат инност или янност, но ще бъдат функции вече не на Циен и Кун, а на Ли и Кан. Така триграмата "Гръм" (Джън) принадлежи на янска група и се съотнася с триграмата "Огън" (Ли), а триграмата "Водоем" (Дуй) принадлежи на инска група и се съотнася с триграмата "Вода" (Кан). Освен това, Гърмът е скрит в Огъня, а Водоемът - във Водата, както плодът е скрит в майчината утроба. Обаче процесът на Вътрешната алхимия предполага и въздейства на тези пневми - 1) Циен - Сун; 2) Ли - Кан; 3) Джън - Дуй, - за това да се прояви вторичната, играеща особена роля в процеса. Подобно въздействие е сходно с фантастичните ситуации, когато децата раждат своята майка, което отбелязва Джан Бодуан в третата строфа на четиристишието, за това говори и предшественика на Джан Бодуан, знаменитият Вей Бо-ян: "Майката таи в себе си зародиши на децата; децата скриват в себе си утробата на майката" ( Му ин дзъ тай. Дзъ дзан му бао.). Тази "взаимопораждаемост" все пак е свързана с "взаимопревращаемостта" Ин-Ян, с тяхната взаимозаключеност (освен това, във великият Ян е скрит малък Ян, и обратно; това се отнася и за Ин). В последната строфа на четиристишието още веднъж се подчертава важността на центъра - стихията Земя, обезпечаващ преход от Ин към Ян и от Ян към Ин, и поради това явяващ се непременно условие за зачатие на безсмъртния зародиш. В плана на практиката на вътрешната алхимия със Земята се асоциира средното цинобърно поле (жълтият двор), където се поражда и безсмъртния зародиш.
Стихът съответства на хексаграмата "Изследване" (Суй), състояща се от триграмите Джън (Гръм) и Дуй (Водоем), за които вече стана въпрос.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Люй

10. Част Втора (Продължение)

Стих 26

Сърцето опустоши и напълни стомаха - скрит е тук дълбок смисъл,

Защото само сърце пусто може да познае, как сърцето да ни следва.

Но по-добре още отвара от претопено олово, да им напълни по-рано стомаха;

Тогава научават, как да събират и пазят златото, което залата напълва.

Това четиристишие се явява своеобразен пример за гностическото, или езотеричиско тълкувание на даоските философски текстове: когато даосът е посветен в тайното знание на този, или онзи "откровен" текст (тук "Дао Дъ Дзин"), намира в него съдържание, което е странно, така че непосветеният в "правилното" прочитане на текста читател, може да бъде заподозряно, дали е в ред.

В това четиристишие 1-та и 4-та строфи представляват цитати от 3-ти и 9-ти джан на "Дао Дъ Дзин". Ще приведем тези цитати в техния контекст: "... а съвършено мъдрият управлява така: опустошава (субектите) в сърцето, техните стомаси, (напротив), напълвайки, разхлабва тяхната воля - произволно, (заменяйки) укрепва скелета. Стреми се, така че и народа да няма знания, нито желания, а мъдрият да действа да не смее. Недеянието той извършва, затова няма нищо непорядъчно (в такова правене)" (Джан 3).

"...совершенномудрый делает сердца [подданных] пустыми, а желудки - полными. [Его управление] ослабляет их волю и укрепляет кости. Оно постоянно стремится к тому, чтобы у народа не было знаний и страстей, а имеющие знание не смели бы действовать.

Осуществление недеяния всегда приносит спокойствие."

"Какво да се събира, да се запази, не е ли по-добре да се използва? ... Със злато и нефрит е напълнена залата - никой на сила не е в състояние да ги съхранява. С богатство и знатност се кичат хората, и това им оставя печал ..." (Джан 9).

Лучше ничего не делать, чем стремиться к тому, чтобы что-либонаполнить. Если [чем-либо] острым [все время] пользоваться, оно не сможетдолго сохранить свою [остроту]. Если зал наполнен золотом и яшмой, тоникто не в силах их уберечь. Если богатые и знатные проявляют кичливость,они сами навлекают на себя беду. Когда дело завершено, человек [должен] устраниться. В этом законнебесного [дао]. 

Джан Бодуан преосмисля тези стихове от "Дао Дъ Дзин" в съвършено неочаквания образ и текст на Лао Дзъ, провъзгласяващ принципите на естественост и недеяние, установявайки се на тайнописа на вътрешната алхимия. И изискванията на "опустошеното сърце" (от страсти, въжделения и т.н.) стават за Джан Бодуан синоними на указанията за необходимост от "усъвършенстване на природната същност" (Сю Син), а думите "напълни стомаха" за него се явяват изисквания за "усъвършенстване на жизнеността" (Сю Мин). За подробности виж коментарите на 8-мо осемстишие 1 част. Но, ако ключът за усъвършенствана на природната същност се явява съзерцанието на сърцето, неговото медитативно знание, то ключът към усъвършенстване на жизнеността се явява приготвяне на отвара от истинно олово, отрицателна жизненост, Ин Ци. Но стихията на оловото е Метал. Ще напомня, че на китайски "злато" и "метал" се пишат еднакво Дзин; само в отделни случаи за конкретизация (която, както според мислите на Джан Бодуан, на Лао Дзъ му е била нужна повече от всичко неведнъж, за да може да скрие тайното значение на текста от профаните) йероглифа Дзин, като значение за "злато", получава определението "жълт" (Хуан Дзин). Лао Дзъ, за Джан Бодуан неведнъж отправил невежите съзнателно по лъжлива следа, направо заблуждавайки ги с йероглифа Хуан и едновременно с това да мислят за "метал", като за "злато". Между другото, синонимът за положителна жизненост, Ян Ци, оловото ще бъде нефрит, за който също така се говори и у Лао Дзъ. Тук за Джан Бодуан е важен металът, и затова нефрит той не споменава. Залата тук трябва да отбележим, че е долната част на стомаха и долното цинобърно поле - сферата на оловото, Ин Ци, въплатено в есенциалната пневма, която овеществявайки се, се превръща по учението за вътрешната алхимия, в сперма.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "Настъпление" (Люй); състои се от триграмата Дуй (разрешение, радост, водоем, третата дъщеря) и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)