Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

31. Част Втора (Продължение)

Стих 47

Съкровения перлен облик след зараждането на Ян възниква;

Развитието на Ян е до предела дошло, силата на Ян се е появила, утвърждаващо образа на хексаграмата „Разрушение“.

В десетата луна вятърът различно ще донесе, съзряването на еликсира само е започнал.

Това е времето, когато божествата и демоните са се изплашили и са се отстранили.

Това четиристишие представлява особен интерес, така защото тук първо се дава описанието на целия алхимичен процес, а не само зачатието на безсмъртния зародиш. В първия ред се говори за зачатието на безсмъртния зародиш. Джан Бодуан отново прибягва към календарната символика. В този първи ред се говори за зачатието на безсмъртния зародиш, наречен тук „съкровена перла“ - Сюен Джу, което произлиза в период на раждането на Ян, появяването на единствената силна черта в сезонната хексаграма. По-нататък цикълът на съзряване на безсмъртния зародиш се уподобява на Джан-Бодуановия сезонен цикъл. В четвъртия месец Ян в природата достига, по традиционните китайски представи, до върха на своето развитие (хексаграма Циен със шест силни линии), след това произлиза зараждането на Ин (появява се една слаба черта в хексаграмата). В десетия месец господства чиста Ин (хексаграма Кун - със шест слаби линии), а в единадасетия отново се ражда Ян.

Тук под сезонна терминология се подразбира процеса на съзряването на зародиша, еликсира, от неговото зачеване (хексаграма „Завръщане“), след период на нагряване (до петия месец, когато се ражда Ин), нататък до неговото окончателно формиране в деветия месец (хексаграмата „Разрушение“, като антипод на хексаграмата „Завръщане“) и съзряване в десетия месец - Кун. Началото на цикъла през единадесетия месец съвпада със завършването на процеса и придобиването (усвояването) на безсмъртие на адепта. 

Следва още веднъж да се напомни, че за сезоните, месеците и т.н. в Главите за прозрение на истината, се казва не като за такива, а само като за символи, удобни за обозначаването на етапите от алхимическия процес, въпреки че трябва да се знае за принципа на аналогията, подобието между микро- и макрокосмоса. За Джан Бодуан процесите, протичащи в тялото на адепта, действително се явяват аналог на макрокосмическите, природните процеси, при това самият срок на процеса може, по учението на адептите на вътрешната алхимия, да бъде различен, важното е това, да бъдат преминати всички стадии на съзряването на зародиша.

Циен

На стиха съответства хексаграмата „Взаимодействие“ (Циен), състояща се от триграмите Гън и Дуй.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

23. Част Втора (Продължение)
Стих 39

БО

В битката, армията генералът разделя на лява и дясна войска;

Ако противник ме обкръжи, ние ще станем: аз гост, той хазяин.

Призовавам те: внимателен бъди, приближавайки с полковете врага;

Страхувам се, че можеш да загубиш своето семейство, безценно съкровище. 

В това четиристишие продължава да се развива уподобяването на алхимическото правене на боя (виж коментарите към предишния стих и към стих 36(20)).

Лявата и дясна войска - тук са образите, обозначаващи Ин Ци и Ян Ци (ляво - Ян; дясно - Ин). В процеса на нагряване, разклаждането на огъня (имат се предвид дихателните упражнения, съпровождащи топенето на еликсира в тялото на адепта) следва, както издигането на енергиите - пневмите по техните естествени пътища (лявата пневма, Ян Ци се издига, а дясната пневма, Ин Ци се спуска), така и да бъдат обърнати обратно (Ян Ци надолу, Ин Ци нагоре). По този начин, хазяинът и гостът постоянно сменят местата си (в терминологията на "Книгата на промените" се образува ту 63-та хексаграма Дзи Дзи; ту 64-та хексаграма Вей Дзи, тъй като триграмите Кан и Ли, символизиращи потоците Ин Ци и Ян Ци, постоянно сменят местата си. Виж коментарите към 4-ти стих на I част). "Аз" (хазяинът) - обикновено Ин Ци, триграма Кан, доколкото тази пневма е отправена надолу и нейната триграма се оказва вътрешна, хазяин. Понякога, в процеса на вътрешната алхимия, Ин Ци се отправя нагоре и в ролята на хазяина се оказва Ян Ци (триграма Ли), а новата хексаграма се характеризира с пълна уместност на чертите.

По-нататък Джан Бодуан призовава адепта към внимание: ако прояви небрежност, започвайки да съединява пневмите на тялото, и да злоупотребява с Огъня, то младият, току-що появил се зародиш ще изгори и безсмъртието няма да се постигне. Напротив, небрежността към Огъня може да попречи на зародиша, назован тук "семейството, безценно съкровище", да узрее. В заключение, още един път ми се иска да подчертая лексикалната и стилистическа тъждественост на даоските вътрешно-алхимически текстове на военната символика и текстовете по сексуална хигиена. Така коментирано четиристишието много лесно би могло да се изтълкува и в еротичен план, ако под лява и дясна воиска (Ян и Ин) се разбира мъжа и жената, а под безценните съкровища - спермата, т.к. семеотделянето, водещо, по средновековните представи, до загуба на жизнена сила, не се е препоръчвало в китайските еротически пособия. 

На стиха съответства хексаграмата "Разрушение" (Бо), състоящи се от триграмите Кун и Гън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

04. Част Втора

Стих 20

В пещта на наклонената луна тогава нефритовия бутон е роден;

В триножника от ярко-червения цинобърен цвят, знай, ще се засели водното сребро.

Само малко след това, като огън в хармония своите сили ще приведе,

От зърното бавно ще израства крепкият жълт кълн.

Това четиристишие е посветено на втория аспект на първата фаза на алхимическия процес - описанието на създаването на жълтия цветец (виж описанието към 6-то осевстишие на І Част).

Ако пещта се създава от Ин Ци (оловото), то триножника се създава от Ян Ци (живака, извлечен от цинобър; триграма Циен). Съответно "нефритовият бутон" (Юй Жуй) се явява синоним на "нефритовия сок" (Юй Е), същност на незряла янска пневма, а "водното сребро" (Шуй Ин; т.е. живака) ще се окаже съответно, синоним на "есенциите (или "семената") на Метала" (Дзин Дзин), същност на незрялата инска пневма. В този образ произлиза нещо, като обмен на пневмите: в инска пещ се появява янска пневма, а в янски триножник - инска пневма. Следва да се обърне внимание, че тук Джан Бодуан идползвайки инския характер на знака "Вода", прави водното сребро (т.е. живак, като носител на янска сребристост, за разлика от инската сребристост на оловото) женско начало, отрицателно инско, а не обратното. След това, благодарение на хармонизацията на силите на Огъня произлиза единението на тези пневми и в дълбочината на цинобърното поле се появява и започва бавно да расте жълтия кълн. Това вече не е синоним на оловото и Ин Ци, като в І Част, а метафора, означаваща зачатъка на еликсира, първите признаци на появяването на безсмъртния зародиш. Той е назован от Джан Бодуан жълт, т.к. в своето появяване е свързан с единението на пневмите, а пневмите имащи свойствата и Ин Ци, и Ян Ци, се явяват стихията Земя (символичен - жълт цвят).

Мън

Хексаграмата на дадения стих - "недоразвитост" (Мън), състояща се от триграмите Кан (виж по-горе) и Гън (пребиваваща в неподвижност, планина, трети син) И действително в такста идва реч именно за недоразвитост, ръст, зачатък.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)