Евгений Алексеевич Торчинов

Биография

Евгений Алексеевич Торчинов е руски учен-теолог. Изтъкнат синолог-теолог, будолог, историк на философията и културата на древен Китай.

Роден на 22 август 1956г. в гр. Орджоникидзе (Владикавказ). Почти ведната след неговото раждане семейството му се прeмества за живее в Саратов.

През 1973г. завършва средно образование в школа № 67 и постъпва в Катедрата по Китайска филология на Източния Факултет - СПбГУ, една от най-старите на този Факултет, където преподаването на китайски език датира от 1855г. По-късно, през 1978г. става аспирант на Държавния музей по история на религиите и атеизма в Санкт Петербург. 

От 1981г. до 1984г. е научен сътрудник на този музей. През 1984г. Торчинов заминава в Ленинградското отделение на Института по ориенталистика (ориеталистика - съвкупност от научни дисциплини, изучаващи история, икономика, литература, езици, изкуство, религия, философия, етнография, паметници на материалната и духовна култура на страните от Изтока) към Руската Академия на Науките в бившата СССР (сега Санкт-Петербургски филиал на Института по ориенталистика при РАН). Там работи десет години.

През 1994г. Евгений Алексеевич защитава докторска дисертация на тема "Даоизъм. Опит за историко-религиологическо описание.". През 1998г. става завеждащ Катедрата по философия на религиите и религиознание на Философския Факултет (СПбГУ). От 1999г. оглавява Катедрата на Философския Факултет по ориенталистика на Санкт-Петербургския Държавен Университет.

През 2002г. става лауреат на премията на Санкт-Петербургското философско общество "Втора навигация" с номинация за "Учебник по философски науки" върху работата му "Въвеждане в будологията. Курс лекции.".

Починал на 12 юли 2003г. в Санкт Петербург.

Изследване на Даоизма

Евгений Торчинов е известен със своите изследвания на Даоизма и преводите на класически даоски трактати. В своите дисертации той е съставил подробен и обемен обзор на Даоизма, неговите течения, истории, школи и възгледи, опирайки се на изучените китайски източници и достиженията си в задграничната синология. По-късно е публикувал обзор на Даоизма във вид на монографии за по-широк кръг читатели.

Работейки с даоски източници, той е превел и детайлно е прокоментирал две авторитетни средновековни даоски съчинения - трактата У Джън Пян на Джан Бодуан и трактата Бао Пудзъ на Гъ Хун.

Бао Пудзъ на Гъ Хун е изследване на Даоизма в него време. Той съдържа описание на даоски практики, рецепти на даоската алхимия и е критически обзор на даоската наука за безсмъртието. Преводът на Торчинов е първият научно-аргументирен превод на Бао Пудзъ на европейски език. В своя превод Торчинов е работил по идентификация на компонентите за дълголетие и безсмъртие - минерали, химически съединения, растения, както и пресъздаване на религиозния и исторически трактат.

Трактатът У Джън Пян на Джан Бодуан съдържа описания на методите на вътрешната алхимия по достигане на безсмъртие. Този превод на Торчинов е също първият научно-аргументиран на европейски езици. Той е обърнал внимание на контекста - символиката на трактата, аналогията с Будизма, исторически паралели, със старанието максимално да приближи рускоезичните читатели до разбирането на текста.

Той също е подготвил и научен превод на Дао Дъ Дзин, като щателно е анализирал многочислените източници.

Известни са и други негови изследвания и преводи.

В своите статии той се е опитал да осмисли и практическите аспекти на Даоизма - външната алхимия, вътрешната алхимия, методите на медитация, методите за постигане на безсмъртие, даоската сексуална практика, както и аналогията им с будиските школи и тантрическите практики.

Работейки над изучаването на Даоизма, Торчинов неколкократно посетил Китай.

Изследване на Будизма

Евгений Торчинов в своите изследвания се е старал да обхване Будиските школи в тяхната историческа и духовна взаимовръзка, като резултат на тези изследвания е станал учебникът "Въвеждане в Будологията". 

Особено внимание е отделил на Махаяна школите и далекоизточния Будизъм. Той подготвил преводи от китайски език на няколко авторитетни съчинения. Превел от древнокитайски класическия будистки трактат - "Трактат за пробуждане на вярата в махаяна".

В средите на махаянските школи Торчинов се интересувал от Чан. Той подготвил няколко превода на класически и съвременни чански съчинения, като посетил и чански манастир в Тайван. Той превел съчиненията на чанските патриарси Хун Джан и Дзун Ми, и труда на Син Юн, съвременния Чан мастер на Тайван.

Евгений Торчинов също така отделил и внимание на съпоставката на Даоизма и Будизма в Китай, определяйки разграничения и паралели в будиските и даоските школи. Той отбелязал, че в периодите на гонения на будизма, будистите се укривали в даоски манастири и общности, принасяйки в Даоизма редица идеи, които били възприети от даосите и намерили своето отражение върху даоската литература и практика.

Работейки над изучаването на Будизма, той е посещавал Китай, Ладак (Индия) и Тайван. Започнал да счита себе си за будист през 1975г., приел убежище през 1991г. Станал официален представител в Русия и член на Съвета на Директорите и консултант на Buddha’s Light International Association- B.L.I.A. (Го Ши Фо Гуан Хуей); световен будиски лектор B.L.I.A.; Президент на Санкт-Петербурската Будистка обществена организация "Фо Гуан (Светлината на Буди)". По философски възгледи се придържал към синкретическите теории татхагатагарбхи и йогачария, по школа - принадлежал към традициите на Лин Дзи и Дрикунг Кагю, наричал е себе си външно-сектантски (последовател) будист. 

Съпоставяйки различни религиозни учения, култури, Торчинов издава книгата "Религии мира. Опыт запредельного.", в която се е опитал да намери общ подход към религиите от точката на зрение чрез трансперсоналните състояния и психотехники. В книгата Торчинов подробно анализира шаманизма, религиите на древността, сектите, и съвременните религии, показвайки етапите на развитие на религията.

Торчинов пише и немалко за сравнителните си анализи в религиозните изследвания. Някои негови трудове дори са посветени на Кабала и аспектите на кабалистическите мистични практики.