Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

8. Част Втора (Продължение)

Стих 24

Ако се разцепи стволът на бамбука, ще стане на трески отново от бамбук,

За да може кокошката да излюпи пиленце, нужно е да й се подхвърли яйце.

Безплодните усилия всичките са твои, ако делата не са сродни едно с едно.

С какво, освен с подобно на истинно олово, може да се достигне до хармония със свещената отвара.

В Европа принципа на симпатията за пръв път се появява във философските учения, практически в никакъв случай не е свързан с окултизма (например у стоиците). Не е изключено, наистина (това и в еднаква степен се отнася и до Китай), тъй като и първоначално самият поглед към света, като цяло е пронизан от симпатия, да е възникнал от дълбока древност още в недрата на митологическите размисли, а по-късно е "рационализиран" от философията, след което се е оказал въведен в окултизма (изначално близка на него стихия), но окултизма, така вече обзет от този, или различен теоретичен фундамент, във вид на по-много или по-малко ясна система на религиозно-философските концепции.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "приближаване" (Би); състои се от триграмите Кун и Кан.

Ли Тъгуей

Бастунът и тиквата - кратуна на Ли Тъгуей

По легендата, Ли Тъгуей (Ли Железният, един от Ба Син) се отправил на среща с Лао Дзюн, освободил се от телесната обвивка и връчил грижата за нея на свой ученик, казвайки му да изгори тялото, ако не се върне след седем дни. Случило се така, че ученикът изгорил тялото по-рано от уговорения срок и завърналият се Ли Тъгуей се възползвал от мъртвото сакато тяло на сиромах с желязна бастун (жезъл).

В тиквата Ли Тъгуей съхранявал отвари и лекарства, притежаващи вълшебни лечебни свойства.

Би

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

11. Част първа (Продължение)

Стих 11

"Жълтият цветец" и "белият сняг" не е трудно да бъдат намерени;

Взискателният е длъжен [само] да действа в съответствие с дълбинното дъ - благо.

Четирите образа и петте стихии, всички те са сродни на Земята.

Как могат "трите начала" и осемте триграми да се откъснат от [знака] "жън",

На хората им е трудно да узнаят, кога е завършено стапянето на одушевените свойства.

Тогава е завършено с [мрака] ян и посегателства на бесове и демони.

Искам на хората да оставя [това] тайно наставление.

Но никой от окръжаващите няма да разбере от звуците.

"Жълтият цветец" (хуан я) - е един от ингредиентите на еликсира на безсмъртието, резултат от взаимодействието Ин ци и Ян ци в аспекта на тяхната "незрялост", обозначени с триграми "Огън" и "Вода" (ли и кан, за подробности виж коментарите към 8-мо осемстишие).

"Белият сняг" (бай сюе) - е синоним на сладката роса от шесто осемстишие, резултат от съединението на зрелите Ин ци и Ян ци (триграмите "Небе" и "Земя", цян и кун).

Така, както енергиите, съставящи жълтия цветец, незрял, в своето подреждане, ще се окаже носител на отрицателния потенциал (Ин) и ще стане истинно олово; енергиите, пораждащи белия сняг, зрели, и затова те се установяват с положителната енергия (Ян), истинния живак. Съединението на тези енергии истинно олово и истинен живак, пораждат вече непосредствено безсмъртния зародиш.

Вторият стих на осемстишието, сякаш доразвива мисълта от първи стих, говорейки за Пътя, водещ към успех във вътрешно-алхимическите практики: това следствие се дължи преди всичко на наставленията на учителя. 

"Четирите образа" (си сиен) - са четирите познати на нас триграми: Небе (зрял Ян, тай Ян, или лао Ян), Земя (зряло Ин, тай Ин, или лао Ин), Огън (млад Ян, шао Ян) и Вода (млада Ин, ишоу Ин).

Съответстващите им посоки на света - юг, север, изток, запад (по системата на Фу Си, са преднебесния порядък; стихиите - Огън, Вода, Дърво, Метал. Техните числови обозначения в системата на китайската нумерология: 8, 7, 6, 9. Но ако в средата на четирите образа и стихии няма стихия "Земя" със съответстващата й символика, то светосъзидателни преображения не са възможни, т.к. Земята съдържа в себе си всичките пневми ци и на нея са подчинени всички стихии.

"Трите начала" (сан юен) - така, както и "трите творящи", или "трите дара" (сан цай), т.е. космическата Триада на традиционната китайска философия са: Небе, Земя и Човек.

Но и всеки член на триадата също така си има и своите три изтока. За Небето това е Слънцето, Луната и звездите ("трите светлини", сан гуан). За Земята - Вода, Огън, Земя ("трите насъщни", сан яо). За Човека - семето (есенция, същност), пневма и Дух ("трите вещи", сан у). Знак жън - 9-ти знак на десетичната система от цикличните знаци. Тук нумерологичното обозначение на стихията "Вода", е като начало, с което се води списъка на стихиите и съответно на триграмите. Тук, на кратко ще кажа, се подчертава важността на двете стихии Земя и Вода. Адепта на вътрешната алхимия в своето външно проявено е длъжен да следва стихията Вода (Ин), като придобие женски качества в същото време, така и отвътре в резултат от единението на двете пневми, при посредничеството на сваха [(др. инд. svâhâ), в древноиндуската митология, се употребява, като възклицание при жертвоприношение на Боговете - бел. прев.] - чрез стихията Земя ще се роди и съзрее безсмъртния зародиш, новото тяло на адепта, състоящо се от една чиста пневма Ян, тяло неуязвимо, чуждо на всеки мрак.

В заключителните стихове на това осемстишие се казва за това, че съобщеното в стиха се явява "тайно наставление" (би дзюй) и предупреждава адепта да не разгласява тайната.

  

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Евгений Алексеевич Торчинов

Биография

Евгений Алексеевич Торчинов е руски учен-теолог. Изтъкнат синолог-теолог, будолог, историк на философията и културата на древен Китай.

Роден на 22 август 1956г. в гр. Орджоникидзе (Владикавказ). Почти ведната след неговото раждане семейството му се прeмества за живее в Саратов.

През 1973г. завършва средно образование в школа № 67 и постъпва в Катедрата по Китайска филология на Източния Факултет - СПбГУ, една от най-старите на този Факултет, където преподаването на китайски език датира от 1855г. По-късно, през 1978г. става аспирант на Държавния музей по история на религиите и атеизма в Санкт Петербург. 

От 1981г. до 1984г. е научен сътрудник на този музей. През 1984г. Торчинов заминава в Ленинградското отделение на Института по ориенталистика (ориеталистика - съвкупност от научни дисциплини, изучаващи история, икономика, литература, езици, изкуство, религия, философия, етнография, паметници на материалната и духовна култура на страните от Изтока) към Руската Академия на Науките в бившата СССР (сега Санкт-Петербургски филиал на Института по ориенталистика при РАН). Там работи десет години.

През 1994г. Евгений Алексеевич защитава докторска дисертация на тема "Даоизъм. Опит за историко-религиологическо описание.". През 1998г. става завеждащ Катедрата по философия на религиите и религиознание на Философския Факултет (СПбГУ). От 1999г. оглавява Катедрата на Философския Факултет по ориенталистика на Санкт-Петербургския Държавен Университет.

През 2002г. става лауреат на премията на Санкт-Петербургското философско общество "Втора навигация" с номинация за "Учебник по философски науки" върху работата му "Въвеждане в будологията. Курс лекции.".

Починал на 12 юли 2003г. в Санкт Петербург.

Изследване на Даоизма

Евгений Торчинов е известен със своите изследвания на Даоизма и преводите на класически даоски трактати. В своите дисертации той е съставил подробен и обемен обзор на Даоизма, неговите течения, истории, школи и възгледи, опирайки се на изучените китайски източници и достиженията си в задграничната синология. По-късно е публикувал обзор на Даоизма във вид на монографии за по-широк кръг читатели.

Работейки с даоски източници, той е превел и детайлно е прокоментирал две авторитетни средновековни даоски съчинения - трактата У Джън Пян на Джан Бодуан и трактата Бао Пудзъ на Гъ Хун.

Бао Пудзъ на Гъ Хун е изследване на Даоизма в него време. Той съдържа описание на даоски практики, рецепти на даоската алхимия и е критически обзор на даоската наука за безсмъртието. Преводът на Торчинов е първият научно-аргументирен превод на Бао Пудзъ на европейски език. В своя превод Торчинов е работил по идентификация на компонентите за дълголетие и безсмъртие - минерали, химически съединения, растения, както и пресъздаване на религиозния и исторически трактат.

Трактатът У Джън Пян на Джан Бодуан съдържа описания на методите на вътрешната алхимия по достигане на безсмъртие. Този превод на Торчинов е също първият научно-аргументиран на европейски езици. Той е обърнал внимание на контекста - символиката на трактата, аналогията с Будизма, исторически паралели, със старанието максимално да приближи рускоезичните читатели до разбирането на текста.

Той също е подготвил и научен превод на Дао Дъ Дзин, като щателно е анализирал многочислените източници.

Известни са и други негови изследвания и преводи.

В своите статии той се е опитал да осмисли и практическите аспекти на Даоизма - външната алхимия, вътрешната алхимия, методите на медитация, методите за постигане на безсмъртие, даоската сексуална практика, както и аналогията им с будиските школи и тантрическите практики.

Работейки над изучаването на Даоизма, Торчинов неколкократно посетил Китай.

Изследване на Будизма

Евгений Торчинов в своите изследвания се е старал да обхване Будиските школи в тяхната историческа и духовна взаимовръзка, като резултат на тези изследвания е станал учебникът "Въвеждане в Будологията". 

Особено внимание е отделил на Махаяна школите и далекоизточния Будизъм. Той подготвил преводи от китайски език на няколко авторитетни съчинения. Превел от древнокитайски класическия будистки трактат - "Трактат за пробуждане на вярата в махаяна".

В средите на махаянските школи Торчинов се интересувал от Чан. Той подготвил няколко превода на класически и съвременни чански съчинения, като посетил и чански манастир в Тайван. Той превел съчиненията на чанските патриарси Хун Джан и Дзун Ми, и труда на Син Юн, съвременния Чан мастер на Тайван.

Евгений Торчинов също така отделил и внимание на съпоставката на Даоизма и Будизма в Китай, определяйки разграничения и паралели в будиските и даоските школи. Той отбелязал, че в периодите на гонения на будизма, будистите се укривали в даоски манастири и общности, принасяйки в Даоизма редица идеи, които били възприети от даосите и намерили своето отражение върху даоската литература и практика.

Работейки над изучаването на Будизма, той е посещавал Китай, Ладак (Индия) и Тайван. Започнал да счита себе си за будист през 1975г., приел убежище през 1991г. Станал официален представител в Русия и член на Съвета на Директорите и консултант на Buddha’s Light International Association- B.L.I.A. (Го Ши Фо Гуан Хуей); световен будиски лектор B.L.I.A.; Президент на Санкт-Петербурската Будистка обществена организация "Фо Гуан (Светлината на Буди)". По философски възгледи се придържал към синкретическите теории татхагатагарбхи и йогачария, по школа - принадлежал към традициите на Лин Дзи и Дрикунг Кагю, наричал е себе си външно-сектантски (последовател) будист. 

Съпоставяйки различни религиозни учения, култури, Торчинов издава книгата "Религии мира. Опыт запредельного.", в която се е опитал да намери общ подход към религиите от точката на зрение чрез трансперсоналните състояния и психотехники. В книгата Торчинов подробно анализира шаманизма, религиите на древността, сектите, и съвременните религии, показвайки етапите на развитие на религията.

Торчинов пише и немалко за сравнителните си анализи в религиозните изследвания. Някои негови трудове дори са посветени на Кабала и аспектите на кабалистическите мистични практики.