Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Ши - Хо

21. Част Втора (Продължение)

Стих 37

Обитават Червеният Дракон, Черният Тигър на Запад и на Изток;

Четирите образа се съединяват в средата на знаците У Дзи;

Хексаграмите "Възвръщане" и "Среща" сами могат в движение да дойдат;

Кой ще каже тогава, че са завършени златото и цинобъра?

В това четиристишие става дума за съединението на зрелите пневми Ин и Ян, обозначаващите ги триграми Кун (Земя) и Циен (Небе). Оттук и тяхната цветова символика: Червен Дракон, зрял Ян, стихия Огън, Юг; Чер Тигър - зрял Ин, стихия Вода, Север. В терминологията на вътрешната алхимия това е живак, скрит в оцветеното цинобърно-червено, и сребро, скрито в оловото. От страна на светлината истината е в това, че са назовани пак Запад и Изток, а не Север и Юг. Причината за това е, че зрелите пневми израстват от незрели, като тяхното начало е в такъв вид, както биха се намирали на Запад и Изток. Това се потвърждава и от втората строфа на четиристишието, където се говори за съединението на "четирите образа" (Съ Циен - четирите стихии и съответстващите им триграми) в петата стихия Земя (обозначаема със знака У Дзи).

Хексаграмите "Възвръщане" (Фу) и "Очакване на среща" (Гоу) представляват огледално съответствеща комбинация на чертите: "Възвръщане" се явява комбинация от пет слаби черти и една (долна) силна, а "Очакване на среща" - пет силни черти и една (долна) слаба. Тези хексаграми съответстват: първата полунощ и зимното, когато в недрата на Ин се проявява първият зачатък на Ян, а втория полуден и лятното слънцестоене са, когато от висшето развитие на Ян се проявява зародиша на Ин. Ще отбележим, че хексаграмата "Възвръщане" се състои от триграмите "Гръм" (долна) и "Земя" (горна), а хексаграмата "Очакване на среща" - от триграмите "Вятър" (долна) и "Небе" (горна). В този вид първата представлява съединението на незрелия и зрял Ин, а втората - незрелия и зрял Ян. Техният взаимопреход, взаимопревръщането, за което се говори в третата строфа и представляващо пълната интеграция на инските и янските пневми в тялото, довеждащо до появата на безсмъртния зародиш, който в този си вид представлява трияко единение на Ин Ци и Ян Ци: 1) третични незрели пневми - триграми Сюн и Джън; 2) вторични незрели пневми - триграми Кан и Ли; 3) първични зрели пневми - триграми Кун и Циен. В по-голям схематичен вид можем да говорим за процеса, като съединение на зрели (първични) и съвсем незрели (третични) пневми, както това и става в това четиристишие.

Стиха съответства на хексаграмата "Стиснати зъби" (Ши - Хо), състояща се от триграмите Джън и Ли.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част Втора (Продължение)
Стих 32

Юй

От самото сърце на триграмата "Вода" вземи нейната крепка същност;

Нея замени в двореца на триграмата "Огън" във вътрешния Ин на нейната утроба.

Тя ще се превърне в триграмата "Небе", плътта й да се пресъздаде;

Способността да съхраниш и укриеш, скочиш, излетиш - всичко произтича от сърцето.

Следва да се напомни, че триграмите Циен (Небе) и Кун (Земя) се разглеждат, като отделни субстанции (Ти) на триграмите Ли (Огън) и Кан (Вода), които се считат за техни функции (Юн). Съгласно Преднебесният Порядък ("схемата на Фу Си"), Циен и Кун съответстват на Юг и Север, и са първоначални, а Ли и Кан - на Изток и Запад и са подчинени. Съгласно Следнебесният порядък ("схема на Вън Ван"), Циен и Кун съответстват на югозапад и северозапад и се подчиняват, а Ли и Кан - на юг и север и са първоначални.

Вътрешната алхимия, насочена към придобиване на безсмъртие се стреми, изхождайки от закономерностите на следнебесния порядък да възстанови носещото безсмъртие на преднебесния порядък. Тази настройка на вътрешната алхимия е отразена в коментираното четиристишие. Така, ако се вземе централната силна черта на триграмата "Вода" (Кан) и се постави на мястото на слабата централна черта на триграмата "Огън" (Ли), ще се получи триграмата "Небе" (Циен), състояща се само от силни черти. На нивото на практиката във вътрешната алхимия, това се изразява в използване на инските пневми за създаване на новото безсмъртно тяло, състоящо се вече само от Ян Ци. Залогът за възможностите на тези манипулации с пневмите, съгласно Джан Бодуан, се явява природата на сърцето (Син) на човека, микрокосмическо изразяване на Дао, което  е бъдещият прът, ос, пружина в организма и е отговорно, както за Ин Ци (скритото, хранещото се), така и за Ян Ци (скачащото, излитащото) и може да ги контролира.

Стихът съответства на хексаграмата "Волност" (Юй), състояща се от триграмите Кун и Джън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

13. Част Втора (Продължение)

Стих 29

Триграмата "Вода" мълния, гръм дарява, тя е от сферата на водата и метала;

Огънят се появява на Кунлун в две сили: Ин и Ян.

Ако двете същности възвърнат хармонията и покоя,

Ще съзрее нашия естествен еликсир и цялото тяло ще се изпълни с аромати.

Тун Жън

 

Това четиристишие продължава линията на разкритието на символиката на "Книгата на Промените" в "Главите за прозрение на истината". Триграмата "Вода" (Кан), както вече многократно беше отбелязано, представлавя в себе си две слаби крайни черти и една силна в центъра, т.е. това е сила Ян, скрита в глъбините на Ин, инските стихии - Вода и Метал. С други думи тя може да се уподоби на Огъня (Ян), скрит във Водата (облак, дъжд и т.н.), т.е. мълнията, както това и прави Джан Бодуан. Но заедно с това огънят на мълнията възниква от стълкновението на инските и янските стихии, метал и дърво, т.е. когато се освобождава енергията Ин, скрита в глъбините на янската триграма "Огън" (Ли) и енергията Ян, скрита в инската триграма "Вода", както вече се каза по-горе. 

Кунлун тук се споменава от една страна, като висок връх в света, от гледна точка на даоизма и съответно близко място до небесния Ян, а от друга страна - като място, намиращо се на Запад, в сферата на инската стихия "Метал". Кунлун тук - е като зримия образ на триграмата "Вода".

В контекста на вътрешно алхимическото съдържание на "Главите за прозрение на истината" диханието на мълнията, възниква от стълкновението на инските и янските енергии, уподобяващо възникването на безсмъртния зародиш, еликсира, появяващ се в резултат на взъимодействието на Ин Ци и Ян Ци, и преобразяващото се тяло на адепта, като го изпълва с свръхестествени аромати.

Съответстващата хексаграма е "сродни" (Тун Жън); състояща се от триграмите Ли и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част Втора (Продължение)

Стих 22

В хармонията оловото и живака - значи могат да създадат еликсир;

Великото на малкото не нарушават целокупността на двете държави.

Ако изведнъж запита някой, какво е това истинно олово,

Ще отговоря аз, че това е жабена светлина, която след залеза осветява западния поток.

Това четиристишие отново развива темата за единението на Ин Ци (Олово) и Ян Ци (Живак) за пораждане на еликсира на безсмъртието. 

"Великото" - традиционното обозначение "Ян", "Малкото" Ин. Хексаграмата "Разцвет" (Тай) от "Книгата на Промените", например, обяснява, как с отиващото си "Малко", пристига "Великото", а хексаграма "Упадък" (Пи) - "Великото" си отива, а "Малкото" идва. Тук е хармонията на Ин Ци и Ян Ци, тяхното равновесие, състоянието, в което нито едното не взема връх над другото, уподобеният свят и спокойствие в отношенията между двете страни, тяхната "непоклатима целокупност" (Лян Го Цюен). Това състояние на хармонично единение поражда кълна на безсмъртния зародиш. "Жабешката Светлина" (Чан Гуан) е синоним на лунната светлина, есенцията Ин Ци (жабата е символ на луната и съответно на Ин) - тук е синоним на "цветната есенция на Метала" (Дзин Дзин Хуа). Ако самата жаба - луна - това е символа Ин У, или Олово, то нейната светлина - е символ на същността, есенцията на Оловото, т.е. на стихията Метал (Дзин Дзин). Потокът се асоциира със стихията Вода, т.е. пак Ин Ци.

Общият смисъл на последните две строфи е такъв; следва да се направи сплав от Цвета с есенцията Метал, по времето на инския период, или сезон и тогава ще се роди истинното Олово.

Сун

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих е "Конфликт" (Сун); състои се от триграмите Кан и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

              3. Част Втора

              Стих 19 

Времето напразно не губи, от глина лепи за еликсира съд;

За варенето на отварата, пещ при наклонената луна търси.

От небесната спонтанност огън в нея ти ще намериш;

За какво са дърва и въглища нужни, за що е тогава мяха?

Ако първите две четиристишия описват, каква е подготовката за олхимическата работа, то третото четиристишие вече е свързано с началото на процеса. Впрочем, основното негово съдържание отново също е посветено на разединението с външната алхимия.

Цялата нейна операция, приготвянето на пещта и останалите обичайни вещества - е пуста загуба на време.

Чун

Истинната пещ - е вътре у човека, материалите, от които е направена са пневма. Образът на пещта, е подобен на "наклонена луна" (Ян Юе Лу), произлизат още в трактат от ІІ в.н.е. (?) "За единението на триадата" (Цан Тун Дзи), приписван на знаменития алхимик Вей Бо Ян. Към времето на живота на Джан Бодуан, той мече се възприемал, като авторитетен текст по вътрешна алхимия с общометодологически характер.

Луна - символ на Ин Ци (в дадения случай, развита триграма Кун) и следователно, олово. Склоненият образ на месеца - образ, указващ по форма тази "оловна" (Ин Ци) пещ. В нея, с описаните по-горе способи се разпалва огъня, подгряващ отварата. Огънят гори, следващ "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Джан, виж по-горе коментарите към четиристишие 17(1) и по-нагоре). Така, както този огън има същият пневмен, вътрешен характер, така поддръжката му не изисква дърва, въглища, или раздуване на мяха. В този вид, Джан Бодуан още веднъж поставя границата между своето учение и външната алхимия.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - това е "Начална трудност" (Чун); състояща се от триграми Джън (възникване, подвижност, гръм, първи син) и Кан (потапяне, опастност, вода, втори син).

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

11. Част първа (Продължение)

Стих 11

"Жълтият цветец" и "белият сняг" не е трудно да бъдат намерени;

Взискателният е длъжен [само] да действа в съответствие с дълбинното дъ - благо.

Четирите образа и петте стихии, всички те са сродни на Земята.

Как могат "трите начала" и осемте триграми да се откъснат от [знака] "жън",

На хората им е трудно да узнаят, кога е завършено стапянето на одушевените свойства.

Тогава е завършено с [мрака] ян и посегателства на бесове и демони.

Искам на хората да оставя [това] тайно наставление.

Но никой от окръжаващите няма да разбере от звуците.

"Жълтият цветец" (хуан я) - е един от ингредиентите на еликсира на безсмъртието, резултат от взаимодействието Ин ци и Ян ци в аспекта на тяхната "незрялост", обозначени с триграми "Огън" и "Вода" (ли и кан, за подробности виж коментарите към 8-мо осемстишие).

"Белият сняг" (бай сюе) - е синоним на сладката роса от шесто осемстишие, резултат от съединението на зрелите Ин ци и Ян ци (триграмите "Небе" и "Земя", цян и кун).

Така, както енергиите, съставящи жълтия цветец, незрял, в своето подреждане, ще се окаже носител на отрицателния потенциал (Ин) и ще стане истинно олово; енергиите, пораждащи белия сняг, зрели, и затова те се установяват с положителната енергия (Ян), истинния живак. Съединението на тези енергии истинно олово и истинен живак, пораждат вече непосредствено безсмъртния зародиш.

Вторият стих на осемстишието, сякаш доразвива мисълта от първи стих, говорейки за Пътя, водещ към успех във вътрешно-алхимическите практики: това следствие се дължи преди всичко на наставленията на учителя. 

"Четирите образа" (си сиен) - са четирите познати на нас триграми: Небе (зрял Ян, тай Ян, или лао Ян), Земя (зряло Ин, тай Ин, или лао Ин), Огън (млад Ян, шао Ян) и Вода (млада Ин, ишоу Ин).

Съответстващите им посоки на света - юг, север, изток, запад (по системата на Фу Си, са преднебесния порядък; стихиите - Огън, Вода, Дърво, Метал. Техните числови обозначения в системата на китайската нумерология: 8, 7, 6, 9. Но ако в средата на четирите образа и стихии няма стихия "Земя" със съответстващата й символика, то светосъзидателни преображения не са възможни, т.к. Земята съдържа в себе си всичките пневми ци и на нея са подчинени всички стихии.

"Трите начала" (сан юен) - така, както и "трите творящи", или "трите дара" (сан цай), т.е. космическата Триада на традиционната китайска философия са: Небе, Земя и Човек.

Но и всеки член на триадата също така си има и своите три изтока. За Небето това е Слънцето, Луната и звездите ("трите светлини", сан гуан). За Земята - Вода, Огън, Земя ("трите насъщни", сан яо). За Човека - семето (есенция, същност), пневма и Дух ("трите вещи", сан у). Знак жън - 9-ти знак на десетичната система от цикличните знаци. Тук нумерологичното обозначение на стихията "Вода", е като начало, с което се води списъка на стихиите и съответно на триграмите. Тук, на кратко ще кажа, се подчертава важността на двете стихии Земя и Вода. Адепта на вътрешната алхимия в своето външно проявено е длъжен да следва стихията Вода (Ин), като придобие женски качества в същото време, така и отвътре в резултат от единението на двете пневми, при посредничеството на сваха [(др. инд. svâhâ), в древноиндуската митология, се употребява, като възклицание при жертвоприношение на Боговете - бел. прев.] - чрез стихията Земя ще се роди и съзрее безсмъртния зародиш, новото тяло на адепта, състоящо се от една чиста пневма Ян, тяло неуязвимо, чуждо на всеки мрак.

В заключителните стихове на това осемстишие се казва за това, че съобщеното в стиха се явява "тайно наставление" (би дзюй) и предупреждава адепта да не разгласява тайната.

  

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

5. Част първа (продължение)


Стих 5

Танцува тигър, (нагоре) драконът се извисява -

бушуват ветрове и вълни;

В средата, в центъра - е истинното място

на зараждането на съкровените безценни перли,

Плодовете се раждат по клоните

в крайния срок на зноя,

Младенецът е в лоното - 

нима тук има различие?

Първоизточникът и на юг, и на север,

изображенията на триграмите са променени (местата им).

Огънят и на разсъмване, и на залез

се съединява с Небесната ос.

Следва да се знае, че великото прикриване (е) и у живущите в оживения град,

Защо непременно е нужна откъснатост в планината,

за да останеш сам в покоя на уединението?

Първият стих на това осемстишие и свързан със символите дракон и тигър, като изображения на силите Ин - Ян. Драконът живее на дъното на морето, неговата среда е - Вода, но той е образ Ян, зараждащ се в дълбините на Ин (съответства на елемента Дърво). Например тигърът живее в планините, в сфера Ян (за китайците планина и камък въобще, като цяло са коренът на Небето на Земята - тиен гън), но той е образ Ин, зараждащ се в сърцевината на Ян (съответства на стихията Метал). От триграмите на дракона съответства триграма кан (Вода), а на тигъра - триграма ли (Огън), без да се гледа на противоположността в тяхната пространствена символика, тъй като в триграма кан наблюдаваме зараждащ се Ян, а в триграма ли - зараждаща се Ин.

Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло.

Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието.

Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение. 

За вътрешния алхимик, в частност, процесите, протичащи в организма, вече сами по себе си се явяват по подобие на космическите (т.к. за него тялото се явява, като микрокосмос) и следователно са по подобие на външните алхимически процеси (понеже самите адепти на вътрешната алхимия и по-скоро процесите на външната алхимия се изучават, като изобразени микро- и макрокосмически). Тази концепция позволява на даосите, привърженици на вътрешната алхимия, да облекат описанието на нейните процеси в собствена алхимическа терминология.

И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие.

Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя).

Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин  Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.]

С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу.

Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия.

Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван).

Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми.

"Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила. 

В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него.

Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.

Лотосът на Хъ Сянгу

Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините. 

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)