Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

32. Част Втора (Продължение)

Стих 48

Хън

След това, когато първата половина на луната преминава, но не е настъпила втората,

Вкусът на отварата ще стане еднакъв съвсем, възприел изображението на пневмата.

Тогава го събери отново в пещта, за да се закали претопеното;

Повторно да се претопи, загрявай го с топлина, вари го и го изпари.

С това четиристишие завършва първата половина на Глави за прозрение на истината. Съдържанието му продължава да разкрива календарната символика в процеса на вътрешната алхимия.

За значението на образа на двете половини на лунния месец (Сюн), виж коментарите към стих 34 (18). В дадения случай - ден, лежащ на границата на двете Сюн, се оказва символ за състоянието на равновесието на двете пневми, Ин Ци и Ян Ци, когато нито едната от тях не нараства и не намалява. Втората строфа, по същество разяснява характера на това равновесие - когато пневмите са съединени в равни пропорции, при това нито една от тях не е съзряла напълно. Именно подобно състояние на пневмите, по учението за вътрешната алхимия, е най-благоприятно за създаването на безсмъртния зародиш и неговото следващо израстване.

Съединяващи се в жълтия двор, пневмите се спускат надолу, в пещта на долното киноварно поле, където и започва процеса на алхимическото топене - подхранването на зародиша, процес описан в предишния стих. Заключителната строфа отново указва важността на правилното нагряване на зародиша, което е необходимо да се случи в този период, когато ситуацията в тялото на адепта съответства на периода на нарастването на Ян в природата. По времето на десетия месец на природния цикъл, зародишът трябва да се нагрее и съзрее, и нагряването по този начин се прекратява.

На стиха съответства хексаграмата „Постоянство“ (Хън), състояща се от триграмите Сюн и Джън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част Втора (Продължение)

Стих 22

В хармонията оловото и живака - значи могат да създадат еликсир;

Великото на малкото не нарушават целокупността на двете държави.

Ако изведнъж запита някой, какво е това истинно олово,

Ще отговоря аз, че това е жабена светлина, която след залеза осветява западния поток.

Това четиристишие отново развива темата за единението на Ин Ци (Олово) и Ян Ци (Живак) за пораждане на еликсира на безсмъртието. 

"Великото" - традиционното обозначение "Ян", "Малкото" Ин. Хексаграмата "Разцвет" (Тай) от "Книгата на Промените", например, обяснява, как с отиващото си "Малко", пристига "Великото", а хексаграма "Упадък" (Пи) - "Великото" си отива, а "Малкото" идва. Тук е хармонията на Ин Ци и Ян Ци, тяхното равновесие, състоянието, в което нито едното не взема връх над другото, уподобеният свят и спокойствие в отношенията между двете страни, тяхната "непоклатима целокупност" (Лян Го Цюен). Това състояние на хармонично единение поражда кълна на безсмъртния зародиш. "Жабешката Светлина" (Чан Гуан) е синоним на лунната светлина, есенцията Ин Ци (жабата е символ на луната и съответно на Ин) - тук е синоним на "цветната есенция на Метала" (Дзин Дзин Хуа). Ако самата жаба - луна - това е символа Ин У, или Олово, то нейната светлина - е символ на същността, есенцията на Оловото, т.е. на стихията Метал (Дзин Дзин). Потокът се асоциира със стихията Вода, т.е. пак Ин Ци.

Общият смисъл на последните две строфи е такъв; следва да се направи сплав от Цвета с есенцията Метал, по времето на инския период, или сезон и тогава ще се роди истинното Олово.

Сун

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих е "Конфликт" (Сун); състои се от триграмите Кан и Циен.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)

Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,

Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 

Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.

Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

8. Част първа (Продължение)

Стих 8 

Не и нужно да се претопяват "три жълти" и "четири духа";
Да се дирят разни треви - това е още по-напразно (занятие).
Ин и Ян са обзели (сродството) на видовете, (един към друг) привличащи се от симпатиите;
"Две" и "осем" един с друг се обединяват, по подобие.
От дъното на бездната (издигащото се) червено слънце Ин (изведнъж) чудно изчезва;
Над върховете на планините се белее луната, появяват се кълновете за целебната отвара.
Тогава човек е необходимо да разбере за истинните олово и живак:
Това не са вулгарни в милиони, нито е сребърна вода.

Хан Джунли (или Чуан Джунли - тук) -

един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие отново е така отправено против заниманията с външната профанска за Джан Бодуан алхимия. Истинните изграждащи "еликсира на безсмъртието" - не са външни вещества, а енергиите (пневмите) на тялото.

"Трите жълти" - това са трите вещества, с китайско наименование, в които се среща думата "жълти". Това са - реалгар [буквално пещерен прах, термините са от минералогията - бел. пр.] (даден хуан, "мъжко пожълтяване"), аурипигмент (или аурипигмент, цъ хуан, "женско пожълтяване") и сяра (лю хуан, текущо пожълтяване").

Реалгар - линк

"Четирите духа" - това са четирите най-важни вещества, използвани в китайската външна алхимия: олово (цян), сребро (ин), цинобър или прах [Vermilion - червен пигмент, приготвен първоначално от минерала цинобър, използван през Средновековието, а в Китай се нарича "китайско червено" - бел. пр.] (дан ша) и живак (хун).

Съответно, търсенето на удължаващите живота лекарствени растения за Джан Бодуан си остава празно занятие, тъй като и външната алхимия е сложила "малките еликсири", неизмеримо по-ниско от минерални отвари и метали (виж например гл. 4 "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун). Истинният еликсир на адепта на вътрешната алхимия - това е резултата от единението на пневмите Ин и Ян, "от такъв род", "родствени видове" (тун лей), привличащи се един към друг "по взаимна симпатия" (тук принципа на тун лей и ролята на симпатиите в китайската алхимия, между другото, определено е важен и за западноевропейската алхимия - виж по-горе). Истинният еликсир се поражда от това, когато хармонията на Ин и Ян достига своята пълнота: от 2 х 8 унции Ин и Ян - да се получи фунт еликсир.

"Дъното на бездната" - център на цветното езеро (хуа чъ), един от центровете на тялото; възможно е, това да е и нефритеното езеро, още повече, че образа на пламтящото слънце се издига от дълбините, вече се появява нависоко (виж 4-то осемстишие. "Червеното слънце" - образ на изначалния Ян (виж по-горе коментарите към 4-то осемстишие). За създаването на безсмъртно тяло, по учението на даоските алхимици, са нужни две пневми, но съставляващи само една - най-чистата пневма на изначалния Ян.

Описваната тук алхимическа процедура все още леко се отличава от това, което е описано в 4-то осемстишие: дух (шън), най-чиста и най-фина янска пневма на тялото се спуска надолу, в сферата "Вода" (там властва абсолютно инска триграма "Земя" (кун)), което води до появата от "Вода" на изгарящият се изначален Ян.

Планинският връх (шан тоу) - синоним на вътрешно-алхимическия термин кун лун - символическо обозначение на мозъка, или точка на върха на темето, чрез която съзряващото тяло на адепта захвърля бившото и вече станало ненужно тяло.

Бялата луна е другото обозначение за "пневмите метал" (грин цъ), т.е. инска енергия, описваща триграмата "Огън" (ли). Единението на двете пневми води към създаването на кълновете на еликсира, зачатъка на безсмъртния зародиш.

Заключителната строфа на осемстишието връща към неговата изходна тема, тезата за превъзходството на вътрешната алхимия с други съставки - пневми, над външната с нейните вулгарни и груби вещества, веществата живак и цинобърен прашец.

Ветрилото на Хан Джунли 

Хан Джунли - е най-възрастен от ба лин, роден при династия Хан (206г. до н.е. - 220г.). През младостта си станал прославен пълководец, но претърпял поражение и се оттеглил в планините. Там намерил нефритена кутия с наставления, как се става безсмъртен. Съществувало вярване, че ветрилото на Хан Джунли притежавало способността да връща към живот мъртвите.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част първа (Продължение)

Стих 6  

Първите две строфи от това осемстишие се явяват, като своего рода провъзгласяване на принципите на вътрешната алхимия и заявление за вътрешно-  алхимическия характер на "Главите за прозрение на истината". В тези строфи, особено в първата, отново и отразено будиското влияние на Джан Бодуан (не толкова до истината, проявяваща се в характера, в съдържанието на неговите мисли, отправени към древното даоско учение за сходството с микро- и макрокосмоса, колкото до лексиката и формата на изразяване). 

Всички хора в своята основа притежават глътка от отварата на долговечността,

Но сами вървят по пътя на заблуждението, в безумието си го отхвърлят.

Сладката роса потича тогава, когато Небето е в единение със Земята;

Жълтият кълн израства там, където триграмата "Вода" се съединява с триграмата "Огън".

Дълбоководната жаба не отговаря на въпроса, къде е драконовата пещера, Пъдпъдъците зад оградата, откъде могат да знаят, къде е гнездото на феникса.

Еликсирът естествено съзрява, златото изпълва залата.

Защо непременно трябва да се търсят треви и да се изучават отварите от пирей?!!

Така фразата "Всички хора в своята основа (бън) притежават еликсира на дълговечността (чан шън яо)" явно е навеяна от будистките идеи за "същността (природата) на Буда" (фо син), тайно присъстваща във всички неща, скрито присъстваща във всички същества. Достигането до просветление - това е реализацията, осъзнаването на тази природа. Тук Джан Бодуан говори за това, че всичко нужно за приготвяне на еликсира, пневма, или енергии, вече го има във всеки човек, в същото време - както поддаващите се, болшинството от хората - за това нищо не знаят, или не желаят да знаят, и бродят по "неистинните пътища" на заблуждението.

Третата строфа от първото четиристишие се явява, като леко изменен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 32): "Когато Небе и Земя са хармонични едно с друго, тогава надолу протича сладка роса". В контекста на "Главите за прозрение на истината" - "сладка роса" (ган лу) се нарича пневма, възникваща от единението на небесния (Ян) и земния (Ин) на енергиите (на пневмите). Описаната ситуация е на графичното изображение на 11-та хексаграма в "Книгата на промените" "разцвет" (ган лу), е - както земните влияния са отправени надолу, а небесните нагоре. В практиката на вътрешната алхимия подобна ситуация възниква в процеса на на обратното направление на енергиите на тялото (възходящите - надолу, и обратно). Резултатът от единението на тези пневми се оказва хармонизацията на Ин и Ян и раждането на нова пневма - сладка роса.

Следващата строфа въвежда още един термин - "жълт кълн" (хуан я). Жълт - това  е символичният цвят на стихията Земя, съответно жълт кълн - това е още една пневма, породена от хармонизацията на Ин и Ян. Ако сладката роса възниква от взаимодействието на триграмите "Небе" и "Земя" (цян и кун), т.е. Ян и Ин са в чист вид, то жълтият кълн - е следствие от единението на триграмите ли и кан (хексаграма 63 - дзи дзи), т.е. Ин и Ян са в тяхната зародишна форма. Съответно - синоними на сладката роса - се явяват такива термини, като "сок на дървото" и "живака", а синоним на жълтия кълн е "семето на метала" и "оловото".

В този вид описаната тук процедура има следния характер: в началото се приготвят съставките на еликсира на безсмъртието - живак и олово. Те се получават в резултат от съединението на пневмите Ин и Ян, в различните им степени на зрелост. Единението на оловото и живака вече дават самия еликсир (точният негов първообраз - безсмъртният зародиш). Следва да се обърне внимание на този факт, че във вътрешната алхимия значителна роля, пред тази във външната - играе създаването на единството - не по принципа на тежестта на противоположните начала, а по принципа на "симпатиите", или "сродството на видовете" (тун леи). Първият принцип си остава, но неговата роля се свежда до минимум. Мястото на традиционните съвокупляващи се противоположности (сяра и живак), все повече и повече се заема от живак и олово, родствени елементи от алхимическата доктрина, макар и полярни по знак.

Цялото второ четиристишие е посветено на критиката на непросветените, неспособни да разберат дълбочината на вътрешната алхимия, подобно на това, както жабата не може да знае за обиталището на дракона и т.н. Тук се опровергават порочните методи, отвличащи хората от идеите на истинното Дао, от способите на вътрешната алхимия. Към тях се отнасят и занятията на външната алхимия, която в очите на адептите на вътрешната алхимия все повече и повече започват да се превръщат в профанизация на истинната алхимия, а текстовете й започват да се интерпретират в духа на вътрешната алхимия, разглеждайки ги, като непонятна работа по вътрешна алхимия. От тук и пренебрежителното отношение на Джан Бодуан към хората, незнаещи, че истинният еликсир се заражда отвътре и опитващи се да овладеят безсмъртието във външните вещи, като еликсир, получен от по пътя на алхимическото претопяване на металите, и други вещества, или чрез целебни растения и треви.

Предпоследната строфа на осемстишието отново съдържа изменен и в пълнотата си преосмислен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 9): "Ако с нефрит и злато е напълнена залата, то никой не е в състояние да я охранява". У Джан Бодуан под "златото, изпълващо залата" се подразбира - еликсирът, зародишът на безсмъртието, естествено съзряващ у тялото на адепта.

 (Китайска живопис - линк)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)