Показват се публикациите с етикет Хан Джунли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хан Джунли. Показване на всички публикации

понеделник, 8 декември 2014 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан



8. Част първа (Продължение)

Стих 8 



Не и нужно да се претопяват "три жълти" и "четири духа";
Да се дирят разни треви - това е още по-напразно (занятие).
Ин и Ян са обзели (сродството) на видовете, (един към друг) привличащи се от симпатиите;
"Две" и "осем" един с друг се обединяват, по подобие.
От дъното на бездната (издигащото се) червено слънце Ин (изведнъж) чудно изчезва;
Над върховете на планините се белее луната, появяват се кълновете за целебната отвара.
Тогава човек е необходимо да разбере за истинните олово и живак:
Това не са вулгарни в милиони, нито е сребърна вода.



Хан Джунли (или Чуан Джунли - тук) -
един от осемте безсмъртни


Първото четиристишие на това осемстишие отново е така отправено против заниманията с външната профанска за Джан Бодуан алхимия. Истинните изграждащи "еликсира на безсмъртието" - не са външни вещества, а енергиите (пневмите) на тялото.

"Трите жълти" - това са трите вещества, с китайско наименование, в които се среща думата "жълти". Това са - реалгар [буквално пещерен прах, термините са от минералогията - бел. пр.] (даден хуан, "мъжко пожълтяване"), аурипигмент (или аурипигмент, цъ хуан, "женско пожълтяване") и сяра (лю хуан, текущо пожълтяване").



Реалгар - линк


"Четирите духа" - това са четирите най-важни вещества, използвани в китайската външна алхимия: олово (цян), сребро (ин), цинобър или прах [Vermilion - червен пигмент, приготвен първоначално от минерала цинобър, използван през Средновековието, а в Китай се нарича "китайско червено" - бел. пр.] (дан ша) и живак (хун).

Съответно, търсенето на удължаващите живота лекарствени растения за Джан Бодуан си остава празно занятие, тъй като и външната алхимия е сложила "малките еликсири", неизмеримо по-ниско от минерални отвари и метали (виж например гл. 4 "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун). Истинният еликсир на адепта на вътрешната алхимия - това е резултата от единението на пневмите Ин и Ян, "от такъв род", "родствени видове" (тун лей), привличащи се един към друг "по взаимна симпатия" (тук принципа на тун лей и ролята на симпатиите в китайската алхимия, между другото, определено е важен и за западноевропейската алхимия - виж по-горе). Истинният еликсир се поражда от това, когато хармонията на Ин и Ян достига своята пълнота: от 2 х 8 унции Ин и Ян - да се получи фунт еликсир.

"Дъното на бездната" - център на цветното езеро (хуа чъ), един от центровете на тялото; възможно е, това да е и нефритеното езеро, още повече, че образа на пламтящото слънце се издига от дълбините, вече се появява нависоко (виж 4-то осемстишие. "Червеното слънце" - образ на изначалния Ян (виж по-горе коментарите към 4-то осемстишие). За създаването на безсмъртно тяло, по учението на даоските алхимици, са нужни две пневми, но съставляващи само една - най-чистата пневма на изначалния Ян.

Описваната тук алхимическа процедура все още леко се отличава от това, което е описано в 4-то осемстишие: дух (шън), най-чиста и най-фина янска пневма на тялото се спуска надолу, в сферата "Вода" (там властва абсолютно инска триграма "Земя" (кун)), което води до появата от "Вода" на изгарящият се изначален Ян.

Планинският връх (шан тоу) - синоним на вътрешно-алхимическия термин кун лун - символическо обозначение на мозъка, или точка на върха на темето, чрез която съзряващото тяло на адепта захвърля бившото и вече станало ненужно тяло.

Бялата луна е другото обозначение за "пневмите метал" (грин цъ), т.е. инска енергия, описваща триграмата "Огън" (ли). Единението на двете пневми води към създаването на кълновете на еликсира, зачатъка на безсмъртния зародиш.

Заключителната строфа на осемстишието връща към неговата изходна тема, тезата за превъзходството на вътрешната алхимия с други съставки - пневми, над външната с нейните вулгарни и груби вещества, веществата живак и цинобърен прашец.


Ветрилото на Хан Джунли 

Хан Джунли - е най-възрастен от ба лин, роден при династия Хан (206г. до н.е. - 220г.). През младостта си станал прославен пълководец, но претърпял поражение и се оттеглил в планините. Там намерил нефритена кутия с наставления, как се става безсмъртен. Съществувало вярване, че ветрилото на Хан Джунли притежавало способността да връща към живот мъртвите.








                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)




петък, 1 август 2014 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

3. Част първа (продължение)




Това осемстишие въвежда в кръга терминологията на "Глави за прозрение на истината" и запознава с понятийния апарат на вътрешната алхимия. В него вече се проявяват такива важни термини, като "злато и цинобър", "чувства", "природна същност", "дракон и тигър"; "знаци", "ци", "сваха (соха)" [ритуално възклицание, обръщение към Бог - бел. пр.] и пр.


В едно от възприетите в по-късния даоизъм персонологията на безсмъртните се разделя на пет ранга (тук; и виж по-горе): "безсмъртни демони" (гуи сян), "безсмъртни хора" (жен сян), "безсмъртни" (шен сян), "земни безсмъртни" (ди сян) и "небесни безсмъртни" (тян сян), като последният ранг се смята за най-висш. 

По тази начин Джан Бодуан вече в самото начало на текста провъзгласява, как неговото учение има за своя цел висшата форма на безсмъртието и съдържа висша тайна. Претенциите на Джан Бодуан намерили признание в традициите, за което свидетелства и положението на неговия труд в Дао Дзан [съкровищницата на Дао (линк) - бел. пр.] (в нейния първи и най-висш раздел Дун джен бу).

После следват термини "злато и цинобър". Това са две вещества, които са високо ценени от адептите на външната алхимия, заради техните качества и са считани за най-важните компоненти на еликсира на безсмъртието, дори толкова важни, че думата "цинобър" (дан) става синоним на думата "еликсир". В тесен смисъл, дзин дан (злато и цинобър) в практиката на външната алхимия е служела абревиатурата от съчетанието на дзин с хуан дан (т.е. "златен разтвор" и "пречистен цинобър" - висши еликсири на безсмъртието, виж четвърта глава на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун).

Тук у Джан Бодуан тези термини се приемат, като равни понятия. Златото се е ценило, както със силата на своята изключителна стойност, така и поради причината на своите особени качества и свойства, и свързаните с него символики: устойчивост на корозия, съчетание в него на качества на различните първостихии на китайската натурфилософия (така, то е меко и има жълт цвят, което за древния китаец е свидетелствало за неговото родство със стихията Земя, в която пневмите - Ин и Ян пребивават в хармония).

Цинобъра с неговия червен цвят, го прави близък със "съвършено развита Ян" (тай ян), началото на живота и израстването, а освен това, той се състоял в бъдеще, като червен по цвят, от жълтата сяра белия живак, или отново - така се поставя в някаква тайнственост - като вещество хермафродит, съединяващ в себе си качествата на мъжкото (белия цвят на спермата) и женското (червения цвят на менструалната кръв) начала, а това го превръща в зародиш на нов безсмъртен живот. При Джан Бодуан "злато и цинобър" - са символи на еликсира, или на безсмъртния зародиш (сян тай), новото тяло, сътворено от адептите от енергиите на старото.

Двете същности (дословно "двете вещи" ър у) - в макрокосмоса - Небе и Земя са тоталност на двете пневми - Ян (Небе) и Ин (Земя), също и Слънце и Луна. В човешкото тяло, микрокосмоса, точно подобие на макрокосмоса, съгласно със закона на аналогията, съществено за даоизма - това са "чувствата" (цин) и "природната същност" (син). В символиката на вътрешната алхимия те са назовават "олово" (цян, цян ша) и "живак", или "водно сребро" (хун, ин хун, шуй ин). По същество, тези две пневми, са съотносими с "природната същност" (Ян) и "чувствата" (Ин), или с "природната същност" и "жизнеността" (мин).

Основа на практиката на вътрешната алхимия се явява съединението и хармонизацията на тези полярни енергии, и стремежа от тяхното съединение да произведе еликсир - зародиш на бъдещото безсмъртно тяло.

Петте стихии - са петте стихии на древнокитайската космология: Дърво (зараждащ се Ян, изток, пролет, синьо-зелен цвят, дракон), Огън (развит Ян, юг, лято, червен цвят, феникс), Метал (зараждащ се Ин, запад, есен, бял цвят, тигър), Вода (развит Ин, север, зима, черен цвят, костенурка-змия) и Земя (баланс на Ин - Ян, център, 18 дни от всеки сезон, жълт цвят). В практиката на вътрешната алхимия особено значение имат Дървото и Метала (техните символи - дракон и тигър), а също и Земята. Затова "да съединиш дракона и тигъра" - на езика на вътрешната алхимия означава да се хармонизират пневмите Ин и Ян (т.е. природната същност и чувствата, и така нататък), да се породи от сплавта на тези пневми безсмъртния зародиш.

В тази иерогамия (израз на К. М. Скипър) при силите Ин и Ян роля на посредника-сваха (лой пин) играе стихията Земя, т.к. е "съпричастна" на всички останали стихии, или на "четирите образа" (виж сян).

Символическото обозначение на стихията Земя са цикличните знаци у дзи, т.е. обозначаването на тези 18 дена от всеки сезон, когато господства иманентния за всички - елемент Земя. Или ние имаме следния синонимен ред:
Ин - тигър - метал - запад - есен - чувства;
Ян - дракон - дърво - живак - земя - сваха - у дзи.

Завършека на това осемстишие е описание на блаженството и възторга на възнасящия се нагоре безсмъртен, създал у себе си одухотворено тяло, посредством единението на полярните пневми тела, "иерогамия", която е  и породила зародиша на това безсмъртно тяло.

Вълшебният меч на Лю Дунбин
Лю Дунбин (Лю Ян), един от "осемте безсмъртни" (бъ сян), е роден в епохата Тан (618 - 907), приел тайната на безсмъртието от отшелника Джунли Цюан и сам станал безсмъртен. Неговият Вълшебен меч притежавал чудесна сила, с помощта на този меч Лю Дунбин побеждавал зли духове и твари по времето на своите странствания.





Осемте безсмъртни Лю Дунбин, Ли Тъгуай, Джан Гуалао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ, Лан Цайхъ, Цао Гуодзю, изобразени с техните атрибути, в даоския вариант







Лю Дунбин с Вълшебния си меч


Стих 3

Да изучаваш безсмъртието - непременно значи
да изучаваш небесното безсмъртие;
Само в него е крайният предел 
на златото и цинобъра.
Две същности се срещат - в това време
природата и чувствата идват в хармония;
Всичките пет стихии (заели своите) места,
тигър и дракон се сплели.
По тази основна (причина) знаците у дзи
се превръщат в красавица - сваха (соха),
В този час мъж и жена
се сливат в едно,
Само тогава възниква постигането
на Божествения Нефритен дворец,
В сиянието на деветте небеса се ускорява
впрегнатата с феникси колесница.





                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)