Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

1. Част втора

Стих 17

Чжан Бо-дуань,
«Учжэньпянь»
первая страница второй части
(ксилографическое издание)

В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай;
След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги,
После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път;
Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?

С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.

Циен

Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "Творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части). 

[Разположението на трите дантиена на български език, линк:        - https://tiandenow.wordpress.com/2014/04/18/525/

Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци

Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.

Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.

Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).

Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.

Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа

Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.

Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта

Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].

Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.

Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").

Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се осоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.

Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.

Нефритована флейта на Хан Сяндзъ

Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

8. Част първа (Продължение)

Стих 8 

Не и нужно да се претопяват "три жълти" и "четири духа";
Да се дирят разни треви - това е още по-напразно (занятие).
Ин и Ян са обзели (сродството) на видовете, (един към друг) привличащи се от симпатиите;
"Две" и "осем" един с друг се обединяват, по подобие.
От дъното на бездната (издигащото се) червено слънце Ин (изведнъж) чудно изчезва;
Над върховете на планините се белее луната, появяват се кълновете за целебната отвара.
Тогава човек е необходимо да разбере за истинните олово и живак:
Това не са вулгарни в милиони, нито е сребърна вода.

Хан Джунли (или Чуан Джунли - тук) -

един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие отново е така отправено против заниманията с външната профанска за Джан Бодуан алхимия. Истинните изграждащи "еликсира на безсмъртието" - не са външни вещества, а енергиите (пневмите) на тялото.

"Трите жълти" - това са трите вещества, с китайско наименование, в които се среща думата "жълти". Това са - реалгар [буквално пещерен прах, термините са от минералогията - бел. пр.] (даден хуан, "мъжко пожълтяване"), аурипигмент (или аурипигмент, цъ хуан, "женско пожълтяване") и сяра (лю хуан, текущо пожълтяване").

Реалгар - линк

"Четирите духа" - това са четирите най-важни вещества, използвани в китайската външна алхимия: олово (цян), сребро (ин), цинобър или прах [Vermilion - червен пигмент, приготвен първоначално от минерала цинобър, използван през Средновековието, а в Китай се нарича "китайско червено" - бел. пр.] (дан ша) и живак (хун).

Съответно, търсенето на удължаващите живота лекарствени растения за Джан Бодуан си остава празно занятие, тъй като и външната алхимия е сложила "малките еликсири", неизмеримо по-ниско от минерални отвари и метали (виж например гл. 4 "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун). Истинният еликсир на адепта на вътрешната алхимия - това е резултата от единението на пневмите Ин и Ян, "от такъв род", "родствени видове" (тун лей), привличащи се един към друг "по взаимна симпатия" (тук принципа на тун лей и ролята на симпатиите в китайската алхимия, между другото, определено е важен и за западноевропейската алхимия - виж по-горе). Истинният еликсир се поражда от това, когато хармонията на Ин и Ян достига своята пълнота: от 2 х 8 унции Ин и Ян - да се получи фунт еликсир.

"Дъното на бездната" - център на цветното езеро (хуа чъ), един от центровете на тялото; възможно е, това да е и нефритеното езеро, още повече, че образа на пламтящото слънце се издига от дълбините, вече се появява нависоко (виж 4-то осемстишие. "Червеното слънце" - образ на изначалния Ян (виж по-горе коментарите към 4-то осемстишие). За създаването на безсмъртно тяло, по учението на даоските алхимици, са нужни две пневми, но съставляващи само една - най-чистата пневма на изначалния Ян.

Описваната тук алхимическа процедура все още леко се отличава от това, което е описано в 4-то осемстишие: дух (шън), най-чиста и най-фина янска пневма на тялото се спуска надолу, в сферата "Вода" (там властва абсолютно инска триграма "Земя" (кун)), което води до появата от "Вода" на изгарящият се изначален Ян.

Планинският връх (шан тоу) - синоним на вътрешно-алхимическия термин кун лун - символическо обозначение на мозъка, или точка на върха на темето, чрез която съзряващото тяло на адепта захвърля бившото и вече станало ненужно тяло.

Бялата луна е другото обозначение за "пневмите метал" (грин цъ), т.е. инска енергия, описваща триграмата "Огън" (ли). Единението на двете пневми води към създаването на кълновете на еликсира, зачатъка на безсмъртния зародиш.

Заключителната строфа на осемстишието връща към неговата изходна тема, тезата за превъзходството на вътрешната алхимия с други съставки - пневми, над външната с нейните вулгарни и груби вещества, веществата живак и цинобърен прашец.

Ветрилото на Хан Джунли 

Хан Джунли - е най-възрастен от ба лин, роден при династия Хан (206г. до н.е. - 220г.). През младостта си станал прославен пълководец, но претърпял поражение и се оттеглил в планините. Там намерил нефритена кутия с наставления, как се става безсмъртен. Съществувало вярване, че ветрилото на Хан Джунли притежавало способността да връща към живот мъртвите.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)