Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

29. Част Втора (Продължение)

Стих 45

Си Кан

На петнадесетия ден от осмата луна жаба на върха ярко сияе;

Това наистина е времето на разцвета и пълнотата на семето на Метала.

Когато възникне една линия Ян, отново ще оживи възвръщането;

Тогава не бави и не пречи, времето на Огъня е настъпило.

Това четиристишие, както и повечето стихове на Глави за прозрение на истината, може и е длъжно да се възприема на две различни, но свързани между себе си нива. Би могло да се каже, че четиристишието описва определени изменения в природата и пълнота връзка с външния мир. Но последния ред показва, че предшестващите го три следва да се възприемат, като алегория.

Да анализираме първо първото ниво на алегорията в стиха.

На петнадесетия ден на осмия месец от лунния календар се отбелязва традиционния китайски празник средата на есента. Ясно е, че този празник е по време на пълнолуние, за което се и говори в стиха (жабата е традиционен епитет за луна). Стихия съответстваща на есента е Метала. В петнадесетия ден от осмата луна стихията Метал претърпява максималното си развитие. Но празникът средата на есента - е преддверие на началото на деветата луна, с която се обозначава хексаграмата с единствена силна (горна) черта („разрушение“). Т.е. времето за угасяване на Ян, неговото минимално присъствие в природата и едновременно е залог за това, че в деня на зимното слънцестоене ситуацията напълно ще се измени: отново хексаграмата на този момент също ще се състои от пет слаби черти, но тук силната черта ще бъде долна, първа черта, признак на началото на израстването на Ян („възвръщане“).

Вече може да преминем към алегорическото съдържание на стиха.

Както вече се каза, петнадесетия ден от осмата луна - това е периода на развитието на стихията Метал. В прехода от космологията към вътрешната алхимия, ще отбележим, че под деня средата на есента се разбира тази фаза на алхимическия процес, когато Ин Ци (триграма Кан), т.е. Олово (Метал) се оказва в най-висшата си точка на развитие. Тук става въпрос за това, че времето под знака Гуй, когато Оловото следва да се използва, за което се говореше в седми стих на Първа част (виж превода и коментарите).

Напротив, вътрешното алхимическо нажежеване на Огъня следва да започне по-късно, когато силата Ин ще се развие дотолкова, в такава степен, че ще започне своя преход към своята противоположност и ще се появи силата Ян. В природата на това съответства зимното слънцестоене, обозначавано с хексаграмата „Възвръщане“ с единствена силна черта - най-долу. В никакъв случай не е нужно „нажежаване на Огъня“ през периода на есента и пълнолунието - времето на господството на стихията Метал.

На стиха съответства хексаграмата „Двойна бездна“ (Си Кан), състояща се от двете триграми Кан.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

30. Част Втора (Продължение)

Стих 46

Ли

Само докато се появи тук силата Ян, за създаването на еликсира дойде време;

Оловото и триножникът са топли, горещи, тяхната светлина осветява раждането под покривалото.

За да създаде тази пневма с лекота, когато тя едва се появи,

Всичко трябва внимателно да се отнема, прибавя, за да се защити от опастности.

Тук се дава описание на следващите стадии на апхимическото нагряване. В момента, когато силата Ян, започнала да израства вследствие упражнения за подхранване на Ян Ци, Оловото (Ин Ци) вече се намира в киноварното поле (триножника), което започва да се нагрява у адепта. Настъпва времето за обнемане на пневмата и пораждането на еликсира.

Под покривалото (завеси - бел. пр.) и раждането се разбират очи (йероглиф Хуан - "светъл", "ясен", вместо другия йероглиф Хуан - "покривало", "завеси") и цялото тяло (йероглиф Вей - "всичко в кръг", "обкръжава", "обхваща", вместо другия йероглиф Вей - "всичко в кръг"). По този начин тук Джан Бодуан говори за това, че пневмите, събръни в триножника, сякаш излъчват енергия в очите и по цялото тяло. После произлиза обнемането (сношението, съвкуплението - бел. пр.) на пневмите и зачеването на Безсмъртния зародиш. След неговото създаване, адептът е нужно да бъде особено внимателен с Огъня, тъй като излишното усърдие с лекота може да доведе до разрушаване на все още незрелия Безсмъртен зародиш и до безславен край на алхимическата практика.

На стиха съответства хексаграмата "Сияние" (Ли), състояща се от две триграми, едноименни на хексаграмата.

Цао Гоцзю, картина на художника Чжан Ли (1464—1538) период на династия Мин

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

1. Част втора

Стих 17

Чжан Бо-дуань,
«Учжэньпянь»
первая страница второй части
(ксилографическое издание)

В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай;
След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги,
После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път;
Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?

С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.

Циен

Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "Творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части). 

[Разположението на трите дантиена на български език, линк:        - https://tiandenow.wordpress.com/2014/04/18/525/

Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци

Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.

Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.

Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).

Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.

Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа

Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.

Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта

Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].

Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.

Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").

Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се осоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.

Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.

Нефритована флейта на Хан Сяндзъ

Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)