Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

29. Част Втора (Продължение)

Стих 45

Си Кан

На петнадесетия ден от осмата луна жаба на върха ярко сияе;

Това наистина е времето на разцвета и пълнотата на семето на Метала.

Когато възникне една линия Ян, отново ще оживи възвръщането;

Тогава не бави и не пречи, времето на Огъня е настъпило.

Това четиристишие, както и повечето стихове на Глави за прозрение на истината, може и е длъжно да се възприема на две различни, но свързани между себе си нива. Би могло да се каже, че четиристишието описва определени изменения в природата и пълнота връзка с външния мир. Но последния ред показва, че предшестващите го три следва да се възприемат, като алегория.

Да анализираме първо първото ниво на алегорията в стиха.

На петнадесетия ден на осмия месец от лунния календар се отбелязва традиционния китайски празник средата на есента. Ясно е, че този празник е по време на пълнолуние, за което се и говори в стиха (жабата е традиционен епитет за луна). Стихия съответстваща на есента е Метала. В петнадесетия ден от осмата луна стихията Метал претърпява максималното си развитие. Но празникът средата на есента - е преддверие на началото на деветата луна, с която се обозначава хексаграмата с единствена силна (горна) черта („разрушение“). Т.е. времето за угасяване на Ян, неговото минимално присъствие в природата и едновременно е залог за това, че в деня на зимното слънцестоене ситуацията напълно ще се измени: отново хексаграмата на този момент също ще се състои от пет слаби черти, но тук силната черта ще бъде долна, първа черта, признак на началото на израстването на Ян („възвръщане“).

Вече може да преминем към алегорическото съдържание на стиха.

Както вече се каза, петнадесетия ден от осмата луна - това е периода на развитието на стихията Метал. В прехода от космологията към вътрешната алхимия, ще отбележим, че под деня средата на есента се разбира тази фаза на алхимическия процес, когато Ин Ци (триграма Кан), т.е. Олово (Метал) се оказва в най-висшата си точка на развитие. Тук става въпрос за това, че времето под знака Гуй, когато Оловото следва да се използва, за което се говореше в седми стих на Първа част (виж превода и коментарите).

Напротив, вътрешното алхимическо нажежеване на Огъня следва да започне по-късно, когато силата Ин ще се развие дотолкова, в такава степен, че ще започне своя преход към своята противоположност и ще се появи силата Ян. В природата на това съответства зимното слънцестоене, обозначавано с хексаграмата „Възвръщане“ с единствена силна черта - най-долу. В никакъв случай не е нужно „нажежаване на Огъня“ през периода на есента и пълнолунието - времето на господството на стихията Метал.

На стиха съответства хексаграмата „Двойна бездна“ (Си Кан), състояща се от двете триграми Кан.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

2. Част Втора 

Стих 18

Пещ създай, сложи триножника, Циен - "Небе", Кун - "Земя" вземи за образец.

Запали, семената на цветовете варейки, разумните души, душите на животните ти обуздай.

То се събира, то се разпада Ин - Ян, Вселенска пневма, на превръщането свършва.

Осмелявам се да кажа: Тези тайни скрити не се нуждаят от празна реч. 

Тук продължава развитието на телата от 17(1) четиристишие. Отново идва реч за подготовката за начало на процеса. Приготовлението на пеща и триножника е възможно само в подредена функция на цинобърното поле, което от своя страна изисква занятия със сложни психо-физически упражнения: "Изправяне на сърцето" (Джън Син медитация, съсредоточаване, концентрация на мислите) и "Изправяне на тялото" (Джън Шън - специални даоски гимнастически упражнения). В този вид, адептът се стреми да достигне равновесие на инските и янските пневми (Кун и Циен) и тяхната чистота.

Разумните, или небесните и животни, или земни души (Кун и По - виж по-горе коментарите към 10-то осемстишие) излизат тук, като символи на "Семето на цвета" (същности - есенциите) Ян Ци и Ин Ци. По-нататък, в третата строфа, мисълта на Джан Бодуан отива към космологичен план, разяснявайки природата на всички превръщания в мира, характера на раждането и гибелта на вещите. Вселенската пневма се сгъстява - и вещта се появява; пневмата се разтваря, разпада, разсейва  - и вещта се разрушава. Вселенската пневма Ин Ян - е съединение на дошлите в хармония ински и янски (Ин Ци и Ян Ци) пневми в техния универсален космически аспект, единението на най-добрите същности на Вселенските пневми. Тук процесът на космическите превращения съответства на превращенията, метаморфозите, взаимопреходите на пневмите на човешкото тяло, водещо в процеса на вътрешната алхимия (за природата на алхимията, като модулиране на космическия процес и за ролята на учението за подобието на микро- и макрокосмическата алхимия - виж по-горе) към създаване в тялото на адепта на безсмъртен зародиш, еликсир, за което се говори в четвърта строфа.

Кун

Хексаграмата, съответстваща на стиха 18(2), - Земя (в превод на Ю.К. Щуцкий - "Изпълнение"; Кун), се състои от отрицателни ински черти.

Щуцкий, Юлиан Константинович

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)