Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

31. Част Втора (Продължение)

Стих 47

Съкровения перлен облик след зараждането на Ян възниква;

Развитието на Ян е до предела дошло, силата на Ян се е появила, утвърждаващо образа на хексаграмата „Разрушение“.

В десетата луна вятърът различно ще донесе, съзряването на еликсира само е започнал.

Това е времето, когато божествата и демоните са се изплашили и са се отстранили.

Това четиристишие представлява особен интерес, така защото тук първо се дава описанието на целия алхимичен процес, а не само зачатието на безсмъртния зародиш. В първия ред се говори за зачатието на безсмъртния зародиш. Джан Бодуан отново прибягва към календарната символика. В този първи ред се говори за зачатието на безсмъртния зародиш, наречен тук „съкровена перла“ - Сюен Джу, което произлиза в период на раждането на Ян, появяването на единствената силна черта в сезонната хексаграма. По-нататък цикълът на съзряване на безсмъртния зародиш се уподобява на Джан-Бодуановия сезонен цикъл. В четвъртия месец Ян в природата достига, по традиционните китайски представи, до върха на своето развитие (хексаграма Циен със шест силни линии), след това произлиза зараждането на Ин (появява се една слаба черта в хексаграмата). В десетия месец господства чиста Ин (хексаграма Кун - със шест слаби линии), а в единадасетия отново се ражда Ян.

Тук под сезонна терминология се подразбира процеса на съзряването на зародиша, еликсира, от неговото зачеване (хексаграма „Завръщане“), след период на нагряване (до петия месец, когато се ражда Ин), нататък до неговото окончателно формиране в деветия месец (хексаграмата „Разрушение“, като антипод на хексаграмата „Завръщане“) и съзряване в десетия месец - Кун. Началото на цикъла през единадесетия месец съвпада със завършването на процеса и придобиването (усвояването) на безсмъртие на адепта. 

Следва още веднъж да се напомни, че за сезоните, месеците и т.н. в Главите за прозрение на истината, се казва не като за такива, а само като за символи, удобни за обозначаването на етапите от алхимическия процес, въпреки че трябва да се знае за принципа на аналогията, подобието между микро- и макрокосмоса. За Джан Бодуан процесите, протичащи в тялото на адепта, действително се явяват аналог на макрокосмическите, природните процеси, при това самият срок на процеса може, по учението на адептите на вътрешната алхимия, да бъде различен, важното е това, да бъдат преминати всички стадии на съзряването на зародиша.

Циен

На стиха съответства хексаграмата „Взаимодействие“ (Циен), състояща се от триграмите Гън и Дуй.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

29. Част Втора (Продължение)

Стих 45

Си Кан

На петнадесетия ден от осмата луна жаба на върха ярко сияе;

Това наистина е времето на разцвета и пълнотата на семето на Метала.

Когато възникне една линия Ян, отново ще оживи възвръщането;

Тогава не бави и не пречи, времето на Огъня е настъпило.

Това четиристишие, както и повечето стихове на Глави за прозрение на истината, може и е длъжно да се възприема на две различни, но свързани между себе си нива. Би могло да се каже, че четиристишието описва определени изменения в природата и пълнота връзка с външния мир. Но последния ред показва, че предшестващите го три следва да се възприемат, като алегория.

Да анализираме първо първото ниво на алегорията в стиха.

На петнадесетия ден на осмия месец от лунния календар се отбелязва традиционния китайски празник средата на есента. Ясно е, че този празник е по време на пълнолуние, за което се и говори в стиха (жабата е традиционен епитет за луна). Стихия съответстваща на есента е Метала. В петнадесетия ден от осмата луна стихията Метал претърпява максималното си развитие. Но празникът средата на есента - е преддверие на началото на деветата луна, с която се обозначава хексаграмата с единствена силна (горна) черта („разрушение“). Т.е. времето за угасяване на Ян, неговото минимално присъствие в природата и едновременно е залог за това, че в деня на зимното слънцестоене ситуацията напълно ще се измени: отново хексаграмата на този момент също ще се състои от пет слаби черти, но тук силната черта ще бъде долна, първа черта, признак на началото на израстването на Ян („възвръщане“).

Вече може да преминем към алегорическото съдържание на стиха.

Както вече се каза, петнадесетия ден от осмата луна - това е периода на развитието на стихията Метал. В прехода от космологията към вътрешната алхимия, ще отбележим, че под деня средата на есента се разбира тази фаза на алхимическия процес, когато Ин Ци (триграма Кан), т.е. Олово (Метал) се оказва в най-висшата си точка на развитие. Тук става въпрос за това, че времето под знака Гуй, когато Оловото следва да се използва, за което се говореше в седми стих на Първа част (виж превода и коментарите).

Напротив, вътрешното алхимическо нажежеване на Огъня следва да започне по-късно, когато силата Ин ще се развие дотолкова, в такава степен, че ще започне своя преход към своята противоположност и ще се появи силата Ян. В природата на това съответства зимното слънцестоене, обозначавано с хексаграмата „Възвръщане“ с единствена силна черта - най-долу. В никакъв случай не е нужно „нажежаване на Огъня“ през периода на есента и пълнолунието - времето на господството на стихията Метал.

На стиха съответства хексаграмата „Двойна бездна“ (Си Кан), състояща се от двете триграми Кан.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

14. Първа част (Продължение)
Стих 14

Три, пет и едно - всичко три знака.

Просветлените от древността и съвремието рядко разбирали [тяхната] същност.

Три на изток, на юг две - всичко стават пет.

Един на север, четири на запад - всичко стават пак толкова.

Там, където е [знакът] У Дзъ, там се ражда числото пет.

Съединяват се три семейства, и зачеват се деца.

Децата - това са едно, присъстващи в истинната пневма.

За десет месеца зародиша съзрява и стъпва на съвършена основа.

В това осемстишие в пълна мяра е разгънато нумерологичното учение на Джан Бодуан, неговата цифрома символика и символиката на вярата. Три, пет и едно - това е творящата Триада (Тебе, Земя и Човек), пет стихии и една пневма, впоследствие образуваща пентада и триада. Три, освен това, е символично число за стихията Дърво (зараждащ се Ян, изток), а две - е число на стихията Огън (Развит Ян, юг). Тяхната сума (числото на положителните пневми изобщо) е равна на пет. Но пет - това е числото на стихията Земя (единението на Ин Ци и Ян Ци, център). Едно - това е числото на стихията Вода (развит Ин, север), а четири - числото на стихията Метал (зараждаща се Ин, запад). Тяхната сума отново дава числото на стихията Земя - пет. Така Джан Бодуан още един път указва за срединното положение на стихията, към които са причастни всички останали стихии, и към които е причастна тя на свой ред.

Знакът У Дзи - е още едно от названията на стихията Земя (виж коментара към третото осемстишие). Предвид това ние имаме три петорки: сумата на янските пневми (стихии), сумата на инските пневми и числото на стихията Земя. Тези петорки Джан Бодуан нарича "трите семейства" (Сан Дзя). В процеса на вътрешната алхимия тези три семейства се съединяват, установява се единна пневма, зачева се безсмъртното дете, безсмъртния зародиш. Друго, това е въведеният от Джан Бодуан синоним на безсмъртния зародиш - "истинна пневма", Джън Ци Джън и Джи Ци, обхващаща трите обединени пневми - трите семейства. 

Съзряването на безсмъртния зародиш в тялото на адепта е уподобено от Джан Бодуан в съответствие на даоската традиция процес на съзряване плода в майчиното лоно.

След десет лунарни месеца плодът е напълно сформиран и детенцето се ражда; точно така и безсмъртният зародиш се отглежда у адепта десет месеца, докато не се установи новото безсмъртно тяло на адепта, отхвърлило обвивката на предишното тяло. Тогава се ражда новият безсмъртен.

Освен това, "трите петорки" (Сан У), се явяват "функция" (Юн) на единната пневма. В космическият процес единната пневма предшества всички видове пневми и стихии, и следователно се явява първичната, субстенциална пневма. Но "трите петорки" така също са и "субстанция" (Ти) на единната пневма (доколкото в алхимическите процеси трите семейства предшестват единната пневма, пораждайки я от своето съединение). Затова тези числа 9 се възприемат в даоската традиция, като ключ към различните тайни на даоските способи за придобиване на безсмъртие. Така съотношението 3:5 е положено в основата на даоската дихателна гимнастика на "Великата хармония" (Тай Хъ), в основата на цикъла на увеличаване или умаляване на Огъня в процеса на нагряване на еликсира и т.н..

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)

Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,

Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 

Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.

Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)