Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)

Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,

Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 

Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.

Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

10. Част първа (Продължение)

Стих 10

Възлюбилите истинното олово и облекчаващи се в стремежа си за неговото откриване

Никога няма да управляват, [ако е възможно] и с лекота губят времето си. 

Нека, обаче, земните души да обхванат цинобърния живак. 

А самите небесни души хун нека водния метал да проявят. 

Може да се каже: дракон и тигър са се скрили пред възвишеността на Дао - Пътя;

Ще се осмеля да кажа, че демони и духове прославят солидността дъ - на благата [на адепта]. 

[Отдавна] зная, че дълголетният, във вечността [своя] е приравнен към Небето и Земята;

Никаква суета [светска] няма да смути [моето] сърце. 

Истинното олово (джън цян), както в и предишните стихове - е название на отрицателните пневми. Епитетът "истинен" в известна степен съответства на понятието "принципен", или "философски" в терминологията на западноевропейската алхимия. Тук той още веднъж указва за това, за което става въпрос - не за профанския метал, а за енергията на тялото.

Първият и вторият стих на това осемстишие са посветени на описанието на истинния учител - човека, дълбоко проникващ в тайните на вътрешната алхимия (тук - синекдоха [В литературознанието - стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част, или обратно - бел. пр.] : терминът "истинното олово" е синоним на вътрешната алхимия, изобщо), потопен в алхимическата работа и отхвърлящ външната алхимия, и останалите неистинни, от точката на зрение на Джан Бодуан, пътища.

"Земните души" (по) - една, или няколко (обичайно седем) в даоската и въобще в китайската психология, се асоциират с жизнеността, "животинското", несъзнателната страна на човешкия живот, и съответно представляват в себе си тоталността Ин Ци в човешкото тяло (земния микрокосмос).

"Небесните души" (хун), напротив, се асоциират със съзнателната, разумна страна от човешкия живот (традицията обикновено говори за трите хун) и представляват в себе си тоталността Ян Ци в човешкото тяло ("Небесен" микрокосмос). Като  при съсредоточаването на отрицателни и положителни пневми те са приравнени към други аналогични символи - олово и живак. 

Динамиката на описаната ситуация се състои в това, че адепта на вътрешната алхимия е длъжен чрез претопяването на ински и янски енергии (земните души, т.е. Ин Ци да прихванат цинобърния живак, т.е. Ян Ци, а небесните души - Ян Ци проявяват в себе си единение с водното олово, т.е. Ин Ци). Епитетът "водно" - е още едно указание за истинността на олово. Това довежда до образуване на еликсира, безсмъртния зародиш и овладяване на безсмъртието.

"Тигър" и "Дракон" - синоними на всички тези полярни енергии - които се скриват, отстъпвайки място на недуалния еликсир, единяващ адепта с вечното Дао и даряващ го с дълговечност, непреминаващо съществуване, такова, като у Вселената - Небе и Земя.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

9. Част първа (Продължение)

Стих 9

Тук Джан Бодуан настоява за едновременното усъвършенстване на две неща, за първи път експлицитно изказва неявно присъщвата и преди теза за едновременно усъвършенстване на природата и жизнеността ("природната същност и съдба" - син мин шуан сю). Този принцип, първо сформулиран от Джан Бодуан стои в основата на всички последващи традиции на "практическия" Даоизъм.

Не е здраво качеството на семето Ин, 

когато то е вътре в Ян;

(Ако) се усъвършенства само едното от нещата,

то тя ще стане слаба и хилава.

Ако тялото е изморено - това показва за отсъствие на Дао - Път.

Да се храни енергията, вкусвайки от зората -

всичко това е безумие.

Защото светът не търси способ да открие

скритите олово и живак.

Кога тогава (хората) ще видят срещата 

на тигъра и дракона?

 Искам, така че ти до край 

всичко да възприемеш 

за мястото на раждането на телата.

Царят на еликсирите - това е, което обръща

към корена, връща към основата.

Zhang Wei - Qi Baishi,

Marilyn Monroe - линк

В Даоизма през X - XI в. вече зреела, подготвената за появяване теорията на неконфуцианството на династията Сун, от своя страна повлияващо впоследствие на Даоизма, в концепцията за природата на човека, като дарена от Небето същност, на основата, на която от пневмата ум се формира вторичната природа - "природата на телесния склад" (ци дзъ дзъ син). Първата даосите подхранвали, втората следвало да преодоляват. Но с природата на телесния склад е тясно свързано понятието жизненост, което за разлика от неконфуцианските "закони", "съдбата" (т.е. природата, като дар от Небето същност) се е смятала още, като жизнени, несвързани с размисъла и въобще с психическата дейност процеси.

Терминът "природа" (син) се е свързвала с духовната, разумна, Янска страна на човека (шън), а терминът мин - с безтелесната енергийна страна на човешкото същество. И син, и мин все още си оставали форми на пневмата ум (за разлика от неконфуциянството и появяването през XII в. в Даоизма - школи цюан дзън ("Съвършената истина")), превръщаща (син) във форма на битието чисто духовния принцип - ли, като все така мин си оставала пневма по преимущество, в истинския смисъл.

И "жизнеността" (мин), нуждаеща се вече не от преодоляване, а от усъвършенстване, подобно на природата, което да снеме един вид - конфликта "природа - природа на телесния склад", отвеждайки адепта към безсмъртие. "Природата" (син) се наричала още "изначалният дух" (юен шън). 

Художник Jeffrey G. Batchelor

Съответно, "жизнеността" се наричала "изначална пневма" (юен ци). Но те все още остават, повтаряме, две от формите на пневмите в широк смисъл (едната се локализира в главата, другата в средното цинобърно поле). 

Духът (природата) се символизира от триграмата "Огън" (ли), в която външните черти - са силните (Ян), а вътрешните - слабите (Ин), от тук са и образите в първата строфа на осемстишието.
Символът на жизнеността - триграма "Вода" е с противоположна символика. В дадения случай ли излиза, като Янска триграма, а кан - като Инска.  

В такъв практически смисъл учението за усъвършенстването на син и мин се свежда до това, че в началото адепта се занимава с психо-физически упражнения (гимнастика, дишане, съзерцание), затова вече при чисто медитативните, близки с чанската, практики - той се стреми към овладяването на "недеянието" (у вей) и интуитивното постижение на Дао (това е усъвършенстването на природата).

Само такава двустранна практика води, според Джан Бодуан, към истинното безсмъртие цялото психофизическо същество на човека, за разлика, както от простото физическо удължаване на живота, така и от чисто духовното, извънличностно безсмъртие при будистите.

Природата също така се свързва с същността Ин вътре в Ян и със стихията Дърво. От тук е и образът на мекота, не твърдост у Джан Бодуан. Съответно, за него усъвършенстването на жизнеността укрепва също и природата, и обратно.

Почти цялата следваща част на осемстишието е посветена на критиката, както във външната алхимия (хората, търсещи тайната на безсмъртието във външните вещи - олово и живак), така и в даоските упражнения (дихателни упражнения, хелиотерапия с цел поглъщане на слънчева енергия и т.н.), са части от създаването на новото безсмъртно тяло и усъвършенстване на духа, просто с цел продължение на живота (виж "Джуан Дзъ").

Образът на "мястото на раждането" и "връщането към корена", от една страна, с традиционния даоски образ (който идва още от Дао Дъ Дзин) младенецът у майчиното лоно, или новороденото, а от друга страна - с критиките на даоските методи на сексуална практика.

За даоизма призивът е да се уподоби на детенце (връщане към корена), който означава преди всичко възвръщане към единството с Дао, за творение от неговите дълбини на нов и безсмъртен живот. Адептът е длъжен да пребивава в такова единство с Дао, както плода в утробата на майката - в майчиното тяло; да се храни с неговата храна, да диша с неговото дихание. Между другото, от погледа за човешкото тяло, като на микрокосмос, в който, както и в космоса, напълно присъства Дао и от концепцията за "младенеца", възниква знаменитото "дихание на зародиша" - тай си. 

В практиката на вътрешната алхимия този образ приема допълнително значение - образ на безсмъртния зародиш на новото тяло, хранещо тялото на адепта - неговата майчина утроба. С това учение и погледа върху безсмъртния зародиш, като на резултат от взаимодействието на Ин Ци и Ян Ци (тигъра и дракона, оловото и живака, и т.н.) е свързано също и с враждебното отношение на вътрешните алхимици към даоските методи на сексуална практика, предполагащи, че организмът на адепта - мъж има нужда от придобиване на безсмъртие от допълнителни женски енергии, получени благодарение на полов акт, и обратно.

За адепта на вътрешната алхимия подобна гледна точка е също толкова неприемлива, колкото и спирането върху тази на външната алхимия: щом човек - това е микрокосмос, вече имащ в тялото си цялата пълнота на мъжки и женски енергии (янски и ински), то защо са му необходими веществени допълнения от вън?! За това теоретическо обосноваване неведнъж се добавяло и възприетото от будистките монаси отвращение към "греха" на чувствената физическа любов. В този ред на мисли възниква историческия парадокс: сексуалната практика на даосите, произлизаща от тази нишка, от която и бъдещата вътрешна алхимия, израстваща от корените на този представен пласт, че и вътрешната алхимия, и развиващата се паралелно с нея, ползваща се почти тъждествено с тази на вътрешната алхимия терминология и методология (не е чудно, че езиковите трактати по "изкуството на вътрешния покой", така силно напомнят на езика в съчиненията по вътрешна алхимия, както по лексика и образност, така и по стилистика), в един момент се оказва изключена от сферата на ортодоксалния вътрешно алхимичен Даоизъм, превръщайки се в част от ученията и религиозните практики на не съвсем правоверни и малко подозрителни от гледна точка на литургическите и манастирски ортодоксии на даосите - магове (виж Торчинов Е. А., 1982, IV, с. 105 - 107).

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)