Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

10. Част първа (Продължение)

Стих 10

Възлюбилите истинното олово и облекчаващи се в стремежа си за неговото откриване

Никога няма да управляват, [ако е възможно] и с лекота губят времето си. 

Нека, обаче, земните души да обхванат цинобърния живак. 

А самите небесни души хун нека водния метал да проявят. 

Може да се каже: дракон и тигър са се скрили пред възвишеността на Дао - Пътя;

Ще се осмеля да кажа, че демони и духове прославят солидността дъ - на благата [на адепта]. 

[Отдавна] зная, че дълголетният, във вечността [своя] е приравнен към Небето и Земята;

Никаква суета [светска] няма да смути [моето] сърце. 

Истинното олово (джън цян), както в и предишните стихове - е название на отрицателните пневми. Епитетът "истинен" в известна степен съответства на понятието "принципен", или "философски" в терминологията на западноевропейската алхимия. Тук той още веднъж указва за това, за което става въпрос - не за профанския метал, а за енергията на тялото.

Първият и вторият стих на това осемстишие са посветени на описанието на истинния учител - човека, дълбоко проникващ в тайните на вътрешната алхимия (тук - синекдоха [В литературознанието - стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част, или обратно - бел. пр.] : терминът "истинното олово" е синоним на вътрешната алхимия, изобщо), потопен в алхимическата работа и отхвърлящ външната алхимия, и останалите неистинни, от точката на зрение на Джан Бодуан, пътища.

"Земните души" (по) - една, или няколко (обичайно седем) в даоската и въобще в китайската психология, се асоциират с жизнеността, "животинското", несъзнателната страна на човешкия живот, и съответно представляват в себе си тоталността Ин Ци в човешкото тяло (земния микрокосмос).

"Небесните души" (хун), напротив, се асоциират със съзнателната, разумна страна от човешкия живот (традицията обикновено говори за трите хун) и представляват в себе си тоталността Ян Ци в човешкото тяло ("Небесен" микрокосмос). Като  при съсредоточаването на отрицателни и положителни пневми те са приравнени към други аналогични символи - олово и живак. 

Динамиката на описаната ситуация се състои в това, че адепта на вътрешната алхимия е длъжен чрез претопяването на ински и янски енергии (земните души, т.е. Ин Ци да прихванат цинобърния живак, т.е. Ян Ци, а небесните души - Ян Ци проявяват в себе си единение с водното олово, т.е. Ин Ци). Епитетът "водно" - е още едно указание за истинността на олово. Това довежда до образуване на еликсира, безсмъртния зародиш и овладяване на безсмъртието.

"Тигър" и "Дракон" - синоними на всички тези полярни енергии - които се скриват, отстъпвайки място на недуалния еликсир, единяващ адепта с вечното Дао и даряващ го с дълговечност, непреминаващо съществуване, такова, като у Вселената - Небе и Земя.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

7. Част първа (Продължение)


Стих 7   

Следва да се знае, че еликсирът се заражда заедно с изтока на реките;

Само на югозапад е неговата жадувана родина.

Ако оловото се среща с временния гуей, бързо го вземете.

Металът се срещнал с пълната луна, не го разглеждайте от далеко.

Изпратете го в здраво запечатания "земен котел",

След това поставете тук водните перли, които ще станат в хармония с него.

Целият еликсир - е цялостен ху, а трябва да бъде двадесет и осем;

Внимателно преустановеният огън, е за да подкрепи Ин и Ян.

В това осемстишие продължава описанието на алхимическия процес, и въпреки че става въпрос за вътрешната алхимия, стихът може да се изтълкува в духа на уай дан, което още един път показва общото между методологическите основи на всички видове даоиски алхимии.

Югозапад тук е областта на господството на пред небесната (сян тян) триграма кун в нейната симпатия със след небесната (хоу тян) в света (виж схемата на триграмите бън ван). Именно с кун, зрелият Ин, започва създанието на еликсира. Под олово се има предвид "истинната Ци", която е "жълтият кълн" (хуай я). Знакът гуей - това е последният знак от десетичния набор, символизиращ "сладка роса"

(ган лу) (виж по-горе) и съхранението Ян в условията на господството на Ин.

Описаният тук процес предполага, че трябва да се вземе ян ци в самото зараждане на тази пневма и да се постави под въздействието на огъня. Затова да се вземе на североизток (триграма цян; нейната стояща в опозиция - кун на югозапад) истинното олово, а на югозапад - истинният живак, т.е. зрелите вече Ин ци и Ян ци.

Тук вече тялото на човека, микрокосмосът на вътрешно-алхимическия процес, се уподобява на пълна луна. Затова дадения етап на процеса предполага подгряване на еликсира (в ней дан - аналог на подгряването са дихателните упражнения): металът, господстващ в периода на пълнолуние, се нуждае от обработка.

Под "земен котел" се има предвид "жълтия двор", мястото в царуването на централната стихия Земя. Там се случва уравновесяването, съвокуплението на силите Ин и Ян. Под "водни перли" (лю дзю) се има предвид "сокът на дървото" (му е) (виж по-горе). Той е вече назван в аналогични текстове "божествена вода" (шън гуеи). Понататък е дадено указанието за правилното тегло на еликсира: двадесет и осем, т.е. числото с функция (лян) във фунти (дзин) - символично число за пълнотата на пневмите в еликсира. След "зачатието на безсмъртния зародиш" (у дзъ сян тай), нагряването му ("период на огъня", хо хоу) - трябва да се прекрати.

И Дзин и Книга на промените, и т.н. - линк

                            
 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

6. Част първа (Продължение)

Стих 6  

Първите две строфи от това осемстишие се явяват, като своего рода провъзгласяване на принципите на вътрешната алхимия и заявление за вътрешно-  алхимическия характер на "Главите за прозрение на истината". В тези строфи, особено в първата, отново и отразено будиското влияние на Джан Бодуан (не толкова до истината, проявяваща се в характера, в съдържанието на неговите мисли, отправени към древното даоско учение за сходството с микро- и макрокосмоса, колкото до лексиката и формата на изразяване). 

Всички хора в своята основа притежават глътка от отварата на долговечността,

Но сами вървят по пътя на заблуждението, в безумието си го отхвърлят.

Сладката роса потича тогава, когато Небето е в единение със Земята;

Жълтият кълн израства там, където триграмата "Вода" се съединява с триграмата "Огън".

Дълбоководната жаба не отговаря на въпроса, къде е драконовата пещера, Пъдпъдъците зад оградата, откъде могат да знаят, къде е гнездото на феникса.

Еликсирът естествено съзрява, златото изпълва залата.

Защо непременно трябва да се търсят треви и да се изучават отварите от пирей?!!

Така фразата "Всички хора в своята основа (бън) притежават еликсира на дълговечността (чан шън яо)" явно е навеяна от будистките идеи за "същността (природата) на Буда" (фо син), тайно присъстваща във всички неща, скрито присъстваща във всички същества. Достигането до просветление - това е реализацията, осъзнаването на тази природа. Тук Джан Бодуан говори за това, че всичко нужно за приготвяне на еликсира, пневма, или енергии, вече го има във всеки човек, в същото време - както поддаващите се, болшинството от хората - за това нищо не знаят, или не желаят да знаят, и бродят по "неистинните пътища" на заблуждението.

Третата строфа от първото четиристишие се явява, като леко изменен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 32): "Когато Небе и Земя са хармонични едно с друго, тогава надолу протича сладка роса". В контекста на "Главите за прозрение на истината" - "сладка роса" (ган лу) се нарича пневма, възникваща от единението на небесния (Ян) и земния (Ин) на енергиите (на пневмите). Описаната ситуация е на графичното изображение на 11-та хексаграма в "Книгата на промените" "разцвет" (ган лу), е - както земните влияния са отправени надолу, а небесните нагоре. В практиката на вътрешната алхимия подобна ситуация възниква в процеса на на обратното направление на енергиите на тялото (възходящите - надолу, и обратно). Резултатът от единението на тези пневми се оказва хармонизацията на Ин и Ян и раждането на нова пневма - сладка роса.

Следващата строфа въвежда още един термин - "жълт кълн" (хуан я). Жълт - това  е символичният цвят на стихията Земя, съответно жълт кълн - това е още една пневма, породена от хармонизацията на Ин и Ян. Ако сладката роса възниква от взаимодействието на триграмите "Небе" и "Земя" (цян и кун), т.е. Ян и Ин са в чист вид, то жълтият кълн - е следствие от единението на триграмите ли и кан (хексаграма 63 - дзи дзи), т.е. Ин и Ян са в тяхната зародишна форма. Съответно - синоними на сладката роса - се явяват такива термини, като "сок на дървото" и "живака", а синоним на жълтия кълн е "семето на метала" и "оловото".

В този вид описаната тук процедура има следния характер: в началото се приготвят съставките на еликсира на безсмъртието - живак и олово. Те се получават в резултат от съединението на пневмите Ин и Ян, в различните им степени на зрелост. Единението на оловото и живака вече дават самия еликсир (точният негов първообраз - безсмъртният зародиш). Следва да се обърне внимание на този факт, че във вътрешната алхимия значителна роля, пред тази във външната - играе създаването на единството - не по принципа на тежестта на противоположните начала, а по принципа на "симпатиите", или "сродството на видовете" (тун леи). Първият принцип си остава, но неговата роля се свежда до минимум. Мястото на традиционните съвокупляващи се противоположности (сяра и живак), все повече и повече се заема от живак и олово, родствени елементи от алхимическата доктрина, макар и полярни по знак.

Цялото второ четиристишие е посветено на критиката на непросветените, неспособни да разберат дълбочината на вътрешната алхимия, подобно на това, както жабата не може да знае за обиталището на дракона и т.н. Тук се опровергават порочните методи, отвличащи хората от идеите на истинното Дао, от способите на вътрешната алхимия. Към тях се отнасят и занятията на външната алхимия, която в очите на адептите на вътрешната алхимия все повече и повече започват да се превръщат в профанизация на истинната алхимия, а текстовете й започват да се интерпретират в духа на вътрешната алхимия, разглеждайки ги, като непонятна работа по вътрешна алхимия. От тук и пренебрежителното отношение на Джан Бодуан към хората, незнаещи, че истинният еликсир се заражда отвътре и опитващи се да овладеят безсмъртието във външните вещи, като еликсир, получен от по пътя на алхимическото претопяване на металите, и други вещества, или чрез целебни растения и треви.

Предпоследната строфа на осемстишието отново съдържа изменен и в пълнотата си преосмислен цитат от "Дао дъ дзин" (Джан 9): "Ако с нефрит и злато е напълнена залата, то никой не е в състояние да я охранява". У Джан Бодуан под "златото, изпълващо залата" се подразбира - еликсирът, зародишът на безсмъртието, естествено съзряващ у тялото на адепта.

 (Китайска живопис - линк)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

4. Част първа (продължение)

Стих 4

В истинното средоточие на този закон

(е скрита) тайнствеността още по-истинна;

В нея е цялата причина, (защо) аз един

се отличавам от (другите хора).

Сам знам, как да превърна

триграмите "вода" и "огън";

Кой (още) знае "плуващ" и "потъващ",

и одобрява "домакина" и "госта"?

Искам, в триножника от метал

да остане (съдържащия се) в цинобъра живак;

Но първо ще пусна в "Нефритеното езеро"

среброто, съдържащо се във водата.

Осъществяването на духа и "обрата на огъня"

не завършва на разсъмване;

От бездънните глъбини (тогава)

ще се появи диска на слънцето.

Започва четвъртото осемстишие с указанията на Джан Бодуан на най-висшето съвършенство на неговия алхимичен метод, заключаващи се в разтапянето на вътрешния еликсир.

По-нататък Джан Бодуан въвежда няколко нови термини. В четвъртото осемстишие за пръв път в текста ясно дава символиката на "Книгата на промените" и общото описание на алхимичния процес. Основните съставни части на еликсира, т.е. субстанциите на тялото, с които предстои да работи адепта, вътрешната алхимия и по-рано известните ни, като тигър и дракон, Ин ци и Ян ци, чувствата и природата, олово и живак, и така нататък, сега вече приемат ново символично обозначение: те са назовани триграми "Вода" (кан) и "Огън" (ли) - в "Книгата на промените" тези триграми са обозначени съответно, като две слаби черти (ински) с една силна (янска) в центъра, и като две силни черти със слаба в центъра.

Първата от тях, в традицията на вътрешната алхимия, в определен контекст се отнася към "положителния" (Ян), тъй като без да гледам на преобладаването на слабите черти, тя символизира зараждането на силите Ян (силна централна черта). В пространствения ред тя се асоциира със север, а от стихиите - с Вода (съгласно с диалектиката в "Книгата на промените" най-висшата степен на отрицателното се явява и точката на раждане на положителното, и обратно). Съответно - триграма ли (Огън) понякога се отнася, както вече се каза - към отрицателното (Ин), като се асоциира с юг и Огън.

В съответствие с общите принципи на древнокитайската космология главните качества на Ин (и нейния символ - Вода) се явяват движение надолу, а Ян - движение нагоре. В такъв вид, хексаграмата, описваща взаимните отношения на Вода и Огън, Ин и Ян, триграмите кан и ли, е длъжна да има следния вид (64-та хексаграма, последната, уей дзи - "още не е край"). Както е известно, в традицията на "Книгата на промените" долната триграма е назована вътрешна и е свързана с събитията на вътрешния живот, и бъдещето, а горната е назована външна, и е свързана с външния живот, и миналото. Но вътрешно и външно традиционно се асоциират с "домакина" (джу) и "госта" (бин); от тук и обозначението на философската категория "субект" (джу) и обект (бин или къ), а по-късно - и у неконфуцианците. Следва да се отбележи, че 64-та хексаграма притежава пълна неуместност на чертите: нечетни (янски) позиции са заети от ински черти и обратно (броя на чертите върви отдолу нагоре). С други думи, в "непосветения" мир - Вода и Огън заемат своята разделеност до тогава, когато процеса на вътрешната алхимия трябва да изиска тяхното сливане за създаването на безсмъртния зародиш. По такъв начин следва да се споменат местата на триграмите, които съставят 63-та хексаграма дзи дзи - "вече е край", с пълна уместност на чертите, т.е. нужно е да се отправи Огън от юг на север, Вода от север на юг и така нататък, като при това Земята остава, както преди в центъра.

За практикуващия адепт това означава изменение направлението на потока от енергии в тялото на човека: стремящите се към върха потоци от янски пневми се направляват посредством съзерцание и дихателни упражнения надолу, в долното цинобърно поле, и обратно. Въобще целият процес по придобиване на безсмъртие със средствата на вътрешната алхимия, и както се оказва преобръща естественото (условно естествено за даоса, както ще видим по-долу) течение на "промените", работещи за смъртта, в противоположно, и такова преобразуване във вътрешната природа предполага постигането на вечен живот.

От гледна точка на даоизма това е възстановяване на изкривеното "преди небесно" (сян тян) състояние на мира на човека (виж по-долу). От това и огромната важност на йероглифа дян, тук означаващ "взаимна обращаемост", "промяна на местата" и така нататък. "Триножник от метал" (дзин дин) тук е назовано вместилището на положителната (Ян) пневма - Дворец на Небето Цян (цян гун) един от центровете на тялото, съгласно традициите на вътрешната алхимия. В него се съхранява еликсира в процеса на неговото приготовление.

Цинобърният живак - живак възстановен от цинобър. На псевдоалхимичен език във вътрешната алхимия така се нарича "сокът на дървото" (му е), пневмената есенция на стихията Огън (янска пневма) в човешкия организъм.

"Нефритеното езеро" (юй чи) - място, противоположно на триножника от метал, там се създава елексира. Сребро, скрито във вода - сребро, скрито в олово, което китайските алхимици смятали за "недозряло сребро", "баща на среброто". Тук - "семето на метала" (дзин дзин) е пневмена есенция на стихията Вода (погледни по-горе, по аналогия със сока на дървото).

Описаната тук алхимическа операция се заключава в следното: янски пневми (дърво, живак и т.н.) остават в триножника от метал. В процеса на разтапяне в Нефритеното езеро се направляват потоци от инска енергия - пневми на метала, оловото и т.н. Там привличащите се по взаимни "симпатии", като родствени, но полярно противоположни сили - олово и живак се съединяват, като техните семенни същности (есенция - виж по-горе) се подкрепят една друга. Тези процедури се съпровождат с определени дихателни упражнения ( "обрата на огъня" и др.)

Източник - тук

"Бездънните глъбини" - тук е назован Двореца на Водата Кан (кан гун, шуей джъ гун). "Диск на слънцето" - образно название на изчистената "изначална пневма" (юан ци), по-точно - нейния положителен аспект "изначалния Ян" (юен ян).  Иначе смисълът на заключителните редове на четвъртото осемстишие е в това, че благодарение на нагряването на триножника в Двореца на Водата Кан ще се роди изначалната янска пневма, субстанция на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се - по даоското учение - от една "най-чиста положителна пневма" (чун ян).

Един от смислите на части от този стих се заключава в това, че истинният еликсир се намира в човешкото тяло, в самия човек, и поради това не трябва да се търси във външни вещи, извън. Този мотив, рефрен, преминаващ в целия текст, още веднъж свидетелства за интровертността на даоския етически идеал, приложен в контекста на външно феноменалния ритуализъм на вътрешната алхимия.

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)