Показват се публикациите с етикет Ли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ли. Показване на всички публикации

четвъртък, 18 юни 2020 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

36. Част Втора (Продължение)

Стих 52


Двете хексаграми „Упадък“ и „Процъфтяване“ се съединили, всичко наоколо препълват;
Двете хексаграми „Начална трудност“ и „Недоразвитост“ изконно всичко раждат и завършват.
Ако ти си разбрал скрития смисъл, защо ти е нужен образ?
Ако изучиш всички чертежи, чувствата ти в заблуждение ще пребъдат.

Хексаграма „Упадък“ (Пи), се състои, както вече се каза, от триграмите „Небе“ (горе) и „Земя“ (долу), и съответства на седмия месец на на годината. Хексаграмата „Разцвет“ (Таи) има ред на черти, обратен на реда на чертите на предишната хексаграма, и съответства на първия месец на годината. Затова тези хексаграми (началото на годината и неината среда) се явяват, като образи на фазата на хармонията между Небе и Земя, образи съответстващи на календарните промени. Те се явяват и образи на равновесието на Ин и Ян. 

Хексаграмите „Начална трудност“ (Джун) и „Недоразвитост“ (Мън) се съотнасят с утрото и вечерта.

Първите две хексаграми символизират в процеса на вътрешната алхимия двата стадия на отмиване на еликсира, от една страна и прекратяване на отмиването - от друга. Двете следващи хексаграми - това са потоците на пневмите, течащи нагоре (Джун) и надолу (Мън) - последователността на направлението на пневмите в тази или друга страна по време на вътрешната алхимическа работа - символизират завършеност или незавършеност на процеса. Ако в И-Дзиновската символика „Главите за прозрение на истината“, хексаграмите (и едноименните им триграми в определена степен) „Небе“ и „Земя“ символизират създаването от адепта чрез ински и янски пневми на съд и пещ за претопяване на Метал, а хексаграмите „Вода“ (Кан или Си Кан) и „Огън“ (Ли) - пневми, необходими за създаването на отварата, то останалите 60 хексаграми, са просто свързани с обозначаване на фазата за регулирането на потоците от пневмите, енергиите - надолу и нагоре. Що се касае до опозицията при хексаграмите „Небе“ - „Земя“ и „Начална трудност“ - „Недоразвитост“, то следва да се отбележи още, че ако първите дават указание за главните фази на целия процес, като цяло (година), то последните - на неговите подфази (месеци) и субфази (дни).

Последните две строфи на четиристишието заострят вниманието на буквалното възприемане на текста. Ако се разбира буквално, казва Джан Бодуан, то истинския смисъл на текста, като наставление за адепта на вътрешната алхимия няма да бъде разбран, а разбирането му просто, като съчинение по нумерология (Шу Сян), написано заради непосредствен анализ на хексаграмите и триграмите, е не само безплодно, но и вредно. Нужно е, утвърждава Джан Бодуан, да умее да се види зад И-Дзиновската символика скрития смисъл на вътрешна алхимия.

На стиха съответства хексаграмата (Мин И), състояща се от триграмите Ли и Кун.








Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины

  

                  
               

събота, 6 юни 2020 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

30. Част Втора (Продължение)

Стих 46


Само докато се появи тук силата Ян, за създаването на еликсира дойде време;
Оловото и триножникът са топли, горещи, тяхната светлина осветява раждането под покривалото.
За да създаде тази пневма с лекота, когато тя едва се появи,
Всичко трябва внимателно да се отнема, прибавя, за да се защити от опастности.

Тук се дава описание на следващите стадии на апхимическото нагряване. В момента, когато силата Ян, започнала да израства вследствие упражнения за подхранване на Ян Ци, Оловото (Ин Ци) вече се намира в киноварното поле (триножника), което започва да се нагрява у адепта. Настъпва времето за обнемане на пневмата и пораждането на еликсира.
Под покривалото (завеси - бел. пр.) и раждането се разбират очи (йероглиф Хуан - "светъл", "ясен", вместо другия йероглиф Хуан - "покривало", "завеси") и цялото тяло (йероглиф Вей - "всичко в кръг", "обкръжава", "обхваща", вместо другия йероглиф Вей - "всичко в кръг"). По този начин тук Джан Бодуан говори за това, че пневмите, събръни в триножника, сякаш излъчват енергия в очите и по цялото тяло. После произлиза обнемането (сношението, съвкуплението - бел. пр.) на пневмите и зачеването на Безсмъртния зародиш. След неговото създаване, адептът е нужно да бъде особено внимателен с Огъня, тъй като излишното усърдие с лекота може да доведе до разрушаване на все още незрелия Безсмъртен зародиш и до безславен край на алхимическата практика.

На стиха съответства хексаграмата "Сияние" (Ли), състояща се от две триграми, едноименни на хексаграмата.




Цао Гоцзю, картина на художника Чжан Ли (1464—1538) период на династия Мин




                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

20. Част Втора (Продължение)
Стих 36









На Западната планина Сишан свирепства белият Тигър;

В Източното море място не може да си намери зеленият Дракон.

Двамата с ръцете си ти ги хвани, разтърви ги, защото се бият до смърт;

Тогава, превръщайки се, изведнъж ще станат те на златно-пурпурен къс скреж.

В това четиристишие, построено точно по този образ, както и в предишното, иде реч за единението на вторичните Ин Ци и Ян Ци (триграмите Кан и Ли). Затова и тяхната цветова символика е пределно ясна: Тигър бял (Запад, Метал), Дракон синьо-зелен (Цин - Изток, Дърво). В алхимическата терминология това е олово и живак, но незрели. Драконът и Тигърът безумстват в своето обособяване, единаци, стремящи се към обособяване. Но това съединение описано в даденото четиристишие не е във вид единение, като в предишното, а във вид на смъртоносна битка между Дракона и Тигъра. Впрочем разликата не е така велика, ако се отбележи, че китайските трактати по "изкуството на вътрешните покои" (еротология) често са писани под формата на съчинения по военно изкуство, в които съпругите са сравнявани с воини (предвид описанието на еротическите сцени в романа "Дзин, Пин, Мей"). Но тук образът на смъртоносната схватка има и допълнителен товар: пневмите, съединявайки се, пораждат еликсир, умират, като такива, прехождайки в новото си качество на андрогенен зародиш.

"Златно-пурпурен скреж" (Дзъ Дзин Шуан) - е този елемент, е тази страна на еликсира на безсмъртния зародиш, която се образува от единението на пневмите, обозначени с триграмите "Огън" и "Вода" (Ли и Кан). 

На стиха съответства хексаграмата "Съзерцание" (Гуан), състояща се от триграмите Кун и Сун.


Кастанетите на Цао Гуодзю

Цао Гуодзю заминал в планината, спасявайки се от разврата на мирския живот и станал отшелник. Срещайки се с Джунли Цюакем и Лю Дунбин, узнал от тях тайната на безсмъртието. Изобразява се обичайно с чифт кастанети.













Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)

сряда, 5 август 2015 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

17. Част Втора (Продължение)
Стих 33



http://www.vdagroup.ru/foretelltarot/bc/bc.php?question=3&number_gex=17&bottom_gex=4&top_gex=2
Суй


От "Гърма" произхожда живак-тигър - това е областта на триграмата "Огън",
От "Водоема" се ражда тигър-олово - това е сферата на триграмата "Вода";
Затова съвкупността на двете същностти е такава, сякаш деца пораждат майката,
Целостността на петте стихии е длъжна непременно да встъпи в самия център.

Това четиристишие развива и конкретизира идеята на предния стих.

Следва, преди всичко, да се припомни порядъка на пораждането на петте стихии: Дърво (незрял Ян) поражда Огън (зрял Ян), а Металът (незрял Ин) поражда Вода (зрял Ин). Земята се намира в центъра и осъществява преход от ински стихии към янски и обратно. В такъв вид, ако се разгледат триграмите от "Книгата на Промените", то ще се окаже, че четирите основни триграми (Съ Сян) ще съответстват на зрял Ян (Циен), незрял Ян (Ли), зрял Ин (Кун) и незрял Ин (Кан), при това че "зрелите" триграми се съотнасят със "незрелите", както субстанцията и нейната функция. Останалите четири триграми, породени от гореназованите, също ще имат инност или янност, но ще бъдат функции вече не на Циен и Кун, а на Ли и Кан. Така триграмата "Гръм" (Джън) принадлежи на янска група и се съотнася с триграмата "Огън" (Ли), а триграмата "Водоем" (Дуй) принадлежи на инска група и се съотнася с триграмата "Вода" (Кан). Освен това, Гърмът е скрит в Огъня, а Водоемът - във Водата, както плодът е скрит в майчината утроба. Обаче процесът на Вътрешната алхимия предполага и въздейства на тези пневми - 1) Циен - Сун; 2) Ли - Кан; 3) Джън - Дуй, - за това да се прояви вторичната, играеща особена роля в процеса. Подобно въздействие е сходно с фантастичните ситуации, когато децата раждат своята майка, което отбелязва Джан Бодуан в третата строфа на четиристишието, за това говори и предшественика на Джан Бодуан, знаменитият Вей Бо-ян: "Майката таи в себе си зародиши на децата; децата скриват в себе си утробата на майката" ( Му ин дзъ тай. Дзъ дзан му бао.). Тази "взаимопораждаемост" все пак е свързана с "взаимопревращаемостта" Ин-Ян, с тяхната взаимозаключеност (освен това, във великият Ян е скрит малък Ян, и обратно; това се отнася и за Ин). В последната строфа на четиристишието още веднъж се подчертава важността на центъра - стихията Земя, обезпечаващ преход от Ин към Ян и от Ян към Ин, и поради това явяващ се непременно условие за зачатие на безсмъртния зародиш. В плана на практиката на вътрешната алхимия със Земята се асоциира средното цинобърно поле (жълтият двор), където се поражда и безсмъртния зародиш.
Стихът съответства на хексаграмата "Изследване" (Суй), състояща се от триграмите Джън (Гръм) и Дуй (Водоем), за които вече стана въпрос.


                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част Втора (Продължение)
Стих 32



http://www.vdagroup.ru/foretelltarot/bc/bc.php?question=3&number_gex=16&bottom_gex=8&top_gex=4
Юй



От самото сърце на триграмата "Вода" вземи нейната крепка същност;
Нея замени в двореца на триграмата "Огън" във вътрешния Ин на нейната утроба.
Тя ще се превърне в триграмата "Небе", плътта й да се пресъздаде;
Способността да съхраниш и укриеш, скочиш, излетиш - всичко произтича от сърцето.

Следва да се напомни, че триграмите Циен (Небе) и Кун (Земя) се разглеждат, като отделни субстанции (Ти) на триграмите Ли (Огън) и Кан (Вода), които се считат за техни функции (Юн). Съгласно Преднебесният Порядък ("схемата на Фу Си"), Циен и Кун съответстват на Юг и Север, и са първоначални, а Ли и Кан - на Изток и Запад и са подчинени. Съгласно Следнебесният порядък ("схема на Вън Ван"), Циен и Кун съответстват на югозапад и северозапад и се подчиняват, а Ли и Кан - на юг и север и са първоначални.





Вътрешната алхимия, насочена към придобиване на безсмъртие се стреми, изхождайки от закономерностите на следнебесния порядък да възстанови носещото безсмъртие на преднебесния порядък. Тази настройка на вътрешната алхимия е отразена в коментираното четиристишие. Така, ако се вземе централната силна черта на триграмата "Вода" (Кан) и се постави на мястото на слабата централна черта на триграмата "Огън" (Ли), ще се получи триграмата "Небе" (Циен), състояща се само от силни черти. На нивото на практиката във вътрешната алхимия, това се изразява в използване на инските пневми за създаване на новото безсмъртно тяло, състоящо се вече само от Ян Ци. Залогът за възможностите на тези манипулации с пневмите, съгласно Джан Бодуан, се явява природата на сърцето (Син) на човека, микрокосмическо изразяване на Дао, което  е бъдещият прът, ос, пружина в организма и е отговорно, както за Ин Ци (скритото, хранещото се), така и за Ян Ци (скачащото, излитащото) и може да ги контролира.

Стихът съответства на хексаграмата "Волност" (Юй), състояща се от триграмите Кун и Джън.




                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)



петък, 5 юни 2015 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

13. Част Втора (Продължение)

Стих 29



Триграмата "Вода" мълния, гръм дарява, тя е от сферата на водата и метала;
Огънят се появява на Кунлун в две сили: Ин и Ян.
Ако двете същности възвърнат хармонията и покоя,
Ще съзрее нашия естествен еликсир и цялото тяло ще се изпълни с аромати.


 

Това четиристишие продължава линията на разкритието на символиката на "Книгата на Промените" в "Главите за прозрение на истината". Триграмата "Вода" (Кан), както вече многократно беше отбелязано, представлавя в себе си две слаби крайни черти и една силна в центъра, т.е. това е сила Ян, скрита в глъбините на Ин, инските стихии - Вода и Метал. С други думи тя може да се уподоби на Огъня (Ян), скрит във Водата (облак, дъжд и т.н.), т.е. мълнията, както това и прави Джан Бодуан. Но заедно с това огънят на мълнията възниква от стълкновението на инските и янските стихии, метал и дърво, т.е. когато се освобождава енергията Ин, скрита в глъбините на янската триграма "Огън" (Ли) и енергията Ян, скрита в инската триграма "Вода", както вече се каза по-горе. 

Кунлун тук се споменава от една страна, като висок връх в света, от гледна точка на даоизма и съответно близко място до небесния Ян, а от друга страна - като място, намиращо се на Запад, в сферата на инската стихия "Метал". Кунлун тук - е като зримия образ на триграмата "Вода".

В контекста на вътрешно алхимическото съдържание на "Главите за прозрение на истината" диханието на мълнията, възниква от стълкновението на инските и янските енергии, уподобяващо възникването на безсмъртния зародиш, еликсира, появяващ се в резултат на взъимодействието на Ин Ци и Ян Ци, и преобразяващото се тяло на адепта, като го изпълва с свръхестествени аромати.

Съответстващата хексаграма е "сродни" (Тун Жън); състояща се от триграмите Ли и Циен.





                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

вторник, 14 април 2015 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан


1. Част втора

Стих 17


https://ru.wikiquote.org/wiki/%D0%A7%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE-%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%8C#/media/File:Zhang_Boduan_Wuzhen_pian_1-2.jpg
Чжан Бо-дуань,
«Учжэньпянь»
первая страница второй части
(ксилографическое издание)


В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай;
След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги,
После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път;
Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?

С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.


Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "Творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части). 

[Разположението на трите дантиена на български език, линк:        - https://tiandenow.wordpress.com/2014/04/18/525/


Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци


Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.



Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.



Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).

Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.



Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа



Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.



Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта



Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].


Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.

Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").

Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се осоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.

Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.


Нефритована флейта на Хан Сяндзъ

Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.







                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

вторник, 7 април 2015 г.

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)
Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,
Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 
Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.






Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.






                      Евгений Торчинов 
                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)