Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

29. Част Втора (Продължение)

Стих 45

Си Кан

На петнадесетия ден от осмата луна жаба на върха ярко сияе;

Това наистина е времето на разцвета и пълнотата на семето на Метала.

Когато възникне една линия Ян, отново ще оживи възвръщането;

Тогава не бави и не пречи, времето на Огъня е настъпило.

Това четиристишие, както и повечето стихове на Глави за прозрение на истината, може и е длъжно да се възприема на две различни, но свързани между себе си нива. Би могло да се каже, че четиристишието описва определени изменения в природата и пълнота връзка с външния мир. Но последния ред показва, че предшестващите го три следва да се възприемат, като алегория.

Да анализираме първо първото ниво на алегорията в стиха.

На петнадесетия ден на осмия месец от лунния календар се отбелязва традиционния китайски празник средата на есента. Ясно е, че този празник е по време на пълнолуние, за което се и говори в стиха (жабата е традиционен епитет за луна). Стихия съответстваща на есента е Метала. В петнадесетия ден от осмата луна стихията Метал претърпява максималното си развитие. Но празникът средата на есента - е преддверие на началото на деветата луна, с която се обозначава хексаграмата с единствена силна (горна) черта („разрушение“). Т.е. времето за угасяване на Ян, неговото минимално присъствие в природата и едновременно е залог за това, че в деня на зимното слънцестоене ситуацията напълно ще се измени: отново хексаграмата на този момент също ще се състои от пет слаби черти, но тук силната черта ще бъде долна, първа черта, признак на началото на израстването на Ян („възвръщане“).

Вече може да преминем към алегорическото съдържание на стиха.

Както вече се каза, петнадесетия ден от осмата луна - това е периода на развитието на стихията Метал. В прехода от космологията към вътрешната алхимия, ще отбележим, че под деня средата на есента се разбира тази фаза на алхимическия процес, когато Ин Ци (триграма Кан), т.е. Олово (Метал) се оказва в най-висшата си точка на развитие. Тук става въпрос за това, че времето под знака Гуй, когато Оловото следва да се използва, за което се говореше в седми стих на Първа част (виж превода и коментарите).

Напротив, вътрешното алхимическо нажежеване на Огъня следва да започне по-късно, когато силата Ин ще се развие дотолкова, в такава степен, че ще започне своя преход към своята противоположност и ще се появи силата Ян. В природата на това съответства зимното слънцестоене, обозначавано с хексаграмата „Възвръщане“ с единствена силна черта - най-долу. В никакъв случай не е нужно „нажежаване на Огъня“ през периода на есента и пълнолунието - времето на господството на стихията Метал.

На стиха съответства хексаграмата „Двойна бездна“ (Си Кан), състояща се от двете триграми Кан.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

30. Част Втора (Продължение)

Стих 46

Ли

Само докато се появи тук силата Ян, за създаването на еликсира дойде време;

Оловото и триножникът са топли, горещи, тяхната светлина осветява раждането под покривалото.

За да създаде тази пневма с лекота, когато тя едва се появи,

Всичко трябва внимателно да се отнема, прибавя, за да се защити от опастности.

Тук се дава описание на следващите стадии на апхимическото нагряване. В момента, когато силата Ян, започнала да израства вследствие упражнения за подхранване на Ян Ци, Оловото (Ин Ци) вече се намира в киноварното поле (триножника), което започва да се нагрява у адепта. Настъпва времето за обнемане на пневмата и пораждането на еликсира.

Под покривалото (завеси - бел. пр.) и раждането се разбират очи (йероглиф Хуан - "светъл", "ясен", вместо другия йероглиф Хуан - "покривало", "завеси") и цялото тяло (йероглиф Вей - "всичко в кръг", "обкръжава", "обхваща", вместо другия йероглиф Вей - "всичко в кръг"). По този начин тук Джан Бодуан говори за това, че пневмите, събръни в триножника, сякаш излъчват енергия в очите и по цялото тяло. После произлиза обнемането (сношението, съвкуплението - бел. пр.) на пневмите и зачеването на Безсмъртния зародиш. След неговото създаване, адептът е нужно да бъде особено внимателен с Огъня, тъй като излишното усърдие с лекота може да доведе до разрушаване на все още незрелия Безсмъртен зародиш и до безславен край на алхимическата практика.

На стиха съответства хексаграмата "Сияние" (Ли), състояща се от две триграми, едноименни на хексаграмата.

Цао Гоцзю, картина на художника Чжан Ли (1464—1538) период на династия Мин

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

23. Част Втора (Продължение)
Стих 39

БО

В битката, армията генералът разделя на лява и дясна войска;

Ако противник ме обкръжи, ние ще станем: аз гост, той хазяин.

Призовавам те: внимателен бъди, приближавайки с полковете врага;

Страхувам се, че можеш да загубиш своето семейство, безценно съкровище. 

В това четиристишие продължава да се развива уподобяването на алхимическото правене на боя (виж коментарите към предишния стих и към стих 36(20)).

Лявата и дясна войска - тук са образите, обозначаващи Ин Ци и Ян Ци (ляво - Ян; дясно - Ин). В процеса на нагряване, разклаждането на огъня (имат се предвид дихателните упражнения, съпровождащи топенето на еликсира в тялото на адепта) следва, както издигането на енергиите - пневмите по техните естествени пътища (лявата пневма, Ян Ци се издига, а дясната пневма, Ин Ци се спуска), така и да бъдат обърнати обратно (Ян Ци надолу, Ин Ци нагоре). По този начин, хазяинът и гостът постоянно сменят местата си (в терминологията на "Книгата на промените" се образува ту 63-та хексаграма Дзи Дзи; ту 64-та хексаграма Вей Дзи, тъй като триграмите Кан и Ли, символизиращи потоците Ин Ци и Ян Ци, постоянно сменят местата си. Виж коментарите към 4-ти стих на I част). "Аз" (хазяинът) - обикновено Ин Ци, триграма Кан, доколкото тази пневма е отправена надолу и нейната триграма се оказва вътрешна, хазяин. Понякога, в процеса на вътрешната алхимия, Ин Ци се отправя нагоре и в ролята на хазяина се оказва Ян Ци (триграма Ли), а новата хексаграма се характеризира с пълна уместност на чертите.

По-нататък Джан Бодуан призовава адепта към внимание: ако прояви небрежност, започвайки да съединява пневмите на тялото, и да злоупотребява с Огъня, то младият, току-що появил се зародиш ще изгори и безсмъртието няма да се постигне. Напротив, небрежността към Огъня може да попречи на зародиша, назован тук "семейството, безценно съкровище", да узрее. В заключение, още един път ми се иска да подчертая лексикалната и стилистическа тъждественост на даоските вътрешно-алхимически текстове на военната символика и текстовете по сексуална хигиена. Така коментирано четиристишието много лесно би могло да се изтълкува и в еротичен план, ако под лява и дясна воиска (Ян и Ин) се разбира мъжа и жената, а под безценните съкровища - спермата, т.к. семеотделянето, водещо, по средновековните представи, до загуба на жизнена сила, не се е препоръчвало в китайските еротически пособия. 

На стиха съответства хексаграмата "Разрушение" (Бо), състоящи се от триграмите Кун и Гън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

12. Част първа (Продължение)

Стих 12 

Дървета и треви също така [се делят] на ински и янски, 

Ако едното в тях липсва. 

Разлистват ли се в началото зелени листа, - [значи] първоначално господства Ян. 

След тях се разтварят червени цветове, - [значи скоро] ще последва Ин. 

Постоянният Дао - Път така действа ден [след ден]. 

Кой ще познае, че "истинният изток" на това е противаположен? 

Съветвам всички благородни мъже, изучаващи Дао - Пътя,

Да не [предприемат] вредни действия, докато не опознаят Ин и Ян. 

Джан Голао - един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие по същество се явява кратък коментар на знаменитата фраза от "третото крило" на "Книгата на Промените" - "Сицъ джуан": "Един път Ин, един Ян - ето и това е Дао - Пътя". Таза фраза, след това постоянно се цитира от неоконфуцианците, като нелошо  се отразява учението за редуването на взаимообусловеностите Ин и Ян. 

Zhou Dunyi (Джоу Дун-и)

Ще цитираме "Разяснение схемата на Великия Предел" на Джоу Дуни (1017 - 1073), младият съвременник на Джан Бодуан.

Той принадлежал към школата "Идзинисти" (нумеролози) Сиен Шу, свеждащи мирозданието към триграмите ("образ", Сиен) и тяхното взаимодействие към и числово съотношение. Впоследствие неконфуцианската традиция започнала да го счита за родоначалник на своята школа. Като цяло неговото мирозрение е близко с даоското и в частност с мирозрението на Джан Бодуан. "Безпредалното и Великият Предел, - пише той. - Великият Предел се движи и ражда Ян, успокоява се и ражда Ин. Покоят приближава до Предела и отнова се превръща в движение. Движението приближава до Предела и отново се превръща в покой. Един път движение, един път покой, - те се коренят едно в друго. Произлязло е разделението на Ин, разделение на Ян и двете поредни форми на проявлението се установили."

Всичко в природата се отнася към петте стихии, които соми по себе си се явяват модалностите на Ин Ци и Ян Ци (отново Джоу Дун-и: "Петте стихии, това е едно - Ин и Ян, Ин и Ян - това е едно - Великият Предел; Великият Предел се корени в Безпределното"); взависимост от преобладаването на тази, или онази пневма, вещта се отнася към тази, или различна стихия. Съответно всички неща, включително и тревата и дърветата, се отнасят към Ин и Ян, и се състоят от пневми. Редуването на сезоните се явява резултат от редуването на взаимното пораждане на Ин и Ян. Така пролетта и лятото се отнасят към Ян, есетга и зимата към Ин. 

Такъв е неизменният миропорядък и такъв е основният методологически принцип на Вътрешната алхимия. Все пак, както вече се говореше по-горе (виж. коментарите към 4-то осемстишие), Вътрешната алхимия превръща този процес, обръщайки течението на промените на следнебесния космос, отправено към смърт и дезинтерграция, към преднебесното състояние на хармония и безсмъртие. В терминологията на Вътрешната алхимия това преобръщане на процеса на промените отвътре навън се нарича "направление на Водата към върха, а на Огъня надолу" (в природата Огънят, като янско начало, се устремява към върха, а Водата, като инско начало - тече надолу).

Това е длъжно да доведе към вече многократно споменаваното "изчезващо Ин, очистващ Огън за съвършения Дао-Път" (Ин Дзи, Ян чун и Чън Дао). Такъв е образът, процесът на Вътрешната алхимия и природния процес на порядките (подобни, родствени), но разнопосочни.

В последния стих на осемстишието си Джан Бодуан съветва учениците да постигнат природата на Ин и Ян и да не се смущават от парадоксалния характер на Вътрешната алхимия, тъй като това произтича от по-голямото и дълбоко разбиране на същностите Ин и Ян, от колкото при обикновените хора. Съответно и наставление, въвеждащо в тайните на Вътрешната алхимия, преждевременно, ако не е готов ученикът да проникне дълбоко в същността на доктрината на промените.


Бамбуковият барабанчик Джан Голао

Джан Го (Джан Голао) - е един от най-загадъчните от Ба Син; неизвестно кога е роден, във всички легенди и предания се говори, че е на много години. Изобразяван е обичайно на вълшебно муле, способно да измине грамадно разстояние за един ден.

Джан Голао

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)      

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

5. Част първа (продължение)


Стих 5

Танцува тигър, (нагоре) драконът се извисява -

бушуват ветрове и вълни;

В средата, в центъра - е истинното място

на зараждането на съкровените безценни перли,

Плодовете се раждат по клоните

в крайния срок на зноя,

Младенецът е в лоното - 

нима тук има различие?

Първоизточникът и на юг, и на север,

изображенията на триграмите са променени (местата им).

Огънят и на разсъмване, и на залез

се съединява с Небесната ос.

Следва да се знае, че великото прикриване (е) и у живущите в оживения град,

Защо непременно е нужна откъснатост в планината,

за да останеш сам в покоя на уединението?

Първият стих на това осемстишие и свързан със символите дракон и тигър, като изображения на силите Ин - Ян. Драконът живее на дъното на морето, неговата среда е - Вода, но той е образ Ян, зараждащ се в дълбините на Ин (съответства на елемента Дърво). Например тигърът живее в планините, в сфера Ян (за китайците планина и камък въобще, като цяло са коренът на Небето на Земята - тиен гън), но той е образ Ин, зараждащ се в сърцевината на Ян (съответства на стихията Метал). От триграмите на дракона съответства триграма кан (Вода), а на тигъра - триграма ли (Огън), без да се гледа на противоположността в тяхната пространствена символика, тъй като в триграма кан наблюдаваме зараждащ се Ян, а в триграма ли - зараждаща се Ин.

Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло.

Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието.

Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение. 

За вътрешния алхимик, в частност, процесите, протичащи в организма, вече сами по себе си се явяват по подобие на космическите (т.к. за него тялото се явява, като микрокосмос) и следователно са по подобие на външните алхимически процеси (понеже самите адепти на вътрешната алхимия и по-скоро процесите на външната алхимия се изучават, като изобразени микро- и макрокосмически). Тази концепция позволява на даосите, привърженици на вътрешната алхимия, да облекат описанието на нейните процеси в собствена алхимическа терминология.

И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие.

Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя).

Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин  Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.]

С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу.

Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия.

Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван).

Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми.

"Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила. 

В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него.

Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.

Лотосът на Хъ Сянгу

Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините. 

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)