Ако се разцепи стволът на бамбука, ще стане на трески отново от бамбук,
За да може кокошката да излюпи пиленце, нужно е да й се подхвърли яйце.
Безплодните усилия всичките са твои, ако делата не са сродни едно с едно.
С какво, освен с подобно на истинно олово, може да се достигне до хармония със свещената отвара.
В Европа принципа на симпатията за пръв път се появява във философските учения, практически в никакъв случай не е свързан с окултизма (например у стоиците). Не е изключено, наистина (това и в еднаква степен се отнася и до Китай), тъй като и първоначално самият поглед към света, като цяло е пронизан от симпатия, да е възникнал от дълбока древност още в недрата на митологическите размисли, а по-късно е "рационализиран" от философията, след което се е оказал въведен в окултизма (изначално близка на него стихия), но окултизма, така вече обзет от този, или различен теоретичен фундамент, във вид на по-много или по-малко ясна система на религиозно-философските концепции.
Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - "приближаване" (Би); състои се от триграмите Кун и Кан.
Ли Тъгуей
Бастунът и тиквата - кратуна на Ли Тъгуей
По легендата, Ли Тъгуей (Ли Железният, един от Ба Син) се отправил на среща с Лао Дзюн, освободил се от телесната обвивка и връчил грижата за нея на свой ученик, казвайки му да изгори тялото, ако не се върне след седем дни. Случило се така, че ученикът изгорил тялото по-рано от уговорения срок и завърналият се Ли Тъгуей се възползвал от мъртвото сакато тяло на сиромах с желязна бастун (жезъл).
В тиквата Ли Тъгуей съхранявал отвари и лекарства, притежаващи вълшебни лечебни свойства.
изображенията на триграмите са променени (местата им).
Огънят и на разсъмване, и на залез
се съединява с Небесната ос.
Следва да се знае, че великото прикриване (е) и у живущите в оживения град,
Защо непременно е нужна откъснатост в планината,
за да останеш сам в покоя на уединението?
Първият стих на това осемстишие и свързан със символите дракон и тигър, като изображения на силите Ин - Ян. Драконът живее на дъното на морето, неговата среда е - Вода, но той е образ Ян, зараждащ се в дълбините на Ин (съответства на елемента Дърво). Например тигърът живее в планините, в сфера Ян (за китайците планина и камък въобще, като цяло са коренът на Небето на Земята - тиен гън), но той е образ Ин, зараждащ се в сърцевината на Ян (съответства на стихията Метал). От триграмите на дракона съответства триграма кан (Вода), а на тигъра - триграма ли (Огън), без да се гледа на противоположността в тяхната пространствена символика, тъй като в триграма кан наблюдаваме зараждащ се Ян, а в триграма ли - зараждаща се Ин. Едновременно тигър и дракон, както вече се каза - това са символи на отрицателните и положителните пневми в тялото. Средното положение сред първостихиите заема Земята, обхващаща и Ин ци, и Ян ци. Тук под среда, или център се разбира "котел на жълтия двор", средният енергиен център в микрокосмоса, второто цинобърно поле, разположено, според учението на даоизма в областта на слънчевия сплит, т.е. в центъра на човешкото тяло. Жълтият цвят - символически цвят на стихията Земя. Именно тук адепта на вътрешната алхимия се стреми да създаде първообраза на безсмъртния зародиш в майчината утроба, бъдещото безсмъртно тяло - "съкровената перла" (сюан джу), породено от сливането на двете пневми в тялото, тигъра и дракона, чувствата и природата, сърцето и диханието. Безсмъртният зародиш зрее в триножника на алхимика, който се уподобява на цинобърното поле на адепта, подобно на плодовете на клонките на дърветата, или на плода в майчината утроба. Следва да се обърне внимание, че за даоския алхимик - алхимичният процес се явява модел на космически процес, модел на усъвършенстване и ускорение.
За вътрешния алхимик, в частност, процесите, протичащи в организма, вече сами по себе си се явяват по подобие на космическите (т.к. за него тялото се явява, като микрокосмос) и следователно са по подобие на външните алхимически процеси (понеже самите адепти на вътрешната алхимия и по-скоро процесите на външната алхимия се изучават, като изобразени микро- и макрокосмически). Тази концепция позволява на даосите, привърженици на вътрешната алхимия, да облекат описанието на нейните процеси в собствена алхимическа терминология. И така, безсмъртният зародиш зрее в триножника на цинобърното поле до тогава, докато не се превърне в безсмъртен, и новото тяло на адепта не захвърли през върха на главата старото тяло, станало вече празна черупка, подобно на това, както младенецът, в момента на раждането си - захвърля майчината утроба. Такъв е смисълът на третата и четвъртата строфа на това осемстишие. Второто четиристишие отново ни въвежда в кръга на символиката на "Книгата на промените". Този път става въпрос за триграмите Небе и Земя (цян, кун). Съответно те са изобразени с три силни (Небе) и три слаби черти (Земя), явяващи се, като образ на чистия Ин и чистия Ян. По системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на легендарния Фу Си и в последствие съотнесена със "Свитъците от реката (Хуанхъ)" (хъ ту) [река в Китай, на китайски: пинин, Huang He, Жълта река - бел. пр.], триграмата Небе е разположена на юг, а триграмата Земя - на север, което като че ли напълно съответства на логиката на редуването на стихиите (юг - чист Ян, север - чист Ин; юг - Огън, Небе, север - Вода, Земя). Обаче по системата на пространственото разположение на триграмите, традиционно приписваща се на Вън Ван [Чжоу Вън Ван - от китайски: пинин Zhōu Wén Wáng (Цар Просветлен) бел. пр.] и по-късно съотнесено към друга магическа карта - "Свитъците (от реката) Лошуй" (ло шу), триграмата "Небе" е преместена на северозапад, а триграмата "Земя" - на югозапад, т.е. Небе, някак си придобива вече свойства Ин (север), а Земя - на Ян. [Фън Шуи, китайските мъдреци, магическите квадрати и т.н. - линк, бел. пр.] С други, думи такова положение не съвсем съответства на традиционната символика на триграмите. В съответствие с традициите на късния Доизъм, схемата на Фу Си (и следователно хъ ту) изобразява истинния хармоничен миропорядък на идеалния ("пред небесния", сян тян) космос, необлеченият все още в грубата физическа форма и пребиваващ в състояние на пречистена пневма, то впоследствие сгъстявайки се във физическа форма "след небесна" (хоу тян), изкривено космическо пространство (като изкривяването се изразява в разместването на триграмите в сравнение с тяхното истинско местоположение) и съответно - в ло шу. Или първата пространствена система се изразява, като интегрираност, единство, вечен живот на пред небесния космос, а втората - разпад, дезинтеграция, обреченост на след небесния космос. Възстановява пред небесното състояние на човек и е призваната, по учението Даоизъм - вътрешната алхимия. Именно за промяната на местата на триграмите "Небе" и "Земя в след небесния мир се говори в началото на второто четиристишие. Забелязваме, че различната пространствена символика на триграмите "Вода" и "Огън" (кан и ли) - тогава запад и изток, тогава север и юг - вече се срещат в текста, и която ще се среща още нееднократно, свързана именно с двете схеми за местоположенията на триграмите (запад - изток по Фу Си, север - юг по Вън Ван). Преместването на триграмите и тук е значимо: кан придобива несъответстваща й излишна инност, а ли - излишна янност. Съотношението на триграмите цян и кун, от една страна, и ли и кан от друга, се описва, като съотношение в субстанцията, и нейната функция, нейното действие (ти, юн). В схемата по Вън Ван тези отношения са изкривени така: функцията е поставена над субстанцията (ли и кан са заели мястото на цян и кун, премествайки ги на своите предишни местоположения). Тези четири триграми в даоската интерпретация на "Книгата на промените" се считат за основни, останалите са производни. Цян и кун пораждат шест други триграми, от които по преимущество кан и ли произвеждат 64 хексаграми. "Небесната ос" (тян шу) в китайската астрономия се наричат звездите от Голямата Мечка, в кръга на които, като че ли е създаден целия небосвод. Дао някак си използва това съзвездие в качеството на свой механизъм. Местоположението на Голямата Мечка по отношение на съзвездията се взема предвид в Китай за определяне на времето (в това число и на календарните сезони): съзвездието подобно на стрелка на часовник, указва датата, определена от положението на другите светила. В символиката на вътрешната алхимия Небесната ос се нарича сърце (не орган, като мислено усещане - син), служещи механизми в Дао в микрокосмоса. Съответно в медитативно наблюдение на даоския адепт от сърцето трябва да му бъде указано времето за използване на огъня (виж по-горе), или отказа от него. Двете заключителни строфи на осемстишието започват тема, в пълен размер развита в следващото, шесто осемстишие: така, как еликсирът на безсмъртието се изготвя в самото тяло на адепта, няма никаква необходимост да се захвърля света и да се търси уединение в планините. Човек - това е цялата Вселена, в него са скрити всички нейни тайни и решението на всички въпроси. Затова стремежът към уединение, махането от света, намира само допълнителна непростима зависимост от външни вещи и обстоятелства. В тази му теза на Джан Бодуан несъмнено е оказал силно влияние Чан Будизма. В такъв образ, тук ние отново се сблъскваме с тази етическа интровертност, за която стана въпрос по-горе.
Лотосът на Хъ Сянгу Хъ Сянгу е една от ба син, седемте безсмъртни, живяла по време на династията Тан, открила безсмъртието благодарение на чуден сън, сънуван на петнадесет-годишна възраст, а така и при срещата й с безсмъртните Ли Тегуай и Лан Цайхъ; махнала се от дома си и се отдала на уединение в планините.
Уви! Човешкото тяло е трудно да се открие (1), светлина и тъма с лекота се сменят една с друга, и е излишно с точност да се разчита, ще бъде ли животът дълъг или кратък. Как да се избегнат последствията от извършените деяния (2)?! Ако не се вглеждаш в себе си, за да достигнеш пробуждане (3), то ще ти остане само да чакаш своя край, и даже, ако на границата на живота и смъртта у теб възникне поне една осъдителна мисъл, то ти ще попаднеш на единия от трите пътя, водещи в долината на злото (4) и безчислено число световни периоди (5) ще страдаш там, без да имаш даже малка надежда за намиране на избавление. И колко голямо ще бъде тогава разкаянието!
(1)Има се предвид, че в Будисткото учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния, затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващ път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.
(2)Има се предвид Будистката доктрина за карма ('kɔrmə), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и през следващите животи. Целта на човек e изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.
(3)Съгласно учението на Будистката школа Чан (японски Дзен будизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).
(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). От тях (благите форми) човешкото раждане е най-добро.
(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, предшестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.
Затова Лао Дзъ и Шакямуни (6) в своите учения за същността на природата и жизнеността преподавали на хората изкусни методи (7), като ги наставлявали, как да стъпят на пътя към съвършенството, и да се избавят от ражданията и смъртта. Последователите на Шакямуни, при това, считали за най-главно пустотата и покоя (8), които идват след пробуждението (9) и съвършеното проникновение в реалността. Благодарение на това те достигат до другия бряг (10), като вследствие на миналите привички и навици (11), които още не са се загубили - се грижат за благото на всички живи същества. Последователите на Лао Дзъ смятали за основен метода на усъвършенстване - потапянето в изначалната природа и твърдят, че ако се намери опорната точка, незабавно може да се израсне до съвършен мъдрец, а ако не се види изначалната същностна природа, то се остава в тресавището на илюзиите и заблужденията.
(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, основател на Будизма.
(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.
(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.
(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будистката школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (кит. дзян син; яп. кенсьо).
(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.
(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.
Лао Дзъ-VІ в. до н. е.- даоски философ, създател на Даоизма
Нататък "Джоуската Книга на Промените" (12) изчерпва всичкото възможно знание за принципите и природната същност и жизненост. "Беседи и съждения" (13) съдържат наставления за "незамътеност на мислите" и "непридържане към крайностите" (14). Това свидетелства, че и Джун Ни (15) е достигнал познанието за природната същност и жизненост. Но не произлиза ли така, че неговите думи се тълкуват повърхностно и не се разбират в цялата им пълнота на дълбокия им смисъл. А той, въпреки това е желаел да се коригира човешката нравственост, прилагайки в живота норми на хуманност, дълг и справедливост, ритуали и музика. Затова обикновено и не разкривал Пътя на Дао на недеянието (16), отдавайки се на изкуството на волята на Небето (17) и разглеждането образите на Промените (18), съединявайки ги в едно, в своите убедително аргументирани речи за същността на природата и закона (19). Това е всичко.
(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.
(13)"Беседи е съждения" (Лу Ю) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций.
(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юй" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие".
(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.
(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност.
(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики.
(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".
(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".
И така може да се говори с примери от Джуан Дзъ (20), който убеждавал с "необремененото съществуване", "безгрижното странстване" (21), до нормите на Мен Дзъ (22), който обичал "култивиране на безграничната пневма" (23). Макар и речите на тия мъдреци, въпреки че се различават, те са близки по смисъл. Когато изминало време Вей Бо Ян (24) обединил в едно принципите на Промените и Пътя на Дао (25) и създал трактат "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) (26), за да обясни функцията на великия еликсир на Цинобъра. Наставникът (27) от Династия Тан (28) - Хуей Джун (29) в своите "Изречения" (30) използвал словата на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, с намерение да открие началото и края на Пътя на Дао. Ако това е така, могат да се разпределят три учения (31), въпреки че техните пътища водят (32) към едно и също.
(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.
(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.
(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.
(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.
(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.
(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо Ян и нумерологическата методология "И Дзин".
(26)Виж 24.
(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.
(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.
(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.
(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.
(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм
(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.
Конфуций - Джун Ни
Последователите на жълтото и черното (33), последните им поколения, се обвиняват един друг в заблуждения и заявяват само истинността на своето учение, което води единствено до това, че доктрината на трите школи тъне в лъжи и се отбива от пътя на истината; като и подобни възгледи не могат да ги свържат в неразделно единство (34) и да ги върнат към общия корен. Малко хора знаят за последователите на Даоизма, че те почитат способите за усъвършенстването на жизнеността, но не знаят, че тия способи и принципи за усъвършенстване биват два типа: такива, които се изучават с лекота, но с които е трудно да се достигне до успех, и тези, които е трудно да се изучат, но достигането на успех е гарантиран.
(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса).
(34)Неразделното единство (Хун И) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао.
Например, към способите, които се изучават лесно, но с които е трудно да се постигне успех се отнасят: култивирането енергията на петте органа (35), поглъщането на светлина от седем светила, съсредоточаването при правене на масаж, вдишването на чистота и издишване на замърсяване (36), разпяването на определени канони (37) и повтарянето на заклинания, говоренето на водата и измиване на талисмани с нея (38), тракането със зъби и събиране на духа (39), съблюдаването на целомъдрие и отказ от вкусване на зърнени храни, визуализацията на божества (40) и задържане на дишането, съсредоточаването на мислите върху пространството между веждите, практиката на изкуството на вътрешния покой и подхранване на мозъка от връщане на семето (41), а и всички други способи чак до приема на разтопени метали, минерали и растителни отвари.
(35)Култивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (У Дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб.
(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънцето, Луната и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.
(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.
(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата.
(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание.
(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център.
(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в достигане до оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.
Що се отнася до всички по-горе изброени методи, то действието им се проявява само, като разрушително въздействие и макар силата на тяхното практикуване да изисква много практика, търсеният резултат съвсем не се вижда. Ако се затруднява съзнанието, и се пренапряга волята дни и нощи, за да се практикува всичко това, възможно е да се достигне до изцеление от заболяване, но дълготрайно въздействие върху организма няма да има, и ако само една сутрин бъде пропуснато упражнение, то всички постигнати разултати ще пропаднат.
