Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

29. Част Втора (Продължение)

Стих 45

Си Кан

На петнадесетия ден от осмата луна жаба на върха ярко сияе;

Това наистина е времето на разцвета и пълнотата на семето на Метала.

Когато възникне една линия Ян, отново ще оживи възвръщането;

Тогава не бави и не пречи, времето на Огъня е настъпило.

Това четиристишие, както и повечето стихове на Глави за прозрение на истината, може и е длъжно да се възприема на две различни, но свързани между себе си нива. Би могло да се каже, че четиристишието описва определени изменения в природата и пълнота връзка с външния мир. Но последния ред показва, че предшестващите го три следва да се възприемат, като алегория.

Да анализираме първо първото ниво на алегорията в стиха.

На петнадесетия ден на осмия месец от лунния календар се отбелязва традиционния китайски празник средата на есента. Ясно е, че този празник е по време на пълнолуние, за което се и говори в стиха (жабата е традиционен епитет за луна). Стихия съответстваща на есента е Метала. В петнадесетия ден от осмата луна стихията Метал претърпява максималното си развитие. Но празникът средата на есента - е преддверие на началото на деветата луна, с която се обозначава хексаграмата с единствена силна (горна) черта („разрушение“). Т.е. времето за угасяване на Ян, неговото минимално присъствие в природата и едновременно е залог за това, че в деня на зимното слънцестоене ситуацията напълно ще се измени: отново хексаграмата на този момент също ще се състои от пет слаби черти, но тук силната черта ще бъде долна, първа черта, признак на началото на израстването на Ян („възвръщане“).

Вече може да преминем към алегорическото съдържание на стиха.

Както вече се каза, петнадесетия ден от осмата луна - това е периода на развитието на стихията Метал. В прехода от космологията към вътрешната алхимия, ще отбележим, че под деня средата на есента се разбира тази фаза на алхимическия процес, когато Ин Ци (триграма Кан), т.е. Олово (Метал) се оказва в най-висшата си точка на развитие. Тук става въпрос за това, че времето под знака Гуй, когато Оловото следва да се използва, за което се говореше в седми стих на Първа част (виж превода и коментарите).

Напротив, вътрешното алхимическо нажежеване на Огъня следва да започне по-късно, когато силата Ин ще се развие дотолкова, в такава степен, че ще започне своя преход към своята противоположност и ще се появи силата Ян. В природата на това съответства зимното слънцестоене, обозначавано с хексаграмата „Възвръщане“ с единствена силна черта - най-долу. В никакъв случай не е нужно „нажежаване на Огъня“ през периода на есента и пълнолунието - времето на господството на стихията Метал.

На стиха съответства хексаграмата „Двойна бездна“ (Си Кан), състояща се от двете триграми Кан.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

20. Част Втора (Продължение)
Стих 36

Гуан

На Западната планина Сишан свирепства белият Тигър;

В Източното море място не може да си намери зеленият Дракон.

Двамата с ръцете си ти ги хвани, разтърви ги, защото се бият до смърт;

Тогава, превръщайки се, изведнъж ще станат те на златно-пурпурен къс скреж.

В това четиристишие, построено точно по този образ, както и в предишното, иде реч за единението на вторичните Ин Ци и Ян Ци (триграмите Кан и Ли). Затова и тяхната цветова символика е пределно ясна: Тигър бял (Запад, Метал), Дракон синьо-зелен (Цин - Изток, Дърво). В алхимическата терминология това е олово и живак, но незрели. Драконът и Тигърът безумстват в своето обособяване, единаци, стремящи се към обособяване. Но това съединение описано в даденото четиристишие не е във вид единение, като в предишното, а във вид на смъртоносна битка между Дракона и Тигъра. Впрочем разликата не е така велика, ако се отбележи, че китайските трактати по "изкуството на вътрешните покои" (еротология) често са писани под формата на съчинения по военно изкуство, в които съпругите са сравнявани с воини (предвид описанието на еротическите сцени в романа "Дзин, Пин, Мей"). Но тук образът на смъртоносната схватка има и допълнителен товар: пневмите, съединявайки се, пораждат еликсир, умират, като такива, прехождайки в новото си качество на андрогенен зародиш.

"Златно-пурпурен скреж" (Дзъ Дзин Шуан) - е този елемент, е тази страна на еликсира на безсмъртния зародиш, която се образува от единението на пневмите, обозначени с триграмите "Огън" и "Вода" (Ли и Кан). 

На стиха съответства хексаграмата "Съзерцание" (Гуан), състояща се от триграмите Кун и Сун.

Кастанетите на Цао Гуодзю

Цао Гуодзю заминал в планината, спасявайки се от разврата на мирския живот и станал отшелник. Срещайки се с Джунли Цюакем и Лю Дунбин, узнал от тях тайната на безсмъртието. Изобразява се обичайно с чифт кастанети.

Цао Гуодзю

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

17. Част Втора (Продължение)
Стих 33

Суй

От "Гърма" произхожда живак-тигър - това е областта на триграмата "Огън",

От "Водоема" се ражда тигър-олово - това е сферата на триграмата "Вода";

Затова съвкупността на двете същностти е такава, сякаш деца пораждат майката,

Целостността на петте стихии е длъжна непременно да встъпи в самия център.

Това четиристишие развива и конкретизира идеята на предния стих.

Следва, преди всичко, да се припомни порядъка на пораждането на петте стихии: Дърво (незрял Ян) поражда Огън (зрял Ян), а Металът (незрял Ин) поражда Вода (зрял Ин). Земята се намира в центъра и осъществява преход от ински стихии към янски и обратно. В такъв вид, ако се разгледат триграмите от "Книгата на Промените", то ще се окаже, че четирите основни триграми (Съ Сян) ще съответстват на зрял Ян (Циен), незрял Ян (Ли), зрял Ин (Кун) и незрял Ин (Кан), при това че "зрелите" триграми се съотнасят със "незрелите", както субстанцията и нейната функция. Останалите четири триграми, породени от гореназованите, също ще имат инност или янност, но ще бъдат функции вече не на Циен и Кун, а на Ли и Кан. Така триграмата "Гръм" (Джън) принадлежи на янска група и се съотнася с триграмата "Огън" (Ли), а триграмата "Водоем" (Дуй) принадлежи на инска група и се съотнася с триграмата "Вода" (Кан). Освен това, Гърмът е скрит в Огъня, а Водоемът - във Водата, както плодът е скрит в майчината утроба. Обаче процесът на Вътрешната алхимия предполага и въздейства на тези пневми - 1) Циен - Сун; 2) Ли - Кан; 3) Джън - Дуй, - за това да се прояви вторичната, играеща особена роля в процеса. Подобно въздействие е сходно с фантастичните ситуации, когато децата раждат своята майка, което отбелязва Джан Бодуан в третата строфа на четиристишието, за това говори и предшественика на Джан Бодуан, знаменитият Вей Бо-ян: "Майката таи в себе си зародиши на децата; децата скриват в себе си утробата на майката" ( Му ин дзъ тай. Дзъ дзан му бао.). Тази "взаимопораждаемост" все пак е свързана с "взаимопревращаемостта" Ин-Ян, с тяхната взаимозаключеност (освен това, във великият Ян е скрит малък Ян, и обратно; това се отнася и за Ин). В последната строфа на четиристишието още веднъж се подчертава важността на центъра - стихията Земя, обезпечаващ преход от Ин към Ян и от Ян към Ин, и поради това явяващ се непременно условие за зачатие на безсмъртния зародиш. В плана на практиката на вътрешната алхимия със Земята се асоциира средното цинобърно поле (жълтият двор), където се поражда и безсмъртния зародиш.
Стихът съответства на хексаграмата "Изследване" (Суй), състояща се от триграмите Джън (Гръм) и Дуй (Водоем), за които вече стана въпрос.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част Втора (Продължение)
Стих 32

Юй

От самото сърце на триграмата "Вода" вземи нейната крепка същност;

Нея замени в двореца на триграмата "Огън" във вътрешния Ин на нейната утроба.

Тя ще се превърне в триграмата "Небе", плътта й да се пресъздаде;

Способността да съхраниш и укриеш, скочиш, излетиш - всичко произтича от сърцето.

Следва да се напомни, че триграмите Циен (Небе) и Кун (Земя) се разглеждат, като отделни субстанции (Ти) на триграмите Ли (Огън) и Кан (Вода), които се считат за техни функции (Юн). Съгласно Преднебесният Порядък ("схемата на Фу Си"), Циен и Кун съответстват на Юг и Север, и са първоначални, а Ли и Кан - на Изток и Запад и са подчинени. Съгласно Следнебесният порядък ("схема на Вън Ван"), Циен и Кун съответстват на югозапад и северозапад и се подчиняват, а Ли и Кан - на юг и север и са първоначални.

Вътрешната алхимия, насочена към придобиване на безсмъртие се стреми, изхождайки от закономерностите на следнебесния порядък да възстанови носещото безсмъртие на преднебесния порядък. Тази настройка на вътрешната алхимия е отразена в коментираното четиристишие. Така, ако се вземе централната силна черта на триграмата "Вода" (Кан) и се постави на мястото на слабата централна черта на триграмата "Огън" (Ли), ще се получи триграмата "Небе" (Циен), състояща се само от силни черти. На нивото на практиката във вътрешната алхимия, това се изразява в използване на инските пневми за създаване на новото безсмъртно тяло, състоящо се вече само от Ян Ци. Залогът за възможностите на тези манипулации с пневмите, съгласно Джан Бодуан, се явява природата на сърцето (Син) на човека, микрокосмическо изразяване на Дао, което  е бъдещият прът, ос, пружина в организма и е отговорно, както за Ин Ци (скритото, хранещото се), така и за Ян Ци (скачащото, излитащото) и може да ги контролира.

Стихът съответства на хексаграмата "Волност" (Юй), състояща се от триграмите Кун и Джън.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

7. Част Втора (Продължение)

Стих 23

Когато правиш отварата за добиване на цинобъра, не е нужно да ходиш в планината:

В планината, дали по-навътре, дали по-навън - никъде там няма олово.

Драгоценността, тази велика, всички хора притежават,

Само глупците, едни, нищо за нея не знаят.

Този стих не се нуждае от особени коментари. Тук Джан Бодуан за пореден път повтаря своята теза за ненужността от каквито и да било действия, предполагащи обусловеността на даоските практики от външни обстоятелства. Тъй като всички хора по своята природа притежават всички необходими за придобиването на безсмъртие (пневмени енергии, аналогична на оловото и живака лабораторна алхимия), затова няма никаква необходимост от отшелничество, планинско уединение и други видове такива практики, ориентирани навън.

Хексаграмата, съответстваща на този стих е "Войската" (Шъ), състояща се от триграмите Кан и Кун.

Шъ

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

5. Част Втора (Продължение)

Стих 21

Да се гълта слюнката, или пневмата да се избира - това могат всички хора,

Но само наличието на еликсира дава раждането на всички превращения.

Ако във вашия триножник няма така истинното зърно,

Занятията ще бъдат подобни тогава на нагряването на пуст котел на воден огън.

Сю

Първата строфа на това четиристишие отново е отправено против дихателните и гимнастическите упражнения, взети откъснато от всички делания на вътрешната алхимия. Събирането в устата на слюнка, именно понякога, или "Сладка роса" (Ган Лу), или "Цветно езеро", и нейното преглъщане по особен начин играе, голяма роля в даоските психофизически упражнения. "Избирането на пневмите" - е едно от названията на дихателните гимнастики. Всички тия упражнения са полезни, утвърждава Джан Бодуан, само при занятията по вътрешна алхимия, създаване на безсмъртен зародиш. Когато този зачатък се появи (виж предното четиристишие), то важността на тия упражнения нараства.

"Истинното зърно" (Джън Джун Дзъ) - е синоним на кълна, зачатъка на безсмъртния зародиш. Напротив, тия упражнения сами по себе си, извън вътрешната алхимия са безмислени, като нагряването на празен котел, като още и такова съществуване на вещ, като "Воден Огън" (Шуей Хо).

Хексаграмата на дадения стих - "Необходимост от изчакване" е Сю (Сиу И); състои се от триграмите Небе (Циен) и Вода (Кан).

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

      

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

04. Част Втора

Стих 20

В пещта на наклонената луна тогава нефритовия бутон е роден;

В триножника от ярко-червения цинобърен цвят, знай, ще се засели водното сребро.

Само малко след това, като огън в хармония своите сили ще приведе,

От зърното бавно ще израства крепкият жълт кълн.

Това четиристишие е посветено на втория аспект на първата фаза на алхимическия процес - описанието на създаването на жълтия цветец (виж описанието към 6-то осевстишие на І Част).

Ако пещта се създава от Ин Ци (оловото), то триножника се създава от Ян Ци (живака, извлечен от цинобър; триграма Циен). Съответно "нефритовият бутон" (Юй Жуй) се явява синоним на "нефритовия сок" (Юй Е), същност на незряла янска пневма, а "водното сребро" (Шуй Ин; т.е. живака) ще се окаже съответно, синоним на "есенциите (или "семената") на Метала" (Дзин Дзин), същност на незрялата инска пневма. В този образ произлиза нещо, като обмен на пневмите: в инска пещ се появява янска пневма, а в янски триножник - инска пневма. Следва да се обърне внимание, че тук Джан Бодуан идползвайки инския характер на знака "Вода", прави водното сребро (т.е. живак, като носител на янска сребристост, за разлика от инската сребристост на оловото) женско начало, отрицателно инско, а не обратното. След това, благодарение на хармонизацията на силите на Огъня произлиза единението на тези пневми и в дълбочината на цинобърното поле се появява и започва бавно да расте жълтия кълн. Това вече не е синоним на оловото и Ин Ци, като в І Част, а метафора, означаваща зачатъка на еликсира, първите признаци на появяването на безсмъртния зародиш. Той е назован от Джан Бодуан жълт, т.к. в своето появяване е свързан с единението на пневмите, а пневмите имащи свойствата и Ин Ци, и Ян Ци, се явяват стихията Земя (символичен - жълт цвят).

Мън

Хексаграмата на дадения стих - "недоразвитост" (Мън), състояща се от триграмите Кан (виж по-горе) и Гън (пребиваваща в неподвижност, планина, трети син) И действително в такста идва реч именно за недоразвитост, ръст, зачатък.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

1. Част втора

Стих 17

Чжан Бо-дуань,
«Учжэньпянь»
первая страница второй части
(ксилографическое издание)

В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай;
След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги,
После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път;
Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?

С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.

Циен

Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "Творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части). 

[Разположението на трите дантиена на български език, линк:        - https://tiandenow.wordpress.com/2014/04/18/525/

Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци

Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.

Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.

Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).

Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.

Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа

Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.

Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта

Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].

Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.

Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").

Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се осоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.

Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.

Нефритована флейта на Хан Сяндзъ

Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)

Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,

Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 

Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.

Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)