15. Част първа (Продължение)
Стих 15.
Тези, които не могат да познаят предците на оловото,
Нека даже да използват милиарди способи, ще кръжат в тъмата;
Жена в пренебрежение изоставена [изведнъж], силите Ин - Ян се раздвояват.
Зърно не вкусили, учeнието възлюбили за пустотата на червата и стомаха.
Трева, дървета, злато, сребро - [всичко това е] от лепкава кал;
Светлина, облаци, слънце, луна - [всичко това е] от сферата на мрака.
Това още повече мога да го кажа за хората, уверени във [силата на] вдишване и издишване, във [силата на] въображението.
Всички [методи] [в основата си] са различни от произхода на златото и цинобъра.
Последните две осемстишия на Първата част от "Глави за прозрение на истината" обобщават целия цикъл, в известен смисъл връщайки се към тематиката на уводните две осемстишия.
В първото четиристишие още веднъж се подчертава основтият принцип на вътрешната алхимия. Първо още веднъж се говори за важността на разбирането на енергетическата същност на съставките на вътрешноалхимическото усъвършенстване на еликсира и техния произход. И второ - още виднъж се утвърждава принципът на усъвършенстване на природата и жизнеността. В случая отказа от него, еликсир няма да се появи - подобно на това, както е невъзможно зачатие, ако съпрузите са разлъчени. И на края, отново се критикуват хигиените (в дадения случай диетичните) предписания на даоските текстове, които се провъзгласяват безполезни, като такива, извън тяхната свързаност с целите на вътрешната алхимия.
Последният момент се развива и конкретизира във второто четиристишие. Всички предмети, обладаващи телесното, вещественото, преди всичко и собствено, като състъвки на външната алхимия се уподобяват на мръсотия, нямаща нищо общо с истинната алхимия на посветените. В този ред на мисли, говори Джан Бодуан, няма нищо общо между истинната алхимия и стремлението към овладяване на безсмъртие, благодарение на даоската хигиена, като цяло външни пневми от светлина, облаци, слънце (хелиотерапия, слънчеви вани), луна (лунна терапия), посредством дихателна гимнастика, или съзерцание, свързано с визуализация (или с актуализация) на едно от даоските божества - Подателят на безсмъртие. Този вид съзерцание (Цун Сян) се състои в това, че адептът се стреми да си представи божеството конкретно, така че възникващият образ, по яркост и яснота, практически да не се отличава от реален предмет.
Всичко това, заключава Джан Бодуан, няма никакво значение за вътрешната алхимия - за изкуството на златото и цинобъра.
 |
| Алхимическа схема на достигане на безсмъртие, уподобяваща организма на мирозданието |
