Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

04. Част Втора

Стих 20

В пещта на наклонената луна тогава нефритовия бутон е роден;

В триножника от ярко-червения цинобърен цвят, знай, ще се засели водното сребро.

Само малко след това, като огън в хармония своите сили ще приведе,

От зърното бавно ще израства крепкият жълт кълн.

Това четиристишие е посветено на втория аспект на първата фаза на алхимическия процес - описанието на създаването на жълтия цветец (виж описанието към 6-то осевстишие на І Част).

Ако пещта се създава от Ин Ци (оловото), то триножника се създава от Ян Ци (живака, извлечен от цинобър; триграма Циен). Съответно "нефритовият бутон" (Юй Жуй) се явява синоним на "нефритовия сок" (Юй Е), същност на незряла янска пневма, а "водното сребро" (Шуй Ин; т.е. живака) ще се окаже съответно, синоним на "есенциите (или "семената") на Метала" (Дзин Дзин), същност на незрялата инска пневма. В този образ произлиза нещо, като обмен на пневмите: в инска пещ се появява янска пневма, а в янски триножник - инска пневма. Следва да се обърне внимание, че тук Джан Бодуан идползвайки инския характер на знака "Вода", прави водното сребро (т.е. живак, като носител на янска сребристост, за разлика от инската сребристост на оловото) женско начало, отрицателно инско, а не обратното. След това, благодарение на хармонизацията на силите на Огъня произлиза единението на тези пневми и в дълбочината на цинобърното поле се появява и започва бавно да расте жълтия кълн. Това вече не е синоним на оловото и Ин Ци, като в І Част, а метафора, означаваща зачатъка на еликсира, първите признаци на появяването на безсмъртния зародиш. Той е назован от Джан Бодуан жълт, т.к. в своето появяване е свързан с единението на пневмите, а пневмите имащи свойствата и Ин Ци, и Ян Ци, се явяват стихията Земя (символичен - жълт цвят).

Мън

Хексаграмата на дадения стих - "недоразвитост" (Мън), състояща се от триграмите Кан (виж по-горе) и Гън (пребиваваща в неподвижност, планина, трети син) И действително в такста идва реч именно за недоразвитост, ръст, зачатък.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

              3. Част Втора

              Стих 19 

Времето напразно не губи, от глина лепи за еликсира съд;

За варенето на отварата, пещ при наклонената луна търси.

От небесната спонтанност огън в нея ти ще намериш;

За какво са дърва и въглища нужни, за що е тогава мяха?

Ако първите две четиристишия описват, каква е подготовката за олхимическата работа, то третото четиристишие вече е свързано с началото на процеса. Впрочем, основното негово съдържание отново също е посветено на разединението с външната алхимия.

Цялата нейна операция, приготвянето на пещта и останалите обичайни вещества - е пуста загуба на време.

Чун

Истинната пещ - е вътре у човека, материалите, от които е направена са пневма. Образът на пещта, е подобен на "наклонена луна" (Ян Юе Лу), произлизат още в трактат от ІІ в.н.е. (?) "За единението на триадата" (Цан Тун Дзи), приписван на знаменития алхимик Вей Бо Ян. Към времето на живота на Джан Бодуан, той мече се възприемал, като авторитетен текст по вътрешна алхимия с общометодологически характер.

Луна - символ на Ин Ци (в дадения случай, развита триграма Кун) и следователно, олово. Склоненият образ на месеца - образ, указващ по форма тази "оловна" (Ин Ци) пещ. В нея, с описаните по-горе способи се разпалва огъня, подгряващ отварата. Огънят гори, следващ "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Джан, виж по-горе коментарите към четиристишие 17(1) и по-нагоре). Така, както този огън има същият пневмен, вътрешен характер, така поддръжката му не изисква дърва, въглища, или раздуване на мяха. В този вид, Джан Бодуан още веднъж поставя границата между своето учение и външната алхимия.

Хексаграмата, съответстваща на дадения стих - това е "Начална трудност" (Чун); състояща се от триграми Джън (възникване, подвижност, гръм, първи син) и Кан (потапяне, опастност, вода, втори син).

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

2. Част Втора 

Стих 18

Пещ създай, сложи триножника, Циен - "Небе", Кун - "Земя" вземи за образец.

Запали, семената на цветовете варейки, разумните души, душите на животните ти обуздай.

То се събира, то се разпада Ин - Ян, Вселенска пневма, на превръщането свършва.

Осмелявам се да кажа: Тези тайни скрити не се нуждаят от празна реч. 

Тук продължава развитието на телата от 17(1) четиристишие. Отново идва реч за подготовката за начало на процеса. Приготовлението на пеща и триножника е възможно само в подредена функция на цинобърното поле, което от своя страна изисква занятия със сложни психо-физически упражнения: "Изправяне на сърцето" (Джън Син медитация, съсредоточаване, концентрация на мислите) и "Изправяне на тялото" (Джън Шън - специални даоски гимнастически упражнения). В този вид, адептът се стреми да достигне равновесие на инските и янските пневми (Кун и Циен) и тяхната чистота.

Разумните, или небесните и животни, или земни души (Кун и По - виж по-горе коментарите към 10-то осемстишие) излизат тук, като символи на "Семето на цвета" (същности - есенциите) Ян Ци и Ин Ци. По-нататък, в третата строфа, мисълта на Джан Бодуан отива към космологичен план, разяснявайки природата на всички превръщания в мира, характера на раждането и гибелта на вещите. Вселенската пневма се сгъстява - и вещта се появява; пневмата се разтваря, разпада, разсейва  - и вещта се разрушава. Вселенската пневма Ин Ян - е съединение на дошлите в хармония ински и янски (Ин Ци и Ян Ци) пневми в техния универсален космически аспект, единението на най-добрите същности на Вселенските пневми. Тук процесът на космическите превращения съответства на превращенията, метаморфозите, взаимопреходите на пневмите на човешкото тяло, водещо в процеса на вътрешната алхимия (за природата на алхимията, като модулиране на космическия процес и за ролята на учението за подобието на микро- и макрокосмическата алхимия - виж по-горе) към създаване в тялото на адепта на безсмъртен зародиш, еликсир, за което се говори в четвърта строфа.

Кун

Хексаграмата, съответстваща на стиха 18(2), - Земя (в превод на Ю.К. Щуцкий - "Изпълнение"; Кун), се състои от отрицателни ински черти.

Щуцкий, Юлиан Константинович

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

1. Част втора

Стих 17

Чжан Бо-дуань,
«Учжэньпянь»
первая страница второй части
(ксилографическое издание)

В началото Циен - "Небе", и "Земя" - Кун в триножника - съд преобръщай;
След това в отварата постави в нея заек и врана, свари ги,
После тези двете вещи ги изгони назад, към Жълтия Дао-Път;
Така нима златото и цинобъра не могат да се родят тогава?

С този стих започва ІІ част на "Главите за прозрение на истината", състояща се от шестдесет и четири стиха Дзюе Дзюи, "Оборваных строк" [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.], т.е. четиристишие, в което се римуват всички строфи, с изключение на третата.

Циен

Всеки стих символизира една от хексаграмите от "Книгата на Промените" ("И Дзин") и съответно - една от фазите на алхимическия процес, описан в терминологията на "И Дзин". Първата хексаграма "Небе" (в превод на К. Щуцкий - "Творчество"), - се състои от едни положителни (Ян) черти. Затова, неслучайно е, че това название вече се среща в първата строфа на стиха 17 (1). Както и навсякъде в "Главите за прозрение на истината", "Небе" и "Земя" - Циен и Кун означават чисти преднебесни пневми Ин и Ян, които е длъжно да се използват за създаване на триножника, съдината на вътрешноалхимическото действие, разположено в долното "цинобърно поле" (Дан Тиен) на тялото. Локализацията и размерите му са указани още от Гъ Хун (283/284 - 343/363г. н. е.). Гъ Хун указва, къде е долния Дан Тиен при мъжете и при жените (виж Гъ Хун. Баопу-дзъ, глава 18-та "вътрешни" части). 

[Разположението на трите дантиена на български език, линк:        - https://tiandenow.wordpress.com/2014/04/18/525/

Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци

Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.

Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.

Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).

Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака. Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.

Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа

Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун. Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.

Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта

Горният дантиен се намира между точките бай хуей (сто срещи). Това е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите. Ин тан (залата на печата) се намира между веждите. Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост." бел. прев.].

Строго погледнато, този център се явява съда във вътрешната алхимия, но адепта е все пак длъжен предварително да го подготви за тази роля: да почувства неговото местонахождение, да го очисти посредством дихателна гимнастика и съзерцание.

Заекът и враната - са нови синоними на недоразвитите Ин Ци (заек) и Ян Ци (врана), синоними на тигър и дракон. В древнокитайската митология (и по-късно в народната култура) заекът е вземан, като символ на луната, като нейно животно, а враната - символ на слънцето, което понякога се е разглеждало, като врана (последното е характерно и за много други народи). В алхимическата традиция тази символика се е оказала преосмислена: слънцето - Ян, но неразвито, таящо вътре Ин (врана); луната - Ин, но скриваща Ян (заек). В символиката на "Книгата на Промените" на това състояние съответстват триграмите Кан (вода - заек) и Ли (огън - врана). В такъв образ, ако съдът се създава от адепта от зрели отбрани пневми Ин - Ян (символи: Кун и Циен, стихии - "Вода" и "Огън"), то отварата се изготвя от незрели пневми Ин - Ян (символи: Кан и Ли, стихии "Метал" и "Дърво").

Двете вещи - това са заека и враната. "Жълтият път" (Хуан До) - тук е способа на активността, на деятелността Ин Ци и Ян Ци, техният хармоничен среден път (жълтото - това е цвета на стихията "Земя", стихията на средата, на центъра). Така заекът и враната съответстват също така на луната и слънцето, то в мистическата топонимика на вътрешната алхимия те съответстват и се осоциират с пневмата на очите, тяхната бляскавост (дясно - слънце, ляво - луна). Общият смисъл на строфата: алхимическият процес е длъжен да върви естествено, като се вземат предвид вътрешните тенденции на развитието на самите пневми, в период на растящ Ян (от зимното до лятното слънцестоене, знак Дзъ У) с развиващи се скоци, като в частично съвпадащият с тях период - от пролетното до есенното равноденствие (знак Мао 70) те се очистват и отмиват. Тези знаци се употребяват също и като символи на развитата Ин - Дзъ, развития Ян - У, неразвитата Ин - Ю и неразвития Ян - Мао; такава е символиката и деленията на денонощието.

Накратко ще кажа, определянето на стадиите на алхимическите процеси са длъжни да съответстват на конкретното състояние на пневмите. Заключителната строфа на четиристишието говори за целта на процеса - създаването на еликсира, безсмъртният зародиш, към който са длъжни да доведат правилно извършените алхимически процедури.

Нефритована флейта на Хан Сяндзъ

Хан Сяндзъ - е едни от осемте безсмъртни, племенник на знаменития хански поет и учен Хан Юя (768 - 824). Увличал се по даоизма и алхимията, постигнал безсмъртието. Много легенди разказват за опитите на Хан Сяндзъ да убеди Хан Юя в съществуването на свръхестествени сили, чудеса и знамения.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

16. Част първа (Продължение)
Стих 16

За него [едното] говорят милиарди книги, за безсмъртието;

Само златото и цинобъра - са корен и праотец.

Опират се те на триграмата "Земя", пораждаща живот, завършващ с телесност;

Зърното заложено било тогава, когато в семейството Циен доведе симпатия.

Не се удивявайте, че тайните Пружини на Небето са разкрити всички [тук] до край,

[Ще направя] така по тая причина, защото и учените [често] мамят себе си;
Ако човек е изяснил в пълнота смисъла на [всички] стихове,
Той ще види Трите Чисти [на Небесата] и Високопоставения Старец.

Последното осемстишие непосредствено продължава предишното, завършвайки първия цикъл на "Глави за прозрение на истината".

Много време от живота на Джан Бодуан, в кръговете на последователите на вътрешната алхимия, вече се установила концепцията, съгласно която външната алхимия винаги е била измислена от невежи, неразбиращи даоската символика, а всички книги по външна алхимия в действителност се явяват ръководства по вътрешна алхимия.

Исторически, както вече се отбеляза, до ІХ-Х в., външната алхимия безусловно се е считала по-скоро за езотерична, отколкото за вътрешна. От тази гледна точка на вътрешната алхимия е отразена и в първите две строфи на 16-тото осемстишие. Следващите две строфи отново говорят за произхода на еликсира от двете пневми Ин Ци и Ян Ци (триграми Земя, Кун и Небе, Циен). Освен това процесът на вътрешната алхимия започва в инските центрове на тялото (Кун), а завършва в янските (Циен). Именно там е единението на двете пневми и се поражда, според даосите - зародиша на безсмъртното тяло.

Във второто четиристишие Джан Бодуан отново говори за тайния езотеричен характер на своя текст, разкриващ тайната на безсмъртието, разбирането, за която позволява на адепта да съзрява "Трите Чисти" (Сан Цин) - трите лица на Дао, трите аспекта, или еманации (трите пневми; за техните роли в даоското богослужение, виж по-горе), обичайно символични изображения в образи на триадата Божества - Нефритовите Императори, и така също да се съзерцава "Височайшия старец" (Тай Шан Вън), т.е. обожественият Лао Дзъ, отъждествен с тялото на Дао.

С това завършва І част от "Глави за прозрение на истината".

В този ред на мисли, от текстовете на проанализираните фрагменти на "Глави за прозрение на истината" отчетливо се вижда ритуализирането (интериоризиран, извън феноменален) на вътрешната алхимия и нейната рецептурност.

Последното, впрочем, е характерно за традиционните култури (виж Рабинов, В. Л., 1979, 43-69).

Този ритуализъм е свързан тясно и с даоското богослужение, в което мистерията на култивиране на безсмъртния зародиш се обектира, установявайки ритуалността в тесен смисъл. Даоското богослужение заимства и езика на вътрешната алхимия, терминологията, която е репрезентативна в трактата на Джан Бодуан. С други думи - богослужението и практикуването на вътрешния алхимик са взаимнопреобразуващи се и едното може за бъде описано с езика на другото.

Алхимията е винаги склонна към ритуализация и в своето развитие съвършено закономерно отивайки към интериоризация, с обща тенденция към еволюция, от една страна, като е бил ръст на знанията с ритуален фактор, а от друга - в медитативно-интровертно направление, което напълно съвпадало и обхващало завършеността и реализацията във вътрешната алхимия. Съответно израствал и отделния клон на етическото начало на алхимията, който винаги се е смятал за подчинен (борбата със страстите и емоциите, като предварително условие за придобиване на съвършенство).

Моралът също се интериоризирал и интровертизирал, и вътрешният мир на адепта се установявал, като самодостатъчна реалност. Усилвал се мотивът за ескейпизма, което е много своеобразно. Адепта - това е цялостен мир, следователно, може да се избяга от мирската суета, оставайки в света, посредством отиване в себе си и своя вътрешен живот. Това е своего рода ескейпизъм, призоваващ не към покалугеряване и отшелничество, а към самообособяване и интровертност. Ясно е, че катализаторът на последната тенденция е било влиянието на будизма, особено в чанската  му форма. 

В социален план, подобна интровертна етика, при всичката привидна отхвърленост на социума и външния мир, която на скалата за ценностна система заемала неизмеримо ниско място, нежели микрокосмоса на индивида, ставащ основен предмет на философията след VІІІ-ІХ в. (виж Мартинов А.С., 1982, 285-287), била не по-малко средство на форма на протест, а обратното - морална санкция на това общество и затова всички призиви за "отиване от света, пребивавайки в света", по същество - се явявали, като констатация, признание на онтологическата вечност на неговото status quo, и затова прекрасно се вписвали в традиционната ценностна система на стария Китай.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

15. Част първа (Продължение)

Стих 15.

Тези, които не могат да познаят предците на оловото,

Нека даже да използват милиарди способи, ще кръжат в тъмата;

Жена в пренебрежение изоставена [изведнъж], силите Ин - Ян се раздвояват.

Зърно не вкусили, учeнието възлюбили за пустотата на червата и стомаха.

Трева, дървета, злато, сребро - [всичко това е] от лепкава кал;

Светлина, облаци, слънце, луна - [всичко това е] от сферата на мрака.

Това още повече мога да го кажа за хората, уверени във [силата на] вдишване и издишване, във [силата на] въображението.

Всички [методи] [в основата си] са различни от произхода на златото и цинобъра.

Последните две осемстишия на Първата част от "Глави за прозрение на истината" обобщават целия цикъл, в известен смисъл връщайки се към тематиката на уводните две осемстишия.

В първото четиристишие още веднъж се подчертава основтият принцип на вътрешната алхимия. Първо още веднъж се говори за важността на разбирането на енергетическата същност на съставките на вътрешноалхимическото усъвършенстване на еликсира и техния произход. И второ - още виднъж се утвърждава принципът на усъвършенстване на природата и жизнеността. В случая отказа от него, еликсир няма да се появи - подобно на това, както е невъзможно зачатие, ако съпрузите са разлъчени. И на края, отново се критикуват хигиените (в дадения случай диетичните) предписания на даоските текстове, които се провъзгласяват безполезни, като такива, извън тяхната свързаност с целите на вътрешната алхимия.

Последният момент се развива и конкретизира във второто четиристишие. Всички предмети, обладаващи телесното, вещественото, преди всичко и собствено, като състъвки на външната алхимия се уподобяват на мръсотия, нямаща нищо общо с истинната алхимия на посветените. В този ред на мисли, говори Джан Бодуан, няма нищо общо между истинната алхимия и стремлението към овладяване на безсмъртие, благодарение на даоската хигиена, като цяло външни пневми от светлина, облаци, слънце (хелиотерапия, слънчеви вани), луна (лунна терапия), посредством дихателна гимнастика, или съзерцание, свързано с визуализация (или с актуализация) на едно от даоските божества - Подателят на безсмъртие. Този вид съзерцание (Цун Сян) се състои в това, че адептът се стреми да си представи божеството конкретно, така че възникващият образ, по яркост и яснота, практически да не се отличава от реален предмет.

Всичко това, заключава Джан Бодуан, няма никакво значение за вътрешната алхимия - за изкуството на златото и цинобъра.

Алхимическа схема на достигане
на безсмъртие, уподобяваща
организма на мирозданието

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)             

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

14. Първа част (Продължение)
Стих 14

Три, пет и едно - всичко три знака.

Просветлените от древността и съвремието рядко разбирали [тяхната] същност.

Три на изток, на юг две - всичко стават пет.

Един на север, четири на запад - всичко стават пак толкова.

Там, където е [знакът] У Дзъ, там се ражда числото пет.

Съединяват се три семейства, и зачеват се деца.

Децата - това са едно, присъстващи в истинната пневма.

За десет месеца зародиша съзрява и стъпва на съвършена основа.

В това осемстишие в пълна мяра е разгънато нумерологичното учение на Джан Бодуан, неговата цифрома символика и символиката на вярата. Три, пет и едно - това е творящата Триада (Тебе, Земя и Човек), пет стихии и една пневма, впоследствие образуваща пентада и триада. Три, освен това, е символично число за стихията Дърво (зараждащ се Ян, изток), а две - е число на стихията Огън (Развит Ян, юг). Тяхната сума (числото на положителните пневми изобщо) е равна на пет. Но пет - това е числото на стихията Земя (единението на Ин Ци и Ян Ци, център). Едно - това е числото на стихията Вода (развит Ин, север), а четири - числото на стихията Метал (зараждаща се Ин, запад). Тяхната сума отново дава числото на стихията Земя - пет. Така Джан Бодуан още един път указва за срединното положение на стихията, към които са причастни всички останали стихии, и към които е причастна тя на свой ред.

Знакът У Дзи - е още едно от названията на стихията Земя (виж коментара към третото осемстишие). Предвид това ние имаме три петорки: сумата на янските пневми (стихии), сумата на инските пневми и числото на стихията Земя. Тези петорки Джан Бодуан нарича "трите семейства" (Сан Дзя). В процеса на вътрешната алхимия тези три семейства се съединяват, установява се единна пневма, зачева се безсмъртното дете, безсмъртния зародиш. Друго, това е въведеният от Джан Бодуан синоним на безсмъртния зародиш - "истинна пневма", Джън Ци Джън и Джи Ци, обхващаща трите обединени пневми - трите семейства. 

Съзряването на безсмъртния зародиш в тялото на адепта е уподобено от Джан Бодуан в съответствие на даоската традиция процес на съзряване плода в майчиното лоно.

След десет лунарни месеца плодът е напълно сформиран и детенцето се ражда; точно така и безсмъртният зародиш се отглежда у адепта десет месеца, докато не се установи новото безсмъртно тяло на адепта, отхвърлило обвивката на предишното тяло. Тогава се ражда новият безсмъртен.

Освен това, "трите петорки" (Сан У), се явяват "функция" (Юн) на единната пневма. В космическият процес единната пневма предшества всички видове пневми и стихии, и следователно се явява първичната, субстенциална пневма. Но "трите петорки" така също са и "субстанция" (Ти) на единната пневма (доколкото в алхимическите процеси трите семейства предшестват единната пневма, пораждайки я от своето съединение). Затова тези числа 9 се възприемат в даоската традиция, като ключ към различните тайни на даоските способи за придобиване на безсмъртие. Така съотношението 3:5 е положено в основата на даоската дихателна гимнастика на "Великата хармония" (Тай Хъ), в основата на цикъла на увеличаване или умаляване на Огъня в процеса на нагряване на еликсира и т.н..

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

13. Част първа (Продължение)

Стих 13

Този, който не знае взаимообръщението на взаимообращемостите на Съкровеното,

Нима не прилича [на човек], любещ в Огъня да отглежда и възпитава лотоси?! 

Гони белия тигър назад, към дома, където ще го нахранят.
Тогава ще се роди светлата перла - пълната луна.
Щателно гледай за еликсира, за границата, за горенето на Огъня.
Със спокоен Дух следи за небесната естественост, 
[Тогава] всички Ин ще се унищожат и еликсирът ще съзрее.
[Ти] свободен си, избягъл от клетките и придобил десетохилядното дълголетие.

Първата строфа на това осемстишие съдържа намек на Джан Бодуан към "Дао Дъ Дзин": "Отново Съкровеното се установява в Съкровено (Сюан Дзи Ю Сюан)". В текста на "Дао Дъ Дзин" това изразяване означава, в частност, вечния преход на Дао - Съкровеното в света на вещите, неговото постоянно присъствие в космоса и новото възвръщане към самото себе си, към своята изначална Съкровеност, на свой ред, отново проявяващо се във всичко.

Състоянието на равновесие на някоя неподвижна точка на ръба на Съкровеното и явното, Лао Дзъ назовава: "Порта на пълнота на тайните" (в смисъла на "скритото", "място на раждането на вещите") - Джун Мяо Джи Мън.

В даденото осемстишие Джан Бодуан, видимо, имайки предвид само един аспект на това кръгообращение: безкрайното взаимо-пораждане - взаимоопределение на Ин и Ян.

В този образ, тринадесетото осемстишие непосредствено развива идеята на предния стих. Глупец, неразбиращ тази взаимообращаемост, но таящ в своето тяло зачатието на безсмъртния зародиш, е подобен на човек, опитващ се с Огън да храни и размножава лотоси. Трета и четвърта строфа на първото четиристишие описва процеса на зачатието на безсмъртния зародиш, назован тук "светла перла" (Мин Джу). Белият тигър - отрицателна (Ин) пневма се гони у дома, в "жълтия двор" (Хуан Тин), където тя и поражда "безсмъртния (или цинобърен) зародиш" (Дан Тай). "Пълната луна" тук назована отново - е цялостност, целокупност на отрицателните пневми (както зряли Кун, така и незрели Кан).

Другото синонимно описание на дадената алхимическа ситуация: "Белият тигър и зеленият (цин) дракон се съчетават в жълтия двор, уравновесявайки Ин и Ян, и зачевайки цинобърния зародиш". Така и възниква въпросът, защо в самия стих Джан Бодуан заобикаля с мълчание зеления дракон, живака, положителните (Ян) пневми?! Отговорът е предилно прост. Работата е там, че в дадения стих описва зачатието на цинобърния зародиш в ракурса на вече завършената цялостност.

В такъв случай по правило, прието в текстовете по вътрешна алхимия, инските пневми (тигър, олово и т.н.) се считат за "господари" (Дзюн), а янските (дракон, живак и т.н.) - за "подчинени" (Чън). Съответно за подчинените не следва да се говори, достатъчно е намека за тяхното присъствие. И този намек - епитет "светла перла", на дадения безсмъртен зародиш, дотолкова, доколкото светлата перла - "драгоценността на дракона" (Лун Бао) е част от атрибутите на дракона (достатъчно напомня за безчисленните изображения на дракона, играещ с перли). Въпреки че сама по себе си перлата е свързана със символиката на Ин, то нейното съотнасяне към дракона й придава отблясък Ян. В този ред на мисли, присъствието на положителни пневми в зародиш - скрито намекват за това нещо. 

Двете първи строфи на второто четиристишие говорят за изменението на техниките на нагряване след образуването на безсмъртния зародиш. Ако по-рано, до неговото зачатие, се изпълняват съответните дихателно - медитативни упражнения, което се налага само в периода на растящият Ян (месеците от януари до юли и часовете от полунощ до обяд, по-точно - от 3-та стража, т.е. от 11 вечерта, до края на 9-та стража, т.е. до часа на обяд), то сега следва да се откаже тази трудна схема, съобразявайки се с "небесната спонтанност", "естествеността" (Тиен Жан), отбелязвайки, както янските периоди от време, така и инските. За времето от полунощ до часа на обяд, като най-благоприятно за занятията с дихателни упражнения (регулацията на пневмите, Син Ци) виж още гл. 8-ма "вътрешните" части на "Бао Пудзъ" Гъ Хун: "Така практикуването на регулиране на пневмите става само по време на живите пневми (Шън Ци), и няма смисъл по времето на мъртвите пневми (виж Ци). Затова се говори: "Безсмъртните приемат вътре само шест пневми" - това е, заради казаното по-горе. Всеки ден и нощ заедно се сменят дванадесет стражи. От тях шест стражи от полунощ до часа на обяд - когато е времето на мъртвите пневми. По времето на мъртвите пневми заемането с регулацията на пневмите е безполезно".

Изменя се и характера на нагряването. Това вече не е мощното раздуване на меховете, а меко дихание на сърцето, близко до диханието на зарозиша.

Последните два стиха отново говорят за последващото унищожение на Ин Ци и появяването на новото безсмъртно тяло от чиста Ян пневма, в която адепта приема новото висше свръхсветско битие.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Глави за прозрение на истината. Джан Бодуан

12. Част първа (Продължение)

Стих 12 

Дървета и треви също така [се делят] на ински и янски, 

Ако едното в тях липсва. 

Разлистват ли се в началото зелени листа, - [значи] първоначално господства Ян. 

След тях се разтварят червени цветове, - [значи скоро] ще последва Ин. 

Постоянният Дао - Път така действа ден [след ден]. 

Кой ще познае, че "истинният изток" на това е противаположен? 

Съветвам всички благородни мъже, изучаващи Дао - Пътя,

Да не [предприемат] вредни действия, докато не опознаят Ин и Ян. 

Джан Голао - един от осемте безсмъртни

Първото четиристишие на това осемстишие по същество се явява кратък коментар на знаменитата фраза от "третото крило" на "Книгата на Промените" - "Сицъ джуан": "Един път Ин, един Ян - ето и това е Дао - Пътя". Таза фраза, след това постоянно се цитира от неоконфуцианците, като нелошо  се отразява учението за редуването на взаимообусловеностите Ин и Ян. 

Zhou Dunyi (Джоу Дун-и)

Ще цитираме "Разяснение схемата на Великия Предел" на Джоу Дуни (1017 - 1073), младият съвременник на Джан Бодуан.

Той принадлежал към школата "Идзинисти" (нумеролози) Сиен Шу, свеждащи мирозданието към триграмите ("образ", Сиен) и тяхното взаимодействие към и числово съотношение. Впоследствие неконфуцианската традиция започнала да го счита за родоначалник на своята школа. Като цяло неговото мирозрение е близко с даоското и в частност с мирозрението на Джан Бодуан. "Безпредалното и Великият Предел, - пише той. - Великият Предел се движи и ражда Ян, успокоява се и ражда Ин. Покоят приближава до Предела и отнова се превръща в движение. Движението приближава до Предела и отново се превръща в покой. Един път движение, един път покой, - те се коренят едно в друго. Произлязло е разделението на Ин, разделение на Ян и двете поредни форми на проявлението се установили."

Всичко в природата се отнася към петте стихии, които соми по себе си се явяват модалностите на Ин Ци и Ян Ци (отново Джоу Дун-и: "Петте стихии, това е едно - Ин и Ян, Ин и Ян - това е едно - Великият Предел; Великият Предел се корени в Безпределното"); взависимост от преобладаването на тази, или онази пневма, вещта се отнася към тази, или различна стихия. Съответно всички неща, включително и тревата и дърветата, се отнасят към Ин и Ян, и се състоят от пневми. Редуването на сезоните се явява резултат от редуването на взаимното пораждане на Ин и Ян. Така пролетта и лятото се отнасят към Ян, есетга и зимата към Ин. 

Такъв е неизменният миропорядък и такъв е основният методологически принцип на Вътрешната алхимия. Все пак, както вече се говореше по-горе (виж. коментарите към 4-то осемстишие), Вътрешната алхимия превръща този процес, обръщайки течението на промените на следнебесния космос, отправено към смърт и дезинтерграция, към преднебесното състояние на хармония и безсмъртие. В терминологията на Вътрешната алхимия това преобръщане на процеса на промените отвътре навън се нарича "направление на Водата към върха, а на Огъня надолу" (в природата Огънят, като янско начало, се устремява към върха, а Водата, като инско начало - тече надолу).

Това е длъжно да доведе към вече многократно споменаваното "изчезващо Ин, очистващ Огън за съвършения Дао-Път" (Ин Дзи, Ян чун и Чън Дао). Такъв е образът, процесът на Вътрешната алхимия и природния процес на порядките (подобни, родствени), но разнопосочни.

В последния стих на осемстишието си Джан Бодуан съветва учениците да постигнат природата на Ин и Ян и да не се смущават от парадоксалния характер на Вътрешната алхимия, тъй като това произтича от по-голямото и дълбоко разбиране на същностите Ин и Ян, от колкото при обикновените хора. Съответно и наставление, въвеждащо в тайните на Вътрешната алхимия, преждевременно, ако не е готов ученикът да проникне дълбоко в същността на доктрината на промените.


Бамбуковият барабанчик Джан Голао

Джан Го (Джан Голао) - е един от най-загадъчните от Ба Син; неизвестно кога е роден, във всички легенди и предания се говори, че е на много години. Изобразяван е обичайно на вълшебно муле, способно да измине грамадно разстояние за един ден.

Джан Голао

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины

                      (линк към произведението)