Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

4. Част първа (продължение)

Стих 4

В истинното средоточие на този закон

(е скрита) тайнствеността още по-истинна;

В нея е цялата причина, (защо) аз един

се отличавам от (другите хора).

Сам знам, как да превърна

триграмите "вода" и "огън";

Кой (още) знае "плуващ" и "потъващ",

и одобрява "домакина" и "госта"?

Искам, в триножника от метал

да остане (съдържащия се) в цинобъра живак;

Но първо ще пусна в "Нефритеното езеро"

среброто, съдържащо се във водата.

Осъществяването на духа и "обрата на огъня"

не завършва на разсъмване;

От бездънните глъбини (тогава)

ще се появи диска на слънцето.

Започва четвъртото осемстишие с указанията на Джан Бодуан на най-висшето съвършенство на неговия алхимичен метод, заключаващи се в разтапянето на вътрешния еликсир.

По-нататък Джан Бодуан въвежда няколко нови термини. В четвъртото осемстишие за пръв път в текста ясно дава символиката на "Книгата на промените" и общото описание на алхимичния процес. Основните съставни части на еликсира, т.е. субстанциите на тялото, с които предстои да работи адепта, вътрешната алхимия и по-рано известните ни, като тигър и дракон, Ин ци и Ян ци, чувствата и природата, олово и живак, и така нататък, сега вече приемат ново символично обозначение: те са назовани триграми "Вода" (кан) и "Огън" (ли) - в "Книгата на промените" тези триграми са обозначени съответно, като две слаби черти (ински) с една силна (янска) в центъра, и като две силни черти със слаба в центъра.

Първата от тях, в традицията на вътрешната алхимия, в определен контекст се отнася към "положителния" (Ян), тъй като без да гледам на преобладаването на слабите черти, тя символизира зараждането на силите Ян (силна централна черта). В пространствения ред тя се асоциира със север, а от стихиите - с Вода (съгласно с диалектиката в "Книгата на промените" най-висшата степен на отрицателното се явява и точката на раждане на положителното, и обратно). Съответно - триграма ли (Огън) понякога се отнася, както вече се каза - към отрицателното (Ин), като се асоциира с юг и Огън.

В съответствие с общите принципи на древнокитайската космология главните качества на Ин (и нейния символ - Вода) се явяват движение надолу, а Ян - движение нагоре. В такъв вид, хексаграмата, описваща взаимните отношения на Вода и Огън, Ин и Ян, триграмите кан и ли, е длъжна да има следния вид (64-та хексаграма, последната, уей дзи - "още не е край"). Както е известно, в традицията на "Книгата на промените" долната триграма е назована вътрешна и е свързана с събитията на вътрешния живот, и бъдещето, а горната е назована външна, и е свързана с външния живот, и миналото. Но вътрешно и външно традиционно се асоциират с "домакина" (джу) и "госта" (бин); от тук и обозначението на философската категория "субект" (джу) и обект (бин или къ), а по-късно - и у неконфуцианците. Следва да се отбележи, че 64-та хексаграма притежава пълна неуместност на чертите: нечетни (янски) позиции са заети от ински черти и обратно (броя на чертите върви отдолу нагоре). С други думи, в "непосветения" мир - Вода и Огън заемат своята разделеност до тогава, когато процеса на вътрешната алхимия трябва да изиска тяхното сливане за създаването на безсмъртния зародиш. По такъв начин следва да се споменат местата на триграмите, които съставят 63-та хексаграма дзи дзи - "вече е край", с пълна уместност на чертите, т.е. нужно е да се отправи Огън от юг на север, Вода от север на юг и така нататък, като при това Земята остава, както преди в центъра.

За практикуващия адепт това означава изменение направлението на потока от енергии в тялото на човека: стремящите се към върха потоци от янски пневми се направляват посредством съзерцание и дихателни упражнения надолу, в долното цинобърно поле, и обратно. Въобще целият процес по придобиване на безсмъртие със средствата на вътрешната алхимия, и както се оказва преобръща естественото (условно естествено за даоса, както ще видим по-долу) течение на "промените", работещи за смъртта, в противоположно, и такова преобразуване във вътрешната природа предполага постигането на вечен живот.

От гледна точка на даоизма това е възстановяване на изкривеното "преди небесно" (сян тян) състояние на мира на човека (виж по-долу). От това и огромната важност на йероглифа дян, тук означаващ "взаимна обращаемост", "промяна на местата" и така нататък. "Триножник от метал" (дзин дин) тук е назовано вместилището на положителната (Ян) пневма - Дворец на Небето Цян (цян гун) един от центровете на тялото, съгласно традициите на вътрешната алхимия. В него се съхранява еликсира в процеса на неговото приготовление.

Цинобърният живак - живак възстановен от цинобър. На псевдоалхимичен език във вътрешната алхимия така се нарича "сокът на дървото" (му е), пневмената есенция на стихията Огън (янска пневма) в човешкия организъм.

"Нефритеното езеро" (юй чи) - място, противоположно на триножника от метал, там се създава елексира. Сребро, скрито във вода - сребро, скрито в олово, което китайските алхимици смятали за "недозряло сребро", "баща на среброто". Тук - "семето на метала" (дзин дзин) е пневмена есенция на стихията Вода (погледни по-горе, по аналогия със сока на дървото).

Описаната тук алхимическа операция се заключава в следното: янски пневми (дърво, живак и т.н.) остават в триножника от метал. В процеса на разтапяне в Нефритеното езеро се направляват потоци от инска енергия - пневми на метала, оловото и т.н. Там привличащите се по взаимни "симпатии", като родствени, но полярно противоположни сили - олово и живак се съединяват, като техните семенни същности (есенция - виж по-горе) се подкрепят една друга. Тези процедури се съпровождат с определени дихателни упражнения ( "обрата на огъня" и др.)

Източник - тук

"Бездънните глъбини" - тук е назован Двореца на Водата Кан (кан гун, шуей джъ гун). "Диск на слънцето" - образно название на изчистената "изначална пневма" (юан ци), по-точно - нейния положителен аспект "изначалния Ян" (юен ян).  Иначе смисълът на заключителните редове на четвъртото осемстишие е в това, че благодарение на нагряването на триножника в Двореца на Водата Кан ще се роди изначалната янска пневма, субстанция на бъдещото безсмъртно тяло, състоящо се - по даоското учение - от една "най-чиста положителна пневма" (чун ян).

Един от смислите на части от този стих се заключава в това, че истинният еликсир се намира в човешкото тяло, в самия човек, и поради това не трябва да се търси във външни вещи, извън. Този мотив, рефрен, преминаващ в целия текст, още веднъж свидетелства за интровертността на даоския етически идеал, приложен в контекста на външно феноменалния ритуализъм на вътрешната алхимия.

Евгений Торчинов
Джан Бо-дуань
Главы о прозрение истины
(линк към произведението)

                  

               

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

3. Част първа (продължение)

Това осемстишие въвежда в кръга терминологията на "Глави за прозрение на истината" и запознава с понятийния апарат на вътрешната алхимия. В него вече се проявяват такива важни термини, като "злато и цинобър", "чувства", "природна същност", "дракон и тигър"; "знаци", "ци", "сваха (соха)" [ритуално възклицание, обръщение към Бог - бел. пр.] и пр.

В едно от възприетите в по-късния даоизъм персонологията на безсмъртните се разделя на пет ранга (тук; и виж по-горе): "безсмъртни демони" (гуи сян), "безсмъртни хора" (жен сян), "безсмъртни" (шен сян), "земни безсмъртни" (ди сян) и "небесни безсмъртни" (тян сян), като последният ранг се смята за най-висш. 

По тази начин Джан Бодуан вече в самото начало на текста провъзгласява, как неговото учение има за своя цел висшата форма на безсмъртието и съдържа висша тайна. Претенциите на Джан Бодуан намерили признание в традициите, за което свидетелства и положението на неговия труд в Дао Дзан [съкровищницата на Дао (линк) - бел. пр.] (в нейния първи и най-висш раздел Дун джен бу).

После следват термини "злато и цинобър". Това са две вещества, които са високо ценени от адептите на външната алхимия, заради техните качества и са считани за най-важните компоненти на еликсира на безсмъртието, дори толкова важни, че думата "цинобър" (дан) става синоним на думата "еликсир". В тесен смисъл, дзин дан (злато и цинобър) в практиката на външната алхимия е служела абревиатурата от съчетанието на дзин с хуан дан (т.е. "златен разтвор" и "пречистен цинобър" - висши еликсири на безсмъртието, виж четвърта глава на "Бао Пудзъ" на Гъ Хун).

Тук у Джан Бодуан тези термини се приемат, като равни понятия. Златото се е ценило, както със силата на своята изключителна стойност, така и поради причината на своите особени качества и свойства, и свързаните с него символики: устойчивост на корозия, съчетание в него на качества на различните първостихии на китайската натурфилософия (така, то е меко и има жълт цвят, което за древния китаец е свидетелствало за неговото родство със стихията Земя, в която пневмите - Ин и Ян пребивават в хармония).

Цинобъра с неговия червен цвят, го прави близък със "съвършено развита Ян" (тай ян), началото на живота и израстването, а освен това, той се състоял в бъдеще, като червен по цвят, от жълтата сяра белия живак, или отново - така се поставя в някаква тайнственост - като вещество хермафродит, съединяващ в себе си качествата на мъжкото (белия цвят на спермата) и женското (червения цвят на менструалната кръв) начала, а това го превръща в зародиш на нов безсмъртен живот. При Джан Бодуан "злато и цинобър" - са символи на еликсира, или на безсмъртния зародиш (сян тай), новото тяло, сътворено от адептите от енергиите на старото.

Двете същности (дословно "двете вещи" ър у) - в макрокосмоса - Небе и Земя са тоталност на двете пневми - Ян (Небе) и Ин (Земя), също и Слънце и Луна. В човешкото тяло, микрокосмоса, точно подобие на макрокосмоса, съгласно със закона на аналогията, съществено за даоизма - това са "чувствата" (цин) и "природната същност" (син). В символиката на вътрешната алхимия те са назовават "олово" (цян, цян ша) и "живак", или "водно сребро" (хун, ин хун, шуй ин). По същество, тези две пневми, са съотносими с "природната същност" (Ян) и "чувствата" (Ин), или с "природната същност" и "жизнеността" (мин).

Основа на практиката на вътрешната алхимия се явява съединението и хармонизацията на тези полярни енергии, и стремежа от тяхното съединение да произведе еликсир - зародиш на бъдещото безсмъртно тяло.

Петте стихии - са петте стихии на древнокитайската космология: Дърво (зараждащ се Ян, изток, пролет, синьо-зелен цвят, дракон), Огън (развит Ян, юг, лято, червен цвят, феникс), Метал (зараждащ се Ин, запад, есен, бял цвят, тигър), Вода (развит Ин, север, зима, черен цвят, костенурка-змия) и Земя (баланс на Ин - Ян, център, 18 дни от всеки сезон, жълт цвят). В практиката на вътрешната алхимия особено значение имат Дървото и Метала (техните символи - дракон и тигър), а също и Земята. Затова "да съединиш дракона и тигъра" - на езика на вътрешната алхимия означава да се хармонизират пневмите Ин и Ян (т.е. природната същност и чувствата, и така нататък), да се породи от сплавта на тези пневми безсмъртния зародиш.

В тази иерогамия (израз на К. М. Скипър) при силите Ин и Ян роля на посредника-сваха (лой пин) играе стихията Земя, т.к. е "съпричастна" на всички останали стихии, или на "четирите образа" (виж сян).

Символическото обозначение на стихията Земя са цикличните знаци у дзи, т.е. обозначаването на тези 18 дена от всеки сезон, когато господства иманентния за всички - елемент Земя. Или ние имаме следния синонимен ред:
Ин - тигър - метал - запад - есен - чувства;
Ян - дракон - дърво - живак - земя - сваха - у дзи.

Завършека на това осемстишие е описание на блаженството и възторга на възнасящия се нагоре безсмъртен, създал у себе си одухотворено тяло, посредством единението на полярните пневми тела, "иерогамия", която е  и породила зародиша на това безсмъртно тяло.

Вълшебният меч на Лю Дунбин
Лю Дунбин (Лю Ян), един от "осемте безсмъртни" (бъ сян), е роден в епохата Тан (618 - 907), приел тайната на безсмъртието от отшелника Джунли Цюан и сам станал безсмъртен. Неговият Вълшебен меч притежавал чудесна сила, с помощта на този меч Лю Дунбин побеждавал зли духове и твари по времето на своите странствания.

Осемте безсмъртни Лю Дунбин, Ли Тъгуай, Джан Гуалао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ, Лан Цайхъ, Цао Гуодзю, изобразени с техните атрибути, в даоския вариант

Лю Дунбин с Вълшебния си меч

Стих 3

Да изучаваш безсмъртието - непременно значи

да изучаваш небесното безсмъртие;

Само в него е крайният предел 

на златото и цинобъра.

Две същности се срещат - в това време

природата и чувствата идват в хармония;

Всичките пет стихии (заели своите) места,

тигър и дракон се сплели.

По тази основна (причина) знаците у дзи

се превръщат в красавица - сваха (соха),

В този час мъж и жена

се сливат в едно,

Само тогава възниква постигането

на Божествения Нефритен дворец,

В сиянието на деветте небеса се ускорява

впрегнатата с феникси колесница.

Китайска живопис (тук)

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

Глави за прозрение на истината

2. Част първа

Джан Бодуан - У Джън Пян
първа страница на първа част
(ксилографическо издание)

Стих 1

Ако ти не търсиш Дао - Пътя,

то твоя път е неистинен;

Ако (ти) отхвърлил талант и мъдрост,

нима (ти си достоен) мъж?

Столетие, (проведено) в недеяние,

подобно искра, e изсечено (от

кремък);

Тяло, (в продължение на) един живот,

(подобно на) мехур, плуващ по 

вода. 

Само жаждата за изгода и щастие

(заставя) хората да търсят слава.

Не осъзнавайки, че телесният облик

повяхва и загива в тъма,

(Всички) се стремят да събират купчини злато,

(Подобно на) планински била,

(Но тъй, като те) придобиват само

непостоянно, то (те)

няма да постигнат отсъствие.

Първите два стиха от "Главите за прозрение на истината" представляват сами по себе си въвеждане в текста и са посветени на обосноваване важността от търсенето на безсмъртие. Аргументацията използвана от Джан Бодуан в първото осемстишие е достатъчно традиционна за даоските текстове: това е указание за крехкостта на мирския живот и всички негови блага, и тяхната незначителност в сравнение със смъртта - участта, на което и да било същество, неследващо Дао. Много традиционна е и лексиката на осемстишията. 

Правят впечатление използваните от Джан Бодуан будистки образи и термини, свидетелстващи за силното влияние на Будизма върху автора. В първото осемстишие животът на човека и се сравнява с мехурче, носещо се по повърхността на водата. Този образ е характерен и разпространен в будистката литература.

(Виж, например, последната строфа от Ваджрачедика Пражняпарамита Сутра - Диамантената Сутра.)

[„Така ти казвам:

Ето как да съзерцаваме нашето обусловено съществуване в този блуждаещ свят:

'Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.' Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира.”

Така каза Буда. - бел. пр.]

Обаче не може да не се забележи сега и тук разликата между даоския подход към проблема за живота и смъртта, и този в будизма. Джан Бодуан изобщо не говори за преходността и безсмислието на живота, като такъв. Напротив, необмислено прекараното време е така лошо, че отвличайки хората от търсенията на Дао, неминуемо води към смърт. Следователно - тук животът по-скоро е уподобен на крехка драгоценност, така леко разрушим, както и мехурчето на повърхността на водата.

На способите за неговото "укрепване" или "поддържане" (ян шен) е посветено съчинението на Джан Бодуан. Любопитно е и това че състоянието, водещо към безсмъртие, Джан Бодуан нарича "отсъствие" (у). Това не е небитие, или смърт, а обозначение на особен онтологически статус в Дао, като различен от този на реалното съществуване в материалния свят. Състояние на естествено съществуване - на свръхбитие, в разбирателство и мир в себе си. В едно с това, това отсъствие се явява източник на битието и живота. [В Будизма крайната цел е Нирвана, която се постига с концентрация и постоянство, докато при Дао крайна цел няма, защото Великият Път не е ограничен, а безпределен. Следващият Дао живее в хармония в себе си и с всичко във Вселената. бел. пр.]

Самото разбиране на онтологическия първоизточник, като източник на телесна жизненост, а връщането към тази основа - като централен пункт за постигане на безсмъртие (тъй като именно от нейното небитие, от нищо, от покоя, от мрака, адепта ще твори ново битие, от нея се ражда "просветленост" - мин), още веднъж потвърждава различието на средновековния Даоизъм от Будизма, без да се гледа на цялото влиянието на второто. Работата е в това, че в общите направления на еволюцията на Даоизма бил ръста на неговата "спиритуализация" и "психологизация", при което не последна роля е изиграл Будизмът. И така всички медитативни методики в Даоизма, насочени към постигане на вечната истина на Дао, в крайна сметка са такива, че възгледите на последователите на Даоизма са одухотворяване на физическото, и след постигнатото обновление, преобразеният адепт отново се завръща в своя сакрален космос, опирайки се на тази тайнствена първооснова, блестящ във всички цветове, и по никакъв начин нежелаещ да загуби своето многообразие и да изчезне в името на някаква по-висша цел на реалността. В тази връзка е уместно да си спомним една от легендите, свързани с името на Джан Бодуан.  

Съгласно "Пълен сборник жития на безсмъртните" ("Ле сян цюан джуан", виж : Дейвис Т. Л., Джао Юнцун, 1939-1999г.), Джан Бодуан бил приятел с будиския монах на име Дин Хуей ("Съсредоточеният в мъдростта"), който притежавал чудната способност за няколко мига да преодолява гигантски разстояния. Джан Бодуан също овладял това изкуство.

Един път приятелите заспорили, кой от тях е преуспял повече. Те решили да се отправят на хиляда ли в Янджоу, за да се полюбуват на цъфтящите  "Ясписови хортензии" (цюн хуа) и да откъснат по едно цветче за спомен. Потъвайки в медитация, те в миг преодолели разстоянието, поразходили се в парка и се върнали обратно, като Дин Хуей изпреварил Джан Бодуан. Но не ликувал дълго: в неговите ръце нямало нищо, а Джан Бодуан цветче донесъл.

Учениците попитали даоса за причината. Джан Бодуан отвърнал: "Когато аз изучавах пътя на златото и цинобъра, усъвършенствах и природната същност (син) и жизненост (мин). Като се събирам (цялостен) в едно, тогава имам материално тяло (син), като се разсейвам, тогава оставам пневма (Ци). Когато отидох (в Янджоу), тогава бях истинен дух. Но там придобих материално тяло. Такъв дух е Ян. Монахът, благодарение на своята тренировка, достигнал бързо резултата: но не се е виждало неговото материално тяло или сянка. Такъв дух е Ин. Дух, който не може да пренася вещи."

В такъв дух и средновековният даоизъм съхранил телесните физически настройки и определен натурализъм.

Тук, във втори стих, се появява мотив, който постоянно се повтаря по продължение на целия текст - за необходимостта от упорит труд, без който е невъзможно намирането на "великата целебна отвара безсмъртие!" (даяо).

Стих 2

Макар и животът на човека
да представлява вековен план,
Никой не е в състояние да знае,
дали изчерпва (той годините) в дълголетие,
или в преждевременна смърт.
Вчерашният ден (още) по улицата
яздил на гърба на коня.
А днешното утро лежи в гроба труп,
(потопен в смъртен) сън.

Изоставили (някакви) съпруга и благосъстояние,

за тях (повече) няма господар.
В действителност, последствията от глупави дела,
няма да закъснеят да дойдат,
трудно е да заблудиш себе си,
(Ако) не търсиш ли великата целебна отвара,
то, как ще се срещнеш с него?
(Този, който се надява) не е осветлен да го срещне,
той просто е безмозъчен глупак.

Диамантената сутра (санскр. वज्रच्छेदिका प्रज्ञापारमितासूत्र) печат 868 година, архив на
Британската библиотека

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

                      

Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

Предисловие

Първа част

(Продължение)

Във всички тези съчинения се съдържат сведения за слънчеви разумни души и лунни животински души(62), тигър - знак гън и дракона - знак у дзя, водно сребро и цинобърна пара, бяло сребро и черно олово, мъжка кан и женска ли, и се заявявало, че всичко това е напълно достатъчно да се направи златен разтвор и цинобър. Но съвсем не се е говорело, за какви точно неща става въпрос, като истинно олово и истинен живак, не се е говорело и за това, какви методи и условия са необходими за използването на стихията "Огън", нямало и указания на правила за употреба на еликсира за тялото. Тези съчинения, не само със своите недомислици отбивали от истинския път хората от идните поколения, но и невярно тълкували наставленията на свещените канони и разясненията към тях. Те внасяли заблуждение във всичко, и пораждали не само лутаници и неразбиране във възприемането на каноните на безсмъртните, а и умножавали грешките и заблужденията у бъдещите ученици.

Аз по никакъв начин не бих могъл да срещна достоен човек и да получа тайно устно наставление и поради това не ще намеря удоволствие от ядене, нито такова в съня, моят Дух ще остане объркан. И дори да извървя всички планини и долини, търсейки знание и у глупци, и у мъдреци - никой от тях не ще е в състояние да въведе в мен правилната традиция и да просветли моя ум. Така продължавало до годината дзи-ю, до датата обозначена, като Си нин(64), когато ученът от Палата Драконови Планове(65), господин Лу(66) пристигнал в Ченду. Неговата воля била непоколебима, от самото начало той бил искрен и уважителен, следвал наставленията на съвършен човек(67), които придобил основно от злато и цинобър, и през периода на използването на стихията "Огън". Неговите слова били необикновено прости, той се придържал към основното, избягвайки суетата. Може да се каже, че насочвайки към нещо конкретно, той е знаел за неговата същност и само в една негова дума за това се съдържали стотици прозрения. Той полирал огледалото на своето съзнание, изучил всички канони за цинобъра, осъзнал, как всичко е взаимозависимо и взаимосвързано. Ако в света от десет човека има осем, или може би девет, които се учат на безсмъртие, то истината е такава, че постигналите го рядко биват даже един, или двама души.

И ето, срещайки истинните направления, нима бих могъл аз да ги преправям. Затова написах уставни стихове, в количество равно на двойна деветка, т. е. осемдесет и един стиха(68) и ги назовах "Глави за прозрение на истината". От тях шестнадесет стиха са седемсловни осемстишия, представляващи числото двадесет и осем, шестдесет и четири стиха са в съответствие с броя на хексаграмите в Джоуската Книга на промените [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.]; един стих петосложен, символизиращ "Великото Единение", стихове на романс с мотив "Луната над Западната река" - дванадесет, в съответствие с броя на месеците в годината.

Китайски календар

Тези стихове разказват за триножници и съдове - за това, кое е благородно от тях, и кое - презряно, за измерването на отварите в дзин и допусканите грешки, за началото и края на използването на стихията Огън, за последователностите (кой по-рано, кой по-късно) на хазяина и госта, за съществуването и гибелта, за наличието и отсъствието, за щастието и бедата, за разкаянието и срама. Ето това се съдържа в тях. 

А за да разкрия това, което се смята за недоизказано в това съчинение за природата на изначалното и истинно просветление, аз създадох още песни, химни и юефу(69), а също и други съчинения и ги приложих към заключителния раздел. В тези съчинения аз изчерпателно написах всичко, отнасящо се към Пътя на Постигането на изначалната сияеща природа. И ако хората, имащи общи с моите стремежи, прочетат това, то виждайки края, ще постигнат и корен, захвърляйки заблужденията и ще се доближат до истината.

(62)Тук се говори за душите хун, състоящи се от положителни пневми Ян, отговорни за съзнателната деятелност на психиката (обикновено се смята, че те са три), и за душите по, състоящи се от отрицателните пневми Ин, отговорни за жизнената дейност, функционирането на организма (обикновено се счита, че те са седем). [Хун се отнасят към небесния ефир, към Ян, а по към земния, към Ин. Докато човек е жив, те се намират заедно вътре у него и си взаимодействат. След смъртта - всяка от тях отива в своята посока. бел. пр.]

(63)Знак гън принадлежи към десетичната система от циклични знаци, съответства на посоката Запад, чийто символ се явява белият тигър. Заедно тези символи обозначават душите по, състоящи се от елемента "Метал" (зараждаща се Ин), като първоелемент на белите дробове, и силата Ян, присъстваща в елемента "Вода" на бъбреците. Знакът дзя и зеленият дракон, съответстват на посоката изток, също така и на душите хун, елемент "Дърво", като първоелемент на черния дроб и носещ Ин - сокове, пребиваващи в елемента "Огън", като първо - хармония в сърцето (развитие на Ян).

(64)Година 1069. [Шестдесетичният цикъл на китайския календар. бел. пр.]

(65)Това е учен (сюе ши), подготвящ се да заеме чиновническа длъжност, наложил се и приет от императора. Палата Драконови Планове (лун ту ге) - учреждение, създадено при династията Сун (960 - 1279г.) за поощрение на талантливи учени.

(66)Има се предвид Лу Шен (1012 - 1070г.), чиято биография е написана в 332-ри дзюан в "История (на династията) Сун" ("Сун ши").

(67)Тук се има предвид Лю Хайчан (Лю Зао), един от патриарсите на вътрешната алхимическа традиция, ученик на знаменития даос - свети патриарх Лю (Лю Дзу), Лю Дунбин.

(68)В действителност "Главите за прозрение на истината" са написани в деветстотин и девет стиха, символът на двойната деветка, който се съхранява в това число, нумерологически равно на 81.

(69)Юефу - стил в поезията на Китай. В ранния си период това са народните песни юефу. В по-късен етап - жанр в китайската класическа лирика, като тази форма се развива от народните песни до научни литературни творби.

(70)Съответства на 1075г. [Шестдесетичния цикъл на китайския календар. бел. пр.]

Осемте безсмъртни - Лю Дунбин, Ли Тъгуай,
Джан Гуолао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ,
Лан Цайхъ, Цао Гуодзю

Историята на Лю Дунбин

                  

Написано в годината и-мао с дата, обозначена, като Син нин(70) тянтайски 

Джан Бодуан с второ име Пин Шу

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

                                                                                         

Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

   Предисловие

   Първа част

    (Продължение)

"Пътят избира за образец сам себе си"
Егор Лобусов - калиграф
(калиграфия с цинобър)

А в продължение на месеци и години от живота нима не е трудно да бъде постигнато изпълнението на желанието да се достигне безсмъртие, да бъде върнато състоянието на младенец, да се отхвърли старостта, да се преобразува вътрешната същност, за да се отправи практикуващият към небесата - нима всичко това не е толкова трудно да се постигне?! Това е изключително трудно.

Затова адептите от сегашната епоха изпадат в заблуждения и лъжи, които приемат за истина(42), не достигат(43) до истинността на тайнствения Закон(44), гневно отхвърлят, като лъжливи речите на всички свети безсмъртни(45), боят се от проникновенията на небесния механизъм и прилагат числови комбинации към имената(46). Сред тях се срещат такива, които се придържат към метода за задържане на дъха, благодарение на който може да се забрави за механизма и да се пресече мисленето(47). Практиката на тези хора основно се отъждествява със седящата медитация, на която учат двете Колесници(48). Ако усърдно се осъществява това, то може да се изпадне в състояние на ментална съсредоточеност, концентрация и да се извиси Духа извън пределите на физическото тяло.

(42)Тук се заимства от будистката теория - викалпа, което е съзнание на лъжливи ментални състояния, приемащи се за реалност.

(43)Постигат (У) - дословно "осветляват се", "пробуждат се (за истината)". Йероглифът за това състояние, Джан Бодуан използва в заглавието на труда си.

(44)Тайнственият Закон (първоначално - Благо Учение) - философска концепция на Махаянския Будизъм.

(45)Светите безсмъртни - святи, реализиращи целта на Даоизма: безсмъртие.

(46)С други думи, изпитващи страх пред проникване в същността на реалността и абсолютизиращи нумерологията, като единствено явяващ се език за описание на реалността, но не и самата действителност.

(47)Трябва да се достигне до пълно спиране на дейността на съзнанието и мисленето. [мисълта (И) - бел. пр.]

(48)Има се предвид долната Колесница (пътят към просветлението) в Будизма - Колесница на учениците; и Буди (Буди-за-себе-си), съставляващи Хинаяна, малката Колесница (от санскрит, हीनयान, „малка колесница“ или „тесен път“, само земният).

Обаче духът на семенната течност (есенция) се отнася към Ин и благодарение на него е трудно да се укрепи жилището(49) и това не трябва да заменя механизма (способа) за удължаване на телесния живот. Затова и ненамирането на начини за връщане назад и обрат, е като основа на използването на метали и живак, и ако действително е възможно да се върне силата Ян и да се подменят тленните кости с нетленни (безсмъртни), като по сред бял ден се отиде на небесата?(50)

(49)Става въпрос за човешкото тяло.

(50)Това са Небесните безсмъртни (тян сян). [Безсмъртните се делят, според вярването - на три вида: Небесни, Земни и освободени от тялото си. бел. пр.]

Защото претопяването на златен разтвор и дестилирането на цинобъра - това е нещото, което е трудно да се изучи, но при което с лекота се постига успех. Занимавайки се с тази практика е нужно да се проникне в същността на Ин и Ян, да се осъществят задълбочени трансформации, да се повдигнат двете пневми по Жълтия Път(51), да се съединят трите природни същности в Изначалния Дворец(52), да се съберат петте първоелемента(53), да се обединят и хармонизират четирите образа(54), да се направи така, че драконът да засъска, а тигърът да засвири(55), така че мъжът да започне, а жената да го следва, така че в нефритения триножник(56) да се вари храната, огънят да се разгаря в златна пещ(57). В началото съкровената перла притежава образ, а Великото Първоначално се завръща към своята автентичност и всичко това се осъществява мигновено, съхранява се вечно и безпределно дарява блаженство. И така до премахване на опасностите и пресичане на преградата от мисли следва самия най-сериозен образ, отнасящ се до култивиране на придобитото и задържане на добавеното(58), култивиране и правилно разбиране на пълнотата.

(51)Жълтият Път (хуан дао): енергиен срединен канал (меридиан), простиращ се от основата на гръбнака, или перинеума до върха на главата, или общо название на каналите жен май и ду май, идващ вертикално от предната и тилната страна на тялото. Канал ду май (предносрединен меридиан) идва от перинеума, през пъпа към вътрешната страна на долната устна, канал жен май (задносрединен меридиан) - от перинеума, по протежение на гръбначния стълб, през върха на главата (точка бай хуей) до горната устна. Заедно те образуват "Малкият небесен кръг" (сяо джоу тян), играещ значителна роля в даоската вътрешна алхимия. Каналът жен май е свързан с бъбреците и се нарича Чер Път (черният цвят - цветът на стихиите, "код" съответстващ на бъбреците); каналът ду май се нарича Червен Път и съответства на сърцето (цветът на стихията "Огън"). Междинният централен канал се нарича Жълт Път, тъй като жълтото е цвета на стихията "Земя" (център).

(52)Трите природни същности - "сокът на Дървото", "семето на Метала" и "природата на Земята" - изходните пневми Ян и Ин и тяхното съчетание. Изначалният дворец - Долното цинобърно поле (дан тян), разположено малко по-ниско от пъпа.

(53)Да се съберат петте елемента - събиране в едно на петте описани енергии на вътрешните органи, белязани с петте стихии (елементи).

(54)Съединяване и хармонизиране на четирите образа - тук: да се постигне хармония на пневмите, свързани с функциите на органите на зрението, слуха, дишането и вкуса. 

(55)Образи, означаващи движението на "истинния живак" и рождението на "истинното олово", т.е. пневмите Ин и Ян. Живак - дракон, олово - тигър.

(56)Мъж и жена - пневми Ян (изначален дух) и Ин (изначално семе). Нефритеният триножник (юй дин) - Горното цинобърно поле (ни бан) в мозъка.

(57)Златната пещ (дзин лу) - Средното цинобърно поле в областта на слънчевия сплит. 

(58)Фразата произлиза от "И Дзин" - (хексаграма "недоразвитост" - мън [Тя се състои от две триграми - долна триграма "Вода" - податливост, опасност, капан и горна триграма "Планина" - владетел, висша твърдост. Изразява отношенията между незрелия юноша, ученик и възрастния, учител. Възрастният, благодарение на мъдрата си пасивност е способен да използва видимата си слабост в могъщество. бел. пр.]) и Дао Дъ Дзин, джан 9 - "движение към унищожение" (придържането и оставянето му на тайно място е по-лошо от това просто да се сложи край. 
["Завършиш ли своето дело
(колкото и да е велико), оттегли се." бел. пр.]) 
У Джан Бодуан става въпрос за внимателното отношение към стихията (елемента) "Огън" (хо хоу).

Трябва да съхрани своята женственост и да обхване единството(59).

Тогава по естествен начин се възстановява пневмата, пораждаща Ян и бива унищожена пагубната форма Ин, пневмата по време на всички периоди обхваща целия кръг(60), зародишът захвърля утробата и се осъществява божествена трансформация. 

Името на такъв човек бива занесено в списъка на безсмъртните, ще го нарекат съвършен и това ще е времето, в което се възвеличава подвига на всеки съвършен. Сега някои от тези учени са такива, че едни от тях вярват, че оловото и живака са двете пневми, а на петте вътрешни органа отговарят петте първоелемента. На сърцето и бъбреците съответстват триграмите "Вода" (кан) и "Огън" (ли), на черния дроб и белия дроб съответстват дракона и тигъра. Те използват духа и пневмата, както син и майка, задържат слюнката и сока(61), както оловото и живака, и не знаят за плуващия и потъващия, не могат да направят разлика между стопанина и госта. Защо е нужно за собствено богатство да се смятат чуждите вещи? Защо да се дава чуждо име на своя роден син? Нима не е неясно, как металът и дървото се преодоляват един-друг - това е съкровен финес. Нима не е неясно, как силите на  Ин и Ян взаимодействат една с друга - това е дълбока тайнственост? Когато това е така, Слънцето и Луната изгубват своя път, оловото и живака излизат от пещта. Онези, които желаят да узнаят за концепцията и образуването на дестилацията на цинобъра, не трябва да се отделят от това. 

Казват, че учението на Лао Дзъ, оставено в Дао дъ дзин, е израз на същото виждане за света.  Както и, че майсторството в играта Го (Gо, яп.) или Уейчи (Wei Chi, кит.) е проява на разбирането на книгата на промените .... 

(59)Обединение на цитатите джан 22 - "ползата от скромността" и джан 28 - "възвръщане към простотата" на Дао Дъ Дзин: "В този образ съвършено мъдрият обгръща единството и се превръща в образец за Поднебесната" -
["Ето защо Мъдрецът обхваща единството
и служи за пример в Поднебесната." бел. пр.]
(джан 22); "Този който познава своята женствена енергия и запазва своята мъжественост се превръща в пътека за Поднебесната" -
["Който знае своята слава,
но не се удостоява
е пролом в Поднебесната,
Който е пролом в Поднебесната,
постига постоянната Добродетел,
връща се към простото." бел. пр.]
(джан 28). В контекста на вътрешната алхимия това значи съхранение покоя на духа по време на процедурите по очистване и нагряване.

(60)Става въпрос за цикъла на приложението на стихията "Огън" в хода на вътрешните алхимически процедури (хо хоу), наподобяващи редуването на сезоните (увеличаване на топлината - лято, намаляване - зима).

(61)Иде реч за тези, които са привързани към материалния израз на енергията - пневмата (или Ци), а не към самите енергии.

От самото си юношество аз обичах Пътя на Дао и се стремих да достигна до всички съчинения и канонически текстове на трите учения, като работих и нагоре към трудовете за закона и наказанието, математика, медицина и семантика, военно дело, астрономия, география, изкуството за определяне на щастливи и нещастни дни, сроковете на смъртта и раждането, но нищо не удовлетворяваше моето сърце напълно.  Само единствено едно - изкуството за златото и цинобъра. Безупречно изучавах всички канони и песни, стихове и трактати; вещината, умението, познанието, способностите, опитността на всички школи на мисълта. 

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

                                            

                    

                                                        

Джан Бодуан

Джан Бодуан

"Аз по никакъв начин не бих могъл да срещна достоен човек и да получа тайно устно наставление и поради това не ще намеря удоволствие от ядене, нито такова в съня, моят Дух ще остане объркан. И дори да извървя всички планини и долини, търсейки знание и у глупци, и у мъдреци - никой от тях не ще е в състояние да въведе в мен правилната традиция и да просветли моя ум."  

Джан Бодуан (Zhāng-Bóduān) живял от 984 до 1082г., с даоско прозвище Джан Пурпурен Ян (Дзъ Ян) се почита, като трети родоначалник на вътрешната алхимия (след легендарния безсмъртен Люй Дунбин и Лю Хайчан) и основател на Южната школа на цинобъра. Роден бил в почтено семейство на работници и получил добро конфуцианско образование. По-късно се интересувал от астрономия, медицина и математика. В дълбочина изучавал Бъдизъм и Даоизъм. Много десетилетия изучавал Чан/Дзен („дхяна“ (ध्यान) от санскрит) Будизъм и "каноните на цинобъра", но едва на осемдесетгодишна възраст му се удало да срещне своя учител.

Главният труд на Джан Бодуан е "Глави за прозрение на истината" ("У чжэнь пянь", в руски превод на Евгений  Алексеевич Торчинов, издаден в Санкт Петербург, 1994г.), който в традициите на "каноните на цинобъра" се почита наравно с "Трактат за единение на триадите" (Цан Тун Дзи) на Вей Бо Ян. В предисловието й авторът пише, че подбудата да създаде алхимически трактат са станали лутаниците и безмислиците срещани в интерпретациите на литературата, основаваща се на древните алхимически практики. "Главите" били създадени с цел да дадат реален шанс на хората, които действително се стремят към знание. 

"Четиристотинте йероглифа" също описват и практика на цинобъра, но в максимално сбита форма и обобщен вид. Благодарение на краткостта и относителната достъпност, трактатът станал извънредно популярен, а понеже не е имал название, той получил своята известност по темата и количеството на йероглифите в текста - "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" (Дзин дан си бай дзъ).

Джан Бодуан - линк 

~

Раскрытие секретов даосской алхимии - линк към книгата на руски език

Джан Бодуан (984г. - 1082г.) е почитан, като един от родоначалниците на даоската вътрешна алхимия, а Лю И Мин (1734г. - 1812г.) - мастер, Патриарх единадесето поколение на направлението на Драконовата Порта в школата Съвършената Истина - получил известност, като ярък представител и най-добрият коментиращ тази сложна за разбиране езотерическа традиция.

В книгата се съдържа пълния превод на руски език на трактата за езика на алхимията "Разрешаване на съмненията за езика на образите" на Лю И Мин и неголемия, но съдържателен класически текст на Джан Бодуан от "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" с паралелните коментари на Лю И Мин. В тези трактати е разкрито същностното значение на традиционните образи на вътрешната алхимия и е описан целия алхимичен процес за получаване на "златния цинобър", изхождайки от задълбочено разбиране, но посредством прост и понятен език. Картината за Света в традиционен китайски мироглед е разгледана във встъпителна статия, общ очерк на текстовата традиция на "каноните на цинобъра", започвайки с Вей Бо Ян (ІІ в.), като приложение.

Школа Драконова Порта, Лун Мен - мастер 28-мо поколение, І част

ІІ част

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)