Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

Предисловие

Първа част

(Продължение)

Във всички тези съчинения се съдържат сведения за слънчеви разумни души и лунни животински души(62), тигър - знак гън и дракона - знак у дзя, водно сребро и цинобърна пара, бяло сребро и черно олово, мъжка кан и женска ли, и се заявявало, че всичко това е напълно достатъчно да се направи златен разтвор и цинобър. Но съвсем не се е говорело, за какви точно неща става въпрос, като истинно олово и истинен живак, не се е говорело и за това, какви методи и условия са необходими за използването на стихията "Огън", нямало и указания на правила за употреба на еликсира за тялото. Тези съчинения, не само със своите недомислици отбивали от истинския път хората от идните поколения, но и невярно тълкували наставленията на свещените канони и разясненията към тях. Те внасяли заблуждение във всичко, и пораждали не само лутаници и неразбиране във възприемането на каноните на безсмъртните, а и умножавали грешките и заблужденията у бъдещите ученици.

Аз по никакъв начин не бих могъл да срещна достоен човек и да получа тайно устно наставление и поради това не ще намеря удоволствие от ядене, нито такова в съня, моят Дух ще остане объркан. И дори да извървя всички планини и долини, търсейки знание и у глупци, и у мъдреци - никой от тях не ще е в състояние да въведе в мен правилната традиция и да просветли моя ум. Така продължавало до годината дзи-ю, до датата обозначена, като Си нин(64), когато ученът от Палата Драконови Планове(65), господин Лу(66) пристигнал в Ченду. Неговата воля била непоколебима, от самото начало той бил искрен и уважителен, следвал наставленията на съвършен човек(67), които придобил основно от злато и цинобър, и през периода на използването на стихията "Огън". Неговите слова били необикновено прости, той се придържал към основното, избягвайки суетата. Може да се каже, че насочвайки към нещо конкретно, той е знаел за неговата същност и само в една негова дума за това се съдържали стотици прозрения. Той полирал огледалото на своето съзнание, изучил всички канони за цинобъра, осъзнал, как всичко е взаимозависимо и взаимосвързано. Ако в света от десет човека има осем, или може би девет, които се учат на безсмъртие, то истината е такава, че постигналите го рядко биват даже един, или двама души.

И ето, срещайки истинните направления, нима бих могъл аз да ги преправям. Затова написах уставни стихове, в количество равно на двойна деветка, т. е. осемдесет и един стиха(68) и ги назовах "Глави за прозрение на истината". От тях шестнадесет стиха са седемсловни осемстишия, представляващи числото двадесет и осем, шестдесет и четири стиха са в съответствие с броя на хексаграмите в Джоуската Книга на промените [Се Тяо (464 - 499) и Сюй Лин (507 - 583) въвели практиката в Китай, в така наречения нов стил (дзинти ши) стихове, подчинени на правилото на четирите тона. Впоследствие от тях се отделили три форми дзюедзюй ("оборванных строк"), люйши и пайлюй. Дзюедзюи - това са пет- или седемсловни четиристишия, с определена система на римуване и обезателно строго изразяване в композицията: 1-ва строфа - завръзка, 2-ра строфа - развитие, 3-та строфа - обрат на темата, 4-та строфа - заключение. Люйши ("уставние стихи") е осемстишие, на което са присъщи тези правила, но в композиционно отношение е значително по-свободно. И пайлюй - също уставни стихове, но без ограничение в количеството строфи. бел. пр.]; един стих петосложен, символизиращ "Великото Единение", стихове на романс с мотив "Луната над Западната река" - дванадесет, в съответствие с броя на месеците в годината.

Китайски календар

Тези стихове разказват за триножници и съдове - за това, кое е благородно от тях, и кое - презряно, за измерването на отварите в дзин и допусканите грешки, за началото и края на използването на стихията Огън, за последователностите (кой по-рано, кой по-късно) на хазяина и госта, за съществуването и гибелта, за наличието и отсъствието, за щастието и бедата, за разкаянието и срама. Ето това се съдържа в тях. 

А за да разкрия това, което се смята за недоизказано в това съчинение за природата на изначалното и истинно просветление, аз създадох още песни, химни и юефу(69), а също и други съчинения и ги приложих към заключителния раздел. В тези съчинения аз изчерпателно написах всичко, отнасящо се към Пътя на Постигането на изначалната сияеща природа. И ако хората, имащи общи с моите стремежи, прочетат това, то виждайки края, ще постигнат и корен, захвърляйки заблужденията и ще се доближат до истината.

(62)Тук се говори за душите хун, състоящи се от положителни пневми Ян, отговорни за съзнателната деятелност на психиката (обикновено се смята, че те са три), и за душите по, състоящи се от отрицателните пневми Ин, отговорни за жизнената дейност, функционирането на организма (обикновено се счита, че те са седем). [Хун се отнасят към небесния ефир, към Ян, а по към земния, към Ин. Докато човек е жив, те се намират заедно вътре у него и си взаимодействат. След смъртта - всяка от тях отива в своята посока. бел. пр.]

(63)Знак гън принадлежи към десетичната система от циклични знаци, съответства на посоката Запад, чийто символ се явява белият тигър. Заедно тези символи обозначават душите по, състоящи се от елемента "Метал" (зараждаща се Ин), като първоелемент на белите дробове, и силата Ян, присъстваща в елемента "Вода" на бъбреците. Знакът дзя и зеленият дракон, съответстват на посоката изток, също така и на душите хун, елемент "Дърво", като първоелемент на черния дроб и носещ Ин - сокове, пребиваващи в елемента "Огън", като първо - хармония в сърцето (развитие на Ян).

(64)Година 1069. [Шестдесетичният цикъл на китайския календар. бел. пр.]

(65)Това е учен (сюе ши), подготвящ се да заеме чиновническа длъжност, наложил се и приет от императора. Палата Драконови Планове (лун ту ге) - учреждение, създадено при династията Сун (960 - 1279г.) за поощрение на талантливи учени.

(66)Има се предвид Лу Шен (1012 - 1070г.), чиято биография е написана в 332-ри дзюан в "История (на династията) Сун" ("Сун ши").

(67)Тук се има предвид Лю Хайчан (Лю Зао), един от патриарсите на вътрешната алхимическа традиция, ученик на знаменития даос - свети патриарх Лю (Лю Дзу), Лю Дунбин.

(68)В действителност "Главите за прозрение на истината" са написани в деветстотин и девет стиха, символът на двойната деветка, който се съхранява в това число, нумерологически равно на 81.

(69)Юефу - стил в поезията на Китай. В ранния си период това са народните песни юефу. В по-късен етап - жанр в китайската класическа лирика, като тази форма се развива от народните песни до научни литературни творби.

(70)Съответства на 1075г. [Шестдесетичния цикъл на китайския календар. бел. пр.]

Осемте безсмъртни - Лю Дунбин, Ли Тъгуай,
Джан Гуолао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ,
Лан Цайхъ, Цао Гуодзю

Историята на Лю Дунбин

                  

Написано в годината и-мао с дата, обозначена, като Син нин(70) тянтайски 

Джан Бодуан с второ име Пин Шу

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

                                                                                         

Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

   Предисловие

   Първа част

    (Продължение)

"Пътят избира за образец сам себе си"
Егор Лобусов - калиграф
(калиграфия с цинобър)

А в продължение на месеци и години от живота нима не е трудно да бъде постигнато изпълнението на желанието да се достигне безсмъртие, да бъде върнато състоянието на младенец, да се отхвърли старостта, да се преобразува вътрешната същност, за да се отправи практикуващият към небесата - нима всичко това не е толкова трудно да се постигне?! Това е изключително трудно.

Затова адептите от сегашната епоха изпадат в заблуждения и лъжи, които приемат за истина(42), не достигат(43) до истинността на тайнствения Закон(44), гневно отхвърлят, като лъжливи речите на всички свети безсмъртни(45), боят се от проникновенията на небесния механизъм и прилагат числови комбинации към имената(46). Сред тях се срещат такива, които се придържат към метода за задържане на дъха, благодарение на който може да се забрави за механизма и да се пресече мисленето(47). Практиката на тези хора основно се отъждествява със седящата медитация, на която учат двете Колесници(48). Ако усърдно се осъществява това, то може да се изпадне в състояние на ментална съсредоточеност, концентрация и да се извиси Духа извън пределите на физическото тяло.

(42)Тук се заимства от будистката теория - викалпа, което е съзнание на лъжливи ментални състояния, приемащи се за реалност.

(43)Постигат (У) - дословно "осветляват се", "пробуждат се (за истината)". Йероглифът за това състояние, Джан Бодуан използва в заглавието на труда си.

(44)Тайнственият Закон (първоначално - Благо Учение) - философска концепция на Махаянския Будизъм.

(45)Светите безсмъртни - святи, реализиращи целта на Даоизма: безсмъртие.

(46)С други думи, изпитващи страх пред проникване в същността на реалността и абсолютизиращи нумерологията, като единствено явяващ се език за описание на реалността, но не и самата действителност.

(47)Трябва да се достигне до пълно спиране на дейността на съзнанието и мисленето. [мисълта (И) - бел. пр.]

(48)Има се предвид долната Колесница (пътят към просветлението) в Будизма - Колесница на учениците; и Буди (Буди-за-себе-си), съставляващи Хинаяна, малката Колесница (от санскрит, हीनयान, „малка колесница“ или „тесен път“, само земният).

Обаче духът на семенната течност (есенция) се отнася към Ин и благодарение на него е трудно да се укрепи жилището(49) и това не трябва да заменя механизма (способа) за удължаване на телесния живот. Затова и ненамирането на начини за връщане назад и обрат, е като основа на използването на метали и живак, и ако действително е възможно да се върне силата Ян и да се подменят тленните кости с нетленни (безсмъртни), като по сред бял ден се отиде на небесата?(50)

(49)Става въпрос за човешкото тяло.

(50)Това са Небесните безсмъртни (тян сян). [Безсмъртните се делят, според вярването - на три вида: Небесни, Земни и освободени от тялото си. бел. пр.]

Защото претопяването на златен разтвор и дестилирането на цинобъра - това е нещото, което е трудно да се изучи, но при което с лекота се постига успех. Занимавайки се с тази практика е нужно да се проникне в същността на Ин и Ян, да се осъществят задълбочени трансформации, да се повдигнат двете пневми по Жълтия Път(51), да се съединят трите природни същности в Изначалния Дворец(52), да се съберат петте първоелемента(53), да се обединят и хармонизират четирите образа(54), да се направи така, че драконът да засъска, а тигърът да засвири(55), така че мъжът да започне, а жената да го следва, така че в нефритения триножник(56) да се вари храната, огънят да се разгаря в златна пещ(57). В началото съкровената перла притежава образ, а Великото Първоначално се завръща към своята автентичност и всичко това се осъществява мигновено, съхранява се вечно и безпределно дарява блаженство. И така до премахване на опасностите и пресичане на преградата от мисли следва самия най-сериозен образ, отнасящ се до култивиране на придобитото и задържане на добавеното(58), култивиране и правилно разбиране на пълнотата.

(51)Жълтият Път (хуан дао): енергиен срединен канал (меридиан), простиращ се от основата на гръбнака, или перинеума до върха на главата, или общо название на каналите жен май и ду май, идващ вертикално от предната и тилната страна на тялото. Канал ду май (предносрединен меридиан) идва от перинеума, през пъпа към вътрешната страна на долната устна, канал жен май (задносрединен меридиан) - от перинеума, по протежение на гръбначния стълб, през върха на главата (точка бай хуей) до горната устна. Заедно те образуват "Малкият небесен кръг" (сяо джоу тян), играещ значителна роля в даоската вътрешна алхимия. Каналът жен май е свързан с бъбреците и се нарича Чер Път (черният цвят - цветът на стихиите, "код" съответстващ на бъбреците); каналът ду май се нарича Червен Път и съответства на сърцето (цветът на стихията "Огън"). Междинният централен канал се нарича Жълт Път, тъй като жълтото е цвета на стихията "Земя" (център).

(52)Трите природни същности - "сокът на Дървото", "семето на Метала" и "природата на Земята" - изходните пневми Ян и Ин и тяхното съчетание. Изначалният дворец - Долното цинобърно поле (дан тян), разположено малко по-ниско от пъпа.

(53)Да се съберат петте елемента - събиране в едно на петте описани енергии на вътрешните органи, белязани с петте стихии (елементи).

(54)Съединяване и хармонизиране на четирите образа - тук: да се постигне хармония на пневмите, свързани с функциите на органите на зрението, слуха, дишането и вкуса. 

(55)Образи, означаващи движението на "истинния живак" и рождението на "истинното олово", т.е. пневмите Ин и Ян. Живак - дракон, олово - тигър.

(56)Мъж и жена - пневми Ян (изначален дух) и Ин (изначално семе). Нефритеният триножник (юй дин) - Горното цинобърно поле (ни бан) в мозъка.

(57)Златната пещ (дзин лу) - Средното цинобърно поле в областта на слънчевия сплит. 

(58)Фразата произлиза от "И Дзин" - (хексаграма "недоразвитост" - мън [Тя се състои от две триграми - долна триграма "Вода" - податливост, опасност, капан и горна триграма "Планина" - владетел, висша твърдост. Изразява отношенията между незрелия юноша, ученик и възрастния, учител. Възрастният, благодарение на мъдрата си пасивност е способен да използва видимата си слабост в могъщество. бел. пр.]) и Дао Дъ Дзин, джан 9 - "движение към унищожение" (придържането и оставянето му на тайно място е по-лошо от това просто да се сложи край. 
["Завършиш ли своето дело
(колкото и да е велико), оттегли се." бел. пр.]) 
У Джан Бодуан става въпрос за внимателното отношение към стихията (елемента) "Огън" (хо хоу).

Трябва да съхрани своята женственост и да обхване единството(59).

Тогава по естествен начин се възстановява пневмата, пораждаща Ян и бива унищожена пагубната форма Ин, пневмата по време на всички периоди обхваща целия кръг(60), зародишът захвърля утробата и се осъществява божествена трансформация. 

Името на такъв човек бива занесено в списъка на безсмъртните, ще го нарекат съвършен и това ще е времето, в което се възвеличава подвига на всеки съвършен. Сега някои от тези учени са такива, че едни от тях вярват, че оловото и живака са двете пневми, а на петте вътрешни органа отговарят петте първоелемента. На сърцето и бъбреците съответстват триграмите "Вода" (кан) и "Огън" (ли), на черния дроб и белия дроб съответстват дракона и тигъра. Те използват духа и пневмата, както син и майка, задържат слюнката и сока(61), както оловото и живака, и не знаят за плуващия и потъващия, не могат да направят разлика между стопанина и госта. Защо е нужно за собствено богатство да се смятат чуждите вещи? Защо да се дава чуждо име на своя роден син? Нима не е неясно, как металът и дървото се преодоляват един-друг - това е съкровен финес. Нима не е неясно, как силите на  Ин и Ян взаимодействат една с друга - това е дълбока тайнственост? Когато това е така, Слънцето и Луната изгубват своя път, оловото и живака излизат от пещта. Онези, които желаят да узнаят за концепцията и образуването на дестилацията на цинобъра, не трябва да се отделят от това. 

Казват, че учението на Лао Дзъ, оставено в Дао дъ дзин, е израз на същото виждане за света.  Както и, че майсторството в играта Го (Gо, яп.) или Уейчи (Wei Chi, кит.) е проява на разбирането на книгата на промените .... 

(59)Обединение на цитатите джан 22 - "ползата от скромността" и джан 28 - "възвръщане към простотата" на Дао Дъ Дзин: "В този образ съвършено мъдрият обгръща единството и се превръща в образец за Поднебесната" -
["Ето защо Мъдрецът обхваща единството
и служи за пример в Поднебесната." бел. пр.]
(джан 22); "Този който познава своята женствена енергия и запазва своята мъжественост се превръща в пътека за Поднебесната" -
["Който знае своята слава,
но не се удостоява
е пролом в Поднебесната,
Който е пролом в Поднебесната,
постига постоянната Добродетел,
връща се към простото." бел. пр.]
(джан 28). В контекста на вътрешната алхимия това значи съхранение покоя на духа по време на процедурите по очистване и нагряване.

(60)Става въпрос за цикъла на приложението на стихията "Огън" в хода на вътрешните алхимически процедури (хо хоу), наподобяващи редуването на сезоните (увеличаване на топлината - лято, намаляване - зима).

(61)Иде реч за тези, които са привързани към материалния израз на енергията - пневмата (или Ци), а не към самите енергии.

От самото си юношество аз обичах Пътя на Дао и се стремих да достигна до всички съчинения и канонически текстове на трите учения, като работих и нагоре към трудовете за закона и наказанието, математика, медицина и семантика, военно дело, астрономия, география, изкуството за определяне на щастливи и нещастни дни, сроковете на смъртта и раждането, но нищо не удовлетворяваше моето сърце напълно.  Само единствено едно - изкуството за златото и цинобъра. Безупречно изучавах всички канони и песни, стихове и трактати; вещината, умението, познанието, способностите, опитността на всички школи на мисълта. 

 

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

                                            

                    

                                                        

Джан Бодуан

Джан Бодуан

"Аз по никакъв начин не бих могъл да срещна достоен човек и да получа тайно устно наставление и поради това не ще намеря удоволствие от ядене, нито такова в съня, моят Дух ще остане объркан. И дори да извървя всички планини и долини, търсейки знание и у глупци, и у мъдреци - никой от тях не ще е в състояние да въведе в мен правилната традиция и да просветли моя ум."  

Джан Бодуан (Zhāng-Bóduān) живял от 984 до 1082г., с даоско прозвище Джан Пурпурен Ян (Дзъ Ян) се почита, като трети родоначалник на вътрешната алхимия (след легендарния безсмъртен Люй Дунбин и Лю Хайчан) и основател на Южната школа на цинобъра. Роден бил в почтено семейство на работници и получил добро конфуцианско образование. По-късно се интересувал от астрономия, медицина и математика. В дълбочина изучавал Бъдизъм и Даоизъм. Много десетилетия изучавал Чан/Дзен („дхяна“ (ध्यान) от санскрит) Будизъм и "каноните на цинобъра", но едва на осемдесетгодишна възраст му се удало да срещне своя учител.

Главният труд на Джан Бодуан е "Глави за прозрение на истината" ("У чжэнь пянь", в руски превод на Евгений  Алексеевич Торчинов, издаден в Санкт Петербург, 1994г.), който в традициите на "каноните на цинобъра" се почита наравно с "Трактат за единение на триадите" (Цан Тун Дзи) на Вей Бо Ян. В предисловието й авторът пише, че подбудата да създаде алхимически трактат са станали лутаниците и безмислиците срещани в интерпретациите на литературата, основаваща се на древните алхимически практики. "Главите" били създадени с цел да дадат реален шанс на хората, които действително се стремят към знание. 

"Четиристотинте йероглифа" също описват и практика на цинобъра, но в максимално сбита форма и обобщен вид. Благодарение на краткостта и относителната достъпност, трактатът станал извънредно популярен, а понеже не е имал название, той получил своята известност по темата и количеството на йероглифите в текста - "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" (Дзин дан си бай дзъ).

Джан Бодуан - линк 

~

Раскрытие секретов даосской алхимии - линк към книгата на руски език

Джан Бодуан (984г. - 1082г.) е почитан, като един от родоначалниците на даоската вътрешна алхимия, а Лю И Мин (1734г. - 1812г.) - мастер, Патриарх единадесето поколение на направлението на Драконовата Порта в школата Съвършената Истина - получил известност, като ярък представител и най-добрият коментиращ тази сложна за разбиране езотерическа традиция.

В книгата се съдържа пълния превод на руски език на трактата за езика на алхимията "Разрешаване на съмненията за езика на образите" на Лю И Мин и неголемия, но съдържателен класически текст на Джан Бодуан от "Четиристотинте йероглифа на златния цинобър" с паралелните коментари на Лю И Мин. В тези трактати е разкрито същностното значение на традиционните образи на вътрешната алхимия и е описан целия алхимичен процес за получаване на "златния цинобър", изхождайки от задълбочено разбиране, но посредством прост и понятен език. Картината за Света в традиционен китайски мироглед е разгледана във встъпителна статия, общ очерк на текстовата традиция на "каноните на цинобъра", започвайки с Вей Бо Ян (ІІ в.), като приложение.

Школа Драконова Порта, Лун Мен - мастер 28-мо поколение, І част

ІІ част

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Джан Бодуан Глави за прозрение на истината

                                                          

Предисловие

Първа част

Уви! Човешкото тяло е трудно да се открие (1), светлина и тъма с лекота се сменят една с друга, и е излишно с точност да се разчита, ще бъде ли животът дълъг или кратък. Как да се избегнат последствията от извършените деяния (2)?! Ако не се вглеждаш в себе си, за да достигнеш пробуждане (3), то ще ти остане само да чакаш своя край, и даже, ако на границата на живота и смъртта у теб възникне поне една осъдителна мисъл, то ти ще попаднеш на единия от трите пътя, водещи в долината на злото (4) и безчислено число световни периоди (5) ще страдаш там, без да имаш даже малка надежда за намиране на избавление. И колко голямо ще бъде тогава разкаянието!

(1)Има се предвид, че в Будисткото учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния, затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващ път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.

(2)Има се предвид Будистката доктрина за карма ('kɔrmə), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и през следващите животи. Целта на човек e изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт. 

(3)Съгласно учението на Будистката школа Чан (японски Дзен будизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).

(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). От тях (благите форми) човешкото раждане е най-добро. 

(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, предшестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години. 

Затова Лао Дзъ и Шакямуни (6) в своите учения за същността на природата и жизнеността преподавали на хората изкусни методи (7), като ги наставлявали, как да стъпят на пътя към съвършенството, и да се избавят от ражданията и смъртта. Последователите на Шакямуни, при това, считали за най-главно пустотата и покоя (8), които идват след пробуждението (9) и съвършеното проникновение в реалността. Благодарение на това те достигат до другия бряг (10), като вследствие на миналите привички и навици (11), които още не са се загубили - се грижат за благото на всички живи същества. Последователите на Лао Дзъ смятали за основен метода на усъвършенстване - потапянето в изначалната природа и твърдят, че ако се намери опорната точка, незабавно може да се израсне до съвършен мъдрец, а ако не се види изначалната същностна природа, то се остава в тресавището на илюзиите и заблужденията.

(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, основател на Будизма.

(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.

(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.

(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будистката школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (кит. дзян син; яп. кенсьо).

(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.

(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.

Лао Дзъ-VІ в. до н. е.- даоски философ, създател на Даоизма

Нататък "Джоуската Книга на Промените" (12) изчерпва всичкото възможно знание за принципите и природната същност и жизненост. "Беседи и съждения" (13) съдържат наставления за "незамътеност на мислите" и "непридържане към крайностите" (14). Това свидетелства, че и Джун Ни (15) е достигнал познанието за природната същност и жизненост. Но не произлиза ли така, че неговите думи се тълкуват повърхностно и не се разбират в цялата им пълнота на дълбокия им смисъл. А той, въпреки това е желаел да се коригира човешката нравственост, прилагайки в живота норми на хуманност, дълг и справедливост, ритуали и музика. Затова обикновено и не разкривал Пътя на Дао на недеянието (16), отдавайки се на изкуството на волята на Небето (17) и разглеждането образите на Промените (18), съединявайки ги в едно, в своите убедително аргументирани речи за същността на природата и закона (19). Това е всичко. 

(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.

(13)"Беседи е съждения" (Лу Ю) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций. 

(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юй" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие". 

(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.

(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност. 

(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики. 

(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".

(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".

И така може да се говори с примери от Джуан Дзъ (20), който убеждавал с "необремененото съществуване", "безгрижното странстване" (21), до нормите на Мен Дзъ (22), който обичал "култивиране на безграничната пневма" (23). Макар и речите на тия мъдреци, въпреки че се различават, те са близки по смисъл. Когато изминало време Вей Бо Ян (24) обединил в едно принципите на Промените и Пътя на Дао (25) и създал трактат "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) (26), за да обясни функцията на великия еликсир на Цинобъра. Наставникът (27) от Династия Тан (28) - Хуей Джун (29) в своите "Изречения" (30) използвал словата на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, с намерение да открие началото и края на Пътя на Дао. Ако това е така, могат да се разпределят три учения (31), въпреки че техните пътища водят (32) към едно и също.

(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.

(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.

(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.

(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.

(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.

(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо Ян и нумерологическата методология "И Дзин".

(26)Виж 24.

(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.

(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.

(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.

(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.

(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм

(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.

Конфуций - Джун Ни

Последователите на жълтото и черното (33), последните им поколения, се обвиняват един друг в заблуждения и заявяват само истинността на своето учение, което води единствено до това, че доктрината на трите школи тъне в лъжи и се отбива от пътя на истината; като и подобни възгледи не могат да ги свържат в неразделно единство (34) и да ги върнат към общия корен. Малко хора знаят за последователите на Даоизма, че те почитат способите за усъвършенстването на жизнеността, но не знаят, че тия способи и принципи за усъвършенстване биват два типа: такива, които се изучават с лекота, но с които е трудно да се достигне до успех, и тези, които е трудно да се изучат, но достигането на успех е гарантиран.

(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса). 

(34)Неразделното единство (Хун И) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао. 

Например, към способите, които се изучават лесно, но с които е трудно да се постигне успех се отнасят: култивирането енергията на петте органа (35), поглъщането на светлина от седем светила, съсредоточаването при правене на масаж, вдишването на чистота и издишване на замърсяване (36), разпяването на определени канони (37) и повтарянето на заклинания, говоренето на водата и измиване на талисмани с нея (38), тракането със зъби и събиране на духа (39), съблюдаването на целомъдрие и отказ от вкусване на зърнени храни, визуализацията на божества (40) и задържане на дишането, съсредоточаването на мислите върху пространството между веждите, практиката на изкуството на вътрешния покой и подхранване на мозъка от връщане на семето (41), а и всички други способи чак до приема на разтопени метали, минерали и растителни отвари.

(35)Култивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (У Дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб. 

(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънцето, Луната и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.

(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.

(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата. 

(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание. 

(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център. 

(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в достигане до оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни. 

Що се отнася до всички по-горе изброени методи, то действието им се проявява само, като разрушително въздействие и макар силата на тяхното практикуване да изисква много практика, търсеният резултат съвсем не се вижда. Ако се затруднява съзнанието, и се пренапряга волята дни и нощи, за да се практикува всичко това, възможно е да се достигне до изцеление от заболяване, но дълготрайно въздействие върху организма няма да има, и ако само една сутрин бъде пропуснато упражнение, то всички постигнати разултати ще пропаднат.

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)

Евгений Алексеевич Торчинов

Биография

Евгений Алексеевич Торчинов е руски учен-теолог. Изтъкнат синолог-теолог, будолог, историк на философията и културата на древен Китай.

Роден на 22 август 1956г. в гр. Орджоникидзе (Владикавказ). Почти ведната след неговото раждане семейството му се прeмества за живее в Саратов.

През 1973г. завършва средно образование в школа № 67 и постъпва в Катедрата по Китайска филология на Източния Факултет - СПбГУ, една от най-старите на този Факултет, където преподаването на китайски език датира от 1855г. По-късно, през 1978г. става аспирант на Държавния музей по история на религиите и атеизма в Санкт Петербург. 

От 1981г. до 1984г. е научен сътрудник на този музей. През 1984г. Торчинов заминава в Ленинградското отделение на Института по ориенталистика (ориеталистика - съвкупност от научни дисциплини, изучаващи история, икономика, литература, езици, изкуство, религия, философия, етнография, паметници на материалната и духовна култура на страните от Изтока) към Руската Академия на Науките в бившата СССР (сега Санкт-Петербургски филиал на Института по ориенталистика при РАН). Там работи десет години.

През 1994г. Евгений Алексеевич защитава докторска дисертация на тема "Даоизъм. Опит за историко-религиологическо описание.". През 1998г. става завеждащ Катедрата по философия на религиите и религиознание на Философския Факултет (СПбГУ). От 1999г. оглавява Катедрата на Философския Факултет по ориенталистика на Санкт-Петербургския Държавен Университет.

През 2002г. става лауреат на премията на Санкт-Петербургското философско общество "Втора навигация" с номинация за "Учебник по философски науки" върху работата му "Въвеждане в будологията. Курс лекции.".

Починал на 12 юли 2003г. в Санкт Петербург.

Изследване на Даоизма

Евгений Торчинов е известен със своите изследвания на Даоизма и преводите на класически даоски трактати. В своите дисертации той е съставил подробен и обемен обзор на Даоизма, неговите течения, истории, школи и възгледи, опирайки се на изучените китайски източници и достиженията си в задграничната синология. По-късно е публикувал обзор на Даоизма във вид на монографии за по-широк кръг читатели.

Работейки с даоски източници, той е превел и детайлно е прокоментирал две авторитетни средновековни даоски съчинения - трактата У Джън Пян на Джан Бодуан и трактата Бао Пудзъ на Гъ Хун.

Бао Пудзъ на Гъ Хун е изследване на Даоизма в него време. Той съдържа описание на даоски практики, рецепти на даоската алхимия и е критически обзор на даоската наука за безсмъртието. Преводът на Торчинов е първият научно-аргументирен превод на Бао Пудзъ на европейски език. В своя превод Торчинов е работил по идентификация на компонентите за дълголетие и безсмъртие - минерали, химически съединения, растения, както и пресъздаване на религиозния и исторически трактат.

Трактатът У Джън Пян на Джан Бодуан съдържа описания на методите на вътрешната алхимия по достигане на безсмъртие. Този превод на Торчинов е също първият научно-аргументиран на европейски езици. Той е обърнал внимание на контекста - символиката на трактата, аналогията с Будизма, исторически паралели, със старанието максимално да приближи рускоезичните читатели до разбирането на текста.

Той също е подготвил и научен превод на Дао Дъ Дзин, като щателно е анализирал многочислените източници.

Известни са и други негови изследвания и преводи.

В своите статии той се е опитал да осмисли и практическите аспекти на Даоизма - външната алхимия, вътрешната алхимия, методите на медитация, методите за постигане на безсмъртие, даоската сексуална практика, както и аналогията им с будиските школи и тантрическите практики.

Работейки над изучаването на Даоизма, Торчинов неколкократно посетил Китай.

Изследване на Будизма

Евгений Торчинов в своите изследвания се е старал да обхване Будиските школи в тяхната историческа и духовна взаимовръзка, като резултат на тези изследвания е станал учебникът "Въвеждане в Будологията". 

Особено внимание е отделил на Махаяна школите и далекоизточния Будизъм. Той подготвил преводи от китайски език на няколко авторитетни съчинения. Превел от древнокитайски класическия будистки трактат - "Трактат за пробуждане на вярата в махаяна".

В средите на махаянските школи Торчинов се интересувал от Чан. Той подготвил няколко превода на класически и съвременни чански съчинения, като посетил и чански манастир в Тайван. Той превел съчиненията на чанските патриарси Хун Джан и Дзун Ми, и труда на Син Юн, съвременния Чан мастер на Тайван.

Евгений Торчинов също така отделил и внимание на съпоставката на Даоизма и Будизма в Китай, определяйки разграничения и паралели в будиските и даоските школи. Той отбелязал, че в периодите на гонения на будизма, будистите се укривали в даоски манастири и общности, принасяйки в Даоизма редица идеи, които били възприети от даосите и намерили своето отражение върху даоската литература и практика.

Работейки над изучаването на Будизма, той е посещавал Китай, Ладак (Индия) и Тайван. Започнал да счита себе си за будист през 1975г., приел убежище през 1991г. Станал официален представител в Русия и член на Съвета на Директорите и консултант на Buddha’s Light International Association- B.L.I.A. (Го Ши Фо Гуан Хуей); световен будиски лектор B.L.I.A.; Президент на Санкт-Петербурската Будистка обществена организация "Фо Гуан (Светлината на Буди)". По философски възгледи се придържал към синкретическите теории татхагатагарбхи и йогачария, по школа - принадлежал към традициите на Лин Дзи и Дрикунг Кагю, наричал е себе си външно-сектантски (последовател) будист. 

Съпоставяйки различни религиозни учения, култури, Торчинов издава книгата "Религии мира. Опыт запредельного.", в която се е опитал да намери общ подход към религиите от точката на зрение чрез трансперсоналните състояния и психотехники. В книгата Торчинов подробно анализира шаманизма, религиите на древността, сектите, и съвременните религии, показвайки етапите на развитие на религията.

Торчинов пише и немалко за сравнителните си анализи в религиозните изследвания. Някои негови трудове дори са посветени на Кабала и аспектите на кабалистическите мистични практики. 

                                                       

                    

                   

                                                                     

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

Джан Бодуан 

Глави за прозрение на истината

                                                          

Предисловие

Първа част

Уви! Човешкото тяло е трудно да се открие(1), светлина и тъма с лекота се сменят една с друга, и е излишно с точност да се разчита, ще бъде ли животът дълъг или кратък. Как да се избегнат последствията от извършените деяния(2)?! Ако не се вглеждаш в себе си, за да достигнеш пробуждане(3), то ще ти остане само да чакаш своя край, и даже, ако на границата на живота и смъртта у теб възникне поне една осъдителна мисъл, то ти ще попаднеш на единия от трите пътя, водещи в долината на злото(4) и безчислено число световни периоди(5) ще страдаш там, без да имаш даже малка надежда за намиране на избавление. И колко голямо ще бъде тогава разкаянието!

(1)Има се предвид, че в Будиското учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния, затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващ път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.

(2)Има се предвид Будистката доктрина за карма ('kɔrmə), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и през следващите животи. Целта на човек e изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.

(3)Съгласно учението на Будистката школа Чан (японски Дзен будизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).

(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). От тях (благите форми) човешкото раждане е най-добро.

(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, прешестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.

Затова Лао Дзъ и Шакямуни(6) в своите учения за същността на природата и жизнеността преподавали на хората изкусни методи(7), като ги наставлявали, как да стъпят на пътя към съвършенството, и да се избавят от ражданията и смъртта. Последователите на Шакямуни, при това, считали за най-главно пустотата и покоя(8), които идват след пробуждението(9) и съвършеното проникновение в реалността. Благодарение на това те достигат до другия бряг(10), като вследствие на миналите привички и навици(11), които още не са се загубили - се грижат за благото на всички живи същества. Последователите на Лао Дзъ смятали за основен метода на усъвършенстване - потапянето в изначалната природа и твърдят, че ако се намери опорната точка, незабавно може да се израсне до съвършен мъдрец, а ако не се види изначалната същностна природа, то се остава в тресавището на илюзиите и заблужденията.

(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, основател на Будизма.

(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.

(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.

(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будиската школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (кит. дзян син; яп. кенсьо).

(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.

(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.

Нататък "Джоуската Книга на Промените"(12) изчерпва всичкото възможно знание за принципите и природната същност и жизненост. "Беседи и съждения"(13) съдържат наставления за "незамътеност на мислите" и "непридържане към крайностите"(14). Това свидетелства, че и Джун Ни(15) е достигнал познанието за природната същност и жизненост. Но не произлиза ли така, че неговите думи се тълкуват повърхностно и не се разбират в цялата им пълнота на дълбокия им смисъл. А той, въпреки това е желаел да се коригира човешката нравственост, прилагайки в живота норми на хуманност, дълг и справедливост, ритуали и музика. Затова обикновено и не разкривал Пътя на Дао на недеянието(16), отдавайки се на изкуството на волята на Небето(17) и разглеждането образите на Промените(18), съединявайки ги в едно, в своите убедително аргументирани речи за същността на природата и закона(19). Това е всичко.

(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.

(13)"Беседи е съждения" (Лу Ю) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций.

(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юй" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие".

(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.

(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност.

(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики.

(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".

(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".

И така може да се говори с примери от Джуан Дзъ(20), който убеждавал с "необремененото съществуване", "безгрижното
странстване"(21), до нормите на Мен Дзъ(22), който обичал "култивиране на безграничната пневма"(23). Макар и речите на тия мъдреци, въпреки че се различават, те са близки по смисъл. Когато изминало време Вей Бо Ян(24) обединил в едно принципите на Промените и Пътя на Дао(25) и създал трактат "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите)(26), за да обясни функцията на великия еликсир на Цинобъра. Наставникът(27) от Династия Тан(28) - Хуей Джун(29) в своите "Изречения"(30) използвал словата на Лао Дзъ и Джуан Дзъ, с намерение да открие началото и края на Пътя на Дао. Ако това е така, могат да се разпределят три учения(31), въпреки че техните пътища водят(32) към едно и също.

(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.

(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.

(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.

(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.

(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.

(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо Ян и нумерологическата методология "И Дзин".

(26)Виж 24.

(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.

(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.

(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.

(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.

(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм

(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.


Последователите на жълтото и черното(33), последните им поколения, се обвиняват един друг в заблуждения и заявяват само истинността на своето учение, което води единствено до това, че доктрината на трите школи тъне в лъжи и се отбива от пътя на истината; като и подобни възгледи не могат да ги свържат в неразделно единство(34) и да ги върнат към общия корен. Малко хора знаят за последователите на Даоизма, че те почитат способите за усъвършетстването на жизнеността, но не знаят, че тия способи и принципи за усъвършенстване биват два типа: такива, които се изучават с лекота, но с които е трудно да се достигне до успех, и тези, които е трудно да се изучат, но достигането на успех е гарантиран.

(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса).

(34)Неразделното единство (Хун И) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао.

Например, към способите, които се изучават лесно, но с които е трудно да се постигне успех се отнасят: култивирането енергията на петте органа(35), поглъщането на светлина от седем светила, съсредоточаването при правене на масаж, вдишването на чистота и издишване на замърсяване(36), разпяването на определени канони(37) и повтарянето на заклинания, говоренето на водата и измиване на талисмани с нея(38), тракането със зъби и събиране на духа(39), съблюдаването на целомъдрие и отказ от вкусване на зърнени храни, визуализацията на божества(40) и задържане на дишането, съсредоточаването на мислите върху пространството между веждите, практиката на изкуството на вътрешния покой и подхранване на мозъка от връщане на семето(41), а и всички други способи чак до приема на разтопени метали, минерали и растителни отвари.

(35)Куртивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (У Дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб.

(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънцето, Луната и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.

(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.

(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата.

(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание.

(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център.

(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в доститане на оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.

Що се отнася до всички по-горе изброени методи, то действието им се проявява само, като разрушително въздействие и макар силата на тяхното практикуване да изисква много практика, търсеният резултат съвсем не се вижда. Ако се затруднява съзнанието, и се пренапряга волята дни и нощи, за да се практикува всичко това, възможно е да се достигне до изцеление от заболяване, но дълготрайно въздействие върху организма няма да има, и ако само една сутрин бъде пропуснато упражнение, то всички постигнати разултати ще пропаднат.

(1)Има се предвид, че в Будиското учение, раждането в човешки вид се явява следствие на извършването на многочислени благодеяния и затова е много трудно постижимо. От друга страна именно човек притежава възможността да достигне просветление, пробуждение. И затова човешкият живот е особено ценен, и не трябва да се пилее напразно, и следващия път не би се удало да се роди човек в течение на много и много животи.

(2)Има се предвид Будиската доктрина за карма (кит. е), съгласно която всички извършени от човека постъпки обуславят, както този, така и следващия живот. Целта на човек - изчерпване на своята карма и излизане от кръга на редуване на раждане-смърт.

(3)Съгласно учението на Будиската школа Чан (японски Дзенбудизъм), пробуждането, достигане на Буда - състояние се постига чрез разбиране на собствената си природа, което е самата същност на Буди (дзян син чен фо).

(4)Иде реч за три лоши форми на прераждане: в ада, в света на гладните духове и в света на животните. Трите благи форми на прераждане са: в мира на хората, като титани-демони (ашура, асюло - санскр.) и божества (дзва, джен тян). При тях, благите форми, човешкото раждане е най-добро.

(5)Съгласно Будиското учение, всемирът съществува във вид на космически цикли (калпа, дзе - санскр.). В началото на всеки цикъл светът се създава от пустотата в съответствие със съвкупността от карми на всички живи същества, прешестващи периода, а в края - отново се разрушава, за да се сътвори отново. Продължителността на всяка калпа се измерва в милиарди години.

(6)Лао Дзъ (съгласно традициите, VІ в. до н. е.) - Даоски философ, създател на Даоизма. Шакямуни (Сидхарта Гуатама, VІ - V в. до н. е.) - исторически Буда, одновател на Будизма.

(7)Изкусни методи (упайя, фан бян) - Будиски термин, означаващ достигане до пробуждение и спасение на живите същества.

(8)Синоним на Нирвана, придобита след излизането от кръга на смърт - раждане, цел на Будизма.

(9)Мигновено пробуждение (дун у) - термин на Будиската школа Чан, означаващ мигновено достигане състояние на Буди, посредством практики за разбиране на собствената природа (дзян син; яп. кенсе).

(10)Другият бряг (би ан) - още един синоним на Нирвана.

(11)Има се предвид кармически тенденции и предразположености, унаследени от предишни животи, желания, страсти.

(12)"Джоуската Книга на Промените" (Джоу И) - (И Дзин), (Книгата на промените), каноническият текст на конфуцианското "Петокнижие" са основа на нумерологическата методология на китайската философия и Даоската алхимия. Джан Бодуан активно използва терминологията и методологията на "И Дзин" в своето съчинение.

(13)"Луските речи" (Лу Юй) - текстове на конфуцианските традиции (Конфуций бил родом от княжество Лу, днешна провинция Шандун). Възможно е, и да се има и предвид "Лун Юй" ("Беседи и съждения") на Конфуций.

(14)Има се предвид изказването на Конфуций от "Лун Юи" (глава "Дзъ Хан"): "Учителят отхвърлил четирите: отказвал се от лутаници в размисли, отказвал се от следване на крайности, отказвал се от ангажименти към лъжливи виждания, отказвал се от егоистично самолюбие".

(15)Джун Ни - второто име на Конфуций.

(16)Недеяние (У Вей) - една от основните категории на Даоската философия, означаваща отказ от произволни целеполагащи дейности, нарушаващи хармонията и природната същност.

(17)Волята на Небето - тук се има предвид жизненост, виталност, енергетическото начало на човешките същества (Мин), които се усъвършенстват в хода на Даоските практики.

(18)Имат се предвид триграми и хексаграми, графическите символи на "Книгата на Промените".

(19)Същностната природа (или природната същност - Син) - рационалното, духовното начало на човек. Практикува се и се усъвършенства едновременно с жизнеността Мин. Закон - видимо е заимстването от Будизма (дхарма). Възможно е, предвид външните обекти, понякога от китайските Будисти да се употребява "дхармами".

(20)Джуан Дзъ (Джуан Джоу, ІV - ІІІ в. до н. е.) - велик китайски философ.


(21)Метафорични понятия във философията на Джуан Дзъ, обозначаващи вътрешната свобода и самоестествеността на мъдреца.

(22)Мен Дзъ (ІV в. до н. е.) - голям конфуциански мислител в древен Китай.

(23)Култивиране на безграничната пневма (ям хао джан джи ци) - израз, означаващ у Мен Дзъ духовно-нравственото съвършенство, което Джан Бодуан интерпретира в Даоски дух, като обозначение на Даоските практики за култивиране на енергетиката на организма.

(24)Вей Бо Ян (ІІ в. от н. е.) - Даоски мислител, на когото се приписва трактата "Цан Тун Дзи" (Трактат за единение на триадите) според "Джоуските Промени", съдържащ основополагащи разсъждания по методологията на Даоската алхимия.

(25)Има се предвид обединяването на Даоската философия на Вей Бо ян и нумерологическата методология "И Дзин".

(26)Виж 24.

(27)Династия Тан в Китай 618 - 907г.

(28)Хуей Джун - отдаден Будиски наставник на школата Чан (Дзен) VІІІ в., високо ценен от императорите Сюан Дзун, Су Дзун и Дай Дзун.

(29)Държавен наставник (Го Ши) - титла, даряваща се от императора на отдадени монаси.

(30)Има се предвид Юилу, сборници речи на Дзен монаси.

(31)Три учения - Конфуцианство, Будизъм и Даоизъм

(32)Това че всичките три учения възвръщат (гуй) човека към неговата истинна изначалност.

(33)Жълтото и черното - има се предвид Даоските и Будиски монаси (първите носят жълти подобия на шапки на главите си, вторите във всекидневния живот и на някои церемонии обличат черни раса).

(34)Неразделното единство (хун и) - израз произлизащ от Джан 14 "Дао Дъ Дзин": "След това те са взаимно обединени". Тук става въпрос за аспектите на Дао.

(35)Куртивиране на вътрешната енергия (ци) на петте основни органа (у дзан): сърце, бъбреци, далак, бели дробове и чер дроб.

(36)Тук се причислявават различни методи на Даоски магически практики. Седем светила - Слънце, Луна и пет планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вдишване на чистота и издишване на замърсяване - дихателни упражнения.

(37)Разпяването на канони - декламиране на свещени текстове.

(38)Един от методите на Даоската духовна медицина, състоящ се в измиването на начертан с туш лечебен талисман в чашка с вода, след което болният трябва да изпие водата.

(39)Тракането със зъби - един от разпространените прийоми в Даоската психофизическа кренировка. Събирането на духа - упражнения за съсредоточаване по време на съзерцание.

(40)Отказът от вкусване на зърнени храни - разпространена диетологична норма, изразяваща се в отказване от употреба в храната на зърнени култури. Визуализацията на божества - създаване на ментален образ на божеството и задържането му в съзнанието при последващо разтваряне в центъра на този или друг парафизиологичен център.

(41)Тук иде реч за Даоската сексуална практика. Подхранване на мозъка от връщане на семето (хуан дзин бу нао) - метод, заключаващ се в доститане на оргазъм без еякулация, което по мнение на Даосите, заставя спермата да се издига по гръбначния стълб в мозъка и да го храни.



Евгений А. Торчинов - трактата
"У Джън Пян" "Главы о прозрении истины"

                      Евгений Торчинов 

                      Джан Бо-дуань
                      Главы о прозрение истины
                      (линк към произведението)