16. Част първа (Продължение)
Стих 16
За него [едното] говорят милиарди книги, за безсмъртието;
Само златото и цинобъра - са корен и праотец.
Опират се те на триграмата "Земя", пораждаща живот, завършващ с телесност;
Зърното заложено било тогава, когато в семейството Циен доведе симпатия.
Не се удивявайте, че тайните Пружини на Небето са разкрити всички [тук] до край,
[Ще направя] така по тая причина, защото и учените [често] мамят себе си;
Ако човек е изяснил в пълнота смисъла на [всички] стихове,
Той ще види Трите Чисти [на Небесата] и Високопоставения Старец.
Ако човек е изяснил в пълнота смисъла на [всички] стихове,
Той ще види Трите Чисти [на Небесата] и Високопоставения Старец.
Последното осемстишие непосредствено продължава предишното, завършвайки първия цикъл на "Глави за прозрение на истината".
Много време от живота на Джан Бодуан, в кръговете на последователите на вътрешната алхимия, вече се установила концепцията, съгласно която външната алхимия винаги е била измислена от невежи, неразбиращи даоската символика, а всички книги по външна алхимия в действителност се явяват ръководства по вътрешна алхимия.
Исторически, както вече се отбеляза, до ІХ-Х в., външната алхимия безусловно се е считала по-скоро за езотерична, отколкото за вътрешна. От тази гледна точка на вътрешната алхимия е отразена и в първите две строфи на 16-тото осемстишие. Следващите две строфи отново говорят за произхода на еликсира от двете пневми Ин Ци и Ян Ци (триграми Земя, Кун и Небе, Циен). Освен това процесът на вътрешната алхимия започва в инските центрове на тялото (Кун), а завършва в янските (Циен). Именно там е единението на двете пневми и се поражда, според даосите - зародиша на безсмъртното тяло.
Във второто четиристишие Джан Бодуан отново говори за тайния езотеричен характер на своя текст, разкриващ тайната на безсмъртието, разбирането, за която позволява на адепта да съзрява "Трите Чисти" (Сан Цин) - трите лица на Дао, трите аспекта, или еманации (трите пневми; за техните роли в даоското богослужение, виж по-горе), обичайно символични изображения в образи на триадата Божества - Нефритовите Императори, и така също да се съзерцава "Височайшия старец" (Тай Шан Вън), т.е. обожественият Лао Дзъ, отъждествен с тялото на Дао.
С това завършва І част от "Глави за прозрение на истината".
В този ред на мисли, от текстовете на проанализираните фрагменти на "Глави за прозрение на истината" отчетливо се вижда ритуализирането (интериоризиран, извън феноменален) на вътрешната алхимия и нейната рецептурност.
Последното, впрочем, е характерно за традиционните култури (виж Рабинов, В. Л., 1979, 43-69).
Този ритуализъм е свързан тясно и с даоското богослужение, в което мистерията на култивиране на безсмъртния зародиш се обектира, установявайки ритуалността в тесен смисъл. Даоското богослужение заимства и езика на вътрешната алхимия, терминологията, която е репрезентативна в трактата на Джан Бодуан. С други думи - богослужението и практикуването на вътрешния алхимик са взаимнопреобразуващи се и едното може за бъде описано с езика на другото.
Алхимията е винаги склонна към ритуализация и в своето развитие съвършено закономерно отивайки към интериоризация, с обща тенденция към еволюция, от една страна, като е бил ръст на знанията с ритуален фактор, а от друга - в медитативно-интровертно направление, което напълно съвпадало и обхващало завършеността и реализацията във вътрешната алхимия. Съответно израствал и отделния клон на етическото начало на алхимията, който винаги се е смятал за подчинен (борбата със страстите и емоциите, като предварително условие за придобиване на съвършенство).
Моралът също се интериоризирал и интровертизирал, и вътрешният мир на адепта се установявал, като самодостатъчна реалност. Усилвал се мотивът за ескейпизма, което е много своеобразно. Адепта - това е цялостен мир, следователно, може да се избяга от мирската суета, оставайки в света, посредством отиване в себе си и своя вътрешен живот. Това е своего рода ескейпизъм, призоваващ не към покалугеряване и отшелничество, а към самообособяване и интровертност. Ясно е, че катализаторът на последната тенденция е било влиянието на будизма, особено в чанската му форма.
В социален план, подобна интровертна етика, при всичката привидна отхвърленост на социума и външния мир, която на скалата за ценностна система заемала неизмеримо ниско място, нежели микрокосмоса на индивида, ставащ основен предмет на философията след VІІІ-ІХ в. (виж Мартинов А.С., 1982, 285-287), била не по-малко средство на форма на протест, а обратното - морална санкция на това общество и затова всички призиви за "отиване от света, пребивавайки в света", по същество - се явявали, като констатация, признание на онтологическата вечност на неговото status quo, и затова прекрасно се вписвали в традиционната ценностна система на стария Китай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар