понеделник, 20 април 2015 г.

Глави за прозрение на истината Джан Бодуан

2. Част Втора

Стих 18

Пещ създай, сложи триножника, Циен - "Небе", Кун - "Земя" вземи за образец.

Запали, семената на цветовете варейки, разумните души, душите на животните ти обуздай.

То се събира, то се разпада Ин - Ян, Вселенска пневма, на превръщането свършва.

Осмелявам се да кажа: Тези тайни скрити не се нуждаят от празна реч.

Тук продължава развитието на телата от 17(1) четиристишие. Отново идва реч за подготовката за начало на процеса. Приготовлението на пеща и триножника е възможно само в подредена функция на цинобърното поле, което от своя страна изисква занятия със сложни психо-физически упражнения: "Изправяне на сърцето" (Джън Син медитация, съсредоточаване, концентрация на мислите) и "Изправяне на тялото" (Джън Шън - специални даоски гимнастически упражнения). В този вид, адептът се стреми да достигне равновесие на инските и янските пневми (Кун и Циен) и тяхната чистота.

Разумните, или небесните и животни, или земни души (Кун и По - виж по-горе коментарите към 10-то осемстишие) излизат тук, като символи на "Семето на цвета" (същности - есенциите) Ян Ци и Ин Ци. По-нататък, в третата строфа, мисълта на Джан Бодуан отива към космологичен план, разяснявайки природата на всички превръщания в мира, характера на раждането и гибелта на вещите. Вселенската пневма се сгъстява - и вещта се появява; пневмата се разтваря, разпада, разсейва - и вещта се разрушава. Вселенската пневма Ин Ян - е съединение на дошлите в хармония ински и янски (Ин Ци и Ян Ци) пневми в техния универсален космически аспект, единението на най-добрите същности на Вселенските пневми. Тук процесът на космическите превращения съответства на превращенията, метаморфозите, взаимопреходите на пневмите на човешкото тяло, водещо в процеса на вътрешната алхимия (за природата на алхимията, като модулиране на космическия процес и за ролята на учението за подобието на микро- и макрокосмическата алхимия - виж по-горе) към създаване в тялото на адепта на безсмъртен зародиш, еликсир, за което се говори в четвърта строфа.